Присъда по дело №444/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 118
Дата: 30 юли 2024 г. (в сила от 30 юли 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200444
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 118
гр. Елхово, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниД М И

заседатели:С И Д
при участието на секретаря Т А В
и прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200444 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Х. С. А. /H S A/, родена на ********** година в град
Хасака, **********гражданка на **********с начално образование, вдовица, безработна,
неосъждА., живуща в град Хасака, **********без документ за самоличност, ЗА
ВИНОВНА, в това, на 15.07.2024 година, в района на гранична пирамида №267, в
землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на стрА.та
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта- престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на
основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс я ОСЪЖДА
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на
600.00 /шестстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимата Х. С. А. /H S A/ наказание шест месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на оргА. който
ги е направил - РДГП - Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на съдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на съда който ги е
направил - РС - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 118/30.07.2024 година по НОХД № 444/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимата Х. С. А. /H S A/, родена на ********** година в град Хасака,
**********гражданка на Сирийска Арабска Република с адрес: град Хасака, **********е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за това, на
15.07.2024 година, в района на гранична пирамида №267, в землището на село Лесово,
община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимата,
с участието на назначен й служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимата редовно
призовА. не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си. Поради това
и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и
разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимата не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото и правото й на защита в настоящото
производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения й служебен
защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимата обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна и й бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2
от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една стрА. високата степен на
обществена опасност на деянието, от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимата,
обуславящо ниската степен на обществена опасност на личността, пълните й
самопризнания, спомагащи разкриването на обективната истина, както и причините и
мотивите за извършване на деянието. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок
от три години, както и да й бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление
наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. Д. Д. не оспорва, че подзащитната му е
извършила престъплението за което е обвинена. Счита предложеното от прокурора
наказание за справедливо. Пледира, ако съдът приеме, че са нА.це основанията на чл.279,
ал.5 от НК подзащитната му да не бъде наказвА..
Подсъдимата в хода на образуваното бързо производство е дала обяснения по делото
и се е признала за виновна по повдигнато й обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдима по делото е Х. С. А. /H S A/, родена на ********** година в град Хасака,
**********гражданка на **********с начално образование, вдовица.
Подсъдимата Х. С. А. заедно с децата си през 2012 година напуснала Сирийската
Арабска република. В продължение на 12 години пребивавала в република Турция. Тъй
като желаела да отиде при една от дъщерите си, която се намирала във Федерална
република Германия, подсъдимата се свързала се свързала и договорила с неустановено по
делото лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването
на подсъдимата от република Турция до Федерална република Германия, през република
България, не по предвидения от закона ред, без необходимото й във връзка с влизането в
стрА.та ни разрешение от надлежните органи на властта.
1
В изпълнение на договореното подсъдимата била придвижена от гр.Истанбул,
република Турция в близост до турско - българската граница. На 15.07.2024г. около обяд
подсъдимата като част от група от десет души, състояща се от осем мъже и две жени, имащи
намерение да влязат в република България не по установения от закона ред, водени от двама
водачи, достигнала възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. Водачите
на групата направили отвор във възпрепятстващото съоръжение, след което на 15.07.2024
година подсъдимата влязла през границата на стрА.та ни от република Турция в република
България, в района на 267 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминала през
отвора във възпрепятстващото съоръжение, на българо–турската границата, направен от
водачите на групата. ОстА..те 9 лица от групата и двамата водачи влезли в република
България по идентичен начин, по същото време и от същото място.
При влизането си в стрА.та ни на 15.07.2024г. подсъдимата не е притежавал
документи, даващи й право да влезе в република България. След влизането си в стрА.та ни
подсъдимата и спътниците й, водени от двамата водачи продължили движението си пеш на
територията на република България.
На 16.07.2024 година на подсъдимата и стА.ло лошо и тя и остА..те лица от групата
излезли в страни на път I-7, в участък от пътя в близост до разклона за с. Мелница община
Елхово, обл.Ямбол, а водачите на групата се върнА. обратно.
Малко след това около 19.00 часа групата, в която била подсъдимата била забелязА.
от граничен полицейски наряд на ГПУ - Елхово, придвижващ се по същия път - път I-7 към
ГКПП – Лесово, в който бил и св. М. К. Б. - младши полицейски инспектор в ГПУ – Елхово
при РД ГП – Елхово. Полицейските служители извършили проверка на лицата от групата,
вкл. и на подсъдимата, никое от лицата не представило документи за самоличност. С оглед
състоянието на подсъдимата на място пристигнал екип от ФСМП - Елхово, който оказал
медицинска помощ на подсъдимата. След това подсъдимата била задържА..
Във връзка със случая и установяване на мястото през което подсъдимата и
спътниците й са влезли в стрА.та ни, св. Х. А. - старши полицай в ГПУ-Елхово извършил
проверка на линията на държавната граница. В хода на проверката свидетелят констатирал
нарушение на 267 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово,
обл. Ямбол, изразяващо се в отвор /дупка/ в долната част на възпрепятстващото
съоръжения.
Тъй като при задържането на подсъдимата, в нея не са били намерени нейни
документи за самоличност, самоличността й е била снета, по нейни данни. Лицето се е
идентифицирало с имената Х. С. А. /H S A/, родена на ********** година в град Хасака,
**********гражданка на **********с начално образование, вдовица, безработна,
неосъждА..
Тази самоличност подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита си като обвиняема в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимата.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че
същата не е осъждА..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимата, дадени в хода
на бързото производство в качеството й на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите М. Б. и Х. А., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
2
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимата макар и средство за защита, кореспондират с остА..те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с остА..те доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Х. А. факти са пряко
относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези на св.
М. Б. към действията на подсъдимата след влизането й в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимата Х. С. А. /H S A/, е осъществила с деянието си от обективна и
субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 15.07.2024 година, в
района на гранична пирамида № 267, в землището на село Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимата Х. С. А. /H S A/ е осъществила фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимата не е
имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в стрА.та ни, с оглед
гражданството й. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват
преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните
власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля М. Б.. Поради изложеното, от
обективна стрА. с деянието си подсъдимата е нарушила установения в стрА.та режим и ред
за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимата е успяла да премине държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че й липсва изискуемото се
разрешение от надлежните органи на властта за влизане в Република България, а също и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница,
индиция, за което са мястото и начина, по който същата е влязла в Република България.
Подсъдимата е съзнавала, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй
като няма необходимите за това виза, следователно в съзнанието й е била формирА.
представата за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждала, а от волева стрА. пряко е целяла и искала тяхното
настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава –
Федерална република Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
3
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимата е влязъл в стрА.та ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата й по произход - Сирийската арабска република, както
и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни
граница - Република Турция, е била преследвА. заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Видно от обясненията на подсъдимата
последната от 2012 година се намира в република Турция, а целта на влизането й в стрА.та
ни е не да търси убежище или закрила, а да достигне трета държава Федерална република
Германия, за да се види с дъщеря си.
Начинът на придвижване на подсъдимата на територията на република България, до
момента в който не се е почиствала зле и й е била необходима медицинска помощ,
укривайки се от органите на властта, сочи за липса на намерение у подсъдимата да се полза
от правото на убежище или закрила. Подаването на молба за закрила от подсъдимата в
последствие е без значение, след като към момента на влизането й в стрА.та ни тази цел не
е била нА.це.
Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимата.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата Х. С. А. /H S A/ за виновна в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението по чл.279, ал.1 от НК, в което е обвинена подсъдимата се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид
като отегчаващо вината й обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото й съдебно минало, направените от нея самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнала за разкриване на обективната
истина по делото, добросъвестното й поведение в хода на полицейската проверка и
досъдебното производство, както и мотивите и подбудите й за извършване на деянието, а
именно желанието й да се види с дъщеря си.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът определи наказание на последната при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от
свобода. Подсъдимата не е осъждА. за престъпление от общ характер, наложеното й
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в общ размер 30.00
лева - 15.00 лв. в досъдебното производство и 15.00 лв. в съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават за сметка на оргА.,
4
който ги е направил – РДГП – Елхово, а направените в хода на съдебното производство
разноски за преводач също в размер на 15.00 лева да остА.т за сметка на РС – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимата на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни