Решение по дело №2238/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадена искова молба от Б.М.Р., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение), при престоя в Затвора гр. Пловдив и в Ареста към него, за периода от 23.05.2023 г. до 04.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа, че в Затвора и Ареста - гр. Пловдив са допуснати следните нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: 1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. липса на възможност за проветряване в килията; 3. наличието на дървеници и хлебарки; 4. неосигуряване на почистващи препарати; 5. Лоши битови условия в килиите (липса на столове за всеки настанен, неработещи климатици, липса на отдушник в тоалетната, скъсани чаршафи и одеяла, изтърбушени дюшеци, изкъртена дограма, падаща мазилка по стените и наличие на мухъл).

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото справки (л. 85 – л. 87), изготвени от началника на сектор „Арести“ гр. Пловдив, се установява, че за периода от 23.05.2023 г. до 09.08.2023 г. ищецът се е намирал Ареста към Затвора гр. Пловдив. Същият е обитавал килия № 223, която е с площ 14,74 кв.м. (заедно със санитарния възел, който е с площ 1,4 кв.м., т, е. чистата жилищна площ е 13,34 кв.м.). За посочения период в помещението са били настанени още две задържани лица (общо трима настанени в килия № 223), което означава, че е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м.

Установява се, че килия № 223 е снабдена със собствен санитарен възел е с площ 1,4 кв.м., в което е осигурена постоянно течаща студена вода, а топлата вода е подавана всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите. Помещението разполага с три легла, маса за хранене с размери 60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и спални принадлежности за всеки задържан (дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи). Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично и е дадена възможност на задържаните да ползват собствени чаршафи. Помещението има отваряем прозорец с размери 150/150 см. На задържаните са предоставяни препарати и средства за почистване на помещенията, което е под контрола на служители от НОС. Арестът е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба.

От справка (л. 87) се установява, че е извършвана редовна дезинфекция на арестните помещения, за което сключени договори за ДДД обработка, като мероприятията се извършват по график. Посоченото се подкрепя и от приложената фактура за извършена услуга по дезинсекция.

От справка (л. 52- 53), изготвена от инспектор „СДВР“, се установява, че за периода от 09.08.2023 г. до 15.08.2023 г. ищецът се е намирал в Приемно отделение към Затвора гр. Пловдив. За периода от 09.08.2023 г. до 10.08.2023 г. ищецът е обитавал стая „РЦ“ заедно с още двама лишени от свобода (общо трима човека), а за периода от 11.08.2023 г. до 14.08.2023 г. е бил настанен в стая „ОП2“ заедно с още четирима души (общо пет човека).

Стая „РЦ“ е с площ 27,04 кв. м. без площта на санитарния възел (с трима настанени в нея), а стая „ОП2“ е с площ 26,28 кв.м. без площта на санитарния възел (с петима настанени в нея), което означава, че е била осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м., докато ищецът се е намирал в Приемно отделение към Затвора гр. Пловдив.

От справката се установява още, че стая „РЦ“ и стая „ОП2“ разполагат със санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Налични са два отваряеми прозореца във всяко от двете помещения. Същите се отопляват с централно парно отопление. На всеки лишен от свобода са предоставяни дюшек, възглавница и спално бельо. Липсват данни за обзавеждането в тези помещения. Отразено е, че хигиената в стаите е задължение на настанените в тях. Извършвана е редовна санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, което е осъществявано външна лицензирана фирма.

От справка (л. 54), изготвена от инспектор „СДВР“, се установява, че за периода от 15.08.2023 г. до 01.09.2023 г. ищецът се е намирал в спално помещение № 57 към пост V, а за периода от 01.09.2023 г. до 04.09.2023 г. е обитавал помещение № 65 към пост V.

Спално помещение № 57 е с площ 27,11 кв.м. (без площта на санитарния възел), а спално помещение № 65 е с площ 27,24 кв.м. (без площта на санитарния възел), при което максималният брой настанени в двете помещения е 6 човека, за да се осигури минимална жилища площ от 4 кв. м. Това изискване е било спазено за времето, през което ищецът се е намирал в тези помещения, тъй като настанените не са били повече от 6 души.

Двете спални помещения № 57 и № 65 разполагат със санитарен възел с постоянно течаща студена вода и отваряеми прозорци. Същите са оборудвани с легла, столове и шкафчета. За всеки лишен от свобода са осигурени легло, дюшек и спални принадлежности (одеяла и чаршафи). Предоставяни са съответните прибори и препарати за почистване на стаите.

Извършвана е дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора гр. Пловдив, което се осъществявало всеки месец. Посоченото се подкрепя от приложения договор за извършване на ДДД услуги и протоколи за извършването им

По делото е разпитан свидетелят М.М., който дава информация, че през 2022 г. се е намирал в една стая с ищеца, а след това обитавали различни помещения. Посочва, че са давани препарати (прах, сапун и метли) за поддържане на хигиената в помещенията. Поддържа за наличието на мухъл в стаите. Твърди, че настаните от свобода спят с мръсни и скъсани одеяла и чаршафи. Поддържа, че се е пръскало против хлебарки и дървеници, но това нямало ефект. Посочва, че във всяка килия има маса и столове, но не може да посочи броят на столовете в помещението, обитавано от ищеца. Показанията в останалата част са неотносими, тъй като не са свързани с оплакванията, въведени в исковата молба.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, с която посочва за наличието на дървеници и хлебарки в стаята, тъй като през исковия период (2023 г.) двамата не са помещавали едно помещение и няма преки наблюдения. Освен това показанията в обсъжданата част противоречат на писмените доказателства, свързани с извършването на ДДД услуги. Не се кредитират показанията в частта, с която се посочва за мръсните одеяла и чаршафи, тъй като представлява изразяване на лично мнение. В останалата част се кредитират показанията (предоставяне на препарати за почистване), тъй като не противоречат на писмените доказателства.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив за целия исков период, което налага да се обсъдят наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Според чл. 272, т. 1 ППЗИНЗС на настанените в арестите се осигуряват спални принадлежности.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 6 и чл. 272, т. 1 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снабдени с отваряеми прозореца с подходящи размери (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Установи се, че са осигурявани спални принадлежности дюшеци, възглавници, одеяла и чаршафи), като чаршафите ежеседмично са сменяни. Състоянието на одеялата и чаршафите са лични възприятия на ищеца и не са свързани с нарушения за неосигуряване на спални принадлежности.

Също така се установи, че всички стаи са снабдени с маса, легло за съответния лишен от свобода/задържан и столове. По делото не се установи наличието на стол за всеки задържан, което е във връзка с оплакването му за наличието на само два стола в помещението на Ареста. Тук е мястото да се посочи, че липсва изискване да е осигурен стол за всеки обитател в съответното помещение, доколкото следва да са налични подходящ брой такива и ползването им да се извършва по разбирателство между настанените. При условие, че е осигурена останалата необходима мебелировка, то осигуряването на стол на всеки задържан е пренебрежително с оглед осигуряване на необходимото обзавеждане (в случая осигурени два стола при настанени трима задържани).

Вярно, че липсват данни за обзавеждането в приемното отделение на Затвора гр. Пловдив, но оплаквания за липсата на необходимото обзавеждане е направено само за Ареста (по – конкретно липсата на достатъчно столове), поради което това обстоятелство е ирелевантно. Освен това тези обстоятелства не са включени в презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, доколкото същата се отнася за наличието на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка. По тези съображение в тежест на ищеца е да установи тези нарушения, а ответникът има избор за две възможности: да предприеме пасивно поведение в процеса или да проведе насрещно доказване за наличието на благоприятни условия в ареста. В случая не се установи липсата на обзавеждане в приемното отделение, тъй като ищецът не ангажира никакви доказателства в тази насока, а е негова тежестта на доказване на тези нарушения. Съгласно чл. 284, ал. 3 ЗИЗНС дава възможност на съда да задължи специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, а в случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Важно е да се отбележи, че това правило се отнася само за информация, която е налична при ответника и същият създава пречки за достъп до същата. В настоящия случай липсва такава информация при ответника и същият няма нормативно задължение да я поддържа, поради което няма как същият да бъде задължен да представи информация, с която не разполага, поради което не може да се приеме, че създава пречки за установяване на нарушение.

Следва да се посочи, че липсва нормативно изискване за осигуряване на отдушник в тоалетната и климатик в спалното помещение. Като допълнение следва да се посочи, че по делото се установи наличието на прозорци в тоалетните, наличието на водни климатични конвектори в спалните помещения на ареста, служещи за отопление и охлаждане, а в помещенията на затвора е налично парно отопление.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници и хлебарки, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства (не се кредитират свидетелските показания в тази част), че тези дейности са недостатъчни.

Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати, както и пособия (според свидетеля – метли). В тази връзка са неоснователни оплакванията, че не са осигурявани почистващи препарати и пособия. Следва да се отбележи, че поддържането на хигиената в стаята (в случая премахването на мухъл) е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия. Лошото състояние на спалното помещение, свързано с дограмата и олющените мазилка по стените са лични възприятия на ищеца и не са свързани с нарушения за осигуряване на хигиена или обзавеждане на стаите.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

По делото се установи, че във всички помещения, обитавани от ищеца през исковия период, е спазвана минималната жилищна площ, поради което е неоснователно оплакването на ищеца за пренаселеност на спалните помещения.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената искова претенция от Б.М.Р. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (унижение), при престоя в Затвора гр. Пловдив и в Ареста към него, за периода от 23.05.2023 г. до 04.09.2023 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (липса на достатъчно жилищна площ; липса на възможност за проветряване в килията; наличието на дървеници и хлебарки; неосигуряване на почистващи препарати; лоши битови условия в килиите - липса на столове за всеки настанен, неработещи климатици, липса на отдушник в тоалетната, скъсани чаршафи и одеяла, изтърбушени дюшеци, изкъртена дограма, падаща мазилка по стените и наличие на мухъл), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: