***92
гр. Варна, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500871 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е oбразувано по въззивна жалба с вх. № 57976 от
23.08.2022 г., депозирана от ЕС на вход на сграда с адрес в ***,
представлявана от председателя на управителния съвет /УС/ А. И. А. чрез
адвокат В. С. срещу решение № 2620 от 04.08.2022 г., поправено с решение №
491 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 8153 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Варна, тридесети състав, в частта, с която е отхвърлен иска на
жалбоподателя за осъждане на ЕС на сграда с адрес в ***, представлявана от
управителя Е. З. за разликата над 13 033,26 лева до предявените 16 821,28
лева поради прихващане с приети за в настоящото производство вземания от
ЕС на сграда с адрес в *** към ЕС на сграда с адрес в *** в общ размер на 3
788,02 лева, представляваща 49,5917 % от общата сума от 7 638,41 лева,
включваща извършени разноски по поддръжка и ремонт на общи части на
сградата с адрес в *** и по-конкретно: 2 628,90 лева - поставяне на втори
водомер и изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход Б на
сградата през 2017 г.; 981,90 лева - демонтаж и монтаж на ново ел.табло на
асансьорна уредба във *** на сградата през 2021 г.; 177,22 лева - извършване
на ремонт на тавана с поставяне на мрежа против гълъби през 2019 г., на
основание член 104 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилността на решението
в отхвърлителната част на иска. Сочи се, че по делото не е установено кой е
бил управител на ЕС на *** към 09.06.2021 г., доколкото лицето Е. З. няма
1
качеството на председател на УС на ЕС. Излагат се доводи, че
претендираните суми по насрещния иск касаят единствено разходи за общите
части на ЕС на вход А, като се посочва, че липсва и произнасяне по
оспорената законосъобразност на взетите решения за извършването им,
доколкото не са били уведомени собствениците на ЕС на ***. Оспорва се
извода на съда, че сторените разходи са били необходими, както и, че касаят
общи части за двата входа. Излага се, че поставянето на отделен общ
водомер, подмяната на асансьорната уредба на ЕС на ***, която е отделна от
тази на ***, както и поставянето на мрежи против птици над сушилните над
*** касаят разходи, свързани с общите части на ЕС на ***. Оспорва се също
извода на съда, че след преграждането на сушилните достъпът до покрива бил
само чрез ***. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, както и за
уважаване на иска в пълния заявен размер. Претендира разноски.
В законоустановения срок по член 263 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ЕС на сграда с адрес в ***, представлявана от управителя
Е. З.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба,
депозирана от насрещната страна. Сочи се, че е доказан изборът на Е. З. за
управител на ЕС за процесния период, като последният е потвърдил и всички
действия, извършени от страна на процесуалния представител преди неговия
избор. Позовавайки се на заключението на вещите лице по съдебно-
техническата експертиза, се намира, че се касае за разходи, свързани с
поддръжка на общите части на сградата, откъдето извежда доводи за
дължимостта им от насрещната страна. Твърди се, че в първоинстанционното
производство не е оспорен размера им, както и че са заплатени със средства
от касата на ЕС на ***. Излага се, че същите са необходими, поради което на
основание член 38 от ЗС и член 30, алинея 3 от ЗС етажните съсобственици от
ЕС на *** дължат заплащането им съобразно припадащата им се част,
независимо съгласието им и дали се касае за подобрения. Моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх.№ 67795
от 05.10.2022 г. от страна на ЕС на сграда с адрес в ***, представлявана от
управителя Е. З., чрез адвокат П. Х., срещу посоченото по-горе решение в
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ЕС на вход на сграда с
адрес в *** ***, представлявана от председателя на УС А. И. А., сумата от 13
033,26 лева, представляващи половината сума от средния пазарен наем на
части на общия на сградата покрив, който наем, съгласно член 30, алинея 3
във връзка с член 31, алинея 2 от ЗС се дължи на съсобствениците му, а е бил
получаван само от собствениците от ЕС, находяща се в ***, за периода от
месец май 2018 г. до месец май 2021 г., на основание член 38 и член 41 ЗС във
връзка с член 38, алинея 6 във връзка с член 38, алинея 7 от ЗУЕС и на
основание член 104 от ЗЗД.
В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за неправилността на
решението в осъдителната част. За недопустимо се намира предявяването на
2
иск от страна на вход на ЕС, който е предоставен за защита на правата на
всеки отделен съсобственик или на ЕС на самата сграда. Предвид липсата на
решение на общо събрание /ОС/ на ЕС се счита, че не е налице основание за
предаване на сумата в касата на ЕС. Сочи се, че използваната част за монтаж
на съоръженията е над *** на сградата, че ЕС на този вход са поели всички
разходи и действия във връзка с изпълнението на договора за наем, откъдето
извежда доводи за гражданските плодове не следва да бъдат поделяни с ЕС на
***. Не се оспорва заключението на вещото лице, че покривът, ВиК,
асансьора и шахтата към него, както и подпокривното пространство са общи
части. За недоказано се счита твърдяното незаконно преграждане на
подпокривното пространство. Сочи се, че отдадената под наем реална част от
общата част не надхвърля правата на собствениците във *** от общата вещ. В
условията на евентуалност се излага, че определените права не съответстват с
тези, определени в протокола за ценообразуване, който неоснователно не е
приобщен към доказателствения материал. Моли се за обезсилване,
евентуално за отмяна на решението в обжалваната част.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от страна
насрещната страна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС на вход на
сграда с адрес в ***, като се излага, че на 01.10.2001 г. управителят на ЕС на
вход на сграда с адрес в *** е сключил договор за наем на общи части на
сградата с мобилен оператор - „***" ЕАД /тогава „***"/, съгласно който е
отдадено пространство от 9 кв.м на покрива на асансьорната шахта на
сградата; площ от 9 кв.м в югоизточния ъгъл на покрива на сградата, площ от
51 кв.м в югозападния ъгъл на покрива на сградата, както и помещение от
общите части на сградата, за инсталиране на телекомуникационно
инфраструктурно оборудване и инсталирането на антени. В производството
по ч.гр.д.№ 3133/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, петдесети състав,
било извършено обезпечение на доказателствата чрез изготвяне на съдебно-
техническа експертиза, съгласно която съоръженията са все още на покрива;
по одобрен архитектурен проект от 05.09.1974 г. от ГНС - Варна на ЖСК „Е.",
находяща се на ***, покривът на сградата е общ; няма предвидена
деформационна фуга за разделяне на двата входа като самостоятелни.
Съгласно член 38 от ЗС покривът на сградата представлява обща част за двата
входа. Счита, че дори и да липсва нов договор между страните, е налице
хипотезата на член 236 от ЗЗД, според която, ако след изтичане на наемния
3
срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне
на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Излага
се, съгласно член 30, алинея 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата част съразмерно с частта си, а съгласно алинея 2 частите
на съсобствениците се смятат за равни до доказване на противното. Излага,
че съгласно член 31, алинея 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, каквото не е
необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно член
30, алинея 3 от ЗС във връзка с член 93 от ЗС всеки един от съсобствениците
има право на съответната на дела му част от естествените и граждански
плодове. Смята се, че тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на
трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, и тъй като
нормата на член 31 от ЗС е специална по отношение на член 93 от ЗС, то
когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове,
разпоредбата на член 31, алинея 2 от ЗС не намира приложение, за което се
позовава на Тълкувателно решение ***/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, в който излага, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Дори и да се приеме, че
покривът на сградата, където в югозападната му част, намираща се върху
самостоятелните обекти само на вход "А", са монтирани съоръженията и
антените на мобилния оператор, е обща част на сградата, то от представеното
с отговора окончателно ценообразуване на ЖСК "Е." се установява, че
общата вещ /покривът на сградата на ул. "***' ' ***/ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината
от общата вещ, която в случая е ЕС на сграда с адрес в ***. От окончателното
ценообразуване на сградата е видно, че ЕС на *** притежава 50,4101 %
идеални части от общите части на сградата, докато ЕС на *** притежава
останалите 49,5917 % идеални части от общите части на същата сграда. Не се
оспорва твърдението, че покривът на сградата на ул. "***" *** е обща част, но
се намира, че използването и нейното управление се подчинява на хипотезата
на член 32, алинея 1 във връзка с член 8, алинея 2 от ЗУЕС. Решението на ЕС
на цялата сграда за продължаване на договора за наем на югозападната част
изцяло над самостоятелните обекти на *** е взето от съсобствениците на
входа, което е решение на повече от половината от притежаваните идеални
части от общата вещ, каквато се явява покривът на сградата на ул. "***" ***.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ЕС на *** е собственик на половината
от общата част на сградата - покривът , поради което следва да се ползва от
гражданските плодовете на същата на основание член 93 от ЗС, особено при
условие, че с протокол от ОС на ЖСК "Е." *** от 27.09.2011 г., живущите във
*** са взели решение за премахване на антените на покрива на сградата, тъй
като не са били съгласни да стоят на общия покрив. При това положение сочи,
че решението на ЕС за оставане на антените и продължаване на договора за
наем с мобилния оператор е законосъобразно взето от мнозинството на
4
общата вещ и получаваните от облигационното отношение с мобилния
оператор граждански плодове за тяхната част от покрива следва да бъдат в
полза на собствениците от ЕС на ***, които чрез своите представители са
сключили процесния договор за наем. Освен това счита, че е отдадена площта
от покрива, която реално се намира само над ***. Твърди се, че ЕС на ***
участва освен в ползите на общата вещ и в тежестите , причинени от
необходимостта да бъдат постоянно обслужвани и поддържани
инсталираното телекомуникационно инфраструктурно оборудване и
инсталираните антени. Сочи се, че предвид взетото от ЕС на *** решение да
не участва със съгласие в инсталирането на оборудването и антените на
мобилния оператор, ЕС на вход "Б" не поема тежестите на общата вещ,
причинени от необходимостта да бъдат постоянно обслужвани и поддържани
инсталираното телекомуникационно инфраструктурно оборудване и
инсталираните антени, като така всички тежести на общата вещ, свързани с
обслужването и поддържането на инсталираното от мобилния оператор
телекомуникационно инфраструктурно оборудване и инсталираните антени,
които изцяло са поети от собствениците на обекти във ***, поради което
същите следва да бъдат основателно обезщетени от получените от тях
граждански плодове от сключения с тях договор за наем на част от общата
вещ.
В срока за отговор от ответника са депозирани и три насрещни иска,
както следва: за осъждане на ЕС с адрес в град Варна - ул. "***“ *** *** да
заплати на ЕС с адрес в град Варна - ул. "***“ *** *** сумата от 3 788,02 лева,
представляваща 49,5917 % от общата сума от 7 638,41 лева, включваща
извършени разноски по поддръжка и ремонт на общи части на сградата с
адрес в град Варна - ул. "***" *** и по-конкретно: 2 628,90 лева за поставяне
на втори водомер и изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход
"Б" на сградата през 2017 г.; 981,90 лева за демонтаж и монтаж на ново
елтабло на асансьорна уредба във *** на сградата през 2021 г.; 177,22 лева за
извършване на ремонт на тавана с поставяне на мрежа против гълъби през
2019 г. , на основание член 38 и член 41 от ЗС, като с насрещните искове
прави възражение за прихващане с исковата сума до размера на по-малкото на
основание член 104 от ЗЗД.
В насрещната искова молба се излага, че в началото на 2017г. било
отчетено от „ВиК – Варна“ АД голямо количество преразход на питейна вода
от общия за двата входа на сградата водомер, намиращ се в избено
помещение на *** на сградата, поради което било необходимо да се извършат
замервания, да се изготви експертиза на стария водомер, както и поставяне на
нов втори водомер за измерване на питейната вода за *** на сградата,
включително изграждане на нова водопроводна инсталация до и в избените
помещения на ***. За целта се изготвила експертиза на общия водомер,
струваща 87,09 лева. Бил закупен нов водомер за сумата от 738 лева, който
бил монтиран за замерване на питейната вода на ***, като за пломбирането и
монтажа му били платени още 285,97 лева; общо 4189,98 лева на
5
водопроводчик за извършване на ремонта и за закупуване на необходимите
тръби и водопроводни части за новата водопроводна мрежа, захранваща *** с
питейна вода. Ремонтът и изграждането на новите ВиК мрежи били изградени
за периода от 23.03.2017 г. до 16.06.2017 г. Всички средства за този ремонт и
за изграждането на нова водопроводна мрежа били заплатени от
собствениците в ЕС на ***, ЕС на *** не пожелал да заплати нито един лев,
въпреки че новият водомер и новата водопроводна мрежа, преминаваща през
избените помещения на *** обслужвали изцяло снабдяването на живущите
във *** с питейна вода. Съобразно притежаваните от собствениците във ***
идеални части от общите части на сградата ЕС на *** следвало да заплати за
целия ремонт сумата от 2 628,90 лева. На 17.12.2020 г. поради повреда в
електрическото табло на асансьорната уредба ЕС на *** закупил ново
електрическо табло за асансьорната уредба, представляваща обща част за
сградата съгласно член 38 от ЗС, за сумата от 1 200 лева. Монтажът на
таблото бил извършен на 04.01.2021 г., за което била заплатена сума от 540
лева. ЕС на *** на сградата не заплатил нито лев за този необходим ремонт на
обща част на сградата, каквато счита, че се явява асансьорната уредба на
сградата. Твърди, че дължимата сума от ЕС на *** към ЕС на *** за ремонта
на общата за сградата асансьорна уредба е в размер на 981,90 лева,
съобразена с притежаваните от собствениците на *** идеални части от
общите части на сградата. Предвид наличието на проблеми с хигиената на
таванските помещения, които също са общи части на сградата, причинени от
наличието на гълъби, било необходимо да се отремонтират таванските
помещения като се постави мрежа против тези птици. Монтажът на тази
мрежа бил осъществен за периода от 15.04.2019 г. до 11.05.2019 г., като за
целта били закупени мрежа, поцинкована тел и закрепващи материали за
сумата от 257,37 лева, а за работата по поставяне на мрежата от ЕС на ***
били платени 100 лева. Така общата сума, заплатена за подобряване
хигиената на таванските помещения на сградата възлизала на 357,37 лева, а
дължимата се от ЕС на *** към ЕС на *** за ремонта на общите за сградата
тавански помещения е в размер на 177,22 лева, съобразена с притежаваните
от собствениците от *** идеални части от общите части на сградата, в случая
от таванските помещения.
В срока за отговор е депозиран отговор на насрещната искова молба от
ЕТ на ***, в която оспорва качеството на управител на ЕС на *** на лицето Е.
З.. Оспорват по основание и размер предявените искове, като сочи че
извършените разходи са само за общи части на *** и то извършени по тяхно
желание, което се установява от факта че в протокола от 02.04.2019 г. е взето
решение за саниране само на ***. В случай, че съдът приеме, че тези разходи
биха били общи и за двата входа, то оспорват да има надлежно взето решение
на ЕС и на двата входа
С писмена молба ищецът е извършил изменение на иска, посредством
увеличавеното му от сумата от 7 200 лева на 16 821,28 лева.
6
По делото не е спорно, че в периода от май 2018 г. до май 2021 г. са били
отдадени под наем части от покрива на жилищна сграда, находяща се на
адрес в град Варна - ул. „***“ 7 от ЕС на вх. „А“ на „***" ЕАД, както следва:
пространство от 9 кв.м от покрива на асансьорната шахта на сградата; площ
от 9 кв.м в югоизточния ъгъл на покрива на сградата, площ от 51 кв.м в
югозападния ъгъл на покрива на сградата, както и помещение от общите
части на сградата от 20 кв.м, че съобразно представения договор за наем от
01.10.2001 г. при уговорен месечен наем в размер на 230 лева. Представен е и
анекс към договора за наем от 17.07.2021 г., с който се прекратява договора
само по отношение на наетото помещение с площ от 20 кв.м от общите части
на сградата.
Депозиран е документ от *** ЕАД, към който е приложена справка за
размера на плащания на ЕС наем, който за периода от 04.05.2018 г. до
05.05.2021 г. е общо в размер на 33 642,56 лева.
В производството по ч.гр.д. № 3133/2021 г. на ВРС е изслушана по реда
на член 207 от ГПК във връзка с член 208, алинея 1 от ГПК съдебно-
техническа експертиза, от заключението на която е видно, че покривът над
вход А и вход Б на сграда с адрес в град Варна - ул. „***” 7 по проект,
конструкция и изпълнение представлява обща част за двата входа; в
югозападния край на сградата са монтирани два броя мачит от поцинковани
тръби ф140 мм с дължина 4 м и 5 м с три броя приемо-предавателни антени
А, С и В; три броя антенни опри ф60 мм с дължина 3,30 м; кабелна скара с
обща дължина 15,8 м, 11 броя опорни блокчета; базова станция за втори GSM
оператор № 4003.
Когато етажи или части от етажи от сграда принадлежат на различни
собственици, отделните обекти /жилища, офиси, магазини/ са част от
единната постройка, но не я обхващат изцяло. За да се гарантира на
притежателите на тези обекти пълноценно упражняване на собственическите
им правомощия, възниква необходимост отделните собственици да ползват
общо определени части от сградата, които член 38 от ЗС определя като общи
части. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по
предназначение /перални, сушилни, портиерско жилище/ и в тези случаи
предназначението на обектите за общо ползване може да се промени по
съгласие на всички собственици. Различен е обаче статутът на общите части
по естеството си, защото те са същностна, неотменна част от сградата и
правният им режим не може да се променя. Общите части по естеството си са
предмет на принудителна съсобственост. Съпритежанието на общите части
възниква по право в момента на учредяване на етажната собственост като те
се определят по реда на член 40 от ЗС. В член 8, алинея 2 от ЗУЕС е
предвидено, че когато сградата е с повече от един вход, управлението може
да се осъществява във всеки отделен вход като това управление обхваща и
общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на
съответния вход. Общите части, принадлежащи на всеки отделен вход са
7
входните врати, стълбища, коридори към избени и складови помещения и др.
Покривът на сградата, както и покривните тераси, които не обслужват всички
обекти в сградата, според практиката на ВКС са общи части на всички етажни
собственици. В сграда с няколко отделни входа покривът е предназначен да
покрие цялата сграда и затова е обща част по естеството си - част от
конструкцията на сградата, за всички собственици. В този случай, дори и да
има отделяне на входовете за самостоятелно управление по реда на член 8,
алинея 2 от ЗУЕС , то не може да засегне и покривът на сградата, когато той е
проектиран цялостно и е единен, при учредяването на етажната собственост е
възникнал като обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните
части за отделните апартаменти или други обекти, са изчислени за цялата
сграда. Възможността за самостоятелно управление на общите части на
отделен вход не може да има за последица по решение само на собствениците
на този вход да се променя характеристиката на общи части на целия блок и
да се признае възможност сегментиране на покрива на сградата на отделни
части, част от които принадлежат на отделни собственици, а други – на
всички.
Покривното пространство е общо за сградата по проект, конструкция и
изпълнение, каквито данни се съдържат в заключението на вещото лице,
което е посочило, че няма нито предвидена деформационна фуга за разделяне
на двата входа като самостоятелни, нито изпълнена такава, тъй като при
строежа е възникнало като обща част на целия блок и няма доказателства за
постигнато съгласие от всички етажни собственици за обособяването на
частите от покрива над всеки от входовете като отделна обща част за тях.
След така посоченото и, тъй като е безспорно, че ЕС на *** на
процесната сграда е сключила самостоятелно договор за отдаване под наем по
част от покривното пространство, както и, че е получавала доходите от
отдадената под наем вещ по сметка на управителя на ЕС, включително и
частта от наема, която се дължи на ищеца съобразно частта му от общите
части на сградата. Доколкото покривът представлява обща част за цялата
сграда, а не само за отделния вход, то и приходите от тази обща част следва
да са общи за етажната собственост на цялата сграда. Доводът за
недължимост на процесните суми поради факта, че ответникът притежава
повече от половината от общата вещ и е взето решение на ОС на ЕС на *** за
отдаване под наем, не почива нито на закона, нито на логиката. Дори да може
да вземе решение на ОС на ЕС за отдаване под наем на покрива поради
мнозинство, то получените суми по договора са за цялата ЕС, а не за отделни
нейни членове, които получават лично приходите от общата вещ, лишавайки
по този начин останалите от ползите, реализирани от нея . Поради това е и
без значение как е сключен договорът за наем – със съгласието на всички
съсобственици, само на мнозинството или било дори на малцинството. Не
може да бъде споделен и довода на ответника, че получаваните суми не са
възнаграждение за отдаването на вещта под наем, а представляват
обезщетение за вредите, които етажните собственици във *** търпят от
8
поставянето и обслужването на антените.
Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че на
ищеца се следва съответстващата на притежавания от него дял в общите
части на сградата част от получения наем.
Съобразно представените писмени доказателства ищецът притежава
49,59 % идеални части от общите части на сградата, а ответникът - 50,41 %
идеални части. Предвид това претендираната сума следва да се уважи до
размер от 16 683,35 лева и да се отхвърли за разликата от 137,93 лева до
16821,28 лева.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в
периода от 23.03.2017 г. до 16.06.2017 г. се е изготвила експертиза на общия
водомер, струваща 87,09 лева, бил е закупен нов водомер за сумата от 738
лева, който е бил монтиран за замерване на питейната вода на *** на сградата,
а за пломбирането му и за монтажа на този нов водомер били платени 285,97
лева на „ВиК-Варна“ АД; за извършване на ремонта и за закупуване на
необходимите тръби и водопроводни части за новата водопроводна мрежа,
захранваща *** с питейна вода били платени общо 4 189,98 лева на
водопроводчик, като сумата била заплатена от ЕС на *** на сградата.
Също така е установено, че в периода от 15.04.2019 г. до 11.05.2019 г.
били закупени мрежа, поцинкована тел и закрепващи материали за сумата от
257,37 лева, а за работата по поставяне на мрежата от ЕС на *** били платени
100 лева, или общо сумата от 357,37 лева, което било извършено за
подобряване хигиената на таванските помещения на сградата.
На 17.12.2020 г., поради повреда в електрическото табло на асансьорната
уредба на *** ЕС на входа закупила ново табло за асансьорната уредба за
сумата от 1 200 лева, а за извършеният монтаж на новото табло на 04.01.2021
г. ЕС на *** заплатила сумата от 540 лева.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа експертиза, от която
се установява, че двата входа представляват неразделна част от високия
корпус на ЖСК "Е."; съдейки по изпълнението, доколкото проект по част ВиК
в архива на Община Варна не е открит, за сградата са предвидени едно
водопроводно и едно канализационно отклонение, обслужващи и двата входа;
водомерът е един и за двата входа, както е единна и хоризонталната
водопроводна мрежа; на по-късен етап е направен байпас на водопроводното
отклонение и са монтирани два самостоятелни водомера с електронно
отчитане, както и самостоятелни хоризонтални клонове за всеки един от
двата входа, като двата водомера се намират в сутерена на *** и всеки от
входовете има открита самостоятелна партида; всеки от двата входа
разполага със самостоятелна стълбищна клетка и самостоятелен пътнически
асансьор; двата входа имат собствено външно електрозахранване и собствена
пътническата асансьорна уредба, както и отделно измерване на
консумираната електроенергия.
Таванското помещение представлява обща част за сградата. Поставянето
9
на мрежа против птици е необходим ремонт, доколкото поддръжката на
хигиената в сградата е винаги необходима, а и населването на таванските
помещения и терасите пред тях освен нехигиенични ги прави и напълно
неизползваеми.
Повредата в електрическото таблото на асансьорната уредба на ***
представлява необходим ремонт, доколкото ползването на асансьора е било
напълно възпрепятствано, но в случая следва да се приложи разпоредбата на
член 8, алинея 2 от ЗУЕС, съгласно която, когато сградата е с повече от един
вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това
управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към
самостоятелните обекти на съответния вход, каквато безспорно е
асансьорната уредба на входа.
Водопроводната инсталация представлява обща част по смисъла на член
38, алинея 1 от ЗС. Видно от експертизата първоначално потреблението на
вода се е отчитало от един главен водомер за двата входа. След
реконструкцията на инсталацията и разделянето й за всеки вход, захранването
с питейна вода и главният водомер на *** се намират в избените помещения
на ***. Съгласно разпоредбата на член 48, алинея 4 от ЗУЕС решението за
извършване на ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство
на общите части между отделни етажни собствености се приема от
съвместното общо събрание по реда на член 18 от ЗУЕС. Няма данни такова
ОС на двете етажни собствености да е провеждано по отношение на
извършените ремонти. Съгласно алинея 6 на същия член всеки собственик
може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим
ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.
Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова
сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от
дължимите от него вноски по член 50 след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията. В настоящия случай няма данни по делото да е
свиквано общо събрание на двата входа, на което да е вземано решение за
овъзмездяване на разходите, извършени от *** за общите части на блока,
поради което е приложима разпоредбата на член 48, алинея 7 от ЗУЕС,
съгласно която, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат
възстановени по реда на алинея 6, той има право да предяви иск срещу
останалите собственици.
Поради изложеното въззивният съдът намира претенциите на ответника
по предявените от него насрещни искове досежно водопроводната
инсталация и досежно поставената мрежа против птици, а относно досежно
електрическото таблото на асансьорната уредба на *** – да се отхвърли.
Ответникът е отправил искане в случай на уважаване на главния и
насрещните искове да бъде извършено прихващане, което се явява
основателно и допустимо и следва да извърши прихващане с предявените в
настоящото производство и уважени вземания на двете страни до размера на
по-малкото.
10
Поради частично различните крайни изводи, до които достигна
въззивният съд с тези на първоинстанционния такъв, то решението
следва да бъде отменено в посочените части и вместо него да се
постанови друго в горния смисъл.
По разноските
Съобразно изхода на спора и направените от страните искания за
присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни
разноски и предвид наличните по делото доказателства за техния размер,
съдът намира, че всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати на
насрещната сторените от нея разноски: ищецът на ответника съразмерно с
уважената част от иска на основание член 78, алинея 1 от ГПК, а ответника –
на ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на
3 331,45 лева, а ответника – 1 201,53 лева. Предявеният иск е за сума в размер
на 16 821,28 лева, уважената част е за 14 428,50 лева, а отхвърлената - за 2
392,78 лева. При това положение на ищеца се дължат разноски в размер на 2
857,56 лева, а на ответника – 170,91 лева.
По същият начин трябва да бъде разрешен и въпросът с разноските пред
въззивната инстанция, тоест съобразно изхода на спора.При разглеждане на
делото пред въззивната инстанция ищецът е представил доказателства за
сторени разноски в размер на 1 740 лева, а ответникът е направил такива в
размер на 500 лева.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника. Съдът, обсъждайки така
направеното възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК,
намира същото за неоснователно. Съобразно нормата на член 7, алинея 2,
точка 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на сключването на
договора за правна помощ и съдействие – 16.06.2023 г./ за една инстанция
дължимото минимално възнаграждение е 1 913,92 лева, тоест сумата от 1 740
лева не се явява прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
За въззивната инстанция на въззивника се дължат разноски в размер на
144,32 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 3
001,88 лева, а ищецът на ответника – 170,91 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 491 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 8153
по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА етажна собственост на сграда с адрес в град Варна - *** ***,
представлявана от управителя Е. З., да заплати на етажна собственост на
сграда с адрес в град Варна - *** ***, представлявано от председателя на УС
на етажната собственост А. И. А., сумата от 14 428,50 /четиринадесет
хиляди четиристотин двадесет и осем 0,50/ лева, представляващи 49,59 %
от средния пазарен наем на части на общия на сградата покрив за периода от
месец май 2018 г. до месец май 2021 г., който наем се дължи на всички
етажни съсобственици, а е бил получаван само от собствениците от ЕС,
находяща се в град Варна - *** ***.
ОТХВЪРЛЯ иска на етажна собственост на сграда с адрес в град Варна
- *** ***, представлявано от председателя на УС на етажната собственост А.
И. А., против етажна собственост на сграда с адрес в град Варна - *** ***,
представлявана от управителя Е. З., за заплащане на сумата над 14 428,50
лева до 16 683,35 /шестнадесет хиляди шестстотин осемдесет и три 0,35/
лева поради погасяване чрез прихващане с предявените от етажна
собственост на сграда с адрес в град Варна - *** *** против етажна
собственост на сграда с адрес в град Варна - *** *** искове за заплащане на
следните суми: 2 077,81 /две хиляди седемдесет и седем 0,81/ лева,
представляваща 49,59 % от сумата 4 189,98 лева за поставяне на втори
водомер и изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход "Б" на
сградата през 2017 г., и сумата от 177,04 /сто седемдесет и седем 0,04/ лева,
представляваща 49,59 % от сумата 177,22 лева за извършване на ремонт на
тавана с поставяне на мрежа против гълъби през 2019 г.; както и за сумата
над 16 683,35 /шестнадесет хиляди шестстотин осемдесет и три 0,35/ лева
до 16 821,28/ шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и един 0,28/ лева
поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ иска на етажна собственост на сграда с адрес в град Варна -
*** ***, представлявана от управителя Е. З., против етажна собственост на
сграда с адрес в град Варна - *** ***, представлявано от председателя на УС
на етажната собственост А. И. А., за заплащане на сумата над 2 077,81 /две
хиляди седемдесет и седем 0,81/ лева до претендираните 2 628,90 /две
хиляди шестстотин двадесет и осем 0,90/ лева, представляваща
припадащата се част от заплатената сума за поставяне на втори водомер и
изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход "Б" на сградата през
2017 г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ иска на етажна собственост на сграда с адрес в град Варна -
*** ***, представлявана от управителя Е. З., против етажна собственост на
12
сграда с адрес в град Варна - *** ***, представлявано от председателя на УС
на етажната собственост А. И. А., за заплащане на сумата над 177,04 /сто
седемдесет и седем 0,04/ лева до претендираните 177,22 /сто седемдесет и
седем 0,22/ лева, представляваща припадащата се част от заплатената сума за
поставяне на мрежа против гълъби през 2019 г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ иска на етажна собственост на сграда с адрес в град Варна -
*** ***, представлявана от управителя Е. З., против етажна собственост на
сграда с адрес в град Варна - *** ***, представлявано от председателя на УС
на етажната собственост А. И. А., за заплащане на сумата 981,90 /девестотин
осемдесет и един 0,90/ лева, представляваща припадащата се част от
заплатената сума за демонтаж и монтаж на ново електрическо табло на
асансьорна уредба във *** на сградата през 2021 г. , поради неоснователност.
ОСЪЖДА етажна собственост на сграда с адрес в град Варна - *** ***,
представлявана от управителя Е. З., да заплати на етажна собственост на
сграда с адрес в град Варна - *** ***, представлявано от председателя на УС
на етажната собственост А. И. А., сумата от 3 001,88 /три хиляди и един 0,88/
лева, представляваща сторените по делото пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА етажна собственост на сграда с адрес в град Варна - *** ***,
представлявано от председателя на УС на етажната собственост А. И. А., да
заплати на етажна собственост на сграда с адрес в град Варна - *** ***,
представлявана от управителя Е. З., сумата от 170,91 /сто и седемдесет 0,91/
лева, представляваща сторените по делото пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13