Решение по дело №320/2018 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Ина Георгиева Райчева Цонева
Дело: 20187200700320
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    

гр.Русе, 29.07.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 320 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.176 от АПК.

С определение № 1044/22.01.2020 г., постановено по адм.д. № 4443/2019 г. на тричленен състав на ВАС, Второ отделение, необжалвано в тази част, е отменено решение № 15/30.01.2019 г., постановено по адм.д. № 320/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, с характер на определение, в частта, с която е оставено без разглеждане искането на И.Б.И. *** за допълване по чл.176 от АПК на решение № 62/31.12.2018 г., постановено по същото дело и делото е върнато на АС - Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по искането. Прието е, че молбата с вх. № 247/18.01.2019 г. на И. съдържа и искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 62/31.12.2018 г. като са дадени указания, според които въпросът дали с решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по цялото оспорване или не, касае основателността, а не допустимостта на искането и по този въпрос АС – Русе дължи произнасяне с акт по същество.

Съдът, като съобрази становищата на страните и дадените от касационната инстанция задължителни указания, като взе предвид, че разглеждането на делото в открито съдебно заседание не е необходимо с оглед произнасянето по молбата - чл.176, ал.2, изр.2 от АПК, а същата вече е била връчена на ответниците по нея за отговор в едноседмичен срок, приема за установено следното: 

С депозираната молба с вх. № 247/18.01.2019 г. И.Б.И. е направил искане за допълване по реда на чл.176 от АПК на постановеното по делото решение № 62/31.12.2018 г. като е поискал съдът да се произнесе с разпореждане по чл.253 от АПК в съответствие с поддържаната в неговата жалба с вх. № 1905/27.06.2018 г. правна квалификация на искането по чл.250, ал.1 от АПК.

Искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Със своето определение тричленният състав на ВАС, оставено в сила с определение на петчленен състав на ВАС, окончателно е решил спорния въпрос за правната квалификация на отправеното до съда искане и вида на производството, в което то следва да бъде разгледано. Прието е, че искането на И. правилно е разгледано от административния съд в производство по чл.294 – чл.298 от АПК и именно поради това решението, с което то е приключило, е окончателно на основание чл.298, ал.4 от АПК като такова е и решението, по аргумент от чл.251, ал.5 от ГПК, с което е отхвърлено искането за тълкуването му.

Щом производството се развива по реда на чл.294 – чл.298 от АПК, то постановеният по него краен акт, който е именно решение, не може да бъде допълнен като бъде постановен и друг такъв - разпореждане по чл.253 от ГПК, както иска И.. Следва още веднъж да се отбележи, че правната квалификация на отправеното до съда искане и определяне на производството, в което то ще бъде разгледано, е служебно задължение на съда като при тази своя дейност той изхожда от фактите по делото, а не от указанията и настояванията на страните. Следователно, дали съдът се е произнесъл по „цялото оспорване“ на жалбоподателя по смисъла на чл.176, ал.1 от АПК, следва да се преценява не въз основа на предложената от последния правна квалификация, а според това срещу кой конкретен административен акт/актове, действие или бездействие се търси защита и според вида и обема на отправеното до съда искане  (напр. дали се иска актът да бъде отменен или да бъде обявен за нищожен, респ. дали той е атакуван изцяло или в определена негова част).

С решение № 62/31.12.2018 г., чието допълване се иска, съдът се е произнесъл в пълнота по искането, с което е бил сезиран като в мотивите на съдебния акт е обсъдил всички релевантни факти по делото. По изложените съображения молбата, в частта й, с която се иска допълване на същото решение по реда на чл.176 от АПК, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Доколкото разпоредбата на чл.176, ал.2, in fine от АПК обвързва възможността за обжалване на допълнителното решение с обжалваемостта на първоначалното решение, което е окончателно съгласно чл.298, ал.4 от АПК, то настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл.176 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 247/18.01.2019 г. на И.Б.И., с ЕГН **********, в частта й, с която се иска допълване на решение № 62/31.12.2018 г., постановено по адм.д. № 320 по описа за 2018 г. на Административен съд – Русе.  

Решението не подлежи на обжалване.

        СЪДИЯ: