№ 86
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000755 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на «ФАКТОРЪТ» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна срещу решение №359/11.10.2021 г. по т.д.39/2021 г. по
описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу
«КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в несъстоятелност) и синдика на
дружеството, искове с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване, че сумата от 8 135.80
лева като прието вземане в производството по несъстоятелност се ползва с право на
предпочтително удовлетворяване преди всички вземания по чл.722, ал.1, т.1-12 ТЗ,
евентуално за установяване, че сумата от 8 135.80 лева като прието вземане в
производството по несъстоятелност се ползва с право на предпочтително удовлетворяване
по чл. 722 ал.1 т.3 ТЗ като представляващо разноски за попълване масата на
несъстоятелността.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
Насрещната страна «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в
несъстоятелност) е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението.
Синдикът на «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в
несъстоятелност), не е подал отговор на жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред ОС – Варна в условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл.694, ал.2 от ТЗ от «ФАКТОРЪТ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна срещу «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в несъстоятелност),
със седалище гр.Варна, за приемане за установено, че вземане прието в производството по
несъстоятелност в размер на 8 135.80 лева, се ползва с право на предпочтително
удовлетворение преди всички други приети вземания, а в условията на евентуалност, че
същото вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.3 ТЗ като разноски за
1
попълване масата на несъстоятелността.
Ответникът «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в
несъстоятелност) е оспорил исковете като е изложил, че в Търговския закон не се предвижда
самостоятелен ред за удовлетворяване на кредитор преди всички останали други кредитори,
извън поредността на удовлетворяване, регламентирана в чл.722, ал.1 ТЗ. По отношение
евентуалния иск твърди, че приетото вземане няма характеристиката на разноски по
несъстоятелността, тъй като се отнася за разноски в индивидуалното изпълнение, направени
преди откриване на производството по несъстоятелност.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269,
ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението с оглед надлежното
конституиране на синдика са допустими. Вземането на въззивника в размер на 8
135.80 лева, представляващи разноски в индивидуално принудително производство,
съгласно протокол за разпределение от 27.06.2019 г. по изп.дело № 559/2018 г. по описа на
ЧСИ Даниела Петрова Янкова е включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на
11.11.2020 г., като необезпечено вземане, възникнало преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.8 от
ТЗ.
Несъстоятелн е довода на въззивника, че сумата от 8 135.80 лева, заплатена от
„Факторът" ЕООД като взискател по изпълнително дело №559/2019 г. по описа на ЧСИ Д П
-Я, включваща заплатено в изп.производство адвокатско възнаграждение от 8000 лева, 126
лева – авансово платено такса по чл.1,2,5 и 9 от Тарифата към ЗСЧИ, 5 лева – справка за
МПС и 4.80 лева – справка за декларирано имущество по т.31 от Тарифата към ЗСЧИ има
характер на предплатена сума за покриване на разноските по несъстоятелността, по смисъла
на чл.629б, съотв. чл.632 от ТЗ. Заплащането на разноски в производството по
несъстоятелност по реда на чл.629б, съотв. чл.632 от ТЗ има за цел осигуряване развитието
на универсалното принудително изпълнение с оглед издирване и осребряване на масата на
несъстоятелността, и разпределение на постъпилите от осребряването суми между
кредиторите.
Съобразно разпоредбата на чл.632а от ТЗ, предплатените суми по чл.629б и
чл.632 от ТЗ се възстановяват на лицето което ги е внесло, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно. Предвиденият от законодателя начин за
възстановяване на авансираните разноски, изначално изключва общия ред на
удовлетворяване чрез разпределение, доколкото предплатените разноски не представляват
такива по чл.723 от ТЗ. Извършените от въззивника разноски в
индивидуалното изпълнение преди откриване на производството по несъстоятелност,
включващи адвокатско възнаграждение от 8000 лева, 126 лева – авансово платено такса по
чл.1,2,5 и 9 от Тарифата към ЗСЧИ, 5 лева – справка за МПС и 4.80 лева – справка за
декларирано имущество по т.31 от Тарифата към ЗСЧИ, не представляват разноски по
смисъла на чл.629б, съотв. чл.632 от ТЗ, тъй като не са внесени в производството по
несъстоятелност и нямат за цел да обезпечат развитието на това производство и постигане
на една от целите му, а именно осребряване масата на несъстоятелността и удовлетворяване
вземанията на кредиторите.
Действително с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136,
2
ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат, но не е налице основание за
прилагането й по аналогия в производството по несъстоятелност, което обоснова извода за
неоснователност на предявения главен
иск.
По отношение на евентуално предявения иск, че вземането за 8 135.80 лева,
разноски по изп.дело № 559/2018г. на ЧСИ № 711, следва да бъде удовлетворено по реда на
чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ вместо по реда на чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ, следва да се посочи, че в
трети ред (чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ) се удовлетворяват разноските по несъстоятелността,
изрично посочени в чл.723 от ТЗ. Характерно за тях е, че се извършват след образуване и в
рамките на производството по несъстоятелност, обслужват неговото развитие и се
извършват в интерес на кредиторите, поради което законът им предоставя привилегия за
удовлетворяване от общата маса на несъстоятелността.
В конкретния случай сумата постъпила в масата на несъстоятелността е
преведена от ЧСИ като събрано вземане на длъжника «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД
ЕИК ********* в резултат на индивидуалното принудително изпълнение, инициирано от
кредитора «ФАКТОРЪТ» ЕООД ЕИК *********, поради което разходите от една страна са
извършени преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, а от друга
страна целта им не е била да обслужи развитието на производството по несъстоятелност, а
да осигури развитието на индивидуалното принудително изпълнение, поради което същите
не попадат в обхвата на разноските посочени в чл.723 от ТЗ и не подлежат на
удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ.
Ето защо като неснователен следва да се отхвърли и предявения евентуален
иск. С оглед изхода
на спора и на осн. чл.694, ал.7 от ТЗ, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в приход
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд, следващата се
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40.68
лв. Несвоевременно е направеното от
въззиваемата страна с писмената защита искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което разноски не се следват. .
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №359/11.10.2021 г. по т.д.39/2021 г. по описа на ОС –
Варна, с което са отхвърлени предявените от «ФАКТОРЪТ» ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна срещу «КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП» АД ЕИК ********* (в
несъстоятелност) и синдика на дружеството, искове с правно основание чл.694 от ТЗ за
установяване, че сумата от 8 135.80 лева като прието вземане в производството по
несъстоятелност се ползва с право на предпочтително удовлетворяване преди всички
вземания по чл.722, ал.1, т.1-12 ТЗ, евентуално за установяване, че сумата от 8 135.80 лева
като прието вземане в производството по несъстоятелност се ползва с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.3 ТЗ като представляващо разноски за
попълване масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА «ФАКТОРЪТ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд,
държавна такса в размер на 40.68 (четиридесет лева и 68 ст), на осн. чл. 694, ал.7 ТЗ.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4