№ 19673
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110166520 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Л.А.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Д.-О.З.“ ЕАД,
ЕИК *****, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2257,12
лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета №
43082132103098/11.10.2021 г. във връзка с увреждане на МПС марка „М.“, модел „С.Б.“, с
рег. № *******, с рама № ***********, собственост на М.Х., от водач на МПС марка „А.“,
модел „А.“, с рег. № *******, със сключена полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на вземането, както и сумата от
414,11 лв., представляваща мораторна лихва за период от 06.11.2021 г. до 25.07.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 42680/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 08.10.2021 г. около 20:00 ч. на АМ Т. след тунел Траянови врата
в средна лента е настъпило ПТП, при което П.Д., водач на МПС марка „А.“, модел „А.“, с
рег. № *******, със сключена полица „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
предприел маневра за изпреварване, при което се ударил в мантинелата и управляваният от
него автомобил се ударил със задната си дясна част в управлявания от М.Х. бус марка „М.“,
модел „С.Б.“, с рег. № *******, с рама № ***********. В резултат на настъпилото ПТП
настъпили следните увреждания по бус марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******: ударена
предна лява врата, преден ляв калник, лайсна на предна лява врата, среден ляв панел и заден
ляв панел, които увреждания били подробно описани в опис-заключение по щета №
43082132103098/11.10.2021. Ищецът сочи, че на 11.10.2021 г. М.Х. предявил застрахователна
претенция срещу ответното дружество, вследствие на което била образувана процесната
1
щета, като предявената за плащане застрахователна претенция била уважена частично - на
05.11.2021 г. М.Х. получил плащане в размер на 831,26 лв. Твърди, че ремонтът на всички
нанесени щети възлиза на поне 3088,38 лв. (с вкл. ДДС). Ищецът сочи, че на 14.07.2023 г. е
придобил вземането срещу ответника, произтичащо от претенция за обезщетение по щета №
43082132103098/11.10.2021 г. в пълния му размер, заедно с всички принадлежности, вкл.
законната лихва, считано от датата на увреждането на застрахованото МПС до
окончателното изплащане на цялата сума, въз основа на договор за цесия, за което
ответникът бил уведомен на 14.07.2023 г. и на 17.07.2023 г. С оглед гореизложеното моли за
уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва наличието на действащ
към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите № BG/06/121002390628, сключен в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за бус
марка „А.“, модел „А.“, с рег. № *******. Счита, че е изпълнил в цялост задълженията си
спрямо М.Х., произлизащи от претенция за изплащане на обезщетение за обезвреда за
уврежданията, настъпили по бус марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******, вследствие на
ПТП от 08.10.2021 г. Посочва, че съгласно уведомление за щета № 43082132103098
собственикът на автомобила М.Х. изрично е посочил, че желае да получи застрахователно
обезщетение по експертна оценка на застрахователя. Въз основа на постъпилата
извънсъдебна претенция на 05.11.2021 г. застрахователят изплатил в полза на М.Х. сума в
размер на 831,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените от
процесното ПТП имуществени вреди по бус марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******, като
липсвало изрично оспорване на определения от застрахователя размер от страна на
Хаджиев. Счита, че с това плащане е изпълнил задълженията си в пълен размер. В
условията на евентуалност оспорва иска за главница по размер като счита, че
претендираният такъв е завишен, тъй като автомобилът е бил в експлоатация повече от 10
години. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, а в
условията на евентуалност - за намаляване размера на обезщетението. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл.
432 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже: наличие на изискуемо вземане на М.Х. по щета №
43082132103098/11.10.2021 г. във връзка с увреждане на бус марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег.
№ *******, вследствие на ПТП от 08.10.2021 г.; че в срока на договора за застраховка
„Гражданска отговорност”, вследствие на виновно и противоправно поведение на лице,
чиито застраховател е ответникът, е настъпило процесното събитие - ПТП от 08.10.2021 г., за
което ответникът носи риска, както и вида на претърпените имуществени вреди, за които се
претендира обезщетение; че вземанията на М.Х. са му прехвърлени по силата на валиден
2
договор за цесия и уведомяване на ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът носи тежестта да докаже направените от него възражения и погасяването
на задължението.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава - уговорен падеж за плащане или отправена и получена от ответника покана за
плащане на претендираното обезщетение, както и че вземанията на М.Х. са му прехвърлени
по силата на договор за цесия и уведомяване на ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата относно наличието на
действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите № BG/06/121002390628, сключен в „Д.-О.З.“ ЕАД за бус марка „А.“,
модел „А.“, с рег. № *******, с период на застрахователно покритие от 21.08.2021 г. до
20.08.2022 г., както и че ответникът е заплатил на 05.11.2021 г. на М.Х. сумата в размер на
831,26 лв. във връзка с процесното ПТП.
Като доказателство по делото е представен двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 08.10.2021 г., съгласно който на 08.10.2021 г. около 20:00
ч. на АМ Т. е настъпило ПТП между бус марка „А.“, модел „А.“, с рег. № ******* и бус
марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******, като П.Д. (водач на МПС марка „А.“, модел „А.“,
рег. № *******) предприел маневра изпреварване, при което ударил управлявания от М.Х.
автомобил - бус марка „М.“, модел „С.Б.“, като водачът на бус марка „А.“, модел „А.“, с рег.
№ ******* се е признал за виновен.
Представено е уведомление за щета № 43082132103098, подадено от М.А.Х. на
11.10.2021 г., с което е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, като е поискал
изплащането на застрахователно обезщетение. Като увреждания за автомобила за посочени:
предна лява врата, джанта, гума и други. Като начин за определяне на застрахователното
обезщетение заявителят е посочил „по оценка на застрахователя“. Във връзка с подаденото
уведомление ответникът е заплатил сумата в размер на 831,26 лв., което обстоятелство не е
спорно между страните.
Във връзка с размера на претърпените увреждания по делото е приета съдебно-
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. От нея се
установява, че настъпилите увреждания за бус марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******, с
рама № *********** са: предна лява врата, джанта, гума и др., като щетите се намират в
пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 08.10.2021 г. произшествие на АМ
Т.. Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяването на бус марка
„М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени с части втора
употреба към датата на ПТП е 1609,36 лв., а стойността, необходима за възстановяването на
бус марка „М.“, модел „С.Б.“, с рег. № *******, изчислена по цени на алтернативни
доставчици и сервизи с части втора употреба към датата на ПТП е 1522,24 лв. Вещото лице е
изчислило и стойността, необходима за възстановяване на автомобила на база средни
3
пазарни цени към датата на ПТП с използване на нови части - 4343,30 лв. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че за този модел автомобил няма резервни врати. Уточнява,
че вариантът, в който стойността възлиза на 4343,30 лв. е с нови части за автомобила.
Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът приема за установени всички
елементи от фактическия състав на заявената претенция - установява се от заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение и другите документи по заведената при
ответника щета настъпването на имуществени вреди по процесния автомобил и техния вид,
че ответникът отговаря за възстановяването на вредите, което същият е признал с
изплащането на застрахователно обезщетение, а от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза е видно наличието на причинно-следствена връзка между тях и
процесното застрахователно събитие.
Основният спор между страните е относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Ответникът е оспорил претенцията с доводи, че е обезщетил увреденото лице
съгласно поискания от него размер, тъй като в уведомлението за щета е посочен начин на
обезщетяване (на определяне на размера на застрахователното обезщетение) - „по оценка на
застрахователя“.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение
№ 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в
случая, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните
уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно искането на увредения водач
при подаденото уведомление за щета, като поддържа определяне на обезщетението по
експертна оценка. Съобразно установената съдебна практика при съдебно предявена
4
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие (чл. 386, ал. 2 КЗ), т. е. по пазарната цена на
същата като ползва заключение на вещо лице, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В
този смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.
о., решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., приложими и при
сега действащия КЗ.
Съобразявайки посочената практика, съдът приема за неоснователно възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение правилно е определено по експертна оценка
на застрахователя, съответно за приоритет на посочения в уведомлението за щета начин на
определяне на обезщетението (по оценка на застрахователя) пред нормите на КЗ.
Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в
случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно предвидените
императивни законови правила.
В разглеждания казус приложимите съгласно методиката параметри за определяне на
размера на обезщетението не отразяват действителната стойност на причинените вреди, тъй
като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилите вреди. Именно средните пазарни цени са действително
претърпените и доказани по размер вреди. Искането за заплащане по експертна оценка е
относимо към доброволно платеното от застрахователя. Доколкото обаче ищецът
претендира, а и доказва при условията на пълно и главно доказване, че претърпените от
настъпилото застрахователно събитие вреди са в по-висок размер, разликата в размера е
незаплатен остатък по дължимо застрахователно обезщетение и следва да бъде присъден. С
оглед гореизложеното настоящият състав приема, че въпреки избора на застрахования за
обезщетение „по оценка на застрахователя“, това неговото действие не го лишава от
възможността да търси обезщетение за действителните вреди при неточно определена
оценка на същите.
За определяне на действителния размер на вредите следва да бъде взет предвид
размерът, определен от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорена
от страните. Както вещото лице е посочило, същите се различават в зависимост от това дали
5
ще бъдат използвани части втора употреба или нови такива.
В случая като действителен размер на вредите следва да се приеме сумата от 4343,30
лв. – стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни
пазарни цени с влагане на нови части към датата на ПТП. Не следва като релевантна
стойност да бъде приемана такава с части втора употреба, доколкото е очевидно, че те не
биха били от същото качество с нови. При това положение за ищеца се поражда правото да
получи обезщетение за възстановяване на щетите на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие, което съгласно приетото по делото заключение на
САТЕ възлиза на сумата от 4343,30 лв. От тази сума следва да бъде приспаднато
обезщетението, заплатено доброволно от ответника в размер на 831,26 лв., тоест оставащото
дължимо обезщетение е в размер на 3512,04 лв., като ищецът претендира сумата 2257,12 лв.,
която е в по-нисък размер (чл. 6 ГПК), с което съдът приема, че искът е доказан по
основание и по размер.
Относно материалноправната легитимация на ищеца да претендира исковите суми
като доказателство по делото е представен договор за цесия, сключен между М.А.Х. и
„Л.А.“ ЕООД на 14.07.2023 г., с който М.Х. е прехвърлил на „Л.А.“ ЕООД вземането си за
обезщетение по щета № 43082132103098/11.10.2021 г. (процесната щета) (Гражданска
отговорност) в пълния му размер, заедно с всички принадлежности, вкл. законната лихва,
считано от датата на увреждането на застрахованото МПС до окончателното изплащане на
цялата сума от застрахователната претенция за следното МПС: марка М., модел С.Б., с рег.
№ *******, с рама *******, което вземане цедентът има към „Д.-О.З.“ ЕАД, като договорът
е действителен и е подписан от двете страни. Представено е уведомително писмо от М.А.Х.
до ответника „Д.-О.З.“ ЕАД от 14.07.2023 г., получено от ответника на 17.07.2023 г., с което
същият е уведомен за извършената цесия. В случая е налице съществуващо вземане, което
собственикът на увредения автомобил – М.Х. е имал към застрахователя, което произтича от
друго правно основание, а именно – отговорността на застрахователя да обезщети
увреденото от делинквента лице, вследствие на настъпилото на 08.10.2021 г. ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника, че цесията няма предмет. В договора
вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, за да бъде прехвърлено, а при
сключването на договора за цесия са налице валидни волеизявления, определящи вземането,
което застрахователят дължи. Следва да се посочи, че вземането възниква към момента на
настъпване на ПТП – 08.10.2021 г., като спорът относно неговия конкретен размер не се
отразява на действителността на цесията (така решение № 6558/20.12.2023 г. по в. гр. д. №
7866/2022 г. на СГС, IV - Д въззивен състав). С оглед гореизложеното съдът приема, че
вземането е прехвърлено надлежно на ищеца, поради което така предявеният главен иск
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид уважаването на главния иск следва да бъде разгледан акцесорният иск за
6
мораторна лихва. Ищецът претендира такава от датата, последваща извършеното от
ответника плащане - 06.11.2021 г. до 25.07.2023 г. и при липса на доброволно плащане на
застрахователното обезщетение в пълен размер, съдът приема, че ответникът е в забава от
06.11.2021 г. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на мораторната лихва върху сумата
от 2257,12 лв. е 414,11 лв., поради което и този иск е основателен в пълен размер и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство на ищеца са
присъдени разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 70,14 лв. за
държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски в размер на 70,14 лв. –
държавна такса, 350 лв. – депозит за САТЕ и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна услуга от 01.12.2023 г. В отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско
възнаграждение, което е основателно. Съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правната сложност на делото, срочното му протичане в рамките на две
съдебни заседания, както и извършените в хода на същото процесуални действия, съдът
приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 600 лв., или
на ищеца се дължат разноски за исковото производство в общ размер на 1020,14 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Л.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С............... срещу
„Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С..............,
установителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, че „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ***** дължи на „Л.А.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от
2257,12 лв. - остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета №
43082132103098/11.10.2021 г. във връзка с увреждане на МПС марка „М.“, модел „С.Б.“, с
рег. № *******, с рама № ***********, собственост на М.Х., от водач на МПС марка „А.“,
модел „А.“, с рег. № *******, със сключена застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/06/121002390628, с период на застрахователно
покритие от 21.08.2021 г. до 20.08.2022 г., при ответното дружество, ведно със законната
лихва от 28.07.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до изплащане на
7
вземането, както и сумата 414,11 лв. - мораторна лихва за период от 06.11.2021 г. до
25.07.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 42680/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.09.2023 г.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С.............., да заплати на „Л.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С..............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 770,14 лв. - разноски за заповедното
производство и сумата от 1020,14 лв. - разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8