Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателката Н. И. Х., с ЕГН * от с.И., обл. В.Търновска, с жалбата си до съда оспорва Решение №../... г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№... по описа на съда за ... г., с което е отхвърлен искът й против И. Н. А., с ЕГН * от с.И. за установяване правото й на собственост върху ј идеална част от следния недвижим имот,находящ се в с.И., обл.В.Търновска, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото от 3100 кв.м.,заедно с построените в него къща, състояща се от кухня и стая над нея, две големи стаи,прилепени до къщата с коридор и баня, сайвант, гараж и три сгради за селскостопански животни, представляващо УПИ ... в кв.... по устройствения план на селото, с уредени регулационни отношения, при граници: път, И.С., А.С., А.Г.А. и Г. и Й.А. В жалбата се отправя искане за отмяна изцяло на решението, като алтернативно се претендира частична отмяна и признаване правото на собственост в обем само върху ј ид.част от жилищната пристройка, състояща се от две големи стаи с коридор и баня и тоалетна в двора,сайвант,гараж и три сгради за селскостопански животни. В жалбата си излагат съображения за незаконосъобразност на решението поради неправилна преценка на събраните доказателства.Счита се,че по делото са събрани доказателства за правото на собственост на ответника по наследство и давност само върху дворното място и старата къща, останала от баща му Н.М.Жалбоподателката намира,че не е доказан начинът на придобиване на имота от бащата на ответника .Липсвали документи относно този факт.В декларацията на М. и впоследствие на сина му И. А. липсвала пристройка, което прави извода на съда за изтекла в полза на бащата на ответника придобивна давност неправилен.В констативния нотариален акт издаден на ответника през 2008 г. също липсвала жилищна пристройка.Неправилно била приложена и тълкувана разпоредбата на чл.92 от ЗС.Построените пристройка, гараж, сайвант и стопански сгради не представлявали приращение към старата къща.Счита за оборена законовата презумпция на чл.92 за собствеността върху приращението към земята.Строителството на новите постройки било извършено с явното съгласие на бащата на ответника, с труда и материалите на ответника и съпругата му и поради това станало СИО.Счита,че на ответника и неговата съпруга Господина Ангелова било отстъпено право на строеж, макар и в нерегламентирана форма.Счита за установен фактът,че Г.А. е владяла имота от 1962 г. нататък до смъртта си през 2004 г.Установената от вещото лице самостоятелност на пристройката , както и на гаража и стопанските сграда била в противоречие на извода на съда за тяхната характеристика като приращения към главната вещ .Счита за погрешен извода на съда, че ответникът и съпругата му имали само принос за построяването на тези постройки.Те всъщност били изградени от тях изцяло.Неправилно съдът отчел и годините на изтекла в полза на Г.А. давност по отношение на гаража,строено през 1974 г.Вместо от 1974 до смъртта й 2004 г. ,съдът ги е изчислявал от 1974 до 1979 г.Жалбоподателката иска отмяна изцяло на решението, или частично само по отношение на пристройката,гаража, сайванта и стопанските сгради и признаване правото й на собственост като наследник на майка си в размер на ј ид.част.Претендира разноски. В законоустановения срок ответникът по жалбата И. Н. А. не е подал писмен отговор.В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.Изтъква обстоятелството, че жалбоподателката с жалбата си пред въззивната инстанция отправя искане да й се признае правото на собственост върху пристройка като самостоятелен обект , а такъв иск не е предявен с исковата молба.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК-установителен иск за собственост върху ј ид. част от описания в исковата молба недвижим имот, на основание наследство, получено от ищцата от майка й Г.Н.А., която пък била придобила имота по давност съвместно и по време на брака си с ответника по делото И. Н. А..Като правен интерес за завеждане на иска се сочи извънсъдебното оспорване на правото й от страна на ответника, който твърдял, че имотът е негова изключителна собственост-наследство от баща му , и гонел ищцата от имота.Ответникът не е оспорил допустимостта на иска с оглед съществуването на правен интерес и съдът е приел иска за допустим и го е разгледал по същество. Пред въззивната инстанция също не е повдигнат такъв спор.Настоящата инстанция приема, че е налице правен интерес от воденето на спора и в този смисъл искът е допустим. С оглед доказване на исковата претенция ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства и е поискала допускането и изслушването на техническа експертиза.Представила е удостоверение за смъртта и наследниците на майка си №.../... г. на кметство с.И., от което е видно,че тя и ответникът по делото са единствените законни наследници на починалата.Представено е църковно свидетелство за венчание, от което е видно,че наследодателката и ответникът са в брак от 1944 г.,т.е. бракът им е заварен от първия СК ,установил режима на съпружеската имуществена общност от 1968 г., който с обратно действие разпростира действието на този режим по отношение на заварените към тази дата бракове по отношение на възмездно придобитите от съпрузите имущества.При изложеното от ищцата твърдение,че процесният имот е придобит от двамата й родители само въз основа на изтекла давност, то наследствения й дял от майка й възлиза на ј ид.част с оглед разпоредбите на чл.19 от СК /ДВ бр.41 от 28.май 1985 г./ и чл.5 и 9 ,ал.1 от Закона за наследството. Ответникът е оспорил твърдението на ищцата относно Ýачина на придобиване на имота-само въз основа на давностно владение и възмездното му придобиване по време на брака и в този смисъл, характера му на СИО.Изложил е твърдение,че този имот е негова индивидуална собственост, получен в наследство от починалия му баща Н. М., който пък го е купил на търг от общината през 1926 г. и го е застроил.Представил е удостоверение за смърт и наследници на починалия си баща, от което е видно,че той е негов единствен законен наследник.Майка му е починала през 1968 г., а бащата –през 1979 г.Тези обстоятелства не са спорни по делото.Представил е констативен нотариален акт за собственост №1319, том 7, рег.№11633, дело №.../... г. на Великотърновски нотариус Д.Р., издаден по обстоятелствена проверка,съгласно който той е признат за собственик върху целия описан в исковата молба имот на основание давностно владение и наследство.От представеното по делото Удостоверение № .../... г. на кметство с.И.,представляващо официален удостоверителен документ ,ползващ се от закона с доказателствена сила и неоспорено от страните, се установява,че по партидна книга-данъчна сметка №... в регистъра на кметството до ... г. /до смъртта му- акт за смърт № .../... г./ на името на Н. А.М.и се води имот включващ 273 кв.м. застроена площ ,в т.ч. къща-полумасивна 45 кв.м.,кухня-масивна 56 кв.м., кухня-паянтова 18 кв.м.,плевня-сайвант 102 кв.м. и незастроена площ от 2777 кв.м. или общо 3050 кв.м.-парцел ... в кв.... по плана на селото.След 1979 г. по партидната книга имотът се води на И. Н. А.. По делото са допуснати и разпитани като свидетели лицата И.Н.И., Ж.С. Ж., М.Х. А., тримата без родство и особени отношения със страните и Б.С.Е.-братовчед на ищцата и Н.Д.Х.-съпруг на ищцата. Свидетелят И. установява,че живял в с.И. до 1950 г.Съседи били с ответника.Познава и бащата на ответника- „бачо Кольо”, който до смъртта си живял в този имот.Установява,че И. живеел в бащината си къща и откакто свидетелят се помни къщата е там.Знае,че строили плевник и това е било преди 1950 г. докогато той е живял в селото. Свидетелят Ж., също от с.И., връстник на ответника, познава бащата на И., който бил писар в кметството.Сватът на свидетеля- строител, строил плевнята в имота.Къщата откакто я помни така си стои.Всичко строил бащата на ответника.Установява,че бащата на ответника наддавал на търг и купил двора от общината.Бащата винаги живял в тази къща заедно с жена си.Когато бащата правил плевнята И. бил войник.Това било през 1948-49 г.Самият свидетел помагал на строителството за пари.Установява,че всичко правил бащата. Свидетелката А.,която е от Габрово, но се омъжила в с.И. също помни дядо К. и заявява,че до смъртта си той живеел в имота.Описва подробно къщата.Ответникът и съпругата му най-напред живеели общо в къщичката, но после започнали да живеят в пристройката.Твърди,че до 1950 г. нямало други постройки освен къщата. Свидетелят Е. –братовчед на ищцата-ходил в имота на сватбата на ответника през 1944 г. и установява,че към този момент имало само една малка къща.Смята,че гаражът е правен от И. и Г.. Свидетелят Х.- съпруг на ищцата знае имота от 1966 г. нататък, когато се оженил за ищцата.Тогава сградите били вече построени.Баба Б. му разказала кой какво е строил и му обяснила,че пристройката,гаража и плевнята били правени от И. и Г. Допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза установява самостоятелност на пристройката, прилепена към къщата, състояща се от предверие /стая/, стая /спалня/, кухня-бокс, дрешник /килер/ и баня ,с оглед на това,че отговаря на строителните правила и норми, действали към 1962 г. /годината на строителството/ и сега действащата подзаконова нормативна уредба. При така установените обстоятелства, първоинстанционният съд е направил следните изводи: Приел е за установено, макар и не с писмени доказателства, а от показанията на разпитаните свидетели,че бащата на ответника по делото- Н.М. е придобил дворното място чрез покупката му от общината на търг и го е застроил с къща.Декларирал е този имот и е живял в него заедно със съпругата си, а впоследствие със семейството на ответника /И. и съпругата му Г./ до смъртта си 1979 г.До този момент той е владял имота.Упражнявал е фактическа власт върху него и е имал собственическо отношение , тъй като го е купил и застроил.До смъртта си е упражнявал самостоятелно владение и го е придобил по давност-изтекла е 20- годишната предвидена в предходната нормативна уредба давност, както и по сега действащата нормативна уредба 10-годишна давност,след влизане в сила на Закона за собствеността- 1951 г.- чл.79 от ЗС.Съдът е приел,че давността в полза на бащата на ответника е изтекла още през 1946 г.Но дори и да се приеме за спорна началната дата на давността- 1926 г., поради липса на документи, доказващи закупуването на търг, то видно от показанията на всички свидетели ,към 1950 г. имотът е бил вече купен и застроен с къща и плевник от Н.М. и това застрояване не може по никакъв начин да се свърже с принос на семейството на ответника, създадено през 1944 г. Съдът е отчел възможния принос от страна на ответника и неговата съпруга за изграждането на постройките в дворното място – пристройка през 1962 г., гараж и стопански сгради, така както установяват свидетелите по делото. В същото време обаче, е изложил едно съвсем логично и свързано със доказателствата съждение, а именно, че ако се приеме ,че ответникът и съпругата му са изградили постройките след 1950 г. , то те не са демонстрирали самостоятелна фактическа власт върху тях и самостоятелно отношение и намерение да ги своят, да ги считат за свои.Няма доказателства, които да обективират такова отношение. Напротив, целият имот, е бил ползван от бащата и майката на ответника до смъртта им съответно 1979 и 1968 г.Имотът до 1979 г. е бил деклариран и данъците за него са плащани от Н.М..Ако И. и Г.А. са се чувствали собственици макар и само на някои от постройките, то те следвало да демонстрират това-да отстранят от владението на тези постройки бащата, да отблъснат фактическата му власт, да обективират отношението си към имота примерно чрез подаването на данъчна декларация за него или снабдяване с нотариален акт по давност, или по какъвто и да било друг начин.Такива действия от тяхна страна не са установени.Напротив, след смъртта на бащата, ответникът е вписан като собственик в данъчните регистри на кметството и то за целия имот, така както преди това е бил вписан баща му.Т.е. той като наследник е продължил владението на наследодателя и е придобил имота именно със съзнанието на наследник и едноличен собственик.А за съпругата му няма никакви данни да е демонстрирала собственическо отношение към имота. Именно затова, първоинстанционният съд правилно и в съответствие с доказателствата е приел,че дори и да имат принос съпрузите А. за изграждане на постройки в имота, то тези постройки, като приращение към земята и по силата на чл.92 от ЗС са станали собственост на собственика на земята, и те не са придобили вещни права върху тях.Би могло да се предполага само за възникнали облигационни отношения. В този смисъл презумпцията на чл.92 от ЗС не е оборено. Неоснователно е възражението на жалбоподателката ,че се касае до приращение към главна вещ, каквато е старата къща.Тук става дума за приращение към земята-чл.92 от ЗС. Правилен е и изводът на съда, че след смъртта на Н.М. -1979 г. ,неговият син в качеството си на единствен негов наследник, е придобил правото му на собственост върху целия имот по наследство и е продължил владението му лично за себе си.Майката на ищцата не е могла да се намеси като съвладелец наред със съпруга си, тъй като тя няма основание за това.Съпругът е наследил имота в цялост,тъй като баща му до смъртта си вече го е бил придобил по давност. Тя не би могла да измести съпруга си за част от владението и да владее с него общо, тъй като няма титул.Освен това, давност между съпрузи не тече- чл.84 от ЗС, във вр. с чл.115,ал.1, б.”в” от ЗЗД.Следователно позоваването на нейно съвладение през периода от 1979 г. до смъртта й -2004 г. е неоснователно.В контекста на изложеното по-горе ,съдът не намира за необходимо да обсъжда алтернативната претенция в жалбата- за частична отмяна на решението и признаването на права на ищцата по отношение на пристройка,сайвант,гараж и стопански сгради,още повече, че пристройка като самостоятелен обект не е заявена в исковата молба. По изложените съображения, настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните и процесуални норми.Същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №.../... г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№ .../...г. по описа на съда. Решението п¯длежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |