РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20225330111106 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 ГПК.
Ищцата А. М. Т. твърди, че е сключила на **** с ответното дружество
договор за кредит, по който получила сумата от 700 лв., при лихва от 40,05 %
и ГПР 49,10 %. Според чл.6 от договора кредитополучателят следвало да
предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство по чл.9,
ал.2 от общите условия: едно или две физически лица, които да отговарят на
следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко
седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири
пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по
друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други
банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
доход. В случай, че заемателят не предостави такова обезпечение в срок от
три дни, считано от подписването на договора за заем, той дължал неустойка,
която според чл.8 от договора възлизала на 281,65 лв., като била включена в
приложения погасителен план. Тази разпоредба противоречала на забраната
1
на чл.19, ал.4 ЗПК и била нищожна. Поради това се иска да бъде признато за
установено, че клаузата уговаряща неустойка е нищожна.
Ответникът "Сити кеш" ООД признава иска.
В проведеното съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, като
страната може да се разпорежда с него.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер
на 50 лв. представляващи държавна такса, а на адвокат С. Н., който е
предоставил безплатна правна помощ - 400 лв. адвокатски хонорар.
Неоснователен е доводът на ответника, че не дължи разноски съобразно
чл. 78, ал.2 ГПК. Не са налице двете предпоставки на тази разпоредба за
възлагане на разноските на ищеца. Действително ответникът е признал иска,
но съдът намира, че включвайки в договора недействителна клауза, той е
станал причина за завеждане на иска. Доказателство в този смисъл е
обстоятелството, че начислената неустойка е включена предварително в
погасителния план.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.22 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, по
иска предявен от А. М. Т. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** №****
против „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7 клаузата на чл.8
предвиждащ начисляване на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 281,65 лв.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 да заплати на А. М. Т. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. ***** №****, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата
50 лв./петдесет лева/ деловодни разноски.
2
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 да заплати на адвокат С. Н.
с БУЛСТАТ ********** с адрес: гр. ****, ул. **** №***, на осн. чл.38, ал.2
ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3