№ 1453
гр. С., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110150816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. А. М., чрез адв. П., срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. А. М. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД сумата в размер на 4182 лв., представляваща вземане по договор за кредит от
20.04.2006 г., цедирано от „УниКредит Булбанк“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор
за цесия от 03.09.2008 г., поради изтекла погасителна давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът
подал информация в Централния кредитен регистър при Българска народна банка, според
която А. А. М. имала просрочени задължения към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в размер на 4
182 лв. Поддържа, че такова задължение не й е известно, нито имало предприети каквито и
да било действия срещу нея за принудително събиране на подобни суми. След изрична
молба от името на ищцата до ответното дружество да предприеме необходимите действия,
за да бъде отбелязано коректно, че А. М. нямала просрочени задължения към „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, бил получен отговор от последното, с който се твърдяло, че
задължението на ищцата е в размер на 4 181,76 лв. и произтичало от договор за кредит от
20.04.2006 г., цедирано от цедента „УниКредит Булбанк“ АД на цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 03.09.2008г. Твърди, че ответникът дори
признавал, че по отношение на вземането била изтекла предвидената в ЗЗД погасителна
давност, но независимо от това отказвал да изпълни задълженията си и да подаде коректна
информация в ЦКР на БНБ за наличие на просрочия по активни кредити на ищцата.
Твърдяното вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не било доказано с никакви легитимни
документи. Независимо от това, дори и да е съществувало такова вземане, от датата на
твърдяната цесия, за която ищцата също не била уведомявана – 03.09.2008 г. до момента на
подаване на исковата молба – 19.09.2022 г. не били предприемани никакви законови
действия за принудителното му събиране, поради което вземането било погасено по давност
на основание чл. 110 ЗЗД. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като признае за
1
установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 4 182 лв., представляваща
вземане по договор за кредит от 20.04.2006 г., цедирано от „УниКредит Булбанк“ АД на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 03.09.2008 г., поради изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адв. В. (надлежно упълномощен),
признава предявеният иск. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба, от страна
на ответника не били предприемани съдебни действия за събиране на вземането, като
подаването на информация към ЦКР от страна на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД било
нормативно задължение в изпълнение на разпоредбите на БНБ. Моли съда да не присъжда
разноски в тежест на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира
следното:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че
искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът
преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не
се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието
на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните –
признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.
По отношение на разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай е безспорно, а и се установява от
представените по делото доказателства, че процесната сума в размер на 4182 лв. е вписана в
Централния кредитен регистър като дължима на ответното дружество, както и че на
19.08.2019 г., с молба адресирана до ответното дружество, ищецът е поискал данните в
Централния кредитен регистър да бъдат коригирани, а в отговор изх. № 01452/23.08.2022 г.
ответното дружество е заявило, че сумата е дължима, като погасяването й по давност се
препятства единствено възможността за събирането й по принудителен ред и е отказано
информацията в Централния кредитен регистър да бъде коригирана. В цитирания отговор от
23.08.2022 г. ответното дружество е признало, че вземането е погасено по давност, но
същевременно е посочило, че като кредитор на изкупени вземания „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
предприема извънсъдебни действия за събиране на валидни и изискуеми вземания от
задължените лица, като тези действия били свързани с осъществяването на преговори за
изплащане на дълга по телефона, провеждане на лични срещи с длъжници и изпращане на
писмени покани и уведомителни писма относно размера на съществуващото задължение и
2
начините за погасяване на същото. Със същия отговор ответникът е посочил още, че
предлага гъвкави решения за изплащане на вземанията, като е поканил ищеца за
извънсъдебно уреждане на отношенията им. Предвид гореизложеното следва да се приеме,
че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като в този смисъл е актуалната практика
на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК , в което е прието, че поканата до длъжника да
изпълни свое погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на
отрицателен установителен, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2
ГПК (в този смисъл са и Определение № 269173 от 25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. №
3439/2021 г. по описа на СГС, Определение № 276 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2402/2018 г., III г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и
др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищецът е сторил
разноски, както следва: 167,28 лв. – за държавна такса, както и 600 лв. - за адвокатско
възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“ 31А, ет. 11, ап. 51, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че А. А. М. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата в размер на 4182 лева,
представляваща вземане по договор за кредит от 20.04.2006 г., цедирано от „УниКредит
Булбанк“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 03.09.2008 г., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да
заплати на А. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.С.“ 31А, ет. 11, ап. 51, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 767,28 лева – разноски за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3