№ 19704
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20231110123249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247, вр. чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. №297986/24.09.2024 г. от М. С. с искане за
изменение на решение №16335 от 30.08.2024 г. в частта за разноските, като в
полза на страната бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
двата договора за извършено процесуално представителство по главния и
насрещния иск.
В срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от С. С., с който оспорва
същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът е сезиран и с искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №16335 от 30.08.2024 г.,
изразяваща се в неправилно посочване на родителя, който упражнява
родителските права и на този, който е определен режим на лични отношения,
както и в частта, в която липсва произнасяне по молбата с правно основание
по чл. 53 ГПК – промяна на фамилното име на М. С. след брака.
В предоставения на насрещната страна срок за взимане на становище,
същият не е депозирал такова.
Съдът, след запознаване със становището на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
По молба с правно основание по чл. 248 ГПК:
Съгласно чл. 248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Съдът намира, че депозираната молба е редовна и допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
1
По делото се претендира адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв. за
процесуално представителство по депозираната искова молба и 2 000 лв. за
правна защита по подадения насрещен иск. Срещу този размер своевременно е
релевирано възражение за прекомерност от насрещната страна.
На съда е служебно известна практиката на Съда на Европейския съюз
по дело C‑438/22, с която изцяло е съобразена и практиката на Върховния
касационен съд, съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда
/Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС/.
Съдът, като взе предвид горното и липсата на правната и фактическа
сложност по делото, броя на проведените съдебни заседания, обема на
събрания доказателствен материал, намира, че претендираният размер е
прекомерен и следва да бъде намален на основание чл. 78,ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното в случая не е налице основание за изменение на
решението в частта за разноските, поради което молбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По молбата с правно основание по чл. 247 ГПК:
Съдът намира, че депозираната молба е редовна и допустима, разгледана
по същество същата е основателна.
В частта, в която се иска поправка на очевидна фактическа грешка,
изразяваща се в неправилно посочване на родителя, който упражнява
родителските права и на този, който е определен режим на лични отношения,
искането има характер за поправка на техническа грешка, която съгласно
практиката на Върховния касационен съд се извърша в процедура по реда на
чл. 247 ГПК.
Такъв характер има искането и в частта, в която се сочи, че липсва
произнасяне в диспозитива на решението по иска с правно основание по чл. 53
ГПК – промяна на фамилното име на М. С. след брака, доколкото, както се
сочи и в самата молба – налице е формирана воля от страна на съдебния
състав по конститутивния иск в мотивите на решението. Разминаването между
диспозитива и мотивите на решението се отстранява чрез постановяване на
решени за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247
ГПК, а не чрез допълване на решението по смисъла на чл. 250 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №297986/24.09.2024 г. от М. С.
с искане за изменение на решение №16335 от 30.08.2024 г. в частта за
разноските.
2
Решението в тази част има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му.
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №16335 от 30.08.2024 г., като в диспозитива
вместо: „тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни
календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на бащата, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00
часа на последния ден от периода, като бащата следва да съобщи на
майката писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в
периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в
случай че бащата не изпълни задължението си за уведомяване
своевременно, то майката има право да осъществи режима на лични
отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 19,00 часа на 16 юли, и
за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на 16 август“
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №16335 от 30.08.2024 г., в следния смисъл:
„ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 СК, след прекратяването на
брака М. Г. С., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име –
Гергинова.“
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3