№ 150
гр. Враца, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900090 по описа за 2021 година
С определения №66/06.08.2021г. и №105/14.10.2021г., съдът е констатирал, че
подадената от „Мега Груп“ЕООД-с.***, обл.Враца против „БГ Агро Север и сие“СД-
с.***, „БГ Агро Север“ЕООД-с.*** и „Синджента България“ЕООД-гр.София искова
молба, с която са предявени обективно съединени искове по чл.19, ал.3 от ЗЗД и по
чл.124, ал.1 от ГПК за собственост върху недвижими имоти, не отговаря на
изискванията на чл.128, т.2 от ГПК, тъй като по нея не е внесена следващата се
държавна такса.
С определението си от 06.08.2021г. съдът е приел, че държавната такса по иска
по чл.19, ал.3 от ЗЗД се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, а по иска по
чл.124, ал.1 от ГПК, по правилото на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, поради което е счел за
основателно искането на ищеца да му бъдат издадени съдебни удостоверения, по
силата на които да се снабди с удостоверения за данъчна оценка на имотите, както и
със скици и характеристики на същите. Констатирано е също, че исковата молба
подлежи на вписване, като на ищеца са дадени указания за това.
С определението от 14.10.2021г.на ищеца „Мега Груп“ЕООД-с.***, обл.Враца
е указано, че в едноседмичен срок от връчване на определението, следва да представи
удостоверения за данъчна оценка на имотите, посочени в исковата молба, както и
актуални скици и характеристики на същите. Указано му е също така, че
удостоверенията за данъчни оценки на имотите са необходими за определянето на
следващата се по делото държавна такса, а скиците на имотите са необходими за
проверката на тяхната индивидуализация, при което ако указанията за представяне на
удостоверения за данъчна оценка на имотите и скици на същите не бъдат изпълнени,
исковата молба ще бъде върната.
С определението си от 14.10.2021г. съдът изрично е констатирал, че
предходното определение от 06.08.2021г. се счита за редовно връчено на 11.10.2021г.,
като е изложил съображенията си за това. Посоченото определение от 14.10.2021г. е
1
изпратено за връчване на фирмения адрес на ищеца и е редовно връчено на
16.11.2021г.в условията на чл.50, ал.3 от ГПК.
В дадения на ищеца едноседмичен срок обаче указанията за представяне на
удостоверения за данъчна оценка на имотите и скици не са изпълнени, като не са
представени също и доказателства за вписване на исковата молба.
При тези констатации съдът намира, че са налице основанията по чл.129, ал.3
от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото,
поради констатирани нередовности на молбата по смисъла на чл.127, ал.1, т.3 и чл.128,
т.2 от ГПК, както и поради неизпълнение на указанията за вписването й.
Както това е посочено в предходните определения от 06.08.2021г. и от
14.10.2021г., цената на предявеният иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД се определя по правилото
на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, вр.с чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, а именно от данъчната оценка на
имотите, а ако няма такава-от пазарната им цена. По същия начин-правилото на чл.69,
ал.1, т.2 от ГПК се определя и цената на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Цената на иска има значение за определянето на следващите се по делото
държавни такси, като съгласно чл.127, ал.1, т.3 и чл.128, т.2 от ГПК задължение на
ищеца е както да посочи цената на предявените от него искове, съответно представи
доказателства за определянето й-в случая удостоверения за данъчни оценки, така и да
внесе следващите се по делото държавни такси, които по настоящите искове се
определят по правилото на чл.71, ал.2 от ГПК /върху 184 от цената на иска, която е
данъчната оценка на имотите/.
Въпреки дадените му изрични указания ищецът не е посочил цена на
предявените искове и не е представил удостоверения за данъчните оценки на имотите,
с което е поставил в невъзможност съда да определи и следващата се по делото
държавна такса. Неизпълнението на дадените указания прави исковата молба
нередовна, поради което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК тя подлежи на връщане.
Ищецът не е извършил и вписване на исковата си молба, което е самостоятелно
основание за нейното връщане, съгласно ТР №3/09.07.2010г.по т.д.№3/2009г.на ОСГК
на ВКС.
Водим от горното и на осн.чл.129, ал.3 от ГПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба /първоначален вх.№261159/08.02.2021г./ на „Мега
Груп“ЕООД-с.***, обл.Враца против „БГ Агро Север и сие“СД-с.***, „БГ Агро
Север“ЕООД-с.*** и „Синджента България“ЕООД-гр.София, с която са предявени
обективно съединени искове по чл.19, ал.3 от ЗЗД и по чл.124, ал.1 от ГПК, поради
неотстранени недостатъци на същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №90/2021г.по описа на Окръжен
2
съд-Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-
София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
3