№ 2
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501816 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260007 от 07.02.2022 год., постановено по т.д.№ 201/2020 год. по описа на
Софийския окръжен съд, ТО, 5-ти състав, ЗАД „Армеец” е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Б. Б. К. и С. Д. К. сумите от по 100 000 лева за всеки от тях,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 02.04.2017 год. при което е починал техния
внук З. Д. К., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2018 год. до окончателното
изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълните размери от по 200
000 лева за всеки от тях.
Решението е обжалвано от ищците Б. Б. К. и С. Д. К., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като определеният размер е занижен с оглед търпените болки и страдания, вследствие
смъртта на внукът им, който отглеждали като собствен син. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен изцяло. Претендират разноски.
Решението е обжалвано и от ответника ЗАД „Армеец” АД в осъдителната част с доводи за
неправилност, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, в
противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че ищците не
са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Това е така, тъй като ТР№ 1/2016
1
година на ОСНГТК на ВКС не се прилага за пътно-транспортни произшествия, настъпили
преди датата на постановяването му и отмяната на действащото преди това Постановление
№ 2/81година. Отделно се твърди, че дори ищците да имат право на обезщетение, то не
попадат в кръга на лицата, които са създали трайна и дълбоко емоционална връзка с
починалия - счита, че съществуващото страдание е в рамките на нормалното, а не е
изключение съгласно търкувателната практика. Посочва, че не е установена "особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди" по смисъла на ТР№
1/2016 г. - касае се за нормални отношения на привързаност между баба, дядо и внук.
Оспорват се мотивите на съда относно неприлагането на методиката, установена с § 96 ПЗР
на ЗИД на КЗ и чл. 493а КЗ, като поддържа, че сумата за обезщетение не може да надхвърли
5 000 лева. Счита, че не е налице противоречие между чл.492 КЗ, от една страна, и
Директива 2009/103/ЕС и цитираното Решение на СЕС, от друга страна. Моли се за отмяна
на решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна и изложените в тях доводи.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Ищците Б. Б. К. и С. Д. К. са баба и дядо на починалия З. Д. К., в резултат на пътно-
транспортно произшествие, станало на 02.04.2017 год. и причинено виновно от водача К. К.,
който е управлявал товарен автомобил „Фолксваген” с ДК № ********. Ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Механизмът на
произшествието, противоправното поведение на водача К., смъртта на внука на ищците и
причинната връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция
доказателства и са безспорни пред настоящата.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
наличието на материално-правните предпоставки за обезвреда на причинените вреди,
размера на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на починалия за настъпване на вредите.
Първият спорен въпрос по въззивната жалба на застрахователя е наличието на активна
материално-правна легитимация на ищците по предявения иск в качеството им на баба и
дядо на пострадалото в произшествието лице. За преценка на основателността на
възражението съдът изхожда от разрешението, дадено в решението на ОСНГТК на ВКС по
тълк.д. № 1/2016 година, постановено на 21.06.2018 година, съгласно което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №
5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
2
създало трайна и дълбоко емоционална връзка в починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че
подробно са изложени аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и
съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него най-близките
на починалия /по смисъла на двете постановления/ се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат
обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 от ЗЗД. Възможността за
обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления, следва да се допуска
по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В решението е отбелязано,
че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Необходимо е обаче допълнително да са налице и конкретни
житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка.
Заключено е, че за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС
№ 5/69 г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най - близките на
починалия.
