№ 29
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Елена П. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно
гражданско дело № 20242000500417 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 509 от 05.06.2024 година, постановено по гражд. дело № 595/2021
година по описа на Бургаския окръжен съд, е осъдена Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ж. к. „Лазур“ № 78, вх. 3, ет. 7, ап. 50, да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК **********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я.
и Анг. М., начин на представляване - съвместно от всеки двама изпълнителни директори,
или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, на основание договор за потребителски
кредит № HL 36559/17.04.2008 година сумите, както следва: 31 707.10 швейцарски франка,
дължима за претендирания период 08.05.2016 година - 07.04.2021 година - непогасена
главница и 6 711.35 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за
забава/ за времето от 08.03.2019 година до 07.04.2021 година, ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба - 09.04.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил иска в частта му за разликата над присъдения до
претендирания размер главница от 47 169.26 швейцарски франка и наказателна лихва от 16
433.01 швейцарски франка, както и в частта му за претендираната възнаградителна лихва в
размер на 2 326.44 швейцарски франка за времето 08.05.2018 година - 25.06.2019 година и за
сумата от 556.72 лева - разноски по кредита, включително като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на Й. Н. А. за сумите от 10 755.61 евро и 2 127.74 швейцарски франка,
платени от ответницата при начална липса на основание, при съобразяване неравноправните
клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, съответно чл. 3 ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 на договора за
1
кредит за времето 08.05.2008 година - 20.01.2015 година. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното съдебно решение, в осъдителната му част, е постъпила
въззивна жалба от Й. Н. А., чрез адв. Д. Д. - САК, с която същото се обжалва като
недопустимо и неправилно. Обосновава се нарушение на чл. 299 от ГПК, като се твърди, че
спорът за настоящото вземане вече е решен със сила на пресъдено нещо. Изразява се
позиция за наличие на идентитет на спора по отношение на страните, фактическите
твърдения и правопораждащи факти. Твърди се, че не са налице новонастъпили факти и е
правно ирелевантен посоченият от ищеца период, за който е решил да претендира едно и
също вземане. Поддържа се неравноправност на чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 22 и Приложение
1 към процесния договор за кредит. Изводите на съда за неравноправност само на клаузите
на чл. 6, ал. 2 в частта за приложимия при служебното превалутиране курс на чл. 22, ал. 1 от
договора за кредит, но не и клаузите и частите от клаузи за погасяване на кредита в
швейцарски франкове, били в нарушение на свръхимперативни правни норми за защита на
потребителите и тълкуването им в практиката на СЕС, включително в определението на
СЕС по дело С-117/23 относно яснота и разбираемост на клаузите за погасяване на кредита,
неравноправността и последиците от нея. Според въззивника, механизмът за опреД.е на
размера на кредита в швейцарски франкове не отговаря на изискването за уточняване на
всички фактори, които банката взема предвид при опреД.ето на обменния курс, тъй като
валутният курс, по който се изчислява размерът на кредита и погасителните вноски, посочен
в Приложение 1, зависи изцяло от нейната воля. Във връзка с това се цитират и т. 48 от
Решение по дело С-186/16 и т. 44 от Решение по дело 212/20, като се сочи, че на датата на
сключване на договора кредитополучателката не е знаела и не е могла да изчисли и да
предвиди колко швейцарски франка ще дължи за погасяване на кредита, по какъв курс ще
бъде изчислено задължението й и по какви критерии банката ще определи този курс.
Изтъква се, че валутният риск от увеличението на курса франк/евро се носи от
кредитополучателя, което прави всички клаузи, в които е предвидено погасяване на кредита
в швейцарски франкове неравноправни. Поддържа се, че разбиването на оспорените
договорни клаузи на частично неясни и неравноправни, така че в крайна сметка
потребителят да остане обвързан от задължението да погаси кредита в швейцарски франкове
и да понесе за своя сметка целия валутен риск, е в грубо противоречие с правото на ЕС.
Сочи се, че осъждането на потребителя да плати на банката валута, за закупуването на която
ще са необходими с над 60% повече евро от полученото в заем, не възстановява
положението на потребителя, каквото би било без неравноправните клаузи, а го оставя
обвързан от тях. Инвокира се вътрешно противоречие в мотивите на съда към обжалваното
решение. Претендира се, че произнасянето на Окръжен съд - Бургас по възражението на
въззивника - ответник за нищожност на договора за кредит, противоречи с материалния
закон. Оспорват се изводите на съда, че след премахване на нищожните клаузи не се налага
обявяване недействителността на договора в неговата цялост. Сочи се, че крайният изход на
спора не обосновава премахване и игнориране на неравноправните клаузи за погасяване на
кредита в швейцарски франкове. Навеждат се аргументи, че съдът не е овластен да допълва
или да изменя договор за кредит в чуждестранна валута като тълкува, преразглежда, изменя,
2
заменя, замества или променя съдържанието на неравноправни клаузи за погасяване на
кредита в чуждестранната валута, в която е уговорен. Във въззивната жалба се изтъква, че
потребителят не е дал съгласие да остане обвързан от неравноправните клаузи изцяло или
частично и да поеме за своя сметка реализиралия се валутен иск и увеличеното задължение в
швейцарски франкове. Претендира се още, че се дължи законна лихва само върху вземане на
банката с договорно основание, но не и върху такова с извъндоговорно основание за
връщане на съответната част от предоставената сума по нищожния договор за кредит.
Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита и исковата молба представлявали
покани за изпълнение на договорни задължения в швейцарски франкове с правно основание
нищожните договорни клаузи за валутния риск, които не са дължими. В случая, обаче
банката не поканила кредитополучателя по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да й върне
непогасената част от отпуснатата сума като платена без основание по нищожен договор.
Инвокира се инстанционен контрол за недействителност на договора за кредит в цялост
съобразно практиката на СЕС по дело С-117/23.
Моли се за отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗА пред първата и въззивната инстанции.
Не се ангажират доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
„Юробанк България“ АД, чрез адв. Д. М., в която се навеждат доводи за нейната
неоснователност. Претендира се недопустимост на оплакванията на въззивника по чл. 299 от
ГПК и се сочи, че по този въпрос вече е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, а
именно - определение № 454/26.10.2022 година по в.ч.гр.д. № 376/ 2022 година по описа на
Апелативен съд - Бургас. Отделно се претендира тяхната неоснователност, като се изтъква,
че е отречено качеството на кредитор на банката към онзи момент, а не дължимостта на
претенциите по договора за кредит и се обосновава липса на идентитет между двете дела.
Като нов правопораждащ факт се сочи преминаването на вземанията на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД към „Юробанк България“ АД, която към настоящия момент е носител на
претендираните вземания по процесния договор за кредит. Според въззиваемия, изводите на
Окръжен съд - Бургас, че валутата на кредита е швейцарски франк и кредитополучателят
дължи връщането на сумата в тази валута, са правилни. Цитираната практика на СЕС във
въззивната жалба се разглежда като неотносима към случая. Твърди се, че в нито едно от
посочените решения СЕС не е приел за неравноправна клауза, в която е уговорена валута на
кредита, различна от националната валута. Навеждат се доводи, че „валута на кредита“,
която уговорка е част от основния предмет на кредита и „валутен риск“ са две напълно
различни неща. Неправилно били възприети цитираните от страна на въззивника решения
на СЕС. Твърди се, че дори да бъде приета клаузата относно разпреД.ето на валутния риск за
неравноправна, това не означава, че валутата на кредита не е швейцарски франк. Сочи се, че
съдът е кредитирал именно вариант на заключението, при който дългът е изчислен без да се
3
отчитат промените в курса на швейцарския франк. Според въззиваемия, направената от
Окръжен съд - Бургас преценка за действителност на клаузата, в която е уговорена валута на
кредита, е правилна и същата следва да остане извън преценката за неравноправност.
Оспорват се претенциите на въззивника за нищожност на целия договор за кредит. Твърди
се, че дори да се приеме неравноправност на процесните клаузи, при неприлагане на същите
действат първоначално уговорените условия между страните. Въззиваемата банка изтъква,
че размерът на отпуснатия кредит, приложимият валутен курс и лихвен процент са посочени
в абсолютна стойност, поради което всяка една от тези клаузи е ясна, разбираема и не може
да се приеме нищожност на договора в цялост. Претендира се, че между страните вече е
налице формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на валидно облигационно
правоотношение между тях и въпросът не подлежи на пререшаване.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
решението в обжалваната му част.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д. М.,
срещу решение № 509/05.06.2024 година в отхвърлителната му част. Навеждат се
оплаквания за недопустимо избирателно изключване от страна на първоинстанционния съд
на обстоятелства, по които е формирана сила на пресъдено нещо. Обосновават се
съображения, че след като към 2017 година банката не е кредитор, всяко едно нейно
волеизявление не поражда правен ефект и с връчването на покана през 2016 година,
кредитът не е бил валидно обявен за предсрочно изискуем. Неправилно съдът приел, че не
се дължи възнаградителна лихва след 2016 година, тъй като предсрочната изискуемост била
обявена на 25.06.2019 година с връчването на покана лично на Й. А.. Оспорват се и изводите
на съда относно неравноправността на клаузите за разпреД.ето на валутния риск и се
твърди, че понижаването на курса е за сметка на банката. Кредиторът изпълнил
задължението си да разясни на кредитополучателя възможността от повишаване на
погасителните вноски при промени в стойността на франка. Въззивникът сочи, че освен
наличието на информирано съгласие от страна на А., по кредита са предвидени механизми
за превалутиране на цялото задължение в друга валута или за неговото предсрочно
погасяване. Изтъква се, че преценката за неравноправност на една клауза следва да бъде
правена към момента на сключване на договора, а именно - 17.04.2008 година. Сочи се, че
към този момент сключването на кредити, при които средствата се усвояват в швейцарски
франкове е било обичайна практика, поради приложимия по-нисък лихвен процент. Излага
се становището, че потребителят е следвало да положи дължимата грижа за установяване
тенденцията в движението на валутния курс на швейцарския франк. Въззивникът поддържа,
че направеното възражение за прихващане от насрещната страна останало недоказано по
основание и размер. Заявяването му било и недопустимо, тъй като съдът вече се бил
произнесъл по отношение на надвнесената сума. Поддържа се още, че съдът е следвало да
кредитира вариант на приетото заключение по делото, при който предсрочната изискуемост
била на 25.06.2019 година.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване в цялост
4
претенциите на „Юробанк България“ АД.
По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Й. Н. А., чрез адв. Д. Д. - САК.
Присъединява се към изразеното в нея становище за наличие на сила на пресъдено нещо
между страните по съображенията, развити във въззивната жалба на кредитополучателя.
Поддържа се настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 12.08.2016 година и се сочи,
че същата е установена с влязло в сила решение, с което Окръжен съд - Бургас се е
съобразил. На самостоятелно основание се изтъква, че банката е придобила процесното
вземане на 27.05.2015 година с приложения по делото договор за обратна цесия и е обявила
предсрочната изискуемост с приетата като доказателство нотариална покана. Препраща се
към доводите, наведени във въззивната жалба на страната. Обосновава се липса за надлежна
информираност на кредитополучателя и неравноправност на клаузите за валутния риск.
Сочи се, че в чл. 3, ал. 5 кредиторът е предвидил възможността за себе си да увеличи
лихвения процент до нива, компенсиращи намалението на валутния курс, както и наличието
на различни финансови инструменти, непознати и недостъпни за средния потребител.
Оспорват се доводите на кредитора за възможността на потребителя за компенсация на
неблагоприятните последици за него. Изтъква се, че превалутиране на кредита в евро или
лева става по актуалния увеличен курс на швейцарския франк и потребителят поема за своя
сметка вече увеличения остатък от кредита и целия валутен риск, още повече, че за
превалутиране е необходимо и съгласието на кредитора. Сочи се още, че според твърденията
на въззивника, потребителят е бил информиран за стабилността на курса на швейцарския
франк и се претендира, че за потребителя не е била налице информация за възможно
нарастване на месечните вноски в национална валута. Обосновава се размера на вземането
на потребителя по приетото от съда възражение за прихващане със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, а основанието му - влязлото в сила съдебно решение по
отношение неравноправността на клаузите, с които банката е увеличила лихвата.
Моли се за оставяне на насрещната въззивна жала без уважение.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма
за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При
извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен
съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, по
повод релевираното възражение за недопустимост на същото като постановено в нарушение
на чл. 299 от ГПК, е необходимо да се посочи следното:
С влязло в сила решение № 94 от 10.04.2018 година, постановено по търговско дело
№ 236/2017 година Бургаският окръжен съд е отхвърлил иска на „Юробанк България“ АД
срещу Й. Н. А. за приемане за установено, че ответницата дължи на банката по договор за
потребителски кредит № HL 36599/17.04.2008 година общо сумата от 63 776.96 швейцарски
франка, от която 54 646.12 швейцарски франка - главница за времето от 08.10.2014 година до
19.09.2016 година, ведно със законната лихва от 19.09.2016 година до изплащането; 8 802.65
5
швейцарски франка - договорна лихва за времето от 08.11.2014 година до 19.09.2016 година;
328.19 швейцарски франка - такси за времето от 08.10.2014 година до 19.09.2016 година и
138 лева - банкови такси за времето от 08.10.2014 година до 19.09.2016 година. В мотивите
на този съдебен акт неоснователността на заявените претенции е аргументирана с липсата
на доказателства, от които да се установява качеството на кредитор на банката по сключения
договор за кредит. По-специално съдът е приел, че надлежното доказване на кредиторовото
качество на банката, при наличие на договор за цесия от 30.05.2008 година и уведомяването
на ответницата за нея, е сключването на договор за обратна цесия, на основание на който
банката отново да е придобила правото на вземане по същия договор, което ще я легитимира
материалноправно, какъвто договор при разглеждане