№ 6515
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Г.а
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100108356 по описа за 2023 година
за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от Б. Л. Л., ЕГН **********, чрез адв. М. Д., съдебен адрес: София, бул.
„********, ап., против К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********, за
заплащане на следните суми: сумата 45 000 лв. - неизпълнено задължение по договор за
заем от 08.12.2022 г., на основание чл. 240 ЗЗД, и сумата 5 087,50 лв., представляваща
договорна неустойка върху размера на неплатените месечни погасителни вноски за периода
от 21.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане, съединен при условията на евентуалност
с иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 45 000 лв., като дадена без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2022 г. ищецът сключил Договор за заем с
ответника, като му предоставил сумата 45 000 лв. срещу задължението да я върне, ведно с
договорената лихва в размер 10 000 лв. в срок до 20.12.2024 г. чрез ежемесечни вноски.
Съгласно чл. 4 от договора, заемателят се задължил да погасява предоставения заем чрез
ежемесечни парични вноски от 1 250 лв., представляващи част от главницата и договорената
лихва, през първите четири месеца, считано от датата на предоставяне на заема, а през
1
останалото време - в равни месечни вноски от по 2 500 лв., включващи част от главницата и
част от договорената лихва, до 20-то число на месеца, до изтичане срока на договора.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължил също да обезпечи вземанията чрез
учредяване на договорна ипотека върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА /втори етаж/
с идентификатор на обекта 65677.701.1123.1.2 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 -
107/13.12.2016 г. на ИД на АГГК, с посл. изменение на КК и КР от 17.11.2022 г., с адрес на
имота - гр. Свиленград , ул. “********, който самостоятелен обект се намира на ет. 2 в сграда
с идентификатор 65677.701.1123.1.
Въпреки поетото задължение заемателят – ответник не заплатил нито една парична вноска
по договора за заем, а до настоящия момент не е учредил и договорна ипотека върху
цитирания имот.
Съгласно чл. 9, изр. 1 от договора при забава заемателят дължи договорна неустойка в
размер 0,5 % върху дължимата сума за всеки ден просрочие след изтичане на два месеца от
датата на падежа на всяка вноска.
В тази връзка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми – в
условията на евентуалност на исковите претенции, заедно със сторените разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и назначаване
на съдебно – счетоводна експертиза.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните
последици, като основателен и доказан.
Претендира разноски по списък.
Ответникът К. Д. Г., чрез адв. В. В., оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.
Заявява, че договорът за заем е реален договор и се счита за сключен от момента на
фактическото предаване на заемната сума, а не от момента на постигане на съгласие между
страните. В настоящия случай е представен договор за заем от 08.12.2022 г., съгласно който
заемодателят се е съгласил да предостави на заемателя сумата 45 000 лв., а заемателят се е
задължил да я върне в срок до 20.12.2024 г., ведно с договорената между страните лихва, но
не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че посочената в договора за
заем и претендираната с исковата молба сума, да е предадена на ответника.
Поради неоснователност на главния иск, договорената лихва и неустойката, като акцесорни
задължения, счита също за неоснователни и недоказани.
Оспорва представения договор за заем, като счита, че същият не съдържа подписа на
ответника.
Моли да бъдат приложени и изискани писмени доказателства, ангажира графологична
експертиза.
2
В хода по същество моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от събраните в хода на производството
доказателства, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника в заем сумата 45 000 лв. срещу задължението на последния да я
върне, заедно с договорената лихва от 10 000 лв., в срок до 20.12.2024 г. на месечни вноски.
В чл. 4 от приложения по делото договор за заем страните са се договорили, че сумата е
следвало да бъде погасявана на месечни вноски от 1 250 лв., представляващи част от
главницата и договорената лихва, през първите четири месеца, и на равни месечни вноски от
по 2 500 лв., включващи част от главницата и част от договорената лихва, до 20-то число на
месеца, до изтичане срока на договора.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят се задължил също да обезпечи вземанията чрез
учредяване на договорна ипотека върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА /втори етаж/
с идентификатор на обекта 65677.701.1123.1.2 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 -
107/13.12.2016 г. на ИД на АГГК, с посл. изменение на КК и КР от 17.11.2022 г., с адрес на
имота - гр. Свиленград , ул. “********, който самостоятелен обект се намира на ет. 2 в сграда
с идентификатор 65677.701.1123.1. Липсват доказателства за учредяване на ипотека на
посочения имот.
Процесният договор за заем бе оспорен от ответника и съдът откри процедура по
оспорването му по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с което, по искане на ищеца съдът
назначи, изслуша и прие заключение на съдебно – графологична експертиза със задача да
установи дали подписът и името под него в договора за заем са изпълнени от ответника К.
Г.. След изследване на документа и сравнителен материал, вещото лице е заявило, че
подписът и името под него на мястото на заемател в процесния договор за заем от
08.10.2022 г., са изпълнени от ответника.
От страна на ищеца по делото бяха представени /в копие и оригинал/ 6 бр. платежни
нареждания, съответно: 2 бр. от 20.12.2022 г. – всяко за сумата 9 500 лв., 2 бр. от 21.12.2022
г. – всяко за сумата 9 500 лв., 2 бр. от 23.12.2022 г. – всяко за сумата 9 000 лв., както и
платежно нареждане от 05.08.2022 г. за сумата 4 900 лв., за заплащане на посочените в тях
суми от ищеца на ответника, с основание – захранване на сметка.
От заключението на назначената по искане на ищеца съдебно – икономическа експертиза са
установява, че размерът на неустойката, визирана в чл. 9, изр. 1-во от процесния договор за
заем от 08.12.2022 г. за периода 21.01.2023 г. – 31.07.2023 г. възлиза на 5 225 лв.
До настоящия момент плащане на суми по договора за заем от ответника, като заемател, на
ищеца, в качеството му на заемодател, не е извършено.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства и експертизи.
3
Други доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство са предявени при условията на обективно евентуално
съединяване два иска: първоначален с правно основание чл. 240 ЗЗД – претенция, основана
на сключен между страните договор за заем и дължима неустойка по договора на основание
чл. 92 ЗЗД, и евентуален – с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за връщане на
сума, дадена без основание, в резултат на което е налице неоснователно обогатяване, като
съдът дължи произнасяне и по двата предявени иска.
По първоначално предявения иск по чл. 240 и чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ.
вещи от същия вид, количество и качество, а разпоредбата на чл. 92 ЗЗД предвижда
обезщетение, под формата на неустойка, за вредите от неизпълнение на задължението по
договора, без да е нежно те да се доказват.
В настоящия случай ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем за сумата
45 000 лв., които той е предоставил на ответника. Твърди, че сумата е усвоена, дадената в
заем сума не е върната. Представил е платежни нареждания от датите 20.12.2022 г.
21.12.2022 г. и 23.12.2022 г. /след датата на сключване на договора/ и 05.08.2022 г. /преди
датата на сключване на договора.
Съдът намира, че по делото не се доказа, че сумата е предоставена в заем от ищеца на
ответника, пред вид факта, че в посочените и приети като доказателство платежни
нареждания е отразено, че сумите, отразени в тях са дадени за захранване на сметка, без
конкретно да е посочен процесният договор за заем или дори да се споменава такъв. Отделно
от това сумата по платежно нареждане от 05.08.2022 г. касае период преди сключване на
договора, отново е с основание захранване на сметка и съдът 2 намира за изцяло
ирелевантна към правния спор.
С оглед на това съдът приема, че, въпреки че по делото се доказа сключването на договора за
заем, пред вид непредоставянето на сумата по него от заемодателя на заемателя и реалния
характер на договора, облигационни отношения, произтичащи от договор за заем, не са
възникнали.
По отношение на евентуално предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД:
4
Пред вид отхвърляне на първоначално предявения иск, съдът дължи произнасяне по
евентуално предявения такъв.
Нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД предвижда, че който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Посочената хипотеза предвижда връщане на сума от лице, което се е
обогатило неоснователно за сметка на другиго, получавайки нещо при начална липса на
основание. По делото, в хода на производството, бе доказан сключеният между страните
договор за заем, следователно основанието за получаване на сумата, предмет на иска, би
било наличието на облигационно правоотношение, породено именно от съществуващия
между тях договор. При наличие на сключен договор, извъндоговорна отговорност не може
да се търси.
С оглед на това съдът счита, че предявената евентуална претенция за присъждане на
обезщетение в размер на исковата сума по главницата от 45 000 лв., с оглед получаването й
на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, е изцяло неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена, като ищецът би могъл в отделно производство – след
доказването на конкретните юридически факти, да търси посочената от него сума /но не и
тази с правно основание чл. 92 ЗЗД/ на извъндоговорно обстоятелство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. Л., ЕГН **********, чрез адв. М. Д., съдебен адрес: София,
бул. „********, ап., иск против К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********,
за заплащане на следните суми: сумата 45 000 лв. - неизпълнено задължение по договор за
заем от 08.12.2022 г., на основание чл. 240 ЗЗД, и сумата 5 087,50 лв., представляваща
договорна неустойка върху размера на неплатените месечни погасителни вноски за периода
от 21.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане, съединен при условията на евентуалност
с иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 45 000 лв., като дадена без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и сторените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5