РЕШЕНИЕ
№ 4262
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110149247 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в
качеството им на наследници на А. С. Д., за осъждането им да заплатят сумите, както
следва:
- Срещу Н. Д. Н. за 4/6 части от процесните задължения, представляващи сумите
от: 181,64 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 50,56 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., както и
сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на
9,66 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 2,41
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите;
- Срещу Д. Н. Д. за 1/6 от процесните задължения, а именно: 45,41 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., 12.65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 2.42 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0.60 лв.,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г.
до 17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
- Срещу Д. Н. Д. – В за 1/6 от процесните задължения, а именно: 45,41 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
1
до 30.04.2020 г., 12.65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 2.42 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0.60 лв.,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г.
до 17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателката на ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес
на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Слатина, ул. Претендира вземанията от
ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях
квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно
посочените по-горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят
претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо
място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай
на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност
правят възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че
не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово
разпределение. Оспорват факта на сключен договор между ищцовото дружество и
фирма за дялово разпределение. Признават фактите и обстоятелствата, посочени в
поставените към вещите лица въпроси от ищеца. Претендират разноски.
Третото лице – помагач „Директ” ЕООД не ангажира становище във връзка с
отчитането на топлинната енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
2
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Представен по делото е договор № 481/28.09.2002 г., сключен
между третото лице – помагач и етажната собственост за срок от 5 години с първи
отчетен период от 2002 г. до 2003 г. Съгласно чл. 2.5 от договора, след изтичането на
уговорения срок, действитео му автоматично се продължава с още една година при
липса на писмено предизвестие за прекратяването му, дадено от някоя от страните.
Налага се извод, че приетият по делото договор, сключен с третото лице – помагач и
етажната собственост, е прекратен поради изтичане на срока му преди процесния
период. Представен по делото е и договор № 97/02.11.2007 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между
ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД. Договорът е сключен за срок от три
години /Раздел IIq j= 1 от договора/ с първи изравнителен период от 01.05.2007 г. до
30.04.2008 г. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния период /от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./ да е имало сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с твърдяното дружество – третото лице-помагач. Независимо
дали „Техем сървисис“ ЕООД, респ. привлеченото по делото трето лице – помагач
„Директ“ ЕООД, през процесния период е извършвал услугата дялово разпределение,
то не се доказа същото да е осъществявано въз основа на договор с ищцовото
дружество, едниствено при наличието на която предпоставка може да се обсъжда
въпросът за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на услугата дялово
разпределение.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на
А. С. Д., са собственици на процесния топлоснабден имот в процесния период.
Ответниците оспорват да са собственици на процесния имот. За установяване факта на
собственост по делото е представен нотариален акт за собственост на гараж, построен
3
върху държавно място от ЖСК „П - Юг“, ж.к. „ нот. дело № по описа на И – към СРС.
От приетия акт за собственост се установява, че на 01.03.1993 г. наследодателката на
ответниците – А. С. Д., е придобила правото на собственост върху Гараж № 4, находящ
се в секция „В“ на ЖСК „Пгр. София. От издадено удостоверение, издадено от
Столична община на 09.10.2012 г. се установява, че новото с решение на Столичния
общински съвет от 04.10.1995 г. ул. „ е преименувана на ул. „А“. От така представения
акт за собственост не се установява кой е титуляр на правото на собственост на
процесния обект, а именно: ап. № , находящ се в гр. София, общ. , ул. „А. От приетия
нотариален акт се установява единствено, че наследодателката на ответниците е
собственик на Гараж № 4, находящ се на процесния адрес. По делото не са ангажирани
доказателства за установяване правото на собственост върху процесния имот /ап. № 8/.
Видно е от приетия нотариаелен акт за собственост на гараж, че се касае за обекти в
ЖСК. Съгласно закона /чл. 35, ал. 2 ЗЖСК/ и приетото в т. 2 от ППВС № 3 от
12.11.1983 г. по гр. д. № 1 от 1983 г. и ППВС № 4 от 18.05.1987 г. по гр. д. № 4 от 1986
г., правото на собственост върху обект в ЖСК се придобива с издаването на
нотариалния акт за съответния имот. В този смисъл е и константната практика на ВКС
/така напр. Решение № 13 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 853/2018 г., II г. о., ГК ;
Решение № 25 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2019 г., I г. о., ГК постановени
по реда на чл. 290 ГПК и др./. Ответникът не доказа в полза на наследодателката на
ответниците в производството да е издаден нотариален акт за собственост върху
гореописания имот, поради което не се установява собствеността да е преминала от
ЖСК върху А. С. Д..
При изричното оспорване на правото на собственост върху имота - основание, на
което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответниците, и
липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за
процесния период между страните не се доказа да е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът не проведе
пълно доказване за това наследодателката на ответниците да е била собственик или
вещен ползвател на топлоснабдения имот. Дори да е налице фактическо обитаване на
имота, то не е равнозначно с валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение. Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на
потребена в прцесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени. По отношение на претендираната такса за
дялово разпределение на топлинна енергия освен това не се установи да е налице
сключен договор с търговско дружество за процесния период.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответниците. Същите не са представили доказателство за сторени
разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Н. Д. Н., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
4
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на наследник на А. С. Д. с ЕГН
**********, да заплати следните суми: 181,64 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр.
София, общ. Слатина, ул. „ 50,56 лева, представляваща мораторна лихва в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 17.08.2022 г.; 9,66 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от
2,41 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 17.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Д. Н. Д., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на наследник на А. С. Д. с ЕГН
**********, да заплати следните суми: 45,41 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр.
София, общ. Слатина, ул. „; 12,65 лева, представляваща мораторна лихва в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 17.08.2022 г.; 2,42 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от
0,60 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 17.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
Д. Н. Д. - В, ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на наследник на А. С. Д. с ЕГН
**********, да заплати следните суми: 45,41 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр.
София, общ. Слатина, ул. „А 12,65 лева, представляваща мораторна лихва в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 17.08.2022 г.; 2,42 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от
0,60 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 17.08.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Директ“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5