Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 29.12.2020 година
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав в публично съдебно заседание
на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ
сложи
за разглеждане гр. д. №503 по описа на
съда за 2020г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Мария Луиза”
№46, ет.4, ап.13, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв. И.М.Л. ***, със съдебен
адрес:*** срещу С.И.С., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца част от сумите, визирани в Заповед за парично
изпълнение №2108/27.11.2019г., издадена по ч. гр. д. №4271/2019г. по описа на
ДРС, представляващи неплатени задължения по сключен между „Българска
Телекомуникационна компания” ЕАД и С.И.С. договор за телекомуникационни услуги
от 09.03.2015 г., а именно:
- 2.88 лева по фактура № ****/08.11.2016
г. за отчетен период от 08.10.2016 до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 22.11.2019 г. до окончателното изплащане;
- 23.99 лева по фактура № ****/08.12.2016 г. за отчетен период от 08.11.2016 до
07.12.2016 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане;
- 23.99 лева по фактура № ***/08.01.2017г. за отчетен период от 08.12.2016
до 07.01.2017 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 22.11.2019г. до
окончателното изплащане;
- 6.76 лева по фактура № **/09.02.2017г. за отчетен период от 08.01.2017 до
08.02.2017 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане;
- 102.79 лева по фактура № ***/08.04.2017г. за отчетен период от 09.02.2017г. до 07.04.2017 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
22.01.2019г. до окончателното изплащане.
В ИМ се твърди, че горните задължения
произтичат от следните обстоятелства: Слючен между „Българска
Телекомуникационна компания” ЕАД и С.И.С. договор за телекомуникационни услуги
от 09.03.2015 г., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба от
26.08.2019г. от БТК ЕАД на „Евро Финанс Колект „ ЕООД, град Варна.
Тъй-като
ответникът не е заплатил възникналите задължения, ищецът е подал заявление пред
ДРС срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил искането и е издал
Заповед за парично изпълнение №2108/27.11.2019г. по ч. гр. д. №4271/2019г. по
описа на ДРС, която е била връчена на длъжника лично на 04.12.2019г. В
установения по чл.414, ал.2 от ГПК срок, С.И. е подал възражение на
13.12.2019г. срещу заповедта и с Разпореждане от 16.12.2019г. съдът по ч. гр.
д. №4271/2019 г. е дал указания на заявителя да предяви искове срещу длъжника в
1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е
подало настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че
ответникът му дължи горепосочените суми на визираното основание в исковата
молба. Претендират се и сторените съдебни разноски в заповедното и в установителното
производство.
С
допълнителна молба от 10.03.2020г., ищецът на осн. чл.232 от ГПК е оттеглил
акцесорните си искове в размер на 50.87 лв. /общо/ и съдът с Определение
№796/11.03.2020г. е прекратил
производството по делото по акцесорните искове. Актът е влязъл в сила на
21.05.2020г.
С разпореждане от 11.03.2020г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от С.И. на 17.03.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание
на 12.11.2020г., ищецът не изпраща представител, с молба е уточнил и
конкретизирал начина на плащане от длъжника, а в предходна молба моли да се
уважи иска, претендира и сторени съдебни разноски в заповедното и в
установителното производство.
Ответникът редовно призован, явява се
лично, прави признание на исковете по основание и размер и моли да се отхвърлят
претенциите, поради извършено плащане, за което прилага доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК от 22.11.2019г. /дата на пощенското
клеймо/, подадено от ищеца е издадена заповед №2108/27.11.2019г. по ч. гр. д. №4271/2019г. по описа на РС-Добрич,
като е разпоредено на длъжника С.И., да заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, сумата от 160.41 лв. – главница, представляваща незаплатена главница
по сключен между „Българска Телекомуникационна
компания” ЕАД и С.И.С. договор за телекомуникационни услуги от 09.03.2015 г., за което БТК ЕАД е издала пет
фактури /визирани по-горе/,
вземанията по който контракт са прехвърлени с
договор за продажба от 16.10.2018г. от БТК ЕАД на „СГ Груп” ООД, като последното дружество, в
качеството си на пълномощник на „БТК” ЕАД е изпратило уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД до длъжника С.И., а на 26.08.2019г.
с договор за цесия
„СГ Груп” ООД е прехвърлило вземанията по процесния договор на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, както
и сумата от 50.87 лв., представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка от 5-те процесни фактури за период от
падежа и до 11.11.2019г., а също и направените по делото разноски в размер на 325.00
лв., от които: 25.00 лв. – държавна такса по делото и 300.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Заповедта
е връчена лично на длъжника на 04.12.2019г. и същият в срок е подал възражение
срещу заповедта. С разпореждане от 07.01.2020г.
е указано по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя/кредитор да предяви
искове за установяване на вземането, както в дадения му месечен срок ищецът е
подал настоящата искова молба срещу длъжника С.И..
В исковото производство, след подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл.410 ГПК /22.11.2019г./ и след подаване на исковата
молба /14.02.2020г./, ответникът е платил задължението си по главния иск в
размер на 160.41 лв. и е внесъл още „100.00 лв. за адвокатски хонорар и 75.00
лв. – разноски в заповедно производство”, или общо е платил по сметка на ищеца
сумата от 341.24 лв., като плащането /на сумите по главния иск и частично за
разноски/ е станало на 12.11.2020г. сутринта в 8.10 ч. /разписка изд. от каса
на Изи Пей, приложена на л.89/, поради което обстоятелство, съдът не е назначил
ССчЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Налага се извод, че в настоящото
производство предявеният главен иск е доказан по основание и размер – 160.41
лв.. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда, да вземе предвид и
фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът
придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена, с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на
предявяване на иска. Поради това, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на производството по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК, а именно изискването за идентичност на
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и
основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че
съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването
на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона
случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба,
предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на
вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради това, съдът в производството по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също, съгласно задължителните разяснения, дадени
в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса, тъй като с извършеното на 12.11.2029г. плащане /в размер на 341.24
лв./ е платено дори повече от претендираната от ищеца сума по главния иск
/160.41 лв./. Т.е., към момента на приключване на съдебното дирене
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло
претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на
исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а
доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница /дори
е платено повече/, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ГПК. Действително, ответникът по делото успя да установи успешно и безспорно
наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при условията на чл.
235, ал. 3 ГПК плащане на дължимата от него сума. Извършеното в хода на процеса
доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по
смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане,
съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на
главница, поради погасяването и, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Този извод не се променя от факта,
че част от платената от длъжника сума е отнесена за погасяване на други вземания
– разноски за платена държавна такса – 75.00 лв. и адв. възнаграждение – 100.00
лв., свързани с настоящото производство.
Законната
лихва представлява обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на
изпълнението на неговото парично вземане, която се присъжда като законна
последица от основателността на предявената претенция. Когато основателно
претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на
процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза на ищеца в случай че
ответникът е изпаднал в забава независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй като
претенцията му поначало е основателна. В случая, законна лихва е претендирана не
само в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но и в
петитума на исковата молба по установителния иск, следователно, съдът трябва да
се произнесе по нейната дължимост и размер, като го изчисли с помощта на ел.
калкулатор. Върху главница от 160.41 лв., законната лихва за периода от 22.11.2019г.
/датата на подаване на заявлението/ до 12.11.2020г. /извършеното плащане/ е в
размер на 15.91 лв. Съдът приема, че
тази сума е заплатена от ответника с извършеното от него плащане на 12.11.2020г.
в общ размер на 341.24 лв. Така от нея следва да се приспадне главницата от
160.41 лв. и законната лихва в размер на 15.91 лв., или общо 176.32 лв. Остава
остатък в размер на 164.92 лв., с който следва да се покрие част от дължимите
разноски в заповедното производство /в размер на 325.00 лв./
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл.78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала
делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай, ответникът е
дал повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова
тежест са възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им,
довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - предвид срочния характер на задълженията и обстоятелството, че
същите са били изискуеми преди постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, а
плащането е извършено чак на 12.11.2020 г.
Ето защо, следва на общо основание да понесе отговорността за
направените от заявителя в заповедното и исковото производство разноски.
Съобразно представения списък на разноски
по чл.80 ГПК /л.44/ и доказателствата за извършени такива /л.43, л.53/,
разноските на ищеца в исковото производство са за дължимата държавна такса за
завеждане на делото в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв., или общо 325.00 лв., а в заповедното производство възлизат на
сумата от 325,00 лв. за държавна такса – 25.00 лв. и 300.00 лв. за адвокатско
възнаграждение. След приспадане на внесените суми от ответника за главница
/160.41 лв./ и законна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019г. до
12.11.2020г. в размер на 15.921 лв., остава остатък от 164.92 лв., който следва
да покрие част от разноските в заповедното производство /325.00 лв./ и така,
дължимата разлика за съдебни разноски в тежест на ответната страна по ч. гр. д.
№4271/2019г. по описа на ДРС остава в размер на 160.08 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал.
1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул. „Мария Луиза” №46, ет.4, ап.13, представлявано от Е.Р.Д., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на С.И.С.,
ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД следните суми:
-
2.88 лева по фактура № **/08.11.2016
г. за отчетен период от 08.10.2016 до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 22.11.2019 г. до окончателното изплащане;
- 23.99 лева по фактура № ****/08.12.2016 г. за отчетен период от 08.11.2016 до
07.12.2016 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане;
- 23.99 лева по фактура № ***/08.01.2017г. за отчетен период от 08.12.2016
до 07.01.2017 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 22.11.2019г. до
окончателното изплащане;
- 6.76 лева по фактура № ***/09.02.2017г. за отчетен период от 08.01.2017 до
08.02.2017 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане;
- 102.79 лева по фактура № ***/08.04.2017г. за отчетен
период от 09.02.2017г. до 07.04.2017 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 22.01.2019г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2108/27.11.2019 г. по ч. гр. д. №4271/2019г.
по описа на Добричкия районен съд, като погасен поради
плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.С., ЕГН **********,*** заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Мария Луиза”
№46, ет.4, ап.13, представлявано от Е.Р.Д. сума в
размер на 325.00 лв. /триста
двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски за платена държавна такса /25,00 лв./ и адвокатско
възнаграждение /300.00 лв./, както и сума в размер на 160.08 лв. /сто и шестдесет лева и осем стотинки/,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. д. №4271/2019
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски за платена държавна такса
/25,00 лв./ и адвокатско възнаграждение /300.00 лв./, след приспадане на
надвнесения остатък от ответника в размер на 164.92 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: