РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20202100600913 по описа за 2020 година
С присъда № 106 от 17.07.2020 г., постановена по н.ч.д. № 4158/2019 г.,
Бургаският районен съд признал А. Д. С., ЕГН ********** за невиновна в
това, че за времето от 5.08.2019 г. до 8.08.2019 г., от 16.08.2019 г. до
22.08.2019 г. и от 30.08.2019 г. до 5.09.2019 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление не е довела в дома на бащата Д. С. С., ЕГН
**********, детето им Л. Д.С. за свиждане, с което не е изпълнила решение
№ 763 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 1670/2017 г. по описа на Районен съд-
Бургас, влязло в сила на 31.05.2017 г., поради което и на основание чл. 304
НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата районният съд осъдил на основание чл. 190, ал. 1 НПК Д. С.
С. да заплати на А. Д. С. сумата от 600.00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Недоволство срещу така постановената присъда е изразено от адв. Петър
Димитров от БАК, повереник на частния тъжител Д.С.. Във въззивната жалба
1
се сочи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен, поради което се
претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимата А.С. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по
чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и й бъде наложено съответното наказание. В
Допълнително писмено изложение към жалбата са изложени съображения
относно необосноваността на присъдата и неправилното приложение на
материалния закон.
В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът и частният
тъжител поддържат въззивната жалба и молят съда да уважи направените с
нея искания.
Защитникът излага съображения за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимата С. моли съда да потвърди присъдата, постановена от
районния съд.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз
основа на които делото е изяснено от фактическа страна. При направения
собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК
въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:
По делото е установено, че частният тъжител Д.С. и подсъдимата А.С.
са бивши съпрузи, като по време на брака им е родено детето Л. Д.С. с ЕГН
**********. Гражданският брак между страните бил прекратен с решение №
763 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 1670/2017 г. на Бургаския районен съд. С
решението било утвърдено постигнато споразумение относно родителските
права, режима на лични отношения, издръжката и местоживеенето на детето
Л.. Съгласно споразумението родителските права по отношение на детето се
предоставяли на майката А.С.. Бащата Д.С. трябвало да осъществява режим
на лични контакти с детето Л., както следва: всяка четна седмица от месеца –
от 08:00 ч. в понеделник до 08:00 ч. в четвъртък; всяка нечетна седмица от
месеца – от 08:00 ч. в петък до 08:00 ч. в понеделник; рождените дни на
детето родителите трябвало да празнуват заедно с него. При осъществяване
на режима на лични отношения майката се задължавала да води детето в дома
2
на бащата (гр. Б., ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *) и да го взема от там в
крайния час на свиждането. В утвърденото със съдебното решение
споразумение изрично било упоменато, че местоживеенето на детето е в гр.
Б., както и че родителите ще вземат общи решения по въпросите, свързани с
детска градина, училище, при постъпване в болница и др. Решението влязло в
сила на 31.05.2017 г. (л. 6-8 от н.ч.х.д.№ 4158/19г.).
След развода частният тъжител и подсъдимата С. отново заживели
заедно в квартира под наем, находяща се в гр. Б., ул. „***“ № *, ет. *, ап. *.
Отношенията помежду им не се подобрили, а скандалите зачестили. След
поредния скандал и проявена вербална агресия от страна на Д.С. спрямо
бившата му съпруга, подсъдимата напуснала жилището. Същия ден тя подала
заявление срещу бившия си съпруг в Първо РУ на МВР-Бургас, с искане за
предприемане на необходимите мерки спрямо С., който й нанасял психически
тормоз, отправяйки към нея закани и заплахи за физическа саморазправа (л.
43). После взела дъщеря си от дома на свидетеля С. С. - баща на частния
тъжител, и същата вечер заминала за родния си град В. без никакъв багаж.
На 6.08.2019 г. подс. С. заявила в Община Видин своя и на детето Л. нов
настоящ адрес: гр. В., ул. „***“ № *, където се намирало жилището на
нейната майка Н. К.. Незабавно след това тя изпратила уведомително писмо
до тъжителя, с което му съобщила новия адрес (л. 9).
От 7.08.2019 г. здравословното състояние на детето се влошило – Л.
била с температура 38.2 С, със силна болка в гърлото, сълзене и кашлица на
пристъпи. Било й предписано домашно лечение в периода 9.08.2019 г.-
16.08.2019 г. (вж. Амбулаторен лист № 2748 от 9.08.2019 г. и медицинско
направление от същата дата – л. 133 и л. 136). От 21.08.2019 г. детето отново
било фебрилно и отпаднало, с хрема и болки в корема (вж. Амбулаторен лист
№ 1511 от 22.08.2019 г. – л. 132).
Поради здравословното състояние на детето и твърде голямото
разстояние между градовете В. и Б. (около 600 км), подсъдимата не завела Л.
в гр. Б., за да може бащата да осъществи лични контакти с нея през периодите
от 5.08.2019 г. до 8.08.2019 г. и от 16.08.2019 г. до 22.08.2019 г.
Подс. С. не изпълнила задължението си съгласно решението по гр.д. №
1670/2017 г. и за периода от 30.08.2019 г. до 5.09.2019 г. Междувременно на
2.09.2019 г. тя депозирала искова молба в Районен съд - Видин за изменение
3
на местоживеенето на детето Л. и на режима на лични контакти на бащата
Д.С. с детето (л. 150-153). По повод на молбата било образувано гр.д. №
2518/2019 г. по описа на Районен съд - Видин. С определение от 17.10.2019 г.
по това дело районният съд постановил привременни мерки, като изменил
местоживеенето на детето, определяйки същото на адреса на майката А.С. в
гр. В., и определил нов режим на лични отношения на детето с бащата Д.С.,
като контактите през седмицата следвало да се осъществява на територията
на гр. В. (л. 154-156).
От своя страна, веднага след получаване на уведомителното писмо за
променения адрес на дъщеря си, Д.С. подал молба до Районен съд-Бургас за
издаване на изпълнителен лист за режима на лични контакти между него и
детето. Въз основа на издадения изпълнителен лист № 3404 от 13.08.2019 г.
било образувано изпълнително дело № 742/2019 г. по описа на ДСИС при
Районен съд - Бургас.
На 16.09.2019 г. Д.С. подал тъжбата против А.С., с която й било
повдигнато обвинение по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Избожената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. К., С. С. и Н. К., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Вярно е, че с постановление от 15.08.2019 г. прокурор при РП-Бургас е
отказал да образува досъдебно производство по преписка с рег. № 431000-
4907/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, образувана по повод
подаденото на 4.08.2019 г. заявление от подсъдимата С.. Прокурорът е приел,
че по преписката не са събрани данни за осъществен състав на престъпление
по чл. 144, ал. 3, предл. първо и трето вр. ал. 1 НК, като този извод е
формиран въз основа на посочените в докладната записка по преписката
обстоятелства, че не са били установени свидетели очевидци на инцидента и
че към момента С. не е имала издадена заповед за защита от домашно
насилие. В прокурорския акт обаче изрично е отбелязано, че ако изречените
думи са били възприети от заявителката като закани и същите са възбудили у
нея основателен страх от изпълнението им, то тогава би могъл да е
осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, наказателното
преследване за което се възбужда по тъжба на пострадалия (л. 51-52).
Посоченото постановление на БРП не налага промяна във фактическия
4
извод на съда, че причината подс. С. да напусне жилището в гр. Б. и да се
премести да живее с детето Л. в родния си гр. В. било поведението на частния
тъжител спрямо нея. В тази насока са показанията на свидетелката Р. К.,
съседка на тъжителя и подсъдимата. Според нейните показания след
раждането на детето Л. почти всяка нощ бащата неистиво крещял, като
„безумните крясъци и викове“ понякога били съпроводени с удари по
предмети. Показанията на свидетелката не се отнасят само до минало време,
както неоснователно се твърди във въззивната жалба. Свид. К. е заявила пред
районния съд, че впоследствие се засилили още по-страшни скандали. След
последния скандал свидетелката видяла от терасата си как А. хукнала по
улицата с чанта на рамо и повече не я видяла. Това бил „последният ужасен
ден“ (л. 87 гърба).
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на
свидетелката К., тъй като тя не е в близки отношения нито с частния тъжител,
нито с подсъдимата – дори в контактите си с подсъдимата тя използвала
учтивата форма на обръщение. Наред с това съдът не съзира съществени
противоречия между показанията на тази свидетелка и показанията на
останалите свидетели. Нещо повече, за правдивостта на показанията на Р. К.
може да се съди от приложените по делото Амбулаторни листове № 33 от
5.02.2018 г. и № 109 от 30.04.2018 г., издадени на тъжителя Д.С.. В тях като
основна диагноза е посочена Неврастения, а в графата Обективно състояние е
отбелязано:„поляризация на афекта и повишена невротичност“ (л. 123-124).
Подсъдимата С. заминала с детето за гр. В. на 4.08.2019 г. вечерта и
безспорно съзнателно не е изпълнила решението по гр.д. № 1670/2017 г. на
БРС относно режима на лични контакти на частния тъжител Д.С. с детето Л.
за периодите от 5.08.2019 г. до 8.08.2019 г., от 16.08.2019 г. до 22.08.2019 г. и
от 30.08.2019 г. до 5.09.2019 г. По този начин деянията й формално са
осъществили признаците на престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1
НК. Настоящият съдебен състав споделя извода на първия съд, че
обществената опасност на деянията е явно незначителна и затова те не са
престъпни. При преценката за явната незначителност на обществената
опасност на деянията съдът съобрази, че през месец август 2019 г. детето два
пъти се е разболявало и предприемането на толкова дълги пътувания от гр. В.
до гр. Б. и обратно не само не са били в негов интерес, но и биха поставили в
риск здравето му. Самата промяна на местоживеенето на детето също е била в
5
негова полза, предвид честите скандали в дома на родителите му в гр.Б.,
което е могло да доведе до увреждане на психиката му. Не без значение е и
обстоятелството, че подсъдимата не е целяла да преустанови поначало
личните контакти на бащата с детето. Това ясно се илюстрира от
последвалите й действия – още на 2.09.2019 г. тя подала искова молба в
Районен съд - Видин за изменение на местоживеенето на детето Л. и на
режима на родителските контакти на Д.С. с него, а след постановяването на
привременните мерки подсъдимата по никакъв начин не препятствала
срещите на частния тъжител с Л. (вж. показания на свид. Н. К.). Посочените
обстоятелства налагат извод, че поведението на подс. С. е било подчинено в
защита на интересите на детето, което в случая обуславя приложението на чл.
9, ал. 2 НК. Затова, като е признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по
повдигнатото й с тъжбата обвинение, районният съд е спазил материалния
закон.
Въззивният съд не намери основания за отмяна на обжалваната
присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразна. Признаването на подсъдимата за невинна сочи на
основателност на искането й за присъждане на направените от нея разноски
по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
подсъдимата С. е заплатила на защитника адв. Благой Потеров от БАК
договореното възнаграждение за въззивното производство в размер на 800.00
лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски
в посочения размер следва да бъдат възложени на частния тъжител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 106 от 17.07.2020 г., постановена по
н.ч.х.д. № 4158/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** да заплати на А. Д. С., ЕГН
********** сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени
разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7