Неоснователно е възражението на застрахователното дружество, че ищците не са
материално легитимиран да предявява иск за обезщетение на неимуществени вреди, тъй
като процесното ПТП е настъпило преди приемането на Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 година по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Тълкувателното решение не
създава права, то не представлява източник на позитивно право, а тълкува нормативната
уредба с оглед еднаквото й прилагане и се прилага във всички случаи, в които се разглежда
висящ правен спор с налични в него идентични елементи. Предвид гореизложеното,
качеството на лицата, които като увредени имат право да претендират пряко от
застрахователя обезщетение, не се изключват априори от датата на постановяване на
задължителната съдебна практика, а е поставено в зависимост от доказване по делото на
предпоставките, посочени в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018година ОСНГТК. Съгласно него,
материалната легитимация на други лица-близки на пострадалия, следва само по
изключение да бъдат обезщетявани според доказване особено близките отношения,
3
мотивиращи трайната и дълбока емоционална връзка като интензитет и продължителност на
морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
В процесния случай претърпените от въззивниците - ищци неимуществени вреди се
установяват от разпитаните по делото свидетели З. Б. К. и К. М., които са имали пряко
наблюдение и лични възприятия за отношенията между баба/дядо и внук, а също и върху
състоянието на ищците след смъртта на внука им. Според свидетелите починалия з. К. е
отгледан от самото си раждане от бабата и дядото, тъй като родната му майка го изоставила
след раждането. За внука били полагани изключителни грижи относно възпитанието му,
отглеждането му и издръжката. Ищците го обичали като свой роден син, а той се обръщал
към тях като към родители. След смъртта на внука им, ищците се променили, изпитвали
силна и непреодолима болка от загубата. Спазвали християнските традиции и редовно
ходели на гроба му. Вследствие на загубата, бабата плачела и скърбяла, а дядото от стрес и
мъка развил раково заболяване. Показанията на свидетелите се потвърждават и от
представеното пред първоинстанционният съд съдебно решение по гр.д.197/06 год. по описа
на РС-Ботевград, от което е видно, че от детска възраст з. К. е бил настанен за отглеждане в
дома и семейството на неговите баба и дядо.
Анализът на тази връзка мотивира настоящата инстанция да приеме, че между починалия
внук и ищците баба и дядо е съществувала здрава, продължителна и дълбоко емоционална
привързаност, обусловила и установената по делото тежест на понесени вреди, чийто
продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 от
ЗЗД. Поради това на ищците следва да се признае материално-правната легитимация да
получат обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от загубата на техния внук.
Второто основно възражение на застрахователя е относно приложението на §96, ал.1 ПЗР на
ЗИД на КЗ, съгласно който евентуалното дължимо обезщетение в тази хипотеза не може да
надхвърля 5 000 лева. Претенцията на ищците произтича от произшествие, настъпило на
02.04.2017 г., т.е. при действието на Кодекса на застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016
г..
Настоящият състав приема, че не е ограничен от предвидения в текста максимален размер
на обезщетението. Това е така, тъй като в чл.3 параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.1
параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". В чл.9,
ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални суми в случай на телесно
увреждане - 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите. Посочените в директивите лимити за минимални
застрахователни суми са транспортирани в националното ни право - чл.266 КЗ /отм./ и
чл.492 КЗ. В цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на
4
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице.
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats /Латвия/ с акт от
16. Май 2012 г., постъпил в Съда на 01 юни 2012 г., член 3 §1 от Директива 72/166 и чл. 1,
параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използване на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втората
директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното
европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните-членки,
вкл. Република ългария съгласно чл. 633 ГПК.
Поради това настоящият състав счита, че е длъжен в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата на частноправните
субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат. Ето защо при определяне на всеки конкретен размер за обезщетение съдът
следва да приложи принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по делото, икономическото положение в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на
ПТП.
Съобразявайки характера, силата на интензитета и продължителността на търпените от
ищците болки и страдания след смъртта на внука им, вследствие на произшествието станало
пред месец април 2017 год., лимитите на отговорност, възрастта на починалия и не на
последно място съдебната практика по сходни случаи, съдът счита, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на по 100 000 лева за
всеки от тях, за която сума исковите претенции са основателни.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
от страна на починалия, тъй като се е качил при водач употребил алкохол.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
5
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото не се събраха никакви доказателства от които да може да
бъде направен правния извод за наличие на знание у починалия или дори е предполагал, или
е могъл да предположи, че водачът на товарния автомобил е употребил алкохол
непосредствено преди да потегли. Недоказани останаха твърденията, че двамата са били
заедно с питейно заведение до ранните часове на деня и заедно са консумирали алкохол.
Поради това съдът приема, че в случай не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
на соченото основание.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 07.02.2022 год., постановено по т.д.№ 201/2020
год. по описа на Софийския окръжен съд, ТО, 5-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6