№ 266
гр. П., 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101544 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на
съдебната делба, като то се провежда от Районен съд – гр. П., на основание чл. 23,
ал. 3 от същия кодекс.
Образувано е във връзка с искова молба, подадена от "Г.И.К.***" АД, със
седалище и адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, против Д.,
представлявана от м. р.р.б..
Ищецът иска да бъде допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 65334.300.873.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. С., одобрени по ЗКИР. Твърди, че е титуляр на 90/239 идеални части от този
имот, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
6/21.12.2007 г. по нот. д. № 743/07 г. на нотариус с № 198 на Нотариалната камара.
Смята, че ответникът притежава останалите 149/239 идеални части от имота, съгласно
Акт за държавна собственост № 2337/08.02.1995 г.
Ответникът оспорва иска, с доводи, че: посоченият недвижим имот е публична
държавна собственост и ищецът не притежава никакви права спрямо него;
праводателят на ищцовото дружество по продажбения договор, на който се прави
позоваване, не е бил собственик на прехвърлените идеални части от имота; в
условията на евентуалност, делбеният имот е станал частна държавна собственост в
резултат на давностно владение, осъществявано още от 2009 г.
1
Третото лице, конституирано като помагач на ответника – С.к. В.с.с., се
солидаризира с позицията на страната, която подпомага в процеса.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Искът за делба намира юридическата си квалификация в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗС. За да бъде уважен, е необходимо да се установи, че съделителите
действително притежават идеални части от правото на собственост върху вещта,
заявена за делба, на релевираните придобивни основания.
От събраните в производството писмени доказателства се установява, че:
- С Решение № 67/18.02.2000 г. по гр. д. № 32/00 г. на Районен съд – гр. С.
(влязло в сила на 22.03.2000 г.) е била допусната делба между Г.К.М. и Д.К.М. – от
една страна, и Д. – от друга страна, на имот, представляващ сладкарница с обща
застроена площ, заедно със складовото помещение, от 312 кв. м., която е разположена
на партерния етаж от 3-етажна масивна сграда, построена в парцел I, в кв. 39 по
регулационния план на гр. С., при квоти от 76,76 % идеални части за Г. и Д.М. и от
23,24 % идеални части за Д..
- С нотариален акт № 122/21.06.2000 г. по нот. д. № 169/00 г. на нотариус с
№ 198 на Нотариалната камара Г. и Д.М. и техните съпруги са дарили на "И.-***"
ЕООД идеалните части от имота, признати им с цитираното решение за допускане на
делба.
- С Решение № 148/24.04.2001 г., постановено по гр. д. № 32/00 г. на
Районен съд – гр. С. (влязло в сила на 17.05.2001 г.), е била извършена съдебна делба
на имота между Г. и Д.М. и Д., при което на първите двама е бил възложен реален дял,
с площ от 239 кв. м.
- С нотариалния акт за продажба от 21.12.2007 г., на който се позовава
ищцовото дружество, то е закупило от "И.-***" ЕООД 90/239 идеални части от същия
имот.
- Съобразно схема с № 15-256169-08.03.2023 г. на Службата по геодезия,
картографи и кадастър – гр. Б. и удостоверение за идентичност с № АБ03-
555/12.07.2023 г. на Община С., имотът представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.300.873.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С., одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с предназначение – за търговска дейност, с брой нива – 1, с площ – 239 кв. м., с
административен адрес – гр. С., ул."М.Б." №***, ет.***, обект***, при съседи – на
същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори 65334.300.873.1.6,
65334.300.873.1.9 и 65334.300.873.1.7, под обекта: няма и над обекта: самостоятелен
обект с идентификатор 65334.300.873.1.1.
В контекста на тези факти доводите на ответника, че праводателят на ищеца по
2
продажбата от 21.12.2007 г. не е бил собственик на прехвърлените идеални части от
делбения имот, защото и неговите праводатели по дарението от 21.06.2000 г. не са
били притежатели на тези права, не са основателни, тъй като:
- Влязлото в сила съдебно решение от 18.02.2000 г., с което е допусната
делба между първите прехвърлители на процесните идеални части от имота и
сегашния ответник, формира сила на пресъдено нещо относно титулярството на
съответните права (чл. 282, ал. 1 във вр. с чл. 220, ал. 1 ГПК-отм.).
- Така формираната сила на пресъдено нещо преклудира (по аргумент от
чл. 188, ал. 3 и от чл. 255 ГПК-отм.) всички възражения на настоящия ответник, че Г. и
Д.М. не са били носители на признатите им права спрямо имота, когато тези
възражения се базират на факти, настъпили преди издаването на коментираното
съдебно решение.
Аналогично е положението и с тезата на ответника, че имотът, за който е
предявен настоящият иск за делба, бил публична държавна собственост, поради което
той е извън гражданския оборот и не може да бъде обект на делба (чл. 7, ал. 1 ЗДС).
Силата на пресъдено нещо на решението от 18.02.2000 г. по гр. д. № 32/00 г. на
Районен съд – гр. С. се разпростира и по този проблем, доколкото Актът за държавна
собственост с № 2337, на който в тази насока се позовава ответникът, е от 08.02.1995 г.
(т. е. преди формирането на силата на пресъдено нещо по това решение).
Горните изводи не се променят и от ангажираните от ответника Решение №
83/13.02.2009 г. на Министерския съвет на Република България и от издадения във
връзка с него Акт за частна общинска собственост с № 2055/08.04.2009 г. (вписан в
Службата по вписванията – гр. С. на 23.04.2009 г.), поправен с Акт за поправка с №
2085/08.06.2009 г. (вписан в Службата по вписванията – гр. С. на 11.06.2009 г.).
Съгласно тези документи, процесният имот от публична държавна собственост се
обявява за частна държавна собственост. Решението на Министерския съвет
представлява индивидуален административен акт, чийто адресат не е сегашният ищец
(чл. 21, ал. 1 АПК), а актът за частна държавна собственост няма правопораждащо
(респ. правопроменящо) действие (чл. 5, ал. 3 ЗДС) спрямо правата, които ищецът
надлежно е придобил чрез продажбата от 21.12.2007 г.
На фона на казаното дотук особена релевантност придобива евентуалното
възражение на ответника, че той е станал едноличен собственик на делбения имот, въз
основа на давностно владение, започнало през 2009 г., доколкото правото на
собственост се изгубва, ако друг стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС). По този
повод е нужно да се отчете, че:
- Придобиването на недвижим имот, респ. на идеална част от имот, при
условията на общата давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен
юридически факт, обхващащ: 1/ упражняване на фактическа власт с намерение за
своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/
3
то да е продължило за срок от 10 години (вж. Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. №
5162/15 г., II г. о. на ВКС и Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о.
на ВКС). Тук меродавни са такива фактически действия, които практически запълват
съдържанието на правото на собственост (вж. и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. №
325/20 г., I г. о. на ВКС).
- Когато става дума за хипотеза, при която един от съсобствениците
придобива по давност чужди идеални части от съсобствен имот, съществуват известни
особености, които също трябва да бъдат отчитани. При съсобственост, независимо от
основанието, от което тя произтича, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако той се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си (съобр. Тълкувателно решение № 1/06.08.2012
г. по тълк. д. № 1/12 г., ОСГК на ВКС). Затова съсобственик, който упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, поначало се счита за владелец на своята част
и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното право (вж. Решение №
109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/16 г., I г. о. на ВКС).
- Основанието, на което един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху общия имот, обаче е от първостепенно значение при
позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е установена
на основание, което изключва владението на останалите съсобственици, намерението
за своене на първия се предполага по чл. 69 ЗС (вж. Решение № 3/16.01.2016 г. по гр. д.
№ 3973/15 г., I г. о. на ВКС и Решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/15 г., I г. о.
на ВКС).
- За решаване на проблема, отнА.щ се до възражението на ответника за
придобивна давност, са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
двама свидетели – И.Я. (доведен от ищеца) и Д. С. (ангажиран от ответната страна).
- Свидетелят И.Я. съобщава, че:
= процесният имот е работил като сладкарница от около 1975 г. до
около 2004 г., след което не се ползва по предназначение и оттогава е в сегашното си
състояние;
= познава от дълго изпълнителния директор на ищцовото дружество –
В. Т.;
= около 2010 г. Т. му е споделил, че ищцовото дружество, е придобило
част от собствеността на този имот;
= не е коментирал със законния представител на дружеството ищец
дали същият разполага с ключ за самия имот;
= след 2010 г. поне няколко пъти годишно се е виждал с Т. в гр. С.,
4
забелязвайки как той се насочва към имота, за да го наглежда, но не е възприемал
същият да влиза в него.
- Свидетелят Д. С. сочи, че:
= от 2003 г. година работи в Областна администрация – гр. Б.;
= длъжността му е свързана със стопанисване на имотите – държавна
собственост, находящи се на територията на Б.ска област;
= по този повод след 2009 г. по около веднъж годишно е извършвал
огледи на имота, за който се води сегашното дело;
= достъпът до имота винаги се е осъществявал посредством
отключването на катинар, ключът за който се съхранява в Областна администрация –
гр. Б.;
= при тези посещения състоянието на имота е било едно и също –
струпани строителни отпадъци в него и без следи за ползване по предназначение или
по друг конкретен начин;
= след 2011 г. Областна администрация – гр. Б. е организирала поне
две тръжни процедури за отдаване на имота под наем, които обаче не са приключили с
подписване на договор, поради съдебно оспорване от участници в търговете и поради
отказ на класираните кандидати;
= след 2014 г. към Областна администрация – гр. Б. са били отправени
и няколко искания за предоставяне на имота за безвъзмездно ползване – от Община С.,
от местно сдружение, от Главна дирекция „О.“ на М.п. и от В.с.с.;
= положително решение в тази насока е било взето миналата година,
в полза на последната институция.
- В обсъдените части показанията и на двамата свидетели заслужават
кредит на доверие, защото са логични, последователни и безпротиворечиви, базират
се на лични впечатления и не се опровергават от останалите елементи на събраната
доказателствена съвкупност. Обстоятелството, че свидетелят С. е държавен служител
не е опора за друго заключение, доколкото показанията на лице, попадащо в
предметната рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и
единствено обвързаността му в личен или в служебен план със страната, посочила го
за свидетел, не води до отричане на достоверността им.
- Фактическите положения, изяснени чрез гласните доказателства,
показват, че за периода на възражението за придобивна давност ответникът наистина е
упражнявал явна самостоятелна фактическа власт върху спорния имот,
демонстрирайки и ясно намерение за неговото своене. На такъв извод насочват
обстоятелствата, за: цялостния достъп на ответника, чрез служители на Областна
администрация – гр. Б., спрямо имота; издаването на актовете за частна държавна
собственост през 2009 г., които са били вписани в Службата по вписванията – гр. С.;
организирането на търгове за отдаването му под наем; произнА.нето по заявления от
5
други субекти за неговото предоставяне за безвъзмездно ползване. Всички тези
действия, преценени комплексно, насочват точно към обективните и субективните
признаци на владението, защото те запълват фактическото съдържание на цялото
право на собственост върху имота. Същевременно не се установи ищецът да е имал
каквото и да била реална фактическа власт спрямо имота, въпреки че още от 2007 г. е
разполагал с титул, легитимиращ го като съсобственик.
В обобщение се налага финалната констатация, че ищцовото дружество е
загубило титулярството върху правата, на които се основава сегашният му делбен иск,
защото те са били придобити от ответника по давност, при което искът подлежи на
отхвърляне.
2. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:
Неоснователността на исковата претенция дава право на съдебни разноски само
на ответника (чл. 78, ал. 3 ГПК). Те възлизат на 360 лв. и се формират от
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На третото лице-помагач не могат да бъдат присъдени разноски (чл. 78, ал. 10,
предл. 1 ГПК).
Ищецът трябва да заплати по сметка на съда държавната такса, дължима за
производството, с оглед отхвърления иск за делба, чиято конкретна величина следва да
се фиксира в максималния размер от 100 лв. (чл. 77 ГПК във вр. с чл. 9, предл. 1
ТДТССГПК)
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 34, ал. 1 ЗС, предявен от "Г.И.К.***" АД, със
седалище и адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, против Д.,
представлявана от м. р.р.б., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.873.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-
18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение – за
търговска дейност, с брой нива – 1, с площ – 239 кв. м., с административен адрес – гр.
С., ул."М.Б." №***, ет.***, обект***, при съседи – на същия етаж: самостоятелни
обекти с идентификатори 65334.300.873.1.6, 65334.300.873.1.9 и 65334.300.873.1.7, под
обекта: няма и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.300.873.1.1.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, "Г.И.К.***" АД, със седалище и
адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, да заплати на Д., представлявана от
м. р.р.б., сумата от 360 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 9, предл. 1 ТДТССГПК,
"Г.И.К.***" АД, със седалище и адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., сумата от 100 лв. – държавна такса, дължима за производството по
делото, с оглед отхвърления иск за делба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице С.к. на В.с.с.,
конституирано като помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7