№ 12093
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110133851 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ДД З“ АД срещу ЗАД „Д Б Ж З АД.
Ищецът твърди, че на 15.10.2021г., на бул. „Васил Левски“ водачът на МПС „Ауди А3“
с рег. № ........., управляван от Д. И. удря движещия се пред него л.а. марка „Форд“, модел
„Мондео“, с рег. № ..., вследствие на което реализира ПТП, в резултат на което било
увредено имуществото на трето лице – л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ..., за
когото имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при
ищеца имало образувана щета № *********, по която заплатил сумата от 2196,27 лв..
Поддържа, че в негова полза е възникнало регресно вземане спрямо ответника (в качеството
му на застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
виновния водач) за сумата от 2211,27 лв. (от които 2196,27 лв. изплатено обезщетение и
15,00 лв. – ликвидационни разноски). Заявява, че изпратил регресна покана до ответника
(писмо изх. № *********/28.01.2022г.), но последният отказал да заплати посочената сума.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.06.2022г. г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 68,19 лв. – мораторна лихва за периода от 04.03.2022г. до
22.06.2022г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
заявява становище за неоснователност на предявените искове. Признава наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, наличието на
застрахователно обезщетение при ищеца по повод увредения автомобил и изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 2196,27 лв. Оспорва механизма на ПТП, в т.ч.
вината на водача на л.а. марка „Форд Мондео“, с рег.№ ...... Счита, че изключителна вина за
настъпване на ПТП носи водачът на автомобила, който е отнел предимството на МПС
1
„Форд Мондео“ с рег. № ....., в резултат на което последният е спрял рязко, а водачът на
МПС „Ауди А3“ с рег. № ......... не е могъл да спре своевременно. В условията на
евентуалност твърди, че ПТП е настъпило при движение на двете МПС в различни ленти,
като МПС „Ауди А3“, застраховано при ответника се е движило в лява лента, а МПС „Форд
Мондео“ се е движило в дясна лента на бул. ‚Васил Левски“, зад автобус от градския
транспорт, като ПТП настъпило поради предприета от водача на МПС „Форд Мондео“
маневра изпреварване, при която водачът на л.а. „Ауди А3“ не могъл да спре и ударил л.а.
„Форд Мондео“. Оспорва размера на вредите. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За възникване на
регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска (т.е. механизма на ПТП), а именно – вреди, причинени от
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
С изрично определение на съда от 27.10.2022г. са отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: 1) наличието на застрахователно
правоотношение при „ДД З“ АД като застраховател по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ относно л.а. „Форд Мондео“, с рег. № ... към датата на процесното ПТП; 2) наличието
на застрахователно правоотношение между „ДБ ЖЗ“ АД като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и собственика за
л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № .. и 3) че „ДД З“ АД е заплатил сумата от 2196,27 лв.
за възстановяване на л.а. „Форд Мондео“, с рег. № ... от уврежданията, настъпили
вследствие на процесното ПТП.
Основният спор между страните касае механизма на ПТП, като според поддържаното от
ищеца становище инцидентът е настъпил поради това, че водачът на МПС марка „Ауди“,
модел „А3“, с рег. № .. не спазил необходимата дистанция от намиращия се пред него л.а.
„Форд Мондео“, с рег. № ..., докато ответникът счита, че ПТП е настъпило поради
поведението на водача на увредения автомобил, който се движил зад автобус на градския
транспорт в дясна лента, като водачът на л.а. „Форд Мондео“ предприел изпреварване на
автобуса и се включил в лявата лента непосредствено пред л.а. „Ауди А3“, който не могъл
да спре своевременно.
По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали пряко в
процесното ПТП. Според свид. Д. И. (управлявала л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. №
..) същата се движила в гр. София, от Сточна гара в посока паметника „Левски“ в лявата
лента на пътното платно. По същото време в дясната лента имало автобус, зад когото имало
2
и лек автомобил, който се движил почти наравно със свид. И.. След като автобусът
предприел спиране на спирка, лекият автомобил, който преди това се движил зад автобуса,
без да подаде сигнал я засекал и минал пред нея, след което набил спирачки и спрял пред
свид. И., която не успяла да спре и настъпил удар. Според свид. И. включването на
автомобила е настъпило рязко, бързо и без подаден светлинен сигнал, а рязкото спиране се
състояло почти веднага след навлизането в лявата лента. Според свид. И., водачът на
другият автомобил обяснил, че причината да спре рязко пред свид. И. била трета кола, която
също спряла рязко.
Другият разпитан свидетел (свид. Д., управлявала МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, с
рег. № ...) поддържа версия за инцидента, според която тя се движила в лявата лента, докато
пред нея се движил друг автомобил, който спрял рязко и за да избегне удар с него, свид. Д.
също спряла рязко, но движещият се зад нея в същата лента л.а. марка „Ауди“ не успял да
спре и настъпил удар между двата автомобила. Свид. Д. поддържа, че нямала спомен преди
удара да се е движила зад автобус.
От анализа на показанията на двамата свидетели се установява безпротиворечиво, че ударът
между двата автомобила е настъпил в лявата лента на пътното платно на бул. „Васил
Левски“, посока от Сточна гара към паметника „Левски“. Няма противоречие и относно
това, че сблъсъкът е настъпил след извършено рязко спиране от страна на свид. Д.. Относно
причината за рязкото спиране л.а. „Форд“ данни се съдържат само в показанията на свид. Д.,
която поддържа, че трети автомобил, намиращ се пред нея, спрял рязко, което наложило и
нейното рязко спиране. В същия смисъл е и отразяването в двустранния протокол за ПТП,
както и в приобщения към доказателствата по делото звукозапис относно сигнал до МВР,
Дирекция „Национална система 112“. Доколкото свид. И. добросъвестно заявява, че не е
възприела третия автомобил, но не изключва да е имало такъв (според свид. И.,
непосредствено след ПТП свид. Д. заявила, че спряла рязко заради друг автомобил пред
нея), съдът намира показанията на свид. Д. за достоверени в тази им част.
В същото време, от показанията на свид. Д. не може да се установи по никакъв начин какво
е било поведението на двамата водачи непосредствено преди удара. Поддържаната от свид.
И. версия, че л.а. „Форд“ се е движил наравно с нея в дясната лента, зад автобус, след което
предприел бързо, рязко и без подаден светлинен сигнал навлизане в лявата лента нито се
потвърждава от показанията на свид. Д., нито се изключва категорично. При това
положение, за да се установи действителния механизъм на ПТП, следва да се изходи и от
установените увреждания по МПС.
От приетото по делото заключение по САТЕ, както и от изслушването на вещото лице в
открито съдебно заседание става ясно, че са възможни два варианта за настъпване на
процесното ПТП, като общото в двата случая е, че за да настъпят увреждания като
процесните е необходимо разположението на двата автомобила непосредствено преди удара
да е било косо. Единият от възможните механизми на ПТП (според когото л.а. „Форд“ се е
движил в дясната лента, след което рязко навлязъл в лявата лента, но преди надлъжната ос
на автомобила да е в позиция, успоредна на осевата линия извършил рязко спиране в
3
опасната зона на л.а. „Ауди“, при което настъпил удар), съответства напълно на
фактическата обстановка, пресъздадена убедително от свид. И.. Вторият възможен
механизъм на ПТП (според когото двата автомобила са се движили един зад друг в лявата
лента, без л.а. „Форд“ да е извършвал смяна на лентите) се покрива само частично с
показанията на свид. Д., тъй като в този случай, за да настъпи косо разположение
(задължително с оглед установените увреждания) е необходимо да е извършена спасителна
маневра за отклоняване наляво на л.а. „Ауди“. В настоящия случай обаче сведения за
отклоняване на л.а. „Ауди“ поради спасителна маневра не се съдържат нито в показанията
на свид. Д., нито в останалите доказателства по делото. Напротив, от показанията на
разпитаните свидетели се установява в достатъчна степен, че свид. И. не е успяла да реагира
по никакъв начин при осъщественото от свид. Д. рязко спиране, поради което следва да се
приеме, че не са налице обективни данни, които да сочат осъществяването на втория от
възможните според САТЕ варианти на ПТП.
При това положение следва да се приеме, че не са ангажирани доказателства, които по
убедителен начин да подкрепят твърденията на ищеца, че механизмът на ПТП е реализиран
именно по описания от него начин. Недостатъчни в тази връзка са показанията свид. Д.,
която от една страна не отрича категорично, че е извършила престрояване преди да извърши
рязко спиране в опасната зона на л.а. „Ауди“ (т.е. първия възможен вариант), а от друга
страна, не излага сведения за извършена спасителна маневра от свид. И. (т.е. за косо
разположение при удара), без каквато не биха настъпили увреждания като процесните.
От изложеното по-горе се налага извода, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
механизма на ПТП, което обуславя и неоснователността на предявения иск за главница. С
оглед акцесорния характер на претенциите следва да се отхвърли и искането за присъждане
на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иска
за мораторна лихва за периода от 04.03.2022г. до 22.06.2022г. в размер на 68,19 лв.
При този изход на спора право на разноски има ответникът за сумите, както следва: 70 лв. –
разноски за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДД З“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „...... против ЗАД „ДБ Ж З“, с ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „...... осъдителни искове за следните суми:
2211,27 ЛЕВА, представляваща регресна претенция по чл. 411 КЗ, включваща изплатено
застрахователно обезщетение от „ДД З“ АД и ликвидационни разноски за определянето му
за вреди на МПС марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ..., причинени от ПТП, настъпило
на 15.10.2021г., на бул. „Васил Левски“, гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 23.06.2022г. до окончателното изплащане на
4
задължението и 68,19 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 04.03.2022г. до 22.06.2022г.
ОСЪЖДА „ДД З“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „...... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДБ Ж З“, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „...... сторените по делото разноски, а именно: 70 ЛЕВА –
разноски за свидетел и 100 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5