№ 110
гр. Сливен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500314 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по частна жалбана „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД гр. София насочена срещу Разпределение изх. № 11235/07.06.2021г. на
ЧСИ Миглена Минкова, с per. № 768 КЧСИ, район на действие - ОС Сливен
по ИД № 20197680400234, в частта за разпределена сума по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че разпределението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че като вискател по делото участвал в насрочена от
ЧСИ публична продан, проведена в периода 19.01.2021г. - 19.02.2021г., като с
протоколи от 18.02.2021г. банката била обявена за купувач на четири броя
недвижими имоти за обща сума от 54 724 лв. След внасяне в срок на общата
горепосочена сума, ЧСИ с постановления за възлагане, всички от 12.03.2021г.
възложил недвижимите имоти на взискателя, обявен за купувач и настоящ
жалбоподател. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно съдебният
изпълнител разпределил сума по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 4090,75 лв. В
тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗЗД визирала само
разноските, извършени от кредиторите, във връзка с обезпечаването и
принудителното изпълнение, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски, но по отношение на разноските, направени от кредиторите до
момента на извършването на разпределението. Така ЧСИ не бил нито
кредитор на длъжника до момента на извършването на разпределението, нито
пък привилегирован такъв. Вземането му по т. 26 ТТРЗЧСИ ставало
1
изискуемо след завършване на принудителното изпълнение, а не към момента
на извършване на разпределението, касаещо една само част от изпълнението
по делото - продажбата на една вещ, определена за удовлетворяване на
ипотекарния кредитор, но не и на други лица. В предявеното разпределение
по ИД № 20197680400234 ЧСИ не разпределил направените разноски в
изпълнителното производство, заплатени от страна на взискателя при
образуването му и последващите изпълнителните действия, за които „ОББ“
АД се ползвало с предпочтително удовлетворение. След като ЧСИ отказвал
да фактурира сумата с мотив, че това не били конкретни такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, то тогава не следвало и да бъде разпределяна сумата като такса. В
противен случай ЧСИ дължал фактура на взискателя, съгласно разпоредбите
на ЗДДС.
Иска се от съда отмяна на атакуваното разпределение от 07.06.2021г., в
частта, с която била разпределена сума по т.26 ТТРЗЧСИ, като се постанови
тя да бъде разпределена в полза на взискателя ОББ АД алтернативно всички
такси, посочени в разпределението да бъдат фактурирани на ОББ АД.
Съдебният изпълнител депозирал становище по жалбата, като я счита за
неоснователна. Сочи, че в разпределението се включвали тези вземания,
които били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и
разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател
и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника,
съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя, че
в чл.136 ЗЗД не било визирано вземането на ЧСИ по т.26 ТТР към ЗЧСИ като
привилегировано такова, сочи, че съдебната практика се придържала към
изричните разрешения по подреждането на привилегированите вземания.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на първо място се удовлетворявали разноските,
направени по реализирането на съответния способ на осребряване на
конкретния имот. За дължими към ЧСИ такси по изпълнителното дело с ДДС,
които същият имал право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79,
ал. 2 ГПК. Сочи, че жалбоподателя грешно възприел, че щом сумите по
разпределението са постъпили от плащане на цената на имота от взискателя -
купувач, сумата не е постъпила от длъжника и съответно не трябва да бъде
събирана т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя и се запозна с
изпълнителнното дело, по което е извършено атакуваното разпределение,
прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на ОББ АД
гр.София, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от
10.01.2011г. по ч.гр.д. № 85/2011г. на СлРС против солидарните длъжници
И.Д. и Х.Д., двамата от гр.Сливен за следните суми: 32649,78 лв. главница по
договор за банков кредит от 21.04.2004г., обезпечен с договорна ипотека,
2
4773,82 лв. договорна лихва за периода 23.05.2009г.- 06.01.2011г.,
наказателна лихва за просрочени главници в размер на 420,84 лв. за периода
23.05.2009г.-06.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2011г.
до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото 1751,02
лв. Двамата длъжници са представлявани по изпълнителното дело от
назначени от съдебният изпълнител особени представители-адвокати.
Присъединена като взискател по делото е и НАП. Не е спорно и се
установява, че взискателя ОББ АД участвал в публична продан на четири
недвижими имота, при която е обявен за купувач и съответно с
постановления от 12.03.2021г. ЧСИ възложил имотите. На 16.06.2021г. било
надлежно предявено разпределение на паричната сума, получена от проданта
на имотите в общ размер на 54 724 лв., като сума в размер на 4090,75 лв. била
определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Жалба срещу разпределението е
депозирана от взискателя ОББ АД в законовия тридневен срок на 18.06.2021г.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по
изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.
Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци,
публични и други вземания. При разпределението съдебният изпълнител
следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите,
установен в чл.136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите
привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните
кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо
на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако
останат суми – на хирографарните притезания/. Поради това и жалбата
против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна
преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на
предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии.
По спорния въпрос, поставен за разглеждане, а именно ползват ли се с
привилегиите по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД, дължимите, но незаплатени авансово от
взискателя такси по изпълнителното производство, към момента има
образувано тълкувателно дело № 2/2021г. на ОСГТК ВКС РБ, което обаче не
обуславя спиране на производството от настоящият съд до произнасянето на
ВКС /това е правомощие единствено на ВКС/.
Настоящият съдебен състав счита / до произнасянето на ВКС с
3
тълкувателно решение/, че начислените и неплатени авансово такси се
включват в т.1 на чл.136, ал.1 ЗЗД – разноски по изпълнението, с оглед
разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК- когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, се събират от длъжника.
По въпроса за същността на таксите събирани от ЧСИ, и по-конкретно
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ няма съмнение, че същата се явява възнаграждение
за извършената от ЧСИ дейност изразяваща се в събиране на паричното
вземане на взискателя. Извършването на действията по принудително
изпълнение се възлага от кредитора посочен в акта подлежащ на изпълнение,
който реално дължи възнаграждението, тъй като съдебният изпълнител
именно по негово възлагане извършва действия, чрез които събира паричното
му вземане, за които извършени действия му се дължи възнаграждение – т.34
ТТРЗЧСИ, вр. чл. 426 ГПК. Точно такова възнаграждение е предвидено в т.26
ТТРЗЧСИ. По своята правна същност таксата по т.26 ТТРЧЗСИ е
пропорционална такса и не се внася авансово от взискателя – т.29, буква „б”.
Това следва и от обстоятелството, че не може да бъде внасяна такса за
действие, което не зависи само от волята на ЧСИ, съответно може и да не
бъде осъществено, тъй като паричното вземане по изпълнителното дело може
и да не бъде събрано, въпреки усилията на органа по принудително
изпълнение. По отношение на тази такса следва да се има предвид, че същата
се дължи върху събраната сума, следователно всеки взискател следва да я
заплати съобразно събраната в негова полза сума. Таксата се определя в
пълен размер, дължима е от длъжника и следва да се приспадне
пропорционално за всеки взискател и да се включи в разпределението.
Длъжникът отговаря за всички тези разноски, защото не е платил преди
предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на
делото.Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за
сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо
дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по
изпълнителното дело.
Тук следва да се има предвид и ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ВКС, в което се прави разграничение между таксите събирани от ДСИ и ЧСИ
изразяващо се в това, че дължимите на ДСИ такси са публични вземания, а
последният е орган, който определя и събира таксите, докато дължимите на
ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният
съдебен изпълнител – кредитор.Така начислените и неплатени авансово такси
се ползват от привилегията по първи ред, защото са разноски по
изпълнението и когато не са внесени от взискателя, се събират от
длъжника.Така е постъпил и в случая ЧСИ в атакуваното разпределение,
което се явява правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна.
Ръководен от гореизложеното съдът,
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София
*******, чрез представител по пълномощие срещу Разпределение изх. №
11235/07.06.2021г. на ЧСИ Миглена Минкова, с per. № 768 КЧСИ, район на
действие - ОС Сливен по ИД № 20197680400234, в частта за разпределена
сума по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му пред БАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5