РЕШЕНИЕ
№ 3010
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100101521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 153, ал. 1 Закон за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗОНПИ, с предходно заглавие до 06.10.2023 г. Закон за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество), образувано по искова молба,
подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията,
КОНПИ, с предходно наименование Комисията за противодействието на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество) срещу Д. Г. (Danut Grigore) за отнемане на
незаконно придобито имущество, в размер на 245 255 евро, с левова равностойност 479
677,09 лв., представляващи намерени и иззети недекларирани парични средства при
преминаването на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко Търново, обл. Бургас, по досъдебно
производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г.,
пр.пр. №99/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, съгласно Протокол за
извършена митническа проверка № 23BG001003М001059 от 11.01.2023 г. и Разписка №
23000500 за задържане на парични средства и златни изделия.
С молба от 11.06.2024 г. КОНПИ е заявило оттегляне на иска по чл. 142 ЗОНПИ
относно първоначално заявените с исковата молба за отнемане в полза на държавата златни
изделия с общо тегло 807,14 грама, с парични равностойност в размер на 56 499,80 лв., както
следва: употребявани златни гривни проба 585 - 8 броя цели и две отделни части от девети
брой, с общо тегло 77,03 грама на стойност 5392,10 лв.; употребявани златни синджири
проба 585 - 3 броя с общо тегло 16,60 грама на стойност 1162 лв.; употребявани златни
пръстени проба 585 - 7 броя цели с общо тегло 36,82 грама на стойност 2577,40 лв.;
употребявани златни висулки с формата на кръст проба 585 - 2 броя с общо тегло 4,91 грама
1
на стойност 343,70 лв.: употребявани златни обеци проба 585 - 3 чифта и 3 различни обеци, с
общо тегло 12,40 грама, на стойност 868 лв.; употребяван златен медальон проба 585 - 1
брой с тегло 2,07 грама на стойност 144,90 лв.; употребявани златни сплитъци /стопилки/
проба 585 - 3 броя с общо тегло 657,31 грама на стойност 46 011,70 лв., представляващи
намерени и иззети недекларирани стоки за търговски цели в големи размери по досъдебно
производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници", ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г.,
пор. №99/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, съгласно Протокол за
извършена митническа проверка № 23BG001003M001059 от 11.01.2023 г. и Разписка №
23000500 за задържане на парични средства и златни изделия.
С определение от 30.09.2024 г. съдът е прекратил производството на основание чл.
232, ал. 1 ГПК по отношение на гореизброените златни изделия.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение № 999/11.10.2023 г. на
КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, въз основа на получено в ТД на КПКОНПИ - гр. Бургас Уведомление
от Окръжна прокуратура - град Бургас, с което уведомяват, че по досъдебно производство №
4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пр.пр. № 99/2023
г., по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, в качеството на обвиняем е привлечено
лицето D.G. (Д. Г.) - румънски гражданин, роден на 05.12.1977 г. в Република Румъния, за
това, че на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко Търново, обл. Бургас, с лек автомобил марка и
модел „БМВ 5“, с молдовски № DYD046, собственост на Т.С. (TEODOR S1RGHI), направил
опит да пренесе през границата на страната от Р. България в Р. Турция, без знанието и
разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с
общо тегло 807,14 грама на обща стойност 56 499,80 лв., подробно описани по-горе, което
съставлява престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и че на
11.01.2023 г., на митнически пункт „Малко Търново“, обл. Бургас, в условията на съвкупност
с горепосоченото престъпление, при излизане от Р. България в посока Р. Турция, не е
изпълнил задължението си за деклариране пред митническите органи на парични средства -
сумата от 245 255 евро с левова равностойност 479 677,09 лв. - престъпление по чл. 251, ал.
1. вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Сочи, че престъпленията попадат в приложното поле на чл. 108, ал.
1, т. 16 и т. 17 от ЗОНПИ.
Ищецът твърди, че в лично обяснение, дадено пред митническите органи от Д. Г., във
връзка с извършеното нарушение, е заявил, че парите и златните предмети са негови.
Поддържа, че с определение № 12373/18.10.2023 г., постановено по ЧГД №
11647/2023 г., по описа на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение и е определен
тримесечен срок от датата на налагане на обезпечителната мярка за предявяване на бъдещия
иск на КОНПИ. Твърди, че намерените парични средства с левова равностойност 479 677,09
лв., са с неустановен произход, а ответникът не е дал никакви сведения или доказателства в
тази връзка, включително и след предоставена възможност от Комисията. При извършена от
КОНПИ проверка не са установени доходи, приходи или източници на финансиране,
обичайни и извънредни разходи, нито друго имущество, освен процесните парични средства
в общ размер на 479 677,09 лв.
2
При така описаната фактическа обстановка ищецът счита, че е налице значително
несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ, като са налице предпоставките в чл. 153. ал. 1 и чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 141,
във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 147 от ЗОНПИ за отнемане на процесната сума, като
незаконно придобито имущество.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Г., с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Сочи, че паричните средства и златните предмети са
били приобщени по наказателно производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД
„Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пр.пр. 99/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура -
Бургас, по което е образувано НОХД № 20242100200030 по описа за 2024 г. на Окръжен съд
Бургас, приключило с определение № 23 от протокол № 382/20.03.2024 г., с което съдът
одобрява постигнатото между държавното обвинение и ответника споразумение за решаване
на делото, съгласно което на осн. чл. 242, ал. 7 от НК, предметът на контрабандата, а именно
златните накити, се отнемат в полза на държавата.
Възразява, че въпреки факта, че е румънски гражданин, липсват справки и
информация за реализираните доходи, приходи и източници на финансиране на територията
на Р. Румъния, както и за имотното му състояние там, а Комисията е извършила проверка
единствено в регистрите на територията на Р. България. Предвид това не било доказано от
ищеца наличието на „значително несъответствие“ между доходите и притежаваното
имущество.
Оспорва твърдението да е получавал покана по чл. 136 от ЗОНПИ, с изх. № ТДОЗ
БС/УВ-14559/11.12.2023 г., тъй като такава не му е била връчвана.
Сочи че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2005 г., с
нотариална заверка № 889 съгласно регистъра на Н.Б., нотариус, вписан в нотариалната
камара на Румъния, с кантора в гр. Букурещ, е прехвърлил правото на собственост върху
имот, срещу сумата от 300 000 евро, която значително надхвърляла размера на процесната
парична сума от 245 255 евро, с левова равностойност 479 677,09 лева, поради което счита,
че в случая по категоричен начин се доказвало не само произхода на установената по време
на проверката сума, а и нейният законен характер. С оглед изложеното и приложения като
писмено доказателство нотариален акт, счита, че законовата презумпция за незаконно
придобито имущество е категорично оборена и искът подлежи на отхвърляне.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ Комисията образува производство за отнемане на
незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че
дадено имущество е незаконно придобито. Алинея втора от същата разпоредба пояснява, че
„обосновано предположение“ е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
В параграф 1 от допълнителните разпоредби към ЗОНПИ се съдържат легални
3
дефиниции и на следните понятия, относими към изясняване предпоставките за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество:
- „Значително несъответствие“ представлява онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период (§1,
т. 3);
- „Имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима
или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи
правото на собственост или други права върху него (§1, т. 4);
- „Нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете
на семейството му (§1, т. 8);
- „Доходи, приходи и източници на финансиране“ са: възнаграждение, получено от
лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд,
доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност,
дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването
на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на
дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен
законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от
физически лица (§1, т. 2);
- „Обичайни разходи“ са тези за издръжка на лицето и на членовете на семейството
му съобразно данните на Националния статистически институт (§1, т. 9);
Константно в съдебната практика е застъпено становището, че несъответствие е
налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в
сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от
ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер (решение № 147/16.09.2019 г.
по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021
г. на ВКС, IV г. о., решение № 522 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г., ІV г. о. на ВКС).
Под „несъответствие“ законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към
определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в
пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато
придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е
налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако
придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан
законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при
отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или
разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство. Когато е налице
разлика в стойностите на придобиване и отчуждаване, при определяне несъответствието се
взема предвид стойността на имуществото при придобиването му (част от разходите на
проверяваното лице) и стойността на имуществото при отчуждаването му (част от
приходите на проверяваното лице).
4
В настоящия казус не се спори, че с решение № 999/11.10.2023 г. на КОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, въз основа на получено в ТД на КПКОНПИ - гр. Бургас уведомление от
Окръжна прокуратура - град Бургас, с което уведомяват, че по досъдебно производство №
4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г., пор. № 99/2023
г., по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, в качеството на обвиняем е привлечено
лицето D.G. (Д. Г.) - румънски гражданин, роден на 05.12.1977 г. в Република Румъния, за
това, че на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко Търново, обл. Бургас, с лек автомобил марка и
модел „БМВ 5“, с молдовски № DYD046, собственост на Т.С. (TEODOR S1RGHI), направил
опит да пренесе през границата на страната от Р. България в Р. Турция, без знанието и
разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия с
общо тегло 807,14 грама на обща стойност 56 499,80 лв., което съставлява престъпление по
чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и че на 11.01.2023 г., на митнически пункт
„Малко Търново“, обл. Бургас, в условията на съвкупност с горепосоченото престъпление,
при излизане от Р. България в посока Р. Турция, не е изпълнил задължението си за
деклариране пред митническите органи на парични средства - сумата от 245 255 евро с
левова равностойност 479 677,09 лв. - престъпление по чл. 251, ал. 1. вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Паричната сума е предмет на настоящия иск за отнемането й в полза на държавата.
С протоколно определение от 20.03.2024 г., по НОХД №30/2024 г., на ОС-Бургас, е
одобрено споразумение между Прокуратурата и Д. Г., с което последният се е признал за
виновен за извършените престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „Д“ НК и чл. 251, ал. 1 НК.
Наложено му е едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му се отлага с тригодишен изпитателен
срок. Наложена е и глоба в размер на 10 000 лв., като златните изделия са отнети в полза на
държавата, на основание чл. 242, ал. 7 НК.
При извършената от Комисията проверка по чл. 107 ЗОНПИ за имущественото
състояние на ответника в периода 21.07.2013 г. – 21.07.2023 г. не е открито да е притежавано
имущество на територията на Р. България.
С отговора на исковата молба ответникът е ангажирал като доказателства,
установяващи произхода на процесната парична сума, нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 25.03.2005 г., на нотариус Н.Б., по силата на който е продал на Ал –
М.М. недвижим имот, подробно посочен в нотариалния акт, за сумата от 300 000 евро с
равностойност 10 800 000 румънски леи.
В съдебно заседание ответникът е представил и съдът е приел като доказателство
нотариален акт за покупко-продажба от 14.03.2005 г., на нотариус Н.Б., по силата на който е
продал на П.М.-В. недвижим имот, подробно посочен в нотариалния акт, за сумата от
7 181 400 румънски леи. Ответникът твърди, че равностойността на тази сума се равнява на
около 100 000 евро.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът не приема за
доказани твърденията на ответника, че недекларираните при преминаването му на
границата на Р. България от него 245 255 евро са с произход горепосочените две продажби
5
на недвижими имоти. Сделките са реализирани в изключително отдалечен период от почти
осемнадесет години и е житейски нелогично да бъдат съхранявани от лицето, без да бъдат
изразходвани или вложени в друго имущество. Твърдението е още по-неправдоподобно и
предвид изявлението на процесуалния представил на ответника в съдебно заседание, че
клиентът му се занимава активно с търговията на недвижими имоти, като с процесната сума
е имал намерение да закупи имот в Р. Турция, тъй като такъв вид дейност изисква влагането
на значителни по размер средства и противоречи на всякаква икономическа логика
ответникът да търгува с недвижими имоти и в същото време да пази сумите, получени от
продажбите, които са в твърдян от него общ размер от около 400 000 евро. Вярно е, че
българското законодателство, а може да се предполага и румънското, не забранява парични
средства да се съхраняват в брой, но е напълно нелогично поведението на лице, което
твърди, че търгува с недвижими имоти, т.е. притежава в не малака степен финансова
грамотност, да носи риска и да съхранява тези значителни по размер суми близо 18 години,
без да ги вложи в банка или сейф (в който случай би следвало да ангажира и доказателства).
Отделно от това, при липсата на твърдения и доказателства от Д. Г. за реализирани доходи в
периода от 2005 г. до 11.01.2023 г., настоящият съдебен състав не е убеден в твърденията, че
продажната цена от двата имота е била държана като спестявания, вместо да бъде
използвана от ответника за задоволяване на негови житейски нужди, каквито поначало
съществуват за всяко едно физическо лице.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява ответникът да е
имал доходи през проверявания период или парични суми към неговото начало. Без значение
е в случая дали и какви са били разходите на Д. Г., защото техният размер би имал
отношение при доказани доходи на лицето, с цел изчисляване на нетния доход (доходите,
намалени с разходите на лицето). При липсата на доказателства за получаван доход, то
нетният доход всякога ще бъде нулева величина, независимо от разходите.
При горните изводи съдът намира, че е установено „значително несъответствие“ по
смисъла на §1, т. 3 от ДР от ЗОНПИ, тъй като единственото имущество в края на
проверявания период е процесната сума от 245 255 евро, с левова равностойност 479 677,09
лв., и при нетен нулев доход, е очевидно, че несъответствието надвишава 150 000 лв. за
целия проверяван период.
Констатацията за наличието на „значително несъответствие“ в имуществото на
ответника, за което той не доказва наличието на законни доходи за придобиването му
(предвид, че поначало доходът е нулева стойност), не е достатъчно за отнемането му, а
задължава съда да извърши проверка дали придобиване на имуществото, подлежащо на
отнемане, е във връзка с осъществена незаконна дейност (престъпна дейност или
административни нарушения).
Изводът следва пряко от мотивите (§ 128-§ 140) към решение от 26.09.2023 г. на
ЕСПЧ, по делото „Йорданов и други срещу България“, по жалби № 265/17 и 26473/18, в
които се приема, че за да бъде отнето като незаконно едно имущество, не е достатъчен
изводът, че ответникът не е доказал наличието на законни доходи, които да оправдаят
придобиването на това имущество. Според ЕСПЧ, за да може отнемането да се разглежда
6
като съответстващо на член 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧ, националните органи трябва да
предоставят допълнително някои данни относно наказателните или административните
нарушения, за които се твърди, че са довели до придобиването на спорното имущество,
както и да покажат връзка между всяка такава дейност и въпросното имущество. Макар и
решението на ЕСПЧ да касае приложението на Закона за отнемане на незаконно придобито
имущество от 2012 г., неговите постановки са приложими и към заменилият го с приемането
му през 2018 г. Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество, действащ и понастоящем с изменено наименование Закон за
отнемане на незаконно придобитото имущество, защото и в настоящия Закон от 2018 г. се
предвижда по същество същия механизъм за отнемане на „незаконно придобито
имущество“, а именно имущество „за което не е установен законен произход“ (чл. 5, ал. 1), и
не изисква присъда (така и §36 от решението на ЕСПЧ).
В съдебната практика (решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г.,
IV ГО и решение № 695 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 3635/2023 г., ІІІ ГО на ВКС) е прието, че
визираната по-горе връзка може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е
непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато придобиването е
опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена, както при условията на пълно и главно
доказване, така и чрез обосновано, въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на
формалната логика, предположение. Липсата на доказан от ответника законен източник на
придобиването би могла да направи предположението за наличие на такава връзка
основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото да
се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в
имуществото, чието отнемане се иска.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не може
да се направи обосновано предположение, че процесната парична сума, за придобиването на
която ответникът не установи законен източник, е във връзка с конкретното престъпно
поведение, за което на проверяваното лице е повдигнато обвинение или административно
нарушение, което по своето естество би могло да генерира приход в подобен размер.
Обстоятелствата, че претенцията на ищеца е формирана изцяло от имущество, което
представлява предмет на извършеното престъпление, по повод на което е образувано
производството по реда па ЗОНПИ, дори и разгледано в съвкупност с липсата на
доказателства за законни източници на доходи, които биха могли да обяснят произхода на
процесните парични средства, също не биха могли да доведат до обоснован извод, че
имуществото е придобито от ответника от дейност, която поради своя характер и мащаб е
генерирала значителни незаконни приходи, както се твърди в писмената защита на КОНПИ.
Ищецът не твърди Д. Г. да е извършил друго закононарушение, освен пренос през
границата на недекларираната парична сума, както и на златните изделия, които няма спор,
че са конфискувани от наказателния съд в развилото се наказателно производство. Макар и
проверяваното лице да се е признало за виновно в извършването на престъпления по чл. 242,
ал. 1, б. „Д“ НК и чл. 251, ал. 1 НК, и двете престъпления са формални, като разгледани
7
поотделно, а и в своята съвкупност, не са от естество да акумулират паричен приход, който
съдът да се свърже в причинна връзка с пренасяната и недекларирана сума 245 255 евро.
Логически, подобен извод не е възможен и защото сумата не е получена в резултат на
престъпленията, за които лицето е било признато за виновно – придобиването на процесната
сума не е резултат от престъплението, а необходима предпоставка за неговото извършване
(за да бъде пренесена през границата, без да се декларира, което деяние осъществява състава
на чл. 251, ал. 1 ЗОНПИ, то обективно сумата трябва да е придобита преди извършването на
самото престъпление, за което ответникът е осъден).
Съдът не споделя и становището на ищеца, развито в писмената му защита, че
установеното значително несъответствие само по себе си представлява индиция за
осъществяване на определена неправомерна дейност, защото поначало доходи могат да се
генерират от правомерна дейност, която ответникът не е успял да докаже (напр. от участието
на лицето в т. нар. „сива икономика“, при която се извършва законна икономическа дейност,
която не се регистрира официално и не се отчита пред държавните институции, особено за
целите на данъчното облагане). Ето защо и значителното несъответствие, без други
доказани по делото факти, не може да бъде косвено доказателство, че сумата е с източник
неправомерна дейност.
Предвид вече коментираното решение на ЕСПЧ и при липса на установена връзка
между незаконна дейност и имуществото, позоваването от страна на КОНПИ на
съдържанието на чл. 5. ал. 1 от ЗОНПИ (имуществото, за което не е установен законен
източник на средства, се счита за незаконно придобито) не е достатъчно да обоснове извод
за пропорционална намеса в мирното ползване на притежаваната от страна на ответника
парична сума и отнемането й би било в пряко противоречие с изискванията и гаранциите на
чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.
Тъй като по арг. от чл. 5, ал. 4 от КРБ Конвенцията е част от приложимото право и се
ползва с предимство пред нормите от вътрешното ни право, които й противоречат, съдът е
длъжен да не възприема нормативно закрепения законодателен подход имущество да се
презюмира за незаконно при констатирано значително несъответствие в доходите на
ответната страна, без да извършва преценка за пропорционалност в аспекта на
приложението на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ и в разяснения от ЕСПЧ смисъл.
При отрицателен извод за наличието на връзка между осъществена от ответника
незаконна дейност и придобитата парична сума, предмет на исканото отнемане, предявеният
иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника сторените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от
3000 лева. Над този размер, до претендираните 23 830 лв., съдът приема за основателно
възражението на КОНПИ за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следва да се
отбележи, че този размер е съобразен с постановеното решение от 25.01.2024 г., по дело C-
438/22, на Съда на ЕС, която освобождава съдът от задължението да се съобразява с
минимални размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
8
(загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), тъй като те не съответстват на правото на ЕС. В случая
размерът на ищцовата претенция по никакъв начин не е усложнила предмета на доказване,
нито е завишила обема от положения от адвоката на ответника труд, и сама по себе си не
обоснова определянето на възнаграждение в заплатения от ответника размер от 23 830 лв..
За определянето на присъдения размер на адвокатския хонорар съдът отчита липсата на
фактическа и правна сложност на делото, в което са представени малък на брой писмени
доказателства, не са изслушвани свидетели и не са приемани експертизи, а делото е
приключило в едно съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ от Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.
*********, срещу Д. Г. (D ..G), румънски гражданин, роден на ********* г., с персонален
№*********, със съдебен адрес гр. Айтос, ул. ********* чрез адв. Т. Х., иск за отнемане на
незаконно придобито имущество, в размер на 245 255 евро, с левова равностойност 479
677,09 лв., представляващи намерени и иззети недекларирани парични средства при
преминаването на 11.01.2023 г. през ГКПП - Малко Търново, обл. Бургас, по досъдебно
производство № 4/2023 г. на Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“, вх. № 1178/2023 г.,
пор. №99/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, съгласно Протокол за
извършена митническа проверка № 23BG001003М001059 от 11.01.2023 г. и Разписка №
23000500 за задържане на парични средства и златни изделия.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес за
призоваване гр. Бургас, ул. *********, да заплати на Д. Г. (D.G.), румънски гражданин,
роден на ********* г., с персонален №*********, със съдебен адрес гр. Айтос, ул. *********
чрез адв. Т. Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за заплатен адвокатски
хонорар, в размер на 3000 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9