Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря М. Симеонова разгледа т.д. № 1431 по описа за 2019 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят А.2.Б. ЕООД твърди, че е кредитор
на К. ЕООД с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка (договор
за продажба на горива), в размер на 15 507,44 лв. Поддържа, че ответникът –
въпреки че признал дълга – не го е погасил и това се дължи на влошеното му
финансово състояние. Ето защо моли съда да постанови решение за обявяване на неплатежоспособността
на ответника, евентуално – свръхзадължеността му, и за откриване на
производство по несъстоятелност. Не претендира разноски.
Ответникът К. ЕООД не взема
становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
Кредиторовото качество на молителя се
установява от представените писмени доказателства – на 19.08.2018 г. между
страните е сключен писмен договор за продажба на горива чрез карта, по силата
на който ответникът е следвало да заплаща продажна цена за зареденото чрез
предоставените карти гориво. За извършените отделни продажби молителят е издал
фактури, като в периода на фактуриране 30.11.2018 г. – 28.02.2019 г. общата
стойност на дължимите суми възлиза на 15 507,44 лв. От съдържанието на
неоспорената електронна кореспонденция е видно, че ответникът е признал
задължението си както по основание, така и по размер, като е заявил готовност
за неговото погасяване. В настоящото производство обаче погасяване не се
доказа.
Ето защо съдът приема, че молителят е
кредитор на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ (възникнали от субективна
търговска сделка) и е активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо него.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно (арг.чл. 631 ТЗ) и
именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на
длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. Предпоставките за прилагане на тази презумпция в настоящия
случай са налице – съществуват непогасени изискуеми задължения по търговска сделка
(към молителя), а от изисканите от НАП данни е видно, че длъжникът не е погасил
и изискуемите си публични задължения, за което е образувано изпълнително
производство (л. 105).
Ответникът не проведе обратно доказване за
оборване на презумпцията. Напротив, влошеното финансово състояние се
потвърждава от заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ). Вещото лице Д. е констатирало нередовност при съставяне на годишните
финансови отчети (ГФО) за 2017 г. и 2018 г. – не е спазен принципът на текущото
начисляване, съпоставимост на приходи и разходи и запазване на счетоводната
политика. Ето защо експертът е направил корекция на обявените в ГФО стойности –
добавил е непокрита загуба от преходен период, което се отразявана стойността
на собствения капитал и на балансовото число. След корекцията вещото лице е
определило коефициента на обща ликвидност на дружеството като показател за
съотношението между краткосрочните задължения и бързоликвидните активи (т.е.
показател на платежоспособността). За целия изследван период 2015 г. – 2018 г. коригираният
коефициент е много под референтната стойност (1). Това означава, че ответното
дружество не е в състояние да погасява текущите си задължения и това се дължи
на влошено финансово състояние. То има траен характер, тъй като продължава в
дълъг период от време и няма данни за обратна тенденция.
Поради изложеното съдът приема, че е налице
неплатежоспособност и молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на това основание следва да бъде уважена. Състоянието
на свръхзадълженост е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално основание
на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му,
която има траен характер.
В заключението на СИЕ е посочено, че падежът на
най-старото непогасено задължение е 14.06.2018 г. (л. 122) – това е непогасено
задължение за ДДС към НАП. Към молителя най-старото непогасено задължение е с
падеж от 17.12.2018 г. Тъй като коефициентите за обща ликвидност са под
референтните стойности както към 31.12.2017 г., така и към 31.12.2018 г., то
двата елемента на неплатежоспособността съвпадат към падежа на най-старото
непогасено задължение, а именно към 14.06.2018 г. Ето защо тази дата следва да
бъде определена за начална.
По приложението
на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От представените от НАП писмени доказателства се
установява, че по отношение на дружеството са предприети мерки за обезпечаване
на публично-правни вземания чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника
от търговски банки. Липсват доказателства за наличие на парични средства, необхванати
от така наложения запор, нещо повече - установената банкова наличност нулева.
Същевременно няма данни за реално съществуваща касова наличност.
На следващо място, с аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на
този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства (в каса или по банкова сметка), ***,
подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите, т.е. предполага производството да е във фаза, в която такъв орган на
несъстоятелността вече може да бъде сфомиран (т.е. в хода на вече открито производтство).
Поради изложеното съдът намира, че не са налице
достатъчно налични средства по смисъла на чл. 629б ТЗ. В указания с определение
от 11.10.2019 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните
разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на К. ЕООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 14.06.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на К. ЕООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на К. ЕООД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ К. ЕООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 1431/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: