Р Е Ш Е
Н И Е
№ 55
град Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети
февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 16/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от
Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по жалба на С.П.Б. с адрес ***, против заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/ФП от
15.11.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Г. Оряховица,
потвърдена по административен ред с решение № 04-РД06-0107/14.12.2021 г. на
директора на РДСП – Велико Търново, с която е отпусната месечна финансова
подкрепа по чл. 70, т. 2 от Закона за хората с увреждания в размер на 15 на сто
от линията на бедност в размер на 55,35 лева, считано от 01.11.2021 г. до
30.11.2026 г. Изложените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като такива за
противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби
на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят сочи,
че към 31.12.2020 г. съгласно ЗХУ и ЕР на ТЕЛК № 4749 е получавал финансова
подкрепа в размер на 64,83 лв. През м. януари 2021 г. бил поканен да направи
индивидуална оценка във връзка с изтекъл 5 годишен срок. След връчване на
новата заповед установил, че финансовата му подкрепа е намалена в размер на
55,35 лв. поради ново постановление на МС. Счита, че постановлението на МС за
новия начин за определяне размера на финансовата подкрепа важи за новите ЕР на
ТЕЛК от 2021 г., а не и за преизчисление на старите, но дори да ставало въпрос
за преизчисления, трябвало да се запази досегашния размер, ако преизчислението
води до по-неблагоприятен такъв. Иска адм. акт да бъде отменен и да бъде
възстановена предишната подкрепа от 64,83 лв. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, поддържа оплакванията си и моли жалбата да бъде
уважена. Претендира да му се изплати разликата в сумите за 11 месеца.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица,
чрез пълномощника си *** А., оспорва жалбата като неоснователна по съображения,
изложени в хода на устните състезания. Счита, че оспорваната заповед е
процесуално законосъобразна и не разкрива противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият
С.П.Б. е на 83 г., пенсионер, с ЕР на ТЕЛК № 4749/23.12.2014 г. на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ гр. В. Търново, със срок пожизнен и определени 75% трайно
намалена работоспособност, водеща диагноза ***.
Въз
основа на заявление – декларация № ГО 75/21.01.2015 г. за извършване на
социална оценка е изготвена такава от ответната администрация от 27.01.2015 г.
/л. 41 от делото/, резултатите от която важат пет години – т.е. до 27.01.2020
година. На основание чл. 42 от ЗИХУ /отм./ и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ и на база
на посочената социална оценка на жалбоподателя със Заповед № ГО64/05.02.2015 г.
на директора на ДСП – Г. Оряховица са отпуснати следните парични добавки за
социална интеграция, както следва: 9,75 лв. за транспорт от 01.01.2015 г. до
31.01.2020 г., 9,75 лв. за храна и лекарства за същия период и 9,75 лв. за
достъпна информация за същия период от време.
Със
Заповед № D_ВТ_GO/99899 от 26.01.2018 г. /л.
42 от делото/ на директора на ДСП – Г. Оряховица, въз
основа на същата социална оценка и ПМС № 305/19.12.2017 г. горепосочената
заповед е изменена, като интеграционната добавка за транспортни услуги по чл.
25 от ППЗИХУ е изменена на сумата от 11,25 лв., считано от 01.01.2018 година до
31.01.2020 година. По същия начин, със заповед № D_ВТ_GO/99900 от 26.01.2018 г. е изменена интеграционната добавка за
диетично хранене и лекарства по чл. 29 от ППЗИХУ на оспорващия на 11,25 лв.,
като срокът на изменението е идентичен, а със заповед № D_ВТ_GO/99901 от 26.01.2018 г. е изменена интеграционната добавка на
жалбоподателя за достъпна информация по чл. 30 от ППЗИХУ на 11,25 лв., за същия
срок на изменението.
Със
заповед № D_ВТ_GO/99899/30.01.2015/ФП от 29.01.2019 г. на директора на ДСП –
Г. Оряховица /л. 45/, на оспорващия, на основание § 6, ал. 3 и § 7, ал. 3 от
ПЗР на ЗХУ във връзка с чл. 70 от същия закон на С.Б. е била отпусната месечна
финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 и § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ в размер на 64,83
лв. за периода 01.01.2019 година до 31.01.2020 г.
На
20.02.2020 година оспорващият е подал заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/345/20.02.2020
г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от
вече действащия ЗХУ /л. 30/. Към заявлението е приложен формуляр за самооценка
на лице с увреждания. Изготвена е индивидуална оценка на потребности на хора с
увреждания от 25.02.2020 г. В същата е съобразено посоченото по-горе решение на
ТЕЛК, което е пожизнено. Констатирана е потребност от отпускане на месечна
финансова подкрепа на основание чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер от 15 на сто от
линията на бедност за срока на валидност на вече новата индивидуална оценка,
както и предоставяне на целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ППСМИ.
На 02.03.2020 г. оспорващият е получил екземпляр от тази оценка. Въз основа на
нея е издадена заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/345/ФП/27.02.2020 г. от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Горна Оряховица, с която на жалбоподателя
е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 54,45
лв. от 01.02.2020 г. до 28.02.2025 г. Тази заповед е връчена на лицето на
02.03.2020 г., не е обжалвана от него и е влязла в сила. Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/345/ФП/27.01.2021
г. ответникът служебно на основание ПМС № 265/24.09.2020 г. е изменил месечната
финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 55,35 лв. за периода от
01.02.2021 г. до 28.02.2025 г.
От
представената административна преписка се установява, че С.Б. е подал ново заявление-декларация
вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358 от 10.11.2021 г. на ДСП - Горна Оряховица, с което е
поискал изготвяне на индивидуална оценка на потребностите /л. 10/. Към
заявлението същият е приложил формуляр за самооценка, в който е посочил, че желае
отпускането на месечна финансова подкрепа и на целева помощ за осигуряване на
ПСПСМИ – слухов апарат и батерии. Изготвена е индивидуална оценка на
потребностите на жалбоподателя от дата 11.11.2021 г., със заключение за
необходимост от предоставяне на финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ и
предоставяне на целева помощ за отпускане на цифров слухов апарат със срок на
експлоатация 6 години и с право на един ремонт. Въз основа на това е издадена заповед
№ ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/ФП от 15.11.2021 г. на директора на ДСП – гр. Г.
Оряховица, с която на С.Б. е отпусната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от
ЗХУ, в размер на 55,35 лв., считано от 01.11.2021 г. до 30.11.2026 г. Според становището
на ответника /л. 9/ е издадена и заповед, с която на жалбоподателя е отпусната
целева помощ за цифров слухов апарат в размер на 170 лв., чиято
законосъобразност е предмет на други производства. Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/ФП от 15.11.2021 г. е връчена на адресата на дата 19.11.2021
г. и е обжалвана /заедно с индивидуалната оценка и целевата помощ за слухов
апарат в обща жалба/ по административен ред. Същата е потвърдена от директора
на РДСП – гр. В. Търново с решение № 04-РД06-0107/14.12.2021 г., връчено на
жалбоподателя на 22.12.2021 г.
С
жалба, подадена чрез РДСП – В. Търново на 05.01.2022 г. жалбоподателят е
оспорил заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/ФП от 15.11.2021г.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от адресата на заповедта. Разгледана по същество е
неоснователна, предвид следните аргументи:
При
извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен
административен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане“ и
в рамките на вменените му правомощия по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65,
ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, вр. с чл. 81 от ЗХУ.
Процесната
заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа, макар и
лаконично, изложение на правните и фактическите основания за издаването й. Като
правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и
ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед
за отпускане или отказ на финансова подкрепа, въз основа на заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите. Като фактическо обстоятелство, дало
основание за издаването на акта е посочена изготвената индивидуална оценка на
потребностите от 11.11.2021 г., във връзка със заявеното искане за отпускане на
финансова подкрепа. Самата индивидуална оценка на която е извършено позоваване,
също съдържа мотиви относно основателността на заявлението, възприети от
административния орган. Не се установява в процедурата по издаването на
процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Доколкото административната процедура е инициирана от С.Б., по
отношение на него е неприложимо изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК,
административният акт е издаден след изясняване на относимите факти и
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК и в срока,
определен в чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ.
Настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 69 от ЗХУ финансовата
подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента - месечна финансова
подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на
увреждането. С разпоредбите на чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът от лица с
трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова
подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. С Експертно решение № 4749/23.12.2014 г. на
ТЕЛК, на жалбоподателя са определени 75 % ТНР и с оглед така определената
степен на увреждане, той попада сред кръга от лица по чл. 70, т. 2 от ЗХУ,
имащи право на месечна финансова подкрепа в размер на 15% от линията на
бедност. За 2021 г. линията на бедност за страната е определена с ПМС №
265/24.09.2020 г., /обн. ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./,
в размер на 369 лева. С обжалваната заповед на С.Б. е отпусната месечна финансова
подкрепа в размер на 55,35 лв., съответстващ на посочения в чл. 70, т. 2 от
ЗХУ, като съобразно изложеното по-горе, същият се явява правилно определен от
административния орган. Правилно е определен и началният момент на отпускане на
финансовата подкрепа, доколкото с чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на
ЗХУ е предвидено, че същата се отпуска от първо число на месеца, в който е
изготвена индивидуалната оценка на потребностите, в случая месец ноември 2021
година.
Неоснователни
са и оплакванията относно прекратяване изплащането на сумата 64,83 лв. На първо място следва да се посочи, че прекратяването на изплащането на
тази сума е станало не с процесната заповед, а още със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/345/ФП/27.02.2020
г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Горна Оряховица, която
е редовно връчена на жалбоподателя на 02.03.2020 г. и не е обжалвана от него.
Цитираната заповед е влязла в законна сила и представлява стабилен административен
акт, поради което инцидентен съдебен контрол за законосъобразността й е
недопустим и не може да е предмет на настоящото производство. След 31.01.2020
г. изплащането на трансформирана месечна финансова подкрепа по § 7, ал. 1-3 от
ПЗР на ЗХУ е било прекратено не поради издаване на оспорената заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/ФП от 15.11.2021 г., а поради изтичане на срока на
социалната оценка и на срока на действие на заповед № D_ВТ_GO/99899/30.01.2015/ФП от 29.01.2019 г.
В
тази връзка и за яснота на жалбоподателя следва да се посочи, че въпросната
сума от 64,83 лв. е била отпусната на жалбоподателя на основание § 7, ал. 3 от
ПЗР на ЗХУ със срок до 31.01.2020 г. Безспорно е, че с § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ
е предвидена засилена социална защита на лицата, които са получавали този вид
плащания по стария ред, като е въведено правилото, че ако определената месечна
финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането
в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето. Същевременно следва
да се има предвид, че съгласно чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове с преходни разпоредби се продължава
действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното
прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са
започнали, но не са завършени при действието на отменения акт.
Преходните
разпоредби на § 7 от ПЗР на ЗХУ са приложими по отношение на заварените и
неприключили правоотношения, регулирани до 31.12.2018 г. от действащите до тази
дата разпоредби на ЗИХУ и КСО. Предвиденото с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗХУ служебно
преобразуване на отпуснатите месечни добавки за социална интеграция по
отменения ЗИХУ в месечна финансова подкрепа по новия закон произвежда действие
за срока, за който месечните добавки са вече отпуснати с влезли в сила
индивидуални административни актове, в случая за срок до 31.01.2020 г. В сумата
на месечната финансова подкрепа се включва на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на
ЗХУ и сумата на прекратените от 01.01.2019 г. социални пенсии за инвалидност,
изплащани съгласно § 22 т от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване. На
основание § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ в случай, че определената месечна финансова
подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на
закона, се отпуска по-благоприятната за лицето. Между страните не съществува
спор, че в периода 01.01.2019 г. – 31.01.2020 г., жалбоподателят е получавал
финансова подкрепа в по-благоприятния за него размер. Преходната
разпоредба на § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ следва да бъде тълкувана и прилагана във
връзка с разпоредбите на ал. 1 и 2. Изразената изрична законодателна воля
определената месечна финансова подкрепа да не е в по-малък размер от
изплащаната до влизането в сила на закона е ограничена до хипотезите по ал. 1 и
2. Разпоредбата не се отнася до размера на месечната финансова подкрепа, която
ще бъде отпусната на лицата по реда на ЗХУ, а до размера на преобразуваната
месечна финансова подкрепа съгласно влезлите в сила до 31.12.2018 г.
включително индивидуални административни актове, като в размера се включват
сумите по ал. 1 и 2.
Следователно
преходните разпоредби на § 7 от ПЗР на ЗХУ не могат да бъдат приложени, за да
уредят правоотношението, инициирано от заявление - декларация № 3ХУ-И0/Д-ВТ-ГО/1358
от 10.11.2021 г. По отношение на жалбоподателя основанието за прилагане на
преходните разпоредби е отпаднало с изтичане на срока, за който е била
отпусната месечната финансова подкрепа по § 7, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО съгласно
заповед № D_ВТ_GO/99899/30.01.2015/ФП от 29.01.2019 г. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 66, ал. 5, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗХУ /приет
с ПМС № 65 от 29.03.2019 г., обн. ДВ, бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от
01.04.2019 г. /, извършването на нова индивидуална оценка на потребностите,
представлява самостоятелно основание за прекратяване на получаваната до този
момент месечна финансова подкрепа. Упражнявайки и то нееднократно правото си по
чл. 20, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗХУ, жалбоподателят е инициирал
производство, което представлява нормативно установено основание за
прекратяване на получаваните до 31.01.2020 г. плащания по § 7, ал. 3 от ПЗР на
ЗХУ.
Поради
това съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на
материалния закон, а жалбата срещу нея следва да се отхвърли като
неоснователна.
Независимо
от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,
доколкото такива не са претендирани.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Б. с адрес ***, против заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1358/ФП от 15.11.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Г. Оряховица, потвърдена по административен ред с решение №
04-РД06-0107/14.12.2021 г. на директора на РДСП – Велико Търново. Решението може да
се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните. |
|
|
|
|
|
|
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: