Номер 5 22.01.2021 година град Търговище
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На деветнадесети януари 2021
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 284 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във
връзка с Дял Трети, Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производство е образувано по жалба от Х.И.Х. ***,
подадена срещу решение №Ц1040-25-24/16.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Търговище,
с което е потвърдено разпореждане №РВ-25-3- 00818023/30.09.2020г. на
ръководителя на КРДОО Н. Цв.- н-к отдел КПК в ТП на НОИ-Търговище С процесното
разпореждане е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от г-н Х.
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
няколко болнични листи, за периода 01.04.2017 г. до 30.09.2020 г., в размер на
278,95лв.
Жалбоподателят
обжалва акта като незаконосъобразен. Твърди
неправилно прилагане на чл.46, ал3 от КСО. Твърди, че не е упражнявал трудова
дейност, като самоосигуряващо се лице през периоди в които е бил във временна
неработоспособност. В с.з. поддържа
жалбата.
Ответникът по делото
директор на ТП на НОИ-Търговище взема писмено
становище. Счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На основание Заповед №
3Р-5-25-00803667/27.08.2020 /стр.10 от преписката/ контролен орган на НОИ -
Търговище е извършил пълна финансова ревизия по разходите на държавното
обществено осигуряване на „НВ 2016“ ЕООД гр. Омуртаг, ЕИК *********, с ревизионен
период от 29.02.2016 г. до 31.07.2020 г. Ревизията е приключила с ревизионна
записка № РЗ-5-25-00813444/17.09.2020. /стр.9 от преписката/. Установените в
хода на ревизията констатации са отразени в Анализ, който е неделима част от
ревизионната записка. Ревизията е установила, че Х.И.Х., като едноличен
собственик и управител на „НВ 2016“ ЕООД гр. Омуртаг е декларирал пред ТД на
НАП, обхват на осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд „Общо заболяване и
майчинство“, считано от 01.03.2016 г. Дейността на дружеството е търговска -
покупко-продажба на парфюмерийни и козметични продукти. В ТП на НОИ - Търговище
са приети подадените от осигурителя удостоверения приложение № 9 с данни
относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по
болнични листове, съгласно които г-н Х. е в отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване, както следва: с придружителни писма
вх. № Р14-25-000-00- **********/ 18.05.2017 г. са приети данни по болничен лист
№ Е20178853212 за периода 18.04.2017 г. - 04.05.2017 г. вкл; № Р14-25-000-00-
**********/12.12.2017 г. - по болничен лист № Е20171681449 за периода
13.11.2017 г.- 24.11.2017 г. вкл.; № Р14-25-000-00-**********/ 10.01.2018 г. -
по болничен лист № Е20176213088 за периода 27.11.2017 г. -30.12.2017 г. вкл.; №
Р14-25-000-00-**********/26.01.2018 г. - по болничен лист № Е20170406522 за
периода 24.01.2018 г. - 06.02.2018 г. вкл; № Р14-25-000-00-**********/
02.01.2019 г. - по болничен лист № Е20182153374 за периода 26.11.2018 г. - 29.12.2018
г. вкл.; № Р14-25-000-00-**********/08.01.2020 г. - по болничен лист № Е20198453886
за периода 16.12.2019 г. - 14.01.2020 г. вкл.; № Р14-25- 000-00-**********/19.05.2020
г. - по болничен лист № Е20200520921 за периода 29.04.2020 г. - 28.05.2020 г.
вкл. В хода на извършване на ревизията са били изискани счетоводни документи
свързани с извършени разходи за материали, стоки и активи, разчети с
контрагенти - доставчици и клиенти, книги с ежедневните отчети от касовия
апарат за реализирани приходи. Собственика не е представил касовите книги с
дневните финансови отчети за продажби в брой от касовия апарат. При извършената
проверка на фактурите за закупените стоки от „НВ 2016“ ЕООД се е установило, че
на датите 24.04.2017 г., 28.04.2017 г., 17.11.2017 г., 20.11.2017 г, 30.11.2017
г., 20.12.2017 г., 29.01.2018 г., 31.01.2018 г., 06.02.2018 г., 27.11.2018 г.,
18.12.2018 г., 16.12.2019 г. и 08.05.2020 г. във фактурите за закупени стоки и
във фактурите за наем на помещение и фактура за разходи за ел.енергия (издадени
от доставчици на дружеството), в които срещу името на собственика Х.И.Х.
фигурират негови подписи. От това е направен извода, че самоосигуряващото се
лице Х.И.Х. е упражнявало трудова дейност, която е основание за осигуряване за
общо заболяване и майчинство през периодите, за които има издадени болнични
листове за временна неработоспособност. Във връзка с установеното е прието, че
съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО лицето Х.И.Х. не е имал право на парично
обезщетение за дните 24.04.2017 г., 28.04.2017 г., 17.11.2017 г., 20.11.2017
г., 30.11.2017 г., 20.12.2017 г., 29.01.2018 г., 31.01.2018 г., 06.02.2018 г.,
27.11.2018 г., 18.12.2018 г., 16.12.2019 г. и 08.05.2020 г., когато е бил във
временна неработоспособност по горепосочените болнични листове. На основание
чл. 114, ал. 1 и ал.3 КСО на лицето Х.И.Х.
е издадено разпореждане № РВ-3-25-00818023/30.09.2020 г. за възстановяване на
недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за дните
24.04.2017 г., 28.04.2017 г., 17.11.2017 г., 20.11.2017 г., 30.11.2017 г.,
20.12.2017 г., 29.01.2018 г., 31.01.2018 г., 06.02.2018 г., 27.11.2018 г.,
18.12.2018 г., 19.12.2019 г. и 08.05.2020 г. Контролният орган е описал датите
на фактурите подписани от Х. и на които е настъпило съответното данъчно
събитие.На тези дати г-н Х. е прието, че
е извършил трудова дейност. Предвид обстоятелството, че на процесните дати в
„НВ 2016“ ЕООД не е имало наети лица по трудови правоотношения и не е имало
надлежно упълномощено лице, което да представлява собственика и да извършва
действия от и за сметка на дружеството, то Х.И.Х. в качеството му на собственик
на дружеството е извършвал трудова дейност.
От правна страна съдът обосновава следните
изводи:
На основание чл. 10 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 от същия кодекс, и продължава до прекратяването й. В КСО няма
легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. За целите на осигуряването
достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 от КСО като упражняване на дейност на някое от посочените основания, за да
възникне задължение за внасяне на осигурителните вноски за него. Съгласно чл. 1
от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за
осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При
систематичното и логическо тълкуване на нормата на чл. 46, ал.3 КСО, се налага
извода, че за целите на осигурителното законодателство дейността, която
осъществяват управителите на търговски дружества е по своята същност трудова
дейност, като това от своя страна е предпоставка за задължително осигуряване по
чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. През
проверявания период управлението
на търговското дружество не е възлагано на друго лице, няма вписани промени и /
или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленски функции на друго лице
(учредена прокура по чл. 21 ТЗ или упълномощаване на търговски пълномощник по
чл. 26 ТЗ). Липсват данни както в административното, така и в съдебното
производство, а и не се твърди, че друго лице е поело управлението
на дружеството.
Именно в качеството си на управител на търговско дружество, жалбоподателят е регистриран като самоосигуряващо се лице и на това
основание е внасял осигурителни вноски.
Съгласно чл. 147 от Търговския закон, уреждащ управлението на едноличното ООД,
едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично
или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице,
неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. В
настоящият случай Х. попада в първата
хипотеза на посочената разпоредба, в качеството му на едноличен собственик на
капитала, който управлява дружеството. Горното налага извода, че в посочения
период той е осъществявала дейност като управител, организиращ търговската
дейност на дружеството, което по своето естество представлява трудова дейност.
Ирелевантен е въпроса дали лицето е извършвало дейността от дома си или от
някой от обектите на дружеството. Без значение е също дали лицето е получавало
възнаграждение или не за работата си като управител, тъй като основанието за
подаване на коригиращи данни е осъществяваната трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване, а не получаването на възнаграждение за
тази дейност.
Въз основа на гореизложените
факти и доводи, Решение №Ц1040-25-24/16.11.2020г на директора
с което е потвърдил разпореждане № РВ-3-25-00818023/30.09.2020 е правилно и
законосъобразно, като жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалбата на Х.И.Х.,
против решение №Ц1040-25-
24/16.11.2020г. на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено
разпореждане №РВ-3-25-00818023/30.09.2020 г. на ръководителя на КРДОО Н. Цв.- н-к отдел КПК
в ТП на НОИ-Търговище , с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болнични листи, за периода 01.04.2017 г. до 30.09.2020 г., в
размер на 278,95лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: