Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.Добрич, 24.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД-ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, ІІ
едноличен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА МАРКОВА – ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа адм.дело № 642 / 2019 по описа на съда, докладвано от Предеседателя,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145-чл.178 от АПК) Административно-процесуалния кодекс, във връзка
с чл. 172,ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП.).
Образувано е по жалба вх.№
2857/22.10.2019г. от Г.М.М. ***,подадена чрез адв.К.И., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0355-000103 от 24.09.
2019г. на Началника на РУ Тервел, към ОДМВР-Добрич.Със заповедта на
жалбоподателката временно е отнето свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателката оспорва
заповедта като незаконосъобразна и немотивирана. Оспорва фактическата
обстановка и настоява,че не е управлявала процесния автомобил. М. твърди,че на
05.09.2019г. пътувала от гр.Варна за гр.Силистра с лек автомобил “Фоксваген
голф”,собственост на М. И., който също бил в колата, която се управлявала от Д..
Жалбоподателката била на предната дясна седалка,а М. седял на задната седалка
зад шофьора. В с.Коларци,в един момент, пред техния автомобила се оказал
напречно спрян полицейски автомобил. Шофьорът Д. рязко набил спирачка и се
префвърлил на задната седалка, като дръпнал Г. на седалката на шофьора и й
ударил шамар.Когато полицаите се приближили до автомобила, тя дори не била прехвърлила
и двата си крака пред шофьорското място.Така я заварили и полицаите,но те
казали никой да не мърда и я попитали, как “кара” с един крак. След това им
казали да излязат от колата.Попитали жалбоподателката тя ли управлява
автомобила, като я предупредили да не поема чужда вина, но Г. била много
уплашена и потвърдила,че тя е шофирала, след което подписала представените й
документи и отказала да бъде изпробвана с техническо средство и да даде кръвна
проба.Тъй като била много уплашена, се надявала на помощ от полицаите,да притиснат
шофьора да си признае. Иска от съда да
отмени Заповедта за налагане на ПАМ. В съдебно заседание, жалбата се поддържа
лично от М. и от адв.И..
Ответникът,редовно
призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият административен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, на основание чл. 168,
ал. 1, вр.чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на акта и намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
допустима.Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред.
Съгласно а чл. 172,ал.5 от ЗДвП, обжалването
на заповедите по ал. 1 / с които се налага ПАМ/се извършва по реда на АПК. Жалбата
е подадена в 14-дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК, от лицето, легитимирано да
го направи, в качеството на неблагоприятно засегнато от акта като адресат-чл.
147, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
До издаване на
процесната заповед се е стигнало,след като на 06.09.2019 год., около 00.30 ч. в
с.Коларци,на ул.”Четвърта” до дом №2 е спрян за проверка л.а.Фоксваген голф с
рег.№СС7734СК и водачът Г.М. отказала да
бъде изпробвана с техническо средство за употреба на наркотични вещества и
техните аналози.Издаден е талон за изследване № 0003871 в който М.
собственоръчно е написала,че отказва да даде кръвна проба.Деянието съставлява
нарушение на чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП и на М. е съставен АУАН Серия Д
№781359.Актът е редовно връчен на М., като в него тя собственоръчно е
написала,че няма възражениея.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката,че в заповедта е описана невярна фактическа
обстановка.Същата напълно отговаря на тази, описана в АУАН, който е приет без
възражения. Описаната фактическа обстановка напълно се потвърждава и от
показанията на разпитаните свидетели. В процесния лек автомобил са пътували 3
лица-жалбоподателката М., М.И. и Д.. В показанията си И. твърди, че Д., който
шофирал през цялото време, рязко спрял
автомобила и скочил на задната седалка, като
дръпнал Г. на шофьорската място, но когато идват полицаите, тя не се била
преместила напълно.Единият й крак бил на подлакътника. Последното се
потвърждава и от показанията на св.А.А., съставител на АУАН.А. твърди,че преди
да отиде до автомобила е видял вътре някакво движение и е заварил М. на
предната седалка на мястото на шофьора, но в необичайно за шофиране положение
на тялото.Попитал, тя ли е управлявала автомобила и Г. отговорила “да”.Задал й
въпрос как е спряла автомобила,като двата й крака са в отсека за пътника,но тя
не отговорила и потвърдила,че е управлявала автомобила. А. се усъмнил в
твърдението, но никой от двамата мъже на задната седалка не казал кой е
управлявал автомобила. В тази връзка съдът счита показанията на И. за
неотносими към спора, тъй като не става ясно защо след като е бил свидетел на
преместването на шофьора не е заявил това пред проверяващите, а прави това едва
в съдебния процес. За яснота съдът следва да отбележи,че настоящото
производство не е наказателно, а административно, и цели да прецени
законосъобразността на издадената заповед. Разследване на обстоятелството кой
действително е управлявал автомобила не е задължение на проверяващите полицаи, след
като на шофьорската седалка е имало човек твърдящ,че е управлявал автомобила.За
пълнота следва да се отбележи,че св.А. е видял движение в антомобила,но не е
видял лицето на местещия се, а на задната седалка е имало двама
души.Единстввеното възможно действие,което е в правомощията на проверяващия, А.
е изпълнил добросъвестно,като е разпоредил на Г. да излезе от автомобила и насаме
много точно й е обяснил какви са последиците, ако поеме чужда вина, при това
разясненията са дадени нееднократно, по което няма спор. В тази връзка
неоснователно е твърддението в жалбата, изразено и в съдебно заседание,че
полицаят е следвало да притисне Д. да си признае. Притискането на лице по
врреме на проверка от охранителна полиция е извън правомощията на проверяващите
полицаи, при положение,че няма каквато и да било информация кой от двамата мъже
действително е управлявал автомобила.Ако М.
е изпитвала страх и е била притеснена, то проверяващите са
й създали достатъчно сигурна атмосфера да отрече,че е управлявала автомобила,
но тя не се е възползвала от това благоприятно за нея обстоятелство.Логично
е,ако се страхуваш от спътника си и си объркан,да откажеш да подпишеш
представените ти от проверяващите документи,но жалбоподателката ги е подписала
и собственоръчно е записала в АУАН, че няма възражения, а в медицинския
талон,че отказва кръвна проба. Това действие на жалбоподателката води до
единствения извод,че като е заявила, че е управлявала автомобила ясно е съзнавала какво прави.Все в тази
връзка следва да се уточни,че от страна на жалбоподателката не са направени
каквито и да било възражения относно поведението на проверяващите полицаи, а
очакването от нея да бъде защитена от поведението на Д.,който и внушавал страх
е неоснвателно, поради ндопустиимост на очакваното поведение контролиращите да
се намесват в лични отношения,без да имат конкретен повод за това.Пред
полицаите Г. нито е била явно заплашвана,нито е е имало физически допир от
някой от спътниците й.
По делото като
свидетел е разпитан и П.П.,който е бил водач на полицейския автомобил.Показанията
му са еднопосочни с тези на А. А. и потвърждават, че жалбоподателката ясно е
заявила,че е управлявала автомобила, дала е проба за алкохол,но е отказала
проба за наркотични вещества, както и медицинско изследване.
Предвид изложеното,
съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в заповедта и в
АУАН, който е основание да бъде наложена процесната Принудителна
административна мярка.М. не представи годни доказателства, които да оборят тази
възприета от АО фактическа обстановка. Всички твърдения за оборването й съдът
възприема като защитна теза.От една страна М. твърди,че не е употребила алкохол
и наркотици, а от друга страна отказва медицинско изследване.Като помощ за
изграждане на защитна теза съдът възприема и показанията на св.М.И..Същият
твърди,че процесният автомобил е бил управляван от Д., който при поява на
полицейската кола спрял рязко и се преместил на задната седалка,като избутал Г.
на мястото на водача,но при извършената проверка не е заявил това
обстоятелство.
Съдът установи,че Заповедта
е издадена от компетентен орган, Началникъ на РУ на МВР-Тервел,при
ОДМВР-Добрич.Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП, предл.първо, Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена при спазване на
установената форма.Посочени са фактическите и правни основания за издаването й.
Заповедта е мотивирана,което се установява от обстоятелстваната й част и в тази
връзка възражението на жалбоподателката, че заповедта не е мотивирана е
неоснователно.Неотносими към спора са представените протоколи за обиск, тъй като
такъв не е извършван на Г..Що се отнася до твърдението, че полицаите са
използвали бланка стар образец, то това не е довело до неправилно изясняване на
релевантните по случая факти, а оттук и до възможност за друго решение на
въпроса,предмет на административното производство, поради което обратно на
защитната теза не представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Няма спор, че проверяващите нееднократно
са обяснили на М. какво следва от поведението й. Освен това,всеки водач на МПС
следва да познава задълженията си като участник в движението,както и
санкциите,които следват при нарушение на тези задължения.
На
следващо място, обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на
материалния закон.Съгласно чл.171,т.1,б”б” от ЗДвП,на който се е позовал
административният орган, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл.последно от АПК, Административен съд Добрич,
ІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М. ***, подадена
чрез адв.К.И., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0355-000103 от 24.09. 2019г. на Началника на РУ Тервел, към ОДМВР-Добрич с
която временно й е отнето свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване,по аргумент от чл.172,ал.5,пр. последно от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА