Р Е Ш Е Н И Е
Номер 748 от 16.04.2019г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Биляна
Недкова, като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 3039
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „БРИКО 80” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Славянска“ № 8А, офис 5, представлявано от Р. Ж. С. против Ревизионен акт (РА) № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год., издаден от Г. Д. П. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Р. К. Т. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 237/16.10.2017 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г.Н. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Е. Т. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Не ангажира доказателства, различни от административната преписка и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че с Решение № 295/19.12.2016 год., Директора на дирекция „ОДОП“ гр. Бургас е отменил предходно съставен против „БРИКО 80“ ЕООД РА № Р-02000216001529-091-001/27.09.2016 год., като ревизионната преписка е върната на органа възложил ревизията, за издаване на нов РА за посочения данъчен период, с конкретно дадени указания.
Във връзка с горното, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000216009239-020-001/22.12.2016 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „БРИКО 80” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Славянска“ № 8А, ап. 5, представлявано от управителя Р. Ж. С. с предметен обхват: данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2015 год. до 30.04.2015 год. и от 01.10.2015 год. до 31.10.2015 год. Указано е, ревизията да завърши в срок от два месеца от връчване на ЗВР. Така постановената заповед е била връчена по електронен път на 10.01.2017 год., видно от разписката към нея, от която дата е започнал да тече указания срок за извършване на ревизията. Така определения срок се е оказал недостатъчен, поради което със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000216009239-020-002/07.03.2017 год. е указано, ревизията да завърши до 10.04.2017 год., като от приложената разписка се установява, че заповедта е редовно връчена по електронен път на 07.03.2017 год. И така определения допълнителен срок за извършване на ревизията се е оказал недостатъчен, поради което със ЗИЗВР № Р-02000216009239-020-003/07.04.2017 год. и ЗИЗДВР № Р-02000216009239-020-004/04.05.2017 год. срока е бил удължаван, последно до 10.06.2017 год. Така постановените заповеди са били редовно връчвани по електронен път.
След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000216009239-092-001/26.06.2017 год., връчен по електронен път и надлежно получен на 28.06.2017 год., видно от разписката към него. По повод така връчения РД и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение от ревизираното дружество.
След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.07.2017 год. на „БРИКО 80“ ЕООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 49 342,94 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 9 278,98 лева. Ревизионният акт отново е връчен по електронен път и видно от разписката към него е получен на 03.08.2017 год.
С жалба вх. № 10093/17.08.2017 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, офис гр. Сливен, „БРИКО 80“ ЕООД представлявано от управителя Румен Желев Сивенов е оспорило РА № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год. пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение № 237/ 16.10.2017 год., с което е потвърдил изцяло РА № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год., с който са установени дължимите от „БРИКО 80“ ЕООД задължения за данъци, както следва: по ЗДДС за данъчния период от 01.04.2015 год. до 30.04.2015 год. в размер на главница 15 166,67 лева и лихва 3 389,93 лева и за данъчен период от 01.10.2015 год. до 31.10.2015 год. в размер на главница – 34 176,27 лева и лихва 5 889,05 лева.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год., потвърден изцяло с Решение № 237/16.10.2017 год. Заявени са твърдения че посочения РА е неправилен, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. По мнение на жалбоподателя, ревизираното дружество, като получател на услуги не би могло да знае в какви правоотношения са работниците, които контрагента му е наел за извършването на СМР и които реално са били на обектите, като в подкрепа на това твърдение се позовава на Решение по дело С-324/2011 год. на СЕС. Твърди се, че изводите на органа по приходите са в противоречие със събраните в хода на ревизията, а и на предходната такава доказателства, които според жалбоподателя са превратно тълкувани. Заявено е също, че доводите на органа по приходите са несъстоятелни и се обосновават единствено на предположения. По същество е оспорена констатацията на приходната администрация за липса на реални доставки от страна на доставчиците „Пойнт стор“ ЕООД и „Строй билдинг инженеринг“ ООД, като по мнение на жалбоподателя в случая са налице достатъчно голям набор от признаци на реални доставки на стоки и услуги – преки и косвени, поради което органа по приходите незаконосъобразно е отказал да признае на дружеството право на данъчен кредит.
В хода на съдебното дирене, с цел доказване на заявените факти и обстоятелства, по искане на жалбоподателя бяха допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, заключенията по които, съда кредитира като безпристрастни, обективни и пълни. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че обектите, предмет на фактурираните от „Пойнт стор“ ЕООД и „Строй-билдинг инженеринг“ ООД строителни услуги са изградени и се ползват по предназначение. За всеки от обектите има изготвена количествено-стойностна сметка от проектанта и инвеститора, а приемането на СМР-тата е с Протоколи, акт обр. 19, които отговарят изцяло на количествено-стойностната сметка по възлагане. Посочено е също, че извършените СМР от подизпълнителите са приети със съставени Протоколи, акт образец 19, в които количествата СМР съвпадат с тези по количествено-стойностната сметка по възлагане, но стойностите са различни – възходящи от подизпълнителите („Строй-билдинг инженеринг“ ООД и „Пойнт стор“ ЕООД) към главен изпълнител („БРИКО 80“ ЕООД). Вещото лице изрично е посочило, че на обектите, като количества актуваните СМР с представените протоколи за извършени натурални видове СМР, подписани между подизпълнителите „Строй-билдинг инженеринг“ ООД и „Пойнт стор“ ЕООД и главния изпълнител „БРИКО 80“ ЕООД са изпълнени. От своя страна, вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установило, че за процесните доставки са издадени фактури, съставени в съответствие с изискванията на ЗСч и ЗДДС и съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 7 от ЗСч (отм.) и чл. 114 от ЗДДС и отговарят на изискванията за данъчен документ, регламентирани в глава ХІ от ЗДДС. На въпроса, дали доставчиците са имали кадрова и ресурсна обезпеченост, за да осъществят процесните доставки, вещото лице е отговорило, че за извършените услуги по възложената поръчка, доставчика „Строй-билдинг инженеринг“ ООД е сключил договор с подизпълнителя „Ню Строй Къмпани“ ЕООД и „Строй Комерс 25“ ЕООД, които са извършвали дейностите със своя кадрова и ресурсна обезпеченост. Установено е, че има издадени документи, които са намерили отражение в счетоводните им регистри и са участвали при формиране на стойността на услугата към „БРИКО 80“ ЕООД. С доставчика „Пойнт стор“ ЕООД, вещото лице не е осъществило контакт, поради което не е установило дали това дружество разполага с кадрова и ресурсна обезпеченост за осъществяване на доставките.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като
при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона и материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се
налага по следните съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. В хода на съдебното дирене, с цел установяване на компетентността на органа по приходите, от страна на процесуалния представител на ответника бяха ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че длъжностните лица, служители на ТД на НАП Бургас, към момента в който са подписали съответните документи (ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА) са разполагали с валиден квалифициран електронен подпис, издаден по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. От друга страна, ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават (както се посочи с КЕП, относно които липсва съмнение относно достоверността им). Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № Р-02000216009239-092-001/26.06.2017 год., като неразделна негова част. Предвид така изложеното, съда приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на ревизираното дружество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и самия жалбоподател не твърди допуснати процесуални нарушения.
След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
„БРИКО 80“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 19.08.2014 год. със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Славянска“ № 8А, ап. 5. Дружеството има предмет на основна дейност през ревизирания период – строителство на жилищни и нежилищни сгради. Регистрирано е по ЗДДС считано от 22.08.2015 год. От направена справка в ПП за актуално състояние на всички трудови договори е установено, че има наличие на 49 действащи трудови договори.
По силата на договор от 20.04.2015 год., сключен на основание чл. 101е от Закона за обществените поръчки, Община Сливен, в качеството на възложител е възложела на „БРИКО 80“ ЕООД, в качеството му на изпълнител извършването на СМР на обект „Детски и спортни площадки в гр. Сливен и населени места – изграждане на нови спортни площадки“, съгласно Техническо предложение, неразделна част от договора. С възлагателни писма от 06.07.2015 год., от 06.08.2015 год. и от 13.10.2015 год., Община Сливен е възложила на „БРИКО 80“ ЕООД извършването на договорените СМР за следните обекти: Спортна площадка в с. Гергевец, общ. Сливен, Спортна площадка в кв. „Дружба“ гр. Сливен и Спортна площадка в двора на І-во училище, кв. „Комлука“ гр. Сливен.
С договори от 08.04.2015 год. и от 15.04.2015 год. „БРИКО 80“ ЕООД в качеството си на възложител е възложило на „Пойнт стор“ ООД, в качеството му на изпълнител извършване на СМР за посочен обект – Спортна площадка в с. Жельо войвода.
С договори от 06.07.2015 год., 06.08.2015 год. и от 13.10.2015 год. „БРИКО 80“ ЕООД в качеството си на възложител е възложило на „Строй билдинг инженеринг“ ООД, в качеството му на изпълнител извършване на СМР за посочените обекти - Спортна площадка в с. Гергевец, общ. Сливен, Спортна площадка в кв. „Дружба“ гр. Сливен и Спортна площадка в двора на І-во училище, кв. „Комлука“ гр. Сливен.
В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период 01.04.2015 год. – 30.04.2015 год. „БРИКО 80“ ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по фактури за доставка на стоки и услуги от доставчика „Пойнт стор“ ЕООД в общ размер на 15 166,67 лева по следните фактури:
- фактура № **********/04.04.2015 год. с предмет – СМР по договор с данъчна основа 10 000,00 лева и ДДС 2 000,00 лева;
- фактура № **********/10.04.2015 год. с предмет на доставката – изкуствена трева с данъчна основа 22 083,33 лева и ДДС 4 416,67 лева;
- фактура № **********/18.04.2015 год. с предмет на доставката желязо с данъчна основа 22 916,67 лева и ДДС 4 583,33 лева;
- фактура № **********/20.04.2015 год. с предмет на доставката – боя с данъчна основа 20 833,33 лева и ДДС 4 166,67 лева.
За данъчния период 01.10.2015 год. – 31.10.2015 год., „БРИКО 80“ ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по фактури за доставка на стоки и услуги - СМР от доставчика „Строй билдинг инженеринг“ ООД в общ размер на 34 176,27 лева по следните фактури:
- фактура № 1/01.10.2015 год. с предмет на доставката – извършени СМР с данъчна основа 59 846,83 лева и ДДС 11 969,37 лева;
- фактура № 2/01.10.2015 год. с предмет на доставката – мрежа с данъчна основа 1 350,00 лева и ДДС 270,00 лева;
- фактура № 3/01.10.2015 год. с предмет на доставката – извършени СМР с данъчна основа 65 891,51 лева и ДДС 13 178,30 лева;
- фактура № 4/29.10.2015 год. с предмет на доставката – плетена оградна мрежа с данъчна основа 2 340,00 лева и ДДС 468,00 лева;
- фактура № 5/29.10.2015 год. с предмет на доставката – извършени СМР с данъчна основа 41 453,00 лева и ДДС 8 290,60 лева.
С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане са извършени насрещни проверки на доставчиците „Пойнт стор“ ЕООД и „Строй билдинг инженеринг“ ООД, при които проверки е установено следното:
При извършената насрещна проверка на доставчика „Пойнт стор“ ЕООД е констатирано, че на декларирания от него адрес не е установен представляващия дружеството или упълномощено лице за контакт, както и че не са представени изисканите писмени обяснения и документи, удостоверяващи фактическо изпълнение на доставките към жалбоподателя. При служебно извършена проверка в информационната система на НАП ревизиращият екип е установил, че „Пойнт стор“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС считано от 30.06.2015г. по инициатива на орган по приходите. След съпоставката на декларираните данни в ПП на НАП VАТ-14 е установено също, че в дневниците за продажби на „Пойнт стор“ ЕООД са включени издадените към жалбоподателя „БРИКО 80“ ЕООД фактури, а в дневниците за покупки са декларирани предимно доставки в особено големи размери от „АТМ Газ Ойл“ ЕООД и „Оувърсийз фрут импорт“ ЕООД, които са лица с рисков профил и с прекратена регистрация по ЗДДС. Предвид обстоятелството, че доставчикът не е открит на декларирания пред приходната администрация адрес, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, но в определения срок не е представена изисканата информация.
В хода на проверката и след справка в информационната система на НАП за подадени уведомления за сключени трудови договори е констатирано, че за целия период - от датата на регистрация на „Пойнт стор“ ЕООД до момента на извършване на проверката, включваща и периода на издаване на фактурите към дружеството-жалбоподател 01.04.15г.-30.04.2015г., дружеството-доставчик не е имало назначен персонал по трудови и извънтрудови правоотношения. Установено е, че доставчика няма декларирани собствени и/или наети търговски обекти и складови бази, от които да извършва стопанска дейност, а за 2014год. и 2015год. е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, че не упражнява стопанска дейност.
Във връзка с така констатираното, органът по приходите е изпратил искания за представяне на документи и писмени обяснения и до двамата управители на дружеството – К. Н. К. – в качеството му на управител на дружеството по времето на фактуриране на доставките, и Л. Й. С. – представляващ дружеството към момента на извършване на ревизията. На К. Н. К. е връчено искане на постоянния му адрес в гр. Видин, за представяне на документи и писмени обяснения относно доставките към „БРИКО 80“ ЕООД, вкл. относно фактически извършени СМР от представляваното от него дружество, наличие на трудов и технически потенциал за това, наличие на ДМА и транспортни средства за осъществяване на доставките и др., каквито обаче той не е предоставил. В приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства от предходното ревизионно производство е налична декларация от К. К., в която същия е декларирал, че не може да отговори на въпросите, че не разполага и не може да представи посочените в искането документи, касаещи дейността на „Пойнт стор“ ЕООД и не е работил никъде през 2015 год.
Изготвено е било и ИПДПОЗЛ до Л. Й. С. – настоящ управител на „Пойнт стор“ ЕООД, но след като тя не е била открита на постоянния й адрес, искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. На изпратената по пощата покана с обратна разписка е отбелязано, че същата е непотърсена. При извършена проверка в ПП на НАП е установено, че за Л. С. не са подадени уведомления по чл. 62 от КТ и няма данни да упражнява трудова дейност по сключен трудов договор. Констатирано е, че същата представлява още 7 търговски дружества, които са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи на НАП във връзка с установени обстоятелства по чл. 176 от ДОПК.
Относно възможността „Пойнт стор“ ЕООД да извърши фактурираните обеми строителни работи ревизиращият орган е проверил служебно в ИС на НАП, при което е установил, че дружеството няма сключени трудови и/или граждански договори с работници, които биха могли да осъществят спорните обеми работа. „Пойнт стор“ ЕООД не е разполагало и с ДМА и специализирана техника за строителни дейности, като за 2015год. въобще не е декларирало извършването на каквато и да е стопанска дейност.
Във връзка с твърденията на представляващия дружеството жалбоподател, че плащанията са извършвани по банков път, органа по приходите е установил, че с банковата сметка на „Пойнт стор“ ЕООД се е разпореждало упълномощено лице - Тихомир Първанов Трендафилов, което не е в трудови правоотношения с доставчика и не може да се установи как, защо то и в качеството си на какъв се е разпореждало с финансите на това дружество.
Във връзка с така установените факти и обстоятелства, ревизиращите са изискали от „БРИКО 80“ ЕООД представянето на документи, удостоверяващи реалността на фактурираните от „Пойнт стор“ ЕООД доставки на стоки и услуги. От представените документи се установява, че съгласно договора, сключен на 20.04.2015год. с Община Сливен, на ревизираното дружество е възложено извършването на СМР на обект: „Детски и спортни площадки гр. Сливен и населени места – изграждане на нови спортни площадки“. В изпълнение на този договор, жалбоподателя е възложил на подизпълнителя си „Пойнт стор“ ЕООД с договори от 15.04.2015г. и 08.04.2015год. извършване на СМР на обект: „Спортна площадка в с. Желю войвода“ и полагане на изкуствена трева. Анализът на тези факти и договори показва, че преди на дружеството-жалбоподател да е възложено извършването на строително-монтажните работи, това дружество вече ги е превъзложило на подизпълнител. От друга страна, съгласно представените протоколи работите са приети от подизпълнителя „Пойнт стор“ ЕООД на 09.04.2015год. и на 18.04.2015год., т.е. работата е изпълнена от подизпълнителя още преди Община Сливен да възложи на „БРИКО 80“ ЕООД извършването на строително-монтажните работи.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, органа по приходите е формирал извод, че доставчикът „Пойнт стор“ ЕООД не е могъл да извърши фактурираните към „БРИКО 80“ ЕООД обеми СМР. Освен това, в представените протоколи обр.19, изготвени между страните, са установени и несъответствия в обема и вида СМР спрямо данните в представената документация от Община Сливен в качеството й на Инвеститор, и „БРИКО 80“ ЕООД – в качеството на изпълнител на обект „Спортна площадка с. Желю войвода“. С оглед така установената фактическа обстановка, приходната администрация е формулирала извод за липса на доставка на СМР по смисъла на чл. 9 от ЗДДС от „Пойнт Стор“ ЕООД към „БРИКО 80“ ЕООД, както и че строителните работи по възложените обекти от Община Сливен са изпълнени от самото ревизирано лице, за които то притежава технически, технологичен и трудов потенциал.
По отношение на доставчика „Строй билдинг инженеринг“ ООД, в хода извършената насрещна проверка, от дружеството са представени изисканите документи и писмени обяснения, касаещи фактурираните СМР към „БРИКО 80“ ЕООД на следните обекти: „Спортна площадка в с. Гергевец“; „Спортна площадка в кв. „Дружба“ гр. Сливен“ и „Спортна площадка в двора на Първо училище кв. „Комлука“ гр.Сливен“. В представените писмени обяснения, представляващия дружеството доставчик е заявил, че за по-голямата част от извършените СМР на посочените спортни площадки са ползвани подизпълнители – дружествата „Ню строй къмпани“ ЕООД и „Строй комерс 25“ ЕООД. В уверение на така заявеното са представени, като доказателства сключени между страните договори. След анализ на така представените доказателства, органът по приходите е установил, че датите на сключените договори между „Строй билдинг инженеринг“ ООД и посочените подизпълнители съвпадат с датите на представените протоколи за приемане на СМР от „Строй билдинг инженеринг“ ООД към „БРИКО 80“ ЕООД. Във връзка с тази констатация, ревизиращите са приели, че в случая е физически и технологично невъзможно подизпълнителите да извършат възложените им СМР в деня, в който дейностите са им възложили по силата на сключените договори. Установено е също и обстоятелството, че към момента на фактуриране на услугите в доставчика „Строй билдинг инженеринг“ ООД е имало само две лица, назначени на трудов договор, а по издадените от доставчика фактури няма извършено плащане, вкл.към момента на извършване на ревизията.
Предвид горното, както и с цел установяване на реалното предоставяне на фактурираните строително-монтажни услуги от подизпълнителите към „Строй билдинг инженеринг“ ООД, ревизиращият екип е извършил насрещни проверки на „Ню строй къмпани“ ЕООД и „Строй комерс 25“ ЕООД. В хода на тези насрещни проверки е установено, че подизпълнителите са с рисков профил, като „Строй комерс 25“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, а „Ню строй къмпани“ ЕООД е със задължения към бюджета в особено големи размери. От представените доказателства се установява, че „Ню строй къмпани“ ЕООД е фактурирало към „Строй билдинг инженеринг“ ООД СМР – кофраж, декофраж, полагане на армирана бетонова настилка, полагане на изкуствена трева, монтаж на пана. От друга страна, след извършена справка е установено, че към датата на фактуриране на посочените доставки в дружеството са били назначени по трудов договор работници на следните длъжности: шофьор на товарен автомобил – 1бр.; електротехник; технически ръководител и ръководител транспорт. Във връзка с така установеното, ревизиращите са обосновали извод, че с работници с такава квалификация подизпълнителят не е в състояние да извърши и предаде фактурираните към „Строй билдинг инженеринг“ ООД строително-ремонтни работи. В хода на насрещните проверки, за „Строй комерс 25“ ЕООД е установено, че през периода на извършване на СМР (октомври 2015год.) дружеството не е имало наети работници, с които да извърши фактурираните услуги, а за 2014год. и 2015год. е подадена декларация, че лицето не е упражнявало стопанска дейност.
Във връзка с горните факти и обстоятелства и предвид данните събрани при извършените насрещни проверки, ревизиращите са приели, че „Ню строй къмпани“ ЕООД и „Строй комерс 25“ ЕОО не разполагат с необходимата ресурсна и техническа обезпеченост за извършване на спорните услуги. При извършените насрещни проверки, двете дружества не са представили фактури за закупени материали – бетон, мрежи, изкуствена трева и метални колони, нито са ангажирали доказателства, че притежават или са наели транспортни средства и строителна механизация. Липсват и документи, удостоверяващи, че двете дружества, като подизпълнители на фактурираните СМР са наели достатъчно работници на трудов и на граждански договори за извършването им и са ги командировали до обектите в гр. Сливен.
В хода на ревизионното производство е представен договор за подизпълнител от 08.07.2015г. за обект „Спортна площадка в двора на І-во училище, кв.„Комлука“ гр.Сливен“, от който е видно, че „Строй билдинг инженеринг" ООД възлага на „Строй Комерс 25“ЕООД гр. Козичене извършване на строително монтажни дейности на обект: „Спортна площадка в с. Гергевец, общ. Сливен“ на стойност 8 676лв. Във връзка с този договор е съставен протокол обр.19 от 01.10.2015г. на обект „Спортна площадка в кв.„Дружба“ гр.Сливен“ и е издадена фактура № **********/13.10.2015г. с предмет „извършване на изкопни работи и транспорт до гр. Сливен - спортна площадка кв. „Дружба“, с данъчна основа 7 230лв. и 1446лв. ДДС. Видно от този договор, същия е с дата на сключване 08.07.2015г. Съобразно приложените по делото доказателства, ревизираното дружество „БРИКО 80“ ЕООД гр. Сливен е възложило на „Строй билдинг инженеринг" ООД гр.Бургас извършване на СМР на обект „Спортна площадка в двора на І-во училище, кв. „Комлука“ гр. Сливен“ на 13.10.2015г. Описаните видове СМР в протокол обр.19 от 01.10.2015г. са включени в издадения от ревизираното дружество протокол на „БРИКО 80“ ЕООД гр.Сливен за обект: „Спортна площадка в кв.„Дружба“ гр.Сливен“.
Също от доказателствата по делото се установява, че с договор за подизпълнител от 07.08.2015г. за обект „Спортна площадка в кв. „Дружба“ гр. Сливен“, „Строй Билдинг Инженеринг“ ООД е възложило на „Строй Комерс 25“ ЕООД извършване на строително монтажни дейности съответно на обект: „Спортна площадка в кв. „Дружба“ гр.Сливен“ на стойност 8 376лв. Въз основа на този е съставен протокол обр. 19 от 01.10.2015г. на обект „Спортна площадка в с. Гергевец, общ. Сливен“ и е издадена фактура № **********/ 04.10.2015год., с предмет „извършване на изкопни работи и транспорт до гр. Сливен - спортна площадка с. Гергевец“ с данъчна основа 6 980лв. и 1396лв. ДДС. Към издадената от „Строй Комерс 25“ ЕООД фактура № **********/09.10.2015год. с данъчна основа - 4 540лв. и ДДС 908 лв., с предмет „извършване на изкопни работи и транспорт до гр.Сливен І-во училище, кв. „Комлука“ е приложен протокол обр.19 от 09.10.2015г., който е съставен преди възлагането на СМР на обект: „Спортна площадка в двора на І-во училище, кв. „Комлука“ гр. Сливен“ от „БРИКО 80“ ЕООД гр. Сливен с договор от 13.10.2015г.
След анализ на представените от подизпълнителите писмени доказателства, ревизиращите са установили, че подписите на управителя на „Строй Комерс 25“ ЕООД Димитър Илиянов Димитров във фактури № **********/04.10.2015г., № **********/09.10.2015г., № **********/13.10.2015г. и № **********/23.10.2015г., в договорите за подизпълнител от 08.07.2015г., 07.08.2015г. и 13.10.2015г., в двата протокола обр.19 от 01.10.2015г., един от 09.10.2015г. и един от 23.10.2015г. за приемане на извършените СМР съществено се различават от подписите, положени от същото лице в публикуваните в Търговския регистър договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.03.2016г. и съгласие и образец от подпис на управител от 05.12.2014г. с нотариална заверка на подписите. Установено е също, че и подписите на управителя на „Ню Строй Къмпани“ ЕООД – В. Б., положени във фактури № **********/07.10.2015год. и № **********/29.10.2015г., в договорите за подизпълнител от 13.07.2015г. и 10.08.2015г. и в двата протокола обр. 19 от 01.10.2015г. за приемане на извършените СМР съществено се различават от подписите, положени в публикуваните в Търговския регистър договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 17.06.2016г. и съгласие с образец на подпис от 19.11.2012г. с нотариална заверка на подписите.
Въз основа на горните факти и обстоятелства е прието, че представените от доставчика протоколи обр. 19 за приемане на извършените СМР не удостоверяват, че описаните в тях СМР са осъществени от „Строй Комерс 25“ ЕООД и „Ню Строй Къмпани“ ЕООД и предадени на „Строй Билдинг Инженеринг"ООД, който от своя страна да ги е предал на ревизираното дружество „БРИКО 80“ ЕООД.
Установено е също, че по издадените от „Пойнт стор“ ЕООД фактури, ревизираното дружество „БРИКО 80“ ЕООД няма задължения, но към „Строй билдинг инженеринг“ ЕООД има задължения в размер на 190 640,61лв. По договор за обществена поръчка, сключен с Община Сливен за обект „Детски и спортни площадки в гр. Сливен и населени места“ ревизираното лице има вземане в размер на 191 645,49лв. „БРИКО 80“ ЕООД е уведомило Община Сливен, че на 17.02.2016год. е продало свое вземане в размер на 190 640,61лв. на „Строй билдинг инженеринг“ ООД, поради което именно на това дружество Община Сливен следва да заплати цитираната сума, а само разликата в размер на 1 004,88лв. следва да бъде платена на „БРИКО 80“ ЕООД.
В хода на ревизионното производство е направен анализ и на представените от Община Сливен документи, относно приетите от „БРИКО 80“ ЕООД СМР и тези, които ревизираното дружество е приело с протоколи обр. 19 и са му били фактурирани от „Строй билдинг инженеринг“ ЕООД. Анализът на тези документи е показал наличието на множество несъответствия в обема и вида на строително-монтажните които са обосновали извод, че доставчикът „Строй билдинг инженеринг“ ЕООД не би могъл да извърши фактурираните към „БРИКО 80“ ЕООД строителни работи и е издал данъчни документи, по които е начислил ДДС без основание и без да има реално изпълнени доставки по тях.
Предвид събраните в хода на ревизионното производство доказателства и въз основа на формираната фактическа обстановка, органът по приходите е приел, че доставчиците не са разполагали с необходимия технически и трудов ресурс за извършване на фактурираните към жалбоподателя доставки, т.е. по същество липсват доказателства за реално осъществени доставки. Въз основа на така приетото за установено, ревизиращите са направили извода, че доставките, фактурирани от „Пойнт Стор“ ЕООД и „Строй билдинг инженеринг“ ООД към „БРИКО 80“ ЕООД са извършени от самото ревизирано дружество, което разполага с необходимия технически и кадрови ресурс за това. В този смисъл е прието наличието на абсолютна симулация, поради което и на основание чл. 68 във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от двамата доставчици фактури. Обоснован е извода, че в хода на ревизията, както жалбоподателят, така и доставчиците не са ангажирали безспорни доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки към дружеството жалбоподател. След като по въпросните фактури няма реално изпълнени доставки към жалбоподателя, то ревизиращите са формулирали извод, че доставчикът неправомерно е начислил данък по ЗДДС, без да е налице фактическо изпълнение на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, което обусловило и извода, че по посочените документи – спорните фактури, не възниква право на ползване на данъчен кредит по реда на чл. 68 от ЗДДС.
След анализ на така установената фактическа
обстановка, настоящия съдебен състав намира извода на приходната администрация
за липса на доказателства за реално осъществени доставки за правилен и
законосъобразен.
По мнение на настоящия съдебен състав, представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства не удостоверяват по безспорен начин, че доставчиците „Пойн стор“ ЕООД и „Строй билдинг инженеринг“ ООД разполагат с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на спорните услуги. От страна на доставчиците не са представени фактури за закупени материали – бетон, мрежи, изкуствена трева и метални колони, нито доказателства че притежават или са наели транспортни средства и строителна механизация, необходими за извършване а фактурираните специфични строителни дейности. В тази връзка, видно от ценовите листи, съставляващи част от договорите за подизпълнител, както и от Протоколите обр. 19, в случая се касае за специфични строителни дейности – премахване на асфалт, изкоп с багер и транспорт, превоз на земна маса, валиране на насип, полагане на неармиран бетон и др., които специфични строителни дейности безспорно изискват и наличието на съответната техника за тяхното осъществяване. Както в хода на оспорването по административен ред, така и в хода на настоящото съдебно производство, такива доказателства от страна на дружеството жалбоподател не са представени.
По отношение на кадровата обезпеченост следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установено, че от момента на създаването си до момента на извършената от приходната администрация проверка (в т.ч. и ревизирания период 01.04.2015 год. до 30.04.2015 год.) посочения като доставчик „Пойн стор“ ЕООД не е имал назначен персонал нито по трудово, нито по гражданско правоотношение. Нещо повече, въпросното дружество не е декларирало налични търговски обекти – собствени или наети, като за 2014 год. и за 2015 год. (в която попада е ревизирания период) е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО, че не упражнява стопанска дейност. Това обстоятелство по недвусмислен начин се потвърждава и от приложената като доказателство декларация от Красимир Николов Кирилов – представляващ дружеството към този момент, в който същия безпротиворечиво е декларирал, че не разполага с документация за дейността на това дружество и не е работил никъде през 2015 година.
Доводи в подкрепа на извода на приходната администрация за липса на реална доставка от посочения като доставчик „Пойнт стор“ ЕООД се съдържат и в обстоятелството, че „БРИКО 80“ ЕООД е сключило договор с Община Сливен на 20.04.2015 год. за извършване на СМР на обект „Детски и спортни площадки в гр. Сливен и населени места – изграждане на нови спортни площадки“, а възлагането на част от тези СМР на подизпълнителя „Пойнт стор“ ЕООД е станало с договори от 08.04.2015 год. и 15.04.2015 год. Анализът на тези факти обосновава извод, че ревизираното дружество, преди да сключи договора с Община Сливен, вече е имало договори с подизпълнителя за извършване на тези дейности.
