Решение по дело №3115/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2020

Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:	НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
Членове:	ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ СЛАВА ГЬОШЕВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ кнахд № 20237180703115 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ).

Държавно предприятие “УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ (ДПУСЯ), със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. “*****, ЕИК******, представлявано от юрисконсулт В.П. В.- пълномощник, обжалва Решение №141 от 26.10.2023г. по Н.А.Х. дело №20235310200466 (466) по описа на Районен съд- Асеновград за 2023г., IІ-ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №НЯСС-78 от 15.06.2023г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на ДПУСЯ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП. Сочи се наличие на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото- Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Данаила Станкова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 08.12.2021г. е извършена проверка на техническото и експлоатационно състояния на язовир “Мулдава 1-81-209“, попадащ на територията на община Асеновград, землищата на с. Мулдава и с. Червен, публична държавна собственост, правата за управление на който язовир са предоставени на ДПУСЯ, от служители в Главна дирекция “Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” (ГД”НЯСС”), в Регионален отдел НЯСС “Южна централна България” (РОНЯСС”ЮЦБ”) при ДАМТН.

За резултатите от проверката, на основание чл.190б, ал.1 от ЗВ, е съставен Констативен протокол (КП) №07-01-277 от 08.12.2021г., с който протокол е дадено предписание на жалбоподателя “Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника и отводящия канал след него“, в срок до 30.06.2022г. Проверката е извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ (Д. К. Щ.), който подписва констативния протокол за “Присъствали на проверката“.

Като приложение към писмо с Изх.№85-01-89 от 03.02.2022г. на председателя на ДАМТН екземпляр (оригинал) от КП №07-01-277 от 08.12.2021г. се изпраща на изпълнителния директор на ДПУСЯ, като посоченото писмо постъпва в ДПУСЯ на 09.02.2022г.

На 18.10.2022г. е извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир “Мулдава 1-81-209“ от служители в РОНЯСС”ЮЦБ” в ГД”НЯСС”, при ДАМТН, в рамките на която проверка е прието за установено, че предписанието “Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника и отводящия канал след него“, в срок до 30.06.2022г., дадено с КП №07-01-277 от 08.12.2021г., не е изпълнено.

За резултатите от проверката се съставя КП №07-01-241 от 18.10.2022г., подписан от представители на ДПУСЯ (Д. К. Щ. и А.П.Т.) за “Присъствали на проверката“.

Като приложение към писмо с Изх.№85-01-1501 от 08.11.2022г. на председателя на ДАМТН екземпляр от КП №07-01-241 от 18.10.2022г. се изпраща на изпълнителния директор на ДПУСЯ, като посоченото писмо постъпва в ДПУСЯ на 15.11.2022г.

До ДПУСЯ е изпратена Покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с Изх.№85-00-698 от 08.12.2022г. на началника на РОНЯСС“ЮЦБ“, с която покана, на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, изпълнителният директор на ДПУСЯ е поканен да се яви лично или да се яви упълномощен от него представител, на 15.12.2022г., в 11:00ч. в РОНЯСС”ЮЦБ” на ГД”НЯСС” при ДАМТН /гр. Пловдив, бул. “Санкт Петербург“ №67, ет.3, стая 307а/ за съставяне и връчване на АУАН.

Според процесния АУАН, пощенска пратка, съдържаща посочената покана, е получена от ДПУСЯ на 01.12.2022г.

На 15.12.2022г., в присъствието на Н. Г. В.- упълномощено от изпълнителния директор на ДПУСЯ лице, се съставя АУАН с №07-008, с който деянието на предприятието касатор, изразяващо се в неизпълнение на даденото предписание с КП №07-01-277 от 08.12.2021г., в срок до 30.06.2022г. “Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника и отводящия канал след него“ (на язовир “Мулдава 1-81-209“) се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.190а, ал.2 от ЗВ.

Екземпляр от процесния АУАН е получен на 15.12.2021г. от Н. Г. В.упълномощено от ДПУСЯ лице, според нарочна разписка, обективирана в АУАН.

Против съставения АУАН постъпва възражение с Вх.№85-02-192 от 22.12.2022г. от изпълнителния директор на ДПСУЯ, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава процесното НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Според разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2 (Наредба №13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (Наредба №13/29.01.2004г.)), включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение;

Според разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на касатора, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.

А според разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, посочена като основание за издаване на процесното НП, с имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. се наказва юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 (от ЗВ).

В случая, обстоятелствата, че ДПСУЯ е юридическо лице, на което е предоставено комплексното управление на язовир “Мулдава 1-81-209“ (респективно е собственик на язовира) и че не е изпълнило в срок до 30.06.2022г. дадено предписание по чл.190а, ал.3, т.1 от ЗВ, обективирано в КП №07-01-277 от 08.12.2021г. (“Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на преливника и отводящия канал след него“), се явяват установени по делото, противно на твърденията в касационната жалба.

Съответно, налице е от обективна страна, вмененото на касатора административно нарушение. Също така, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Следователно, оспореното пред районния съд НП е законосъобразно и правилно и като го потвърждава, районният съд постановява правилно решение. Настоящият състав на съда намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, включително и за наличието на маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН, то същите са неоснователни.

ЗАНН предвижда срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, което обстоятелство е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по нейното реализиране, тъй като неспазването на указаните срокове за иницииране и провеждане на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство, и има за последица отмяната на постановения в едно такова производство акт.

Според общото правило на чл.34, ал.1 от ЗАНН, Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Тоест, моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушението и нарушителя. Разбира се, процесуалният закон прави разграничение между понятията “откриване” на нарушението /нарушителя/ и “установяване” на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания.

В посочения смисъл са и съображенията, изложени в Тълкувателно решение №4 от 29.03.2021г. на ВАС по т.д.№3/2019г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Р. Д., според които “…Началото на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, вре-мето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав...“.

Обстоятелството, че не е изпълнено даденото на жалбоподателя предписание, обективирано в КП №07-01-277 от 08.12.2021г., в срок до 30.06.2022г., е установено в рамките на извършената на място (язовир “Мулдава 1-81-209“) проверка на 18.10.2022г., поради което 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от 19.10.2022г. и изтича на 18.01.2023г.; а 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от 02.07.2022г. и изтича на 01.07.2023г.

При това положение, съставянето на процесния АУАН №07-008 на 15.12.2022г. се явява направено в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, противно на твърдението на касатора.

На следващо място, според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” (до 22.12.2021г.) и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

А съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Според настоящия състав на съда, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че разглеждането нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от този вид, поради което не е налице маловажен случай на административно нарушение.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ДПУСЯ е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №141 от 26.10.2023г. по Н.А.Х. дело №20235310200466 (466) по описа на Районен съд- Асеновград за 2023г., IІ-ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №НЯСС-78 от 15.06.2023г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие “УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: