Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040/18.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА Н.
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
2794 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Н.Н. срещу Наказателно
постановление № 481740-F522924/03.12.2019 г., издадено от директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на въззивната страна на основание чл.
179, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна чрез процесуалния
си представител адв. В.Д.изразява становище за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.А.изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото
извършеното нарушение се установява от събраните по делото доказателства.
Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа
страна:
На 05.04.1994 г. ЕТ „Л.Н. – ЛН“ била
регистрирана по ЗДДС, като до м. 05/2019 г. подавала справки декларации по ЗДДС
с идентификатор BG813142185.
На 18.06.2019 г. едноличният търговец бил заличен от търговския регистър,
като за този отчетен период била подадена справка-декларация от жалбоподателката Л.Н.Н. с
идентификатор ЕГН, а не с идентификатор BG *********, съдържащ ЕИК на ЕТ, както
са подавани справките-декларации за периода от м. януари 2000 г. до м. юни 2019
г.
На 16.10.2019 г. св. Н.В.Д. извършила проверка в информационната система на
НАП и установила, че жалбоподателката не е подала справка – декларация за
отчетен период месец септември 2019 г. – в законоустановения срок до 14.10.2019
г.
На 07.11.2019 г. св. Н.Д. съставила АУАН срещу жалбоподателката за
нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. АУАН бил подписан от жалбоподателката, която
не написала възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпили писмени
възражения, в които жалбоподателката посочила, че не е знаела за продължилата
регистрация по ЗДДС на физическото лице след заличаването на едноличния
търговец, позовала се на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства
(влошено здравословно състояние, заличаване на регистрацията и на физическото
лице към датата на съставяне на АУАН и наличието на ниски доходи).
На 03.12.2019 г., въз основа на АУАН, директорът на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП Варна издал обжалваното наказателно
постановление, като е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
акта, и приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, като на основание чл. 179, ал. 1 от същия закон й наложил глоба в размер
на 500 лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните
по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Н.В.Д. и писмени
доказателства: лист с лични данни на Л.Н.Н.;
извлечение от информационната система на НАП за регистрация по ЗДДС на
задължено лице Л.Н.Н.; извлечение от информационната
система на НАП за подадени декларации от задължено лице; покана за подаване на
справка – декларация по ЗДДС за месец септември 2019 г.; експертно решение №
1722 от 18.06.2019 г. на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна; разпореждане за отпускане на
пенсия; заповед на изпълнителния директор на НАП; експертно решение №
1985/16.09.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД; извлечение от Търговски
регистър за ЕТ „Л.Н. – ЛН“; справка – декларация за данък върху добавената
стойност за м. 09. 2019 г.; справка от информационната система на НАП за
подадени декларации в периода 01.01.2020 г. до
28.09.2020 г. и 2 бр. писма от ТД на НАП – Варна.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Н.В.Д. като обективни и
достоверни, доколкото същите са последователни и логични и не съдържат
противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
107, т. 3 ЗДДС основание за задължителна дерегистрация
е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, като съгласно чл.
109, ал. 1 ЗДДС лицето подава заявление за дерегистрация
в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в
14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107 ЗДДС.
Действително
в конкретния случай жалбоподателката не е изпълнила задължението си за подаване
на заявление за дерегистрация в ТД на НАП – Варна,
поради което за нея като регистрирано лице е продължило да съществува
задължението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС – да подава за всеки отчетен период справка
декларация по ЗДДС - до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася.
При
анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателката Н. е извършила действия , с които формално
е нарушила разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
От субективна страна,
предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен
резултат), деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателката е съзнавала, че е
регистрирано по ЗДДС лице, от което нейно качество произтича и задължението й
за ежемесечно подаване на справка – декларация по ЗДДС. Незнанието за
съществуването на това нейно правно задължение не е извинително и важи общото
правило - Ignorantia
juris non excusat (Незнанието на закона не извинява). Затова и
законодателят изрично е регламентирал като изключващо вината обстоятелство само
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението
(чл. 14, ал. 1 НК), но не и незнанието на правото.
Въпреки това, съдът намира, че
следва да направи преценка за маловажност на случая, съгласно указанията,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима по арг. от
чл. 11 ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в
случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В настоящия
случай съдът намира, че деянието не се отличава с висока степен на обществена
опасност, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства:
жалбоподателката е била заличена от търговския регистър през месец юни 2019 г.,
поради което и за нея е било налице основание за дерегистрация
по ЗДДС към датата на нарушението; нарушението е отстранено
с подаването на справка – декларация по ЗДДС; през месец септември 2019 г.
жалбоподателката не е извършвала дейност, поради което и е подала нулева
справка – декларация, т.е. нарушението не е довело до ощетяване на държавния
бюджет; в резултат на нарушението не са настъпили други вредни последици;
жалбоподателката страда от хронично заболяване; същата е с трайно намалена
работоспособност, както и нисък пенсионен доход.
При тези
обстоятелства съдът намира, че деянието представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган не го е приложил, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със
закона. В този смисъл е и тълкуването, дадено в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007
г., ОСНК.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
481740-F522924/03.12.2019 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП – Варна, с което на Л.Н.Н. на основание чл.
179, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: