Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………..
гр.София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3191 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 543819 от 23.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 85924/2017 г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, са
отхвърлени, като неоснователни предявените от З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Агенция „П.И.“ - Областно управление -
гр.Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„******, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати сумата
от 183 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС „Опел Астра“, с peг. № ******от
ПТП, реализирано на 22.10.2013 г.
С оглед изхода на спора ищецът е осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 100 лв. -
разноски по делото пред СРС.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се
излагат доводи за неправилност на постановеното решение. Изразява становище, че
наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Автокаско“ следва да се установи чрез извършване на справка в публичен
регистър за извършени обществени поръчки. Не оспорва, че не е представил копие
от изисканата от съда застрахователна полица по застраховка „Автокаско“ №
А12120000000130096 за увредения автомобил, сключена с МВР. Прави се искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат предявените
срещу АПИ искове от застрахователното дружество.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата
и отговора, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна - ищеца
в производството пред районния съд, за когото постановеното решение се явява
неблагоприятно, като е спазен и срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, предвид следното:
Предмет на образуваното производство са
предявени искове по чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Съгласно цитираната разпоредба, с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, в т.ч. и срещу възложителя на
работата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
По иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ в
тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за застраховка „Автокаско“
между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие;
плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката
причинна връзка между него и настъпилите вреди).
Чрез приложените по делото доказателства, в
т.ч. Протокол за ПТП № 1421156/22.10.2013 г., съставен при посещение на
местопроизшествието от служител на КАТ-РУП Асеновград и констатациите на
приетата пред първата инстанция САТЕ, че на 22.10.2013 г. около 10.30 часа на
път ІІІ-804, на около 500 метра преди с.Поповица в посока гр.Асеновград е
настъпило ПТП, в резултат на което е увреден МПС „Опел Астра“, с peг. № ******–
собственост на МВР. Според констатациите на САТЕ, които настоящият състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, пътното произшествие е настъпило поради
попадане на автомобила в дупка на пътното платно с размери 2х0.9х0.15 метра,
като стойността на нанесените щети от ПТП възлизат на сумата 167.04 лв.
В производството не е установено, че собственикът на автомобила - МВР е имал
валидна към датата на ПТП застраховка "Автокаско” в З.Б.И. АД по
застрахователна полица № А12120000000130096. С оглед правилата на чл.154 ГПК
ищецът не е провел доказване на посочения факт при пълно и главно доказване
въпреки дадените указания и предоставена възможност за това.
Поради това не са налице предпоставките по
цитираната правна норма за уважаване на регресната претенция на застрахователя,
предвид изложеното по-горе и по мотивите на СРС, към които настоящият състав
препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед това, съдът намира, че не са налице
всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на възложител на работата С разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД се
въвежда една безвиновна отговорност за чужди действия, която включва в състава
си следните елементи: възлагане на работа, извършване на непозволено увреждане
на трето лице от изпълнителя на работата, това увреждане да е причинено при или
по повод осъществяването на възложената работа, наличие на вина у деликвента.
Функцията на тази отговорност е обезщетително-гаранционна и по тази причина на
пострадалия, респ.застрахователя, встъпил в правата му след заплащане на
дължимото обезщетение, е предоставен изборът към кое от двете лица - възложител
или деликвент, да предяви иска си за обезщетение за непозволено увреждане. Възложителят
- в случая АПИ носи отговорност за действията или бездействията на
изпълнителите на възложената работата и следователно не може да се освободи от
нея поради наличието на пряк извършител на деликта.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат
и постановеното решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба
– оставена без уважение.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба,
разноски на ищеца не следва да бъдат присъдени.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК
настоящето решение е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543819 от 23.11.2018
г., постановено по гр.д. № 85924/2017 г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.