Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.11.2018
година гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
при секретаря Цветелина Доковска, като разгледа докладваното от съдия
Тенева гр.д. № 3089 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск за
издръжка на пълнолетно лице– по чл.144 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът Ю.М.Д. е баща на ищеца Ю.Ю.Д..
Същият е навършил пълнолетие, но продължава средното си образование в Гимназия
за преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в град Стара Загора като през
учебната 2017-2018 година бил записан в XI клас дневна форма на обучение. През
учебната 2018 -2019 година предстояло дипломирането му за завършено средно
образование.
Живеел само с майка си. Твърди, че не притежава имущество, от което да
получава доходи, а през следващата година му предстои завършване на средното
образование и кандидатстване във ВУЗ.
Разходите му във връзка с обучението били значителни – непрекъснато четял,
ползвал и купувал специална литература, както и всякакъв друг вид съвременни
източници на информация в тази насока. Имал желание да продължи образованието
си във висше учебно заведение по специалност свързана с развитието и
приложението на модерните технологии. За всичко това обаче била нужна много
сериозна подготовка. Към момента посещавал и ще продължи да посещава специални
курсове. Необходимо било и постоянно обновяване на техническите средства, които
ползва във връзка с обучението и специалната му подготовка - актуални компютър,
телефон и интернет.
Освен това учебната програма в последните класове преди завършване и
дипломиране в езиковата гимназия била изключително претоварена и свързана с
допълнителни занимания, учебници, специална литература и подготовка за изпити.
Общообразователната програма предвиждала и извънкласни форми на обучение - екскурзии
с образователна цел, спортни занимания и осъществяване на контакти за
усъвършенстване на изучаваните езици.
Успешно завършил курсове и придобил правоспособност за водач на МПС. Всичко
това било свързано със значителни разходи и допълнителни средства, които се
осигурявали единствено и само от неговата майка. Нейните доходи обаче не били
достатъчни за задоволяването на всички негови нужди, особено на тези, свързани
с образованието и осигуряването на перспектива за по-нататъшното развитие и
успешна реализация. В резултат на това майка му непрекъснато теглела кредити.
Освен всичко свързано с образованието му и значителните разходи, свързани с
това ищецът имал и здравословни проблеми от ранна детска възраст, които продължавали
и сега. Страдал от бронхиална астма и имал плоскостъпие. Тези здравословни
проблеми изисквали специални грижи, лекарско наблюдение, поддържаща терапия и
системна профилактика.
Искането е да се осъди ответника Ю.М.Д. да му заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 400 /четиристотин / лева, считано от датата на предявяване на
исковата претенция заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпването на законно основание за изменението или прекратяването и, както и
да му заплати направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Бащата не оспорва, че е спрял да плаща издръжка на сина си, след като той е
навършил пълнолетие поради три причини - липсата на финансова възможност да
предоставя издръжка без особени затруднения; възможността ищецът да работи и да
се издържа и сам, както и силно завишените претенции на ищеца относно стандарта
му на живот.
Ответникът разчитал само на трудовото си възнаграждение, което било месечно
около 1300 лева. Живеел под наем, като заплащал месечно по 300 лева за
жилището. Имал алиментни задължения за още две непълнолетни деца, като заплащал
издръжка в размер на 400 лева на месец. Освен това имал морално задължение да
се грижи и за майка си, която била с установена инвалидност в размер на 76 %.
Самият ответник имал здравословни проблеми.
През 2016г. г-н Д. е бил
диагностициран с хронично заболяване - хроничен гастрит. Вследствие на това му
било предписано медикаментозно лечение, както и диета, свързани с допълнителни
разходи, касаещи здравето му. Провежданите профилактични прегледи потвърждавали
диагнозата и нуждата от медикаментозна терапия и специален хранителен режим.
През 2017г. ответникът бил диагностициран и с хронични неврологични заболявания
- увреждане на междупрешленните дискове на гръбначния стълб и цервикоартроза с
притискане на нервни коренчета. За лечението на това състояние му били
предписани медикаментозно лечение и физиотерапия. Прегледите и лекарствата за
хроничните заболявания представлявали постоянен разход, който г-н Д. правел с
оглед облекчаване на здравословните си проблеми.
Финансовото състояние на
ответника било влошено и поради сключването от негова страна на Договор за
кредит, с който да покрие нужди на непълнолетните си деца. Сумата от 2018 лева,
взета от г-н Д. по силата на Договор за потребителски кредит №
1808172400750525/28.08.2018г., му била необходима, за да покрие свои и на
непълнолетните си деца неотложни нужди, съответно във връзка с гореспоменатото
лечение на гастрит и новата учебна година. Съгласно погасителния план към
Договора ответникът следвало да плаща месечни погасителни вноски в размер на
около 90 лева в следващите две години.
Ответникът не разполагал с
други доходи, освен с трудовите такива (например от наеми, търговска дейност и
т.н.). Видно от приложената към настоящия отговор справка нетният му месечен
доход възлизал средно на около 1300 лева. След приспадане на разходите му за
издръжка на непълнолетните деца, наем, лечение, грижи за родителите и
погасяване на кредит, му оставала минимална сума, с която следва да осигурява
собствената си издръжка. Евентуално уважаване на предявения иск би довело до
съществено намаляване в имуществената сфера на ответника, при което той не би
могъл да покрива елементарни свои жизнени нужди. Съгласно данни на Националния
статистически институт и Постановление № 280/08.12.2018г. на МС за определяне
размера на линията на бедност в страната за 2018г., линията на бедност била в
размер на 321 лева. Елементарна сметка показвала, че ответникът не би могъл да
предоставя издръжка на вече пълнолетния си син, без това да представлява
особено затруднение за него.
Предявеният иск бил
недоказан и по основание и по размер. Голяма част от твърденията, изложени в
исковата молба били голословни, неподкрепени с доказателства – например, че
ищецът „посещава специални курсове"; че във връзка с обучението са му
необходими „актуални компютър, телефон, интернет"; че „общообразователната
програма предвиждала и извънкласни форми на обучение"; че ищецът страдал
от „здравословни проблеми от ранна детска възраст, които продължават и
сега"; и др.
Представените с исковата
молба писмени доказателства, касаят до голяма степен разходи, направени преди
навършване на пълнолетие от страна на ищеца, т.е. по времето, когато ответникът
е заплащал издръжка. От представените касови бележки е видно, че са за закупени
луксозни стоки, в т.ч. маратонки на скъпи спортни марки и мобилни устройства за
над 1500 лева. Представеният договор за издаване на кредитна карта от
27.03.2012г. без съмнение касаел майката на ищеца, поради което доказателството
е ирелевантно за съществото на спора. Същото важало и за представените бележки
за платени битови сметки (по партида на името на Станка Петкова Желева), както
и удостоверението за взет заем от взаимоспомагателна каса на името на Ж.Т.Й.,
ЕГН **********.
Представените амбулаторни
листове на ищеца датирали съответно от 2008г. и 2014г. Те не доказвали
наличието на медицински проблем към настоящия момент. По повод установената за
ищеца през 2008г. диагноза „леко изразено плоскостъпие“ като терапия са
предписани „ортопедични подложки". Няма приложени доказателства такива
някога да са закупувани, за разлика обаче на маратонки с марка Nike, което се
оправдава именно с въпросното плоскостъпие.
Искането е да се отхвърли
изцяло така предявения иск.
Съдът, като обсъди представените доказателства, намери за установено
следното:
Видно от представеното копие на
удостоверение за раждане ответникът Ю.М.Д. е баща на ищеца Ю.Ю.Д.. Същият е
роден на *** г. и е записан да учи в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ гр. Стара Загора,
където продължава своето обучение и към настоящия момент в 12 ти клас.
Понастоящем той живее с майка си и
баба си в гр. Стара Загора. Установява се от представеното удостоверение за
доходи, че майката работи като оператор в „Мини Марица Изток“ и получава
месечно нетно трудово възнаграждение в размер от 800 до 1800 лева. Ищецът
твърди, че не получава други доходи, а се издържа изцяло от средствата, получавани
от майката. Представена е декларация СИС, от които е видно, че майката на ищеца
е декларирала, че притежава имот – апартамент в гр. Пловдив и земеделска земя. Представени
са документи за задължения на майката – към „Алианц Банк България“ АД и към ВСК
„Подкрепа“ рудник Трояново – север. Видно от представените копия на съдебни
решения ищецът е получавал издръжка в размер на 280 лева за периода от
16.11.2015 г. до навършването му на пълнолетия тази година май месец. Страните
не спорят, че за този период издръжката е била редовно изплащана.
Представените амбулаторни листи,
касаещи заболявания на ищеца от астма и плоскостъпие са издадени в периода 2014
г., съответно 2008 г. и не следва да бъдат коментирани, доколкото не са
актуални.
По-голямата част от представените към
исковата молба писмени доказателства за направени разходи за електричество, мобилни
телефони и интернет касаят период преди навършване на пълнолетие на ищеца, когато
бащата е заплащал сравнително висока издръжка. Същото се отнася и за представените
касови бонове за дрехи и обувки с изключение на разход, направен за маратонки в
размер на 159 лева през 11.06.2018 г. Видно от представените фактури ищецът има
разходи на значителна стойност и за подготовка за явяване на чуждоезикови
изпити в размер на 600 лева, направени юни 2018 г. Съдът приема същите за
достоверни, доколкото ищецът е ученик в последен клас на гимназията и това
несъмнено е свързано с разноски за подготовка за кандидат –студентски изпити.
С отговора на исковата молба бащата твърди,
че не може да плаща издръжка на вече пълнолетното си дете, защото това би
представлявало сериозно затруднение за него. Представя доказателства, че за
периода от ноември 2017 г. до април 2018 г. е получавал нетен доход от трудово
възнаграждение в размер на средно 1300 лева месечно.
Представя копие на решение за развод
от 13.11.2015 г., видно от което е осъден да изплаща издръжка на други две свои
непълнолетни деца в размер на общо 400 лева месечно. Представя и преводни
нареждания по банков за изплащаната и към момента издръжка в този размер
месечно.
Ответникът твърди и представя
доказателства за сключен договор за наем на недвижим имот, по който е длъжен да
изплаща наем в размер на 300 лева всеки месец. Представя разписки за платен
наем за тази сума.
Видно от Договор за потребителски
кредит в края на август тази година ответникът е изтеглил кредит в размер на
2018 лева от „Райфайзенбанк България“ ЕАД с месечни погасителни вноски от
средно 88 лева до 2020 г. Твърди, че кредитът му е бил нужен с оглед разноски
за двете му непълнолетни деца и неговото здравословно състояние.
Видно от представените медицински
документи същият страда от хроничен гастрит и му е предписано медикаментозно
лечение – Епикриза от 26.03.2018 г.
Съдът приема, че всеки месец ответникът
има разходи в размер на 780 лева и оставащият му доход е около 600 лева. Не се
събраха доказателства за това бащата да получава възнаграждение по други
договори освен трудовия или да получава наем или печалба от търговска дейност. Макар
и да бяха оспорени представените писмени доказателства за месечни разходи на
ответника, то материалната има доказателствена сила не беше оборена по делото.
По делото бяха представени
доказателства от ищеца за разходи за явяване на изпит по английски език за
получаване на сертификат в размер на 425 лева, за което е издадена фактура от
25.09.2018 г.
Разпитаха се двама свидетели – Ж.Т.Й.
(майка на ищеца) и Екатерина Николова Брайкова (приятелка на семейството на
ищеца). От свидетелските показания може да се направи извод, че действително
разходите на ищеца са значителни предвид възрастта му и степента на обучение и
че няма удачен вариант за него да работи, докато е ученик. По данни на майката
бабата по бащина линия е лекар, а дядото има част от аптека т.е. семейството на
бащата разполага с достатъчно доходи, за което бяха представени и разпечатки от
Служба по вписванията. Видно от последните бабата на ищеца по бащина линия е
извършвала имотни сделки, а именно наскоро е придобила имот на морето. Ето защо
съдът приема, че макар и ответникът да има морално задължение да се грижи за
своите родители, то за същите не се събраха доказателства да имат реална нужда
от издръжка или такава да е била давана от сина им.
С оглед на така установените факти от
правна страна съдът намира следното:
Издръжка на пълнолетно
дете се дължи, ако същото учи редовно в средно или висше учебно заведение, като
издръжката се изплаща за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и детето не може да се издържа
от доходите си или от използване на имуществото си и родителя може да я дава
без особени затруднения.
В настоящия случай Ю.Ю.Д.
е навършил 18 години през май 2018 г. и понастоящем продължава да учи в средно
учебно заведение т.е. налице е първата предпоставка за присъждане на издръжка
на пълнолетно лице от родител.
От представените по делото
доказателства и ангажираните становища на страните съдът намира, че ищецът не
може да разчита на други доходи освен тези на родителите му. Той живее с майка
си, която получава сравнително високо трудово възнаграждение. Бащата е в трудоспособна
възраст и работи на сключен трудов договор т.е. следва да може да издържа сина
си и след навършване на пълнолетие само ако това не представлява сериозно
затруднение за него.
За присъждане на издръжка на
пълнолетен е нужно освен навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да
си осигурят необходимата им издръжка от доходите си, но от друга страна,
родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само
поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и си осигурява доходи от
труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. В този смисъл е Решение № 305
от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК по чл. 290 от ГПК
и Решение № 199/17.05.2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 944/2010 г.,
постановено по чл. 290 ГПК. Родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение,
здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице. В настоящия
случай оставащите за ответника средства след плащане на издръжка на двете му
непълнолетни деца, месечен наем и вноска по кредит е около 600 лева, което би
затруднило даването на издръжка на вече пълнолетното му дете. По последните
данни за издръжката на живота на Института за синдикални и социални изследвания
на КНСБ на човек от домакинство необходимите средства за нормален живот са 585,
09 лева т.е. оставащата сума на бащата е близка за сочената при направено
проучване в страната.
Когато обективно родителят няма
остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка,
издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл.
144 от СК, което изключва дължимостта й – в този смисъл Решение № 170 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 273 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК.
Водим от горното съдът намира, че
искът за издръжка следва да се отхвърли изцяло.
По разноските.
Ищецът е освободен от
плащане на държавна такса и разноски, поради което при този изход на спора, не
следва да бъде осъждан да заплати дължимата държавна такса.
Следва да се присъдят
разноски в размер на 400 лева, платени от ответника на пълномощника му.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю.Ю.Д. с ЕГН **********
с адрес *** срещу Ю.М.Д. с ЕГН **********,*** за заплащане на издръжка в размер
на 400 лева месечно, считано от датата на настоящия иск – 13.06.2018 г. до
настъпване на законните основания за нейното прекратяване, ведно със законната
лихва за забава, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ю.Ю.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Ю.М.Д. с ЕГН **********,***
разноски в размер на 400 лева адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 05.11.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: