Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря
Стефка
Александрова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 11370 по описа за
2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № II-55-405416 от
11.05.2018 г. по гр.д. №
52375/2017 г. по описа на СРС, 55 състав, З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Я.П.К.
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 09.08.2016 г. в гр.
София, причинено виновно от водача на застрахования при ответното дружество по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Хонда Сивик“
с рег. № ******, ведно със законната лихва от 29.04.2017 г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лв. и за лихва за забава за периода 09.08.2016 г. – 28.04.2017 г.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца Я.К. чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. Н., с която се обжалва частта от
първоинстанционното решение, с която е отхвърлено искането за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата
на настъпване на ПТП – 09.08.2016 г. до 28.04.2017 г. Изложени са доводи, че
във всички случаи, в които основанието на иска е непозволено увреждане,
обезщетението включва и законна лихва за забава от датата на настъпване на
вредите, независимо дали искът е насочен срещу прекия причинител или трето
лице, което отговаря за поправянето на вредите. Поддържа се, че районният съд
неправилно е изтълкувал разпоредбите на чл. 497, вр. чл. 429 КЗ, като се
посочва, че чл. 497 КЗ урежда лихвата за забава, която застрахователят дължи на
увреденото лице върху застрахователното обезщетение, а то от своя страна
съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ включва и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното заплащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. Тъй като отговорността на застрахователя е договорна и е функционално
обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, застрахователят
следва да отговаря за вредите, за които би отговарял и делинквентът, в това
число и за лихвите за забава, които делинквентът дължи и без покана съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. По изложените доводи се моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде присъдена лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на ПТП – 09.08.2016 г.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното
дружество З. „Б.И.“ АД.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество, то
следва да бъде потвърдено по следните съображения.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с
която З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Я.К. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лв. В този смисъл във въззивното производство не се
спори между страните, че на 09.08.2016 г. в гр. София на ул. „Самоковско шосе“
е настъпило ПТП с участието на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******, управляван
от З.И.М.и л.а. „Тойота Корола“ с рег. № *******, управляван от ищеца Я.К.. Не
е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че вина за
настъпване на произшествието има водачът на л.а. „Хонда
Сивик“ З.М., чиято гражданска отговорност към датата
на настъпване на инцидента е била обезпечена с договор за застраховка, сключен
с ответното дружество. От събраните доказателства се установява и че вследствие
на произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на
лява слепоочна област на главата, навяхване на шията и контузия на дясно
коляно, които представляват временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. По повод травмата на шията на ищеца е било предписано носене на мека
имобилизираща шийна яка за 7-10 дни. От заключението на приетата и неоспорена
съдебно-медицинска експертиза се установява, че възстановителният период за
описаните травми е 2-3 седмици.
Единственият спорен във въззивното производство въпрос e свързан с
момента, от който ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Процесният договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключен на 08.02.2016 г. и по силата на пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от
01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за
застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху
застрахователните обезщетения. Съгласно
разпоредбата на чл. 496 ал. 1 КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Видно от
представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение,
вх. № ОК-160334/05.04.2017 г., ищецът е предявил искане за заплащане на
обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди на 05.04.2017 г., т.е.
срокът за произнасяне на ответника е 05.07.2017 г., от която дата същият е в
забава и от която дата на ищеца се дължи законната лихва върху определеното му обезщетение.
С обжалваното решение законна лихва върху обезщетението е присъдена от по-ранен
момент - 29.04.2017 г., като с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1 изр. 2 ГПК,
положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, поради което решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част поради липсата на въззивна
жалба от страна на ответника.
При този изход на правния спор пред въззивната инстанция искането на въззивника
за присъждане на разноски за въззивното производство
е неоснователно. Въззиваемата страна не е направила
искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива
не следва да й бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-405416 от 11.05.2018 г. по гр.д. № 52375/2017 г. по
описа на СРС, 55 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.