Друг аргумент в подкрепа на извода за липса на реални доставки се явява и обстоятелството, че от приложените по делото договори за СМР изрично е договорено между страните, че всички вложени от изпълнителя материали следва да са с установен произход и сертификат за качество, предвид влагането им в обекти, свързани с обществени поръчки. В хода на ревизионното производство, независимо от изричните указания на ревизиращите в тази насока не са били предоставени нито от доставчика, нито от възложителя сертификати за качество или документи за произход на влаганите материали.
В хода на съдебното дирене, от допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че въпросните обекти са реализирани. В този смисъл следва да се има предвид, че в случая не е спорно дали въпросните обекти изобщо са извършени, а че същите са изпълнени именно от „Пойнт стор“ ЕООД, който както вече се посочи не разполага нито с техническа, нито с кадрова обезпеченост, а изрично е декларирал, че през въпросния период не е извършвал стопанска дейност.
Предвид така посочените факти и обстоятелства, правилно и обосновано, изцяло в съответствие със събрания доказателствен материал, органа по приходите е приел липсата на реални доставки на стоки и услуги от страна на посочения като доставчик „Пойнт стор“ ЕООД.
По отношение на посочения като доставчик „Строй билдинг инженеринг“ ООД, по аналогичен начин, от събраните доказателства не би могло да се формулира правнообоснован извод за реално осъществени доставки на стоки и услуги. Без опора в доказателствения материал е твърдението на представляващия това дружество, че договорените с „БРИКО 80“ ЕООД строително-монтажни дейности са извършени от подизпълнителите „Ню строй къмпани“ ЕООД и „Строй Комерс 25“ ЕООД. В хода на ревизионното производство, от събраните доказателства безспорно се установява, че както доставчика „Строй билдинг инженеринг“ ООД, така и сочените от него като подизпълнители „Ню строй къмпани“ ЕООД и „Строй Комерс 25“ ЕООД не разполагат с необходимия кадрови и технически ресурс за извършване на фактурираните доставки. Както се посочи, доставчика е представил договорите с подизпълнителите, ведно с фактурите за извършените СМР. Анализът на така представените писмени доказателства показва, че датите на протоколите за извършените от подизпълнителите СМР изцяло съвпадат с датите на протоколите обр. 19 за извършените СМР, в които изпълнител е „Строй билдинг инженеринг“ ООД. В хода на ревизионното производство е установено, че сочения като доставчик „Строй билдинг инженеринг“ ООД е имало само двама назначени по трудов договор работници, а от представените оборотни ведомости се установява, че дружеството не разполага с необходимия технически ресурс за осъществяване на фактурираните строително-монтажни дейности. По отношение на посочените като подизпълнители „Ню строй къмпани“ ЕООД и „Строй Комерс 25“ ЕООД се установява, че същите са със седалище и адрес на управление в гр. София, като в хода на ревизионното производство не е осъществен контакт с представляващите ги лица, поради което не е извършена проверка относно твърдяните за осъществени СМР към възложителя им „Строй билдинг инженеринг“ ООД. В хода на насрещните проверки на подизпълнителите е установено, че към ревизирания период „Ню строй къмпани“ ЕООД е имал назначени по трудов договор шофьор на товарен автомобил, електротехник, технически ръководител и ръководител транспорт, а „Строй Комерс 25“ ЕООД въобще е нямал назначени лица. Установено е също, че за данъчните периоди 2014 год. и 2015 год. подизпълнителя „Строй Комерс 25“ ЕООД в годишните декларации по чл. 92 от ЗКПО е декларирал, че не е осъществявало стопанска дейност (в т.ч. и за ревизирания период м. 10.2015 год.). И двамата подизпълнители нямат регистрирани собствени или наети производствени или складови бази, както и необходимата техника и строителна механизация за извършване на специфичните СМР. Видно от приложените договори за възлагане и протоколи за приемане и заплащане, подизпълнителите са посочени като изпълнителни на множество по обем и специфика СМР, като кофраж и декофраж, полагане на бетон, полагане на армирана бетонова настилка, доставка и настилка на изкуствена трева, монтаж на колони, изработка и монтаж на предпазна ограда и др., като в хода както на ревизионното производство, така и в хода на настоящото съдебно дирене не се ангажираха никакви доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че двамата подизпълнители са разполагали с необходимия квалифициран персонал и техническо обезпечаване за осъществяване на тези строителни дейности.
Индиция в подкрепа на извода, че фактурираните СМР са извършени от дружеството жалбоподател, а не от посочените за негови доставчици „Пойнт стар“ ЕООД и „Строй билдинг инженеринг“ ООД се явява и обстоятелството, че в хода на ревизионното производство, в изпълнение на ИПДПОТЛ, Община Сливен е предоставила застрахователна полица за застраховани 12 работника на „БРИКО 80“ ЕООД с добавък към застрахователната полица за задължителна застраховка „трудова злополука“ с валидност от 03.04.2015 год. до 20.11.2015 год.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е указано, че регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС сумата на данъка, но за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. По смисъла на чл. 6 от ЗДДС „стока“ е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 8 от ЗДДС - „услуга” е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани, като платежно средство.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл. 25 ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В ал. 2 на чл. 68 от ЗДДС е регламентирано, че правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем, а съгласно чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС, данъкът става изискуем и за задълженото лице възниква задължение да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие, а именно на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Настоящият случай, разгледан в светлината на цитираните правни норми обосновава извод, съгласно който както жалбоподателят, така и доставчиците не са ангажирали безспорни доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки към дружеството жалбоподател. Липсват доказателства за наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги; липсва яснота какво конкретно е изработено и от кого; не са ангажирани доказателства за наличен специализиран персонал за осъществяване на специфичните СМР; не е установено с какви материали и чия собственост са извършени услугите; с какви технически средства (ДМА) са извършени услугите и чия собственост са същите; материално отговорно лице предало/получило услугите, произход на вложените в строителството материали; транспортни средства за доставката на тези материали; наличие на специфична строителна техника за извършване на демонтаж на асфалтови покрития, изкопи, износ на земна маса и др. Обстоятелството, че ревизираното дружество разполага с първичен счетоводен документ не доказва, че отразените в него обстоятелства действително са осъществени. В този смисъл правилно органите по приходите са приели, че не е доказано реалното извършване на сделки между страните и са направили обоснования извод, че по фактурите, предмет на спора няма реално извършени доставки, същите не удостоверяват наличие на стопанска операция и тези фактури не могат да се ползват с доказателствена сила, дори при издаването им да са спазени всички формални изисквания на ЗСч. Само издаването на фактури и евентуалното им редовно осчетоводяване от жалбоподателя не е достатъчно, за да бъдат признати за данъчни цели при положение, че отразените в тях сделки не са били фактически извършени. След като по процесните фактури няма реално изпълнени доставки към жалбоподателя, то се налага извода, че доставчикът неправомерно е начислил данък по ЗДДС.
Съдът намира за некоректно позоваването на цитираната в сезиращата съда жалба практика на СЕС. В тази връзка, следва да се има предвид, че позоваването на практика на СЕС, а и на Върховния административен съд не освобождава жалбоподателя, да установи наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди. В този смисъл следва да се посочи, че първата от тези предпоставки е именно осъществяването на доставката на услугите от посочените във фактурите доставчици, по които се претендира данъчния кредит. В противоречие със заявеното в жалбата твърдение, съда намира за нужно да посочи, че изводите за липса на доказателства за реално осъществени доставки не са направени въз основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно осчетоводяване, а поради пълна липса на установяване на относимите за спора обстоятелства. В настоящия случай след анализ на установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства органът по приходите, правилно е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не дават възможност за обосноваване на извод за реално извършване на фактурираните услуги от посочените във фактурите доставчици.
Настоящият съдебен състав не споделя и заявеното в жалбата твърдение, че формирания от приходната администрация извод за липса на реална доставка противоречи на правилата на формалната и правна логика. Напротив, анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод, че именно заявените от страна на ревизираното дружество твърдения противоречат както на чисто житейската, така и на правната логика. Безспорно е установено, че дружеството „БРИКО 80“ ЕООД, като изпълнител на възложена му обществена поръчка от Община Сливен е следвало да осъществи договорените СМР на посочените обекти. От представените доказателства – застрахователни полици към застраховка „Трудова злополука“ и за добавък към тази застраховка се установява, че дружеството „БРИКО 80“ ЕООД разполага с необходимия персонал – общо 12 служители с длъжности общ работник, зидаро-мазач и кофражист, както и с необходимата техника – товарни автомобили, с които да осъществят договорените СМР. При това положение, противно както на правната, така и на чисто житейската логика, „БРИКО 80“ ЕООД възлага извършването на тези СМР на „Строй билдинг инженеринг“ ООД – дружество вписано в Търговския регистър на 29.06.2015 год., (2 месеца след сключването на договора между Община Сливен и „БРИКО 80“ ЕООД, сключен на 20.04.2015 год.), което дружество няма никаква история в осъществяването на строителни дейности, не разполага със собствени или наети строителни машини и механизация и към момента разполага с две наети по трудов договор лица. Аналогично е и по отношение на твърдяния за доставчик „Пойнт стор“ ЕООД – дружество без назначен персонал, без офис и складова база, без строителна механизация и техника.
Предвид горното, съда приема, че независимо от факта, че „БРИКО 80Г“ ЕООД притежава данъчни документи, съставени в съответствие на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, то след като тези документи не са съставени във връзка с реално осъществени доставки на услуги, по които това дружество е получател, органът по приходите правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 166,67 лв. за данъчния период от 01.04.2015 год. до 30.04.2015 год. по фактури издадени от „Пойнт стор“ ЕООД и в размер на 34 176,27 лева за данъчния период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. по фактури, издадени от „Стой билдинг инженеринг“ ООД.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че оспорения ревизионен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 2288,66 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БРИКО 80” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Славянска“ № 8А, офис 5, представлявано от Р. Ж. С. против Ревизионен акт № Р-02000216009239-091-001/26.07.2017 год., издаден от Г. Д. П. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Р. К. Т. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 237/16.10.2017 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от жалбоподателя задължения по ЗДДС за данъчния период от 01.04.2015 год. до 30.04.2015 год. в размер на главница 15 166,67 лева и лихва 3 389,93 лева и за данъчен период от 01.10.2015 год. до 31.10.2015 год. в размер на главница – 34 176,27 лева и лихва 5 889,05 лева.
ОСЪЖДА „БРИКО 80” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Славянска“ № 8А, офис 5, представлявано от Р. Ж. С. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 2 288,66 (две хиляди двеста осемдесет и осем лева и 66 стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: