Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
24.06.2019 град
Стара Загора
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен
съд
Петнадесети граждански състав
На двадесет и девети май Година
две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав
Секретар
Емилия Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско
дело номер 886 по описа за 2019 година.
Предявен е иск от
„ИГЪЛС” ООД гр. Раднево против „ТЕНЕВ -
Ищецът твърди, че осъществявал като търговец
множество дейности, сред които и охранителна дейност, в рамките на която, през
2016г. с ответното дружество бил сключен договор за охрана на стопанисвани 1500
декара земеделски земи в землището на с.Петрово, обл.Стара Загора - Договор №
0039/01.04.2016г. срещу заплащане на възнаграждение за извършваната охрана в
размер на 1.80 лева за декар годишно с включен ДДС или на годишна база
дължимото от възложителя възнаграждение за извършваната охранителна дейност
било в размер на 2700 лева с включен ДДС. Съгласно чл.11 /2/ от сключения
Договор, заплащането на тази сума, определена на годишна база, следвало да се
извършва ежемесечно. От страна на ищеца ежемесечно била издавана на ответника
съответната данъчна фактура на стойност 225 лева с включен ДДС, представляваща
1/12 част от договореното на годишна база, дължимо от възложителя - ответника,
възнаграждение от 2700 лева с включен ДДС, за извършваната охранителна дейност.
Първоначално изпълнението на договора за охрана и от двете страни било
безпроблемно до момента, когато ответното дружество не заплатило в срок
издадената фактура № 394/01.11.2016г. за предоставяната услуга - охрана за
месец ноември 2016г. Практиката била плащането по издаваните ежемесечно фактури
да се извършва авансово за текущия месец и фактурата се издавала в началото на
текущия месец, за който се извършва услугата, след което било получавано
плащане. Провокиран бил разговор с представляващия ответното дружество, който
обяснил, че са временно затруднени, но ще извършат плащането, молбата му била
да продължи да се извършва охранителна дейност на стопанисваните земеделски
земи, както и станало. Аналогично било положението и през следващите няколко
месеца. В множество проведени разговори с представляващия ответното дружество
по проблема с плащанията отговорът на управителя бил, че затрудненията са
временни, ще си получат парите и да продължават да охраняват нивите му.
Междувременно, срокът на сключения договор № 0039/01.04.2016г. изтекъл на
01.04.2017г., тъй като бил със срок на действие една година - съгласно чл.
13/1/ от договора. Същият съдържал клауза - чл.13/2/, съгласно която, след
изтичане на този срок, договорът „се продължава автоматично за
същия срок /една година/,
освен ако една от страните заяви неговото прекратяване с едномесечно писмено
предизвестие". Ответникът не отправил такова предизвестие за
прекратяване действието на договора, а и в провежданите междувременно с него
разговори по повод просрочените плащания, не заявил такова намерение, даже
настоявал да се охранява земята му. Това продължило до 19.06.2017г., когато
било получено писмено предизвестие от управителя на ответното дружество, в което
изрично заявявал прекратяването на договора за охрана от негова страна.
Договорът бил прекратен от ответното дружество, но с прекратяването му не се
уредили финансовите отношения между страните - останали незаплатени и към
настоящия момент от страна на ответника всички издадени фактури за извършената
охранителна дейност за периода от 01.11.2016г. до 30.06.2017г., въпреки
многобройните проведени разговори и факта, че от ответното дружество не
оспорвали задължението си.
Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 1800 лева,
представляваща стойността на изпълнената от ищеца и незаплатена от ответника,
дейност по Договор № 0039/01.04.2016г., по охрана на стопанисван от ответника
масив от 1500 декара земеделски земи в землището на с. Петрово, обл. Стара
Загора, осъществена през периода от 01.11.2016г. до 30.06.2017г., ведно със
законната лихва върху дължимата главница от завеждането на иска до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените съдебни разноски
и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил е отговор от ответника.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли искът да
се отхвърли, поради плащане в хода на процеса, претендира разноски и законната
лихва, за периода от 11.02.2019г. до 11.03.2019г. Ответникът не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не е
спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че 01.04.2016г. страните
са сключили договор № 39, ищецът – като изпълнител, а ответникът – като
възложител, по силата на който, изпълнителят – ищецът, се е задължил да
извършва денонощна охрана на 1500 дка земеделски масив, в землището на с.
Петрово, обл. Стара Загора. Възложителят се е задължил да заплаща на
изпълнителя възнаграждение в размер на 1,80 лв. на 1 дка годишно, с ДДС, като
сумата се заплаща ежемесечно. Договорът е със срок една година, като той се
продължава автоматично за същия срок, освен ако една от страните заяви неговото
прекратяване с едномесечно писмено предизвестие.
Няма доказателства,
няма и твърдения по делото, че на 01.04.2017г. /изтичането на едногодишния
срок/ някоя от страните е заявила прекратяването на договора. На 19.06.2017г.
управителят на ответното дружество е прекратил договора, с 30 – дневно предизвестие.
По делото са
представени 8 бр. фактури, издадени от ищеца на ответника – в периода от 01.11.2016г.
до 01.06.2017г., всяка на стойност 225 лв. с ДДС, представляващи 1/12 част от
договореното на годишна база, дължимо от възложителя - ответника,
възнаграждение от 2700 лева с ДДС /1,80 х 1500/, за извършваната охранителна
дейност за съответния месец, за който е издадена фактурата.
От показанията на
разпитания свидетел по делото - ... – работник в ищцовото дружество, се
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а именно
охранявал е земеделски площи на ответника през процесния период, в землището на
с. Петрово, обл. Стара Загора. Следователно, на ищцовото дружество му се следва
договореното възнаграждение за извършената работа, съгласно издадените фактури,
в размер на общо 1800 лв.
В хода на съдебното
производство, с платежно нареждане от 11.03.2018г. ответникът е платил на ищеца
процесната сума от 1800 лв., поради което, предявеният иск следва да се
отхвърли, поради извършеното плащане.
Тъй като ответникът
е бил в забава за плащане на сумите по фактурите /платими ежемесечно – чл. 11
т. 2 от договора/ към завеждане на делото, то той е станал повод за завеждане
на иска и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца разноски
за д. такса и адвокатско възнаграждение, в размер на общо 504 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът дължи на ищеца и законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на делото – 11.02.2019г. до плащането на
главницата – 11.03.2019г., която е в размер на 14,50 лв., изчислена служебно от
съда.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ИГЪЛС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Тачо Даскалов” № 2, ет. 3, иск за осъждане на „ТЕНЕВ –
ОСЪЖДА „ТЕНЕВ –
Решението може да се
обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен
съдия: