№ 13467
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110134125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б-------“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност
195,56 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова
полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди, че
причина за ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието
задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и
след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира сумата от
195,56 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.02.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Ответникът С-на оспорва иска, като счита, че представените от ищеца частни документи не
доказват описания механизъм на ПТП. Оспорва да е налице противоправно бездействие на
неин служител, като счита, че улицата е била в достатъчно добре поддържано състояние за
ползването й по предназначение и при подходящо обезопасително поведение на водача на
1
МПС вредите е можело да бъдат избегнати. Твърди, че представеното уведомление до
застрахователя за настъпване на застрахователно събитие не се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на отразения механизъм на ПТП, като липсвали
доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и че същото
е настъпило в причинна връзка с дупка на пътното платно, както и не бил изготвен протокол
за ПТП по образец на Наредба № Iз-41/21.01.2009 г. Навежда възражение за съпричиняване,
тъй като застрахованият водач на МПС не е управлявал автомобила със съобразена с
пътните условия скорост, поради което с поведението си е станал причина за ПТП,
евентуално е допринесъл за настъпване на вредите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в
настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение
на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на
ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 14.02.2022 г. процесният автомобил е претърпял ПТП,
което е настъпило в рамките на общинската пътна мрежа на територията на С-на.
Изложеното се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, като по делото
е представена и двустранно подписана застрахователна полица № 4704210300001615 от
29.03.2021 г., от която е видно, че между собственика на увредения автомобил с рег. № --- и
ищцовото дружество е сключен валиден договор за застраховка „Каско Стандарт“ на МПС,
който е действал между страните към датата на процесното ПТП, което представлява покрит
риск по сключената застраховка. В изпълнение на задълженията си като застраховател и
след подадено уведомление и декларация за настъпване на застрахователно събитие, на
14.03.2022 г. ищецът е изплатил на собственика на автомобила сумата от 195,56 лв. като
2
обезщетение за претърпените вреди (спукана предна лява гума) по процесната щета №
470421222208826. Следователно, спорни по делото остават обстоятелствата дали
застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на
служител на ответника, респ. какъв е размерът на действителното претърпените вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
застрахователното събитие е настъпило в Промишлената зона на с. Я- С-- на 14.02.2022 г.,
като застрахованият при ищеца автомобил марка „М-“ с рег. № --- по време на движение е
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, от което са
настъпили щети на автомобила върху предна лява гума. Описаният механизъм на ПТП се
установява от гласните доказателства и представените по делото декларация за настъпване
на застрахователно събитие и заялвение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Свидетелят М. П. А., водач на увреденото МПС, потвърждава изложените от него в частните
свидетелстващи документи обстоятелства, като разказва, че се е движил по улица в
Промишлената зона на с. Я- по която имало множество дупки, но една от тях не успял да
избегне и попаднал в нея. След около 400 м. достигнал базата, в която работел, и след като
паркирал, установил балон на гумата, след което завел щетата при застрахователя.
Свидетелят допълва, че се е движил с не повече от 40 км./ч., като дупката не е била
обозначена и я е видял едва след като е попаднал в нея.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм, като липсват данни водачът на МПС да е съпричинил
за настъпването на вредите – от показанията му се установява, че същият не се е движил с
превишена или несъобразена скорост (скоростта му е била не повече от 40 км./ч. в населено
място), като липсват данни да е било възможно свидетелят да заобиколи или избегне
дупката. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява
противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило
застрахователното събитие, поради което възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се
дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
3
на препятствие на него – да го обозначи. По делото не се доказва ПТП да е настъпило в
рамките на частен имот, напротив – свидетелят изяснява, че дупката е била разположена на
пътното платно по улицата, по която се е движил с автомобила си. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил –
спукана предна лява гума, които при установения механизъм на ПТП и съгласно
експертните изводи по приетата и неоспорена от страните САТЕ са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база
средни пазарни цени са били необходими 247,15 лв., като извършеното от ищеца
застрахователно плащане е в по-малък размер (195,56 лв.). Следователно, размерът на
регресното вземане възлиза на сумата от 195,56 лв. и отговаря на действителната стойност
на настъпилата щета, поради което искът се явява основателен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съобразно уважения иск в размер на 630 лв.,
платени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и свидетел и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С-- БУЛСТАТ -, адрес гр. С---, да заплати на „Б-------“ ЕАД, ЕИК -, със седалище
и адрес на управление: гр. С-----, по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 195,56 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 470421222208826 за
ПТП, настъпило на 14.02.2022 г. в с. Я- С-- в резултат на виновно противоправно поведение
(бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища, ведно със законната лихва върху сумата от 24.06.2022
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 630 лв.,
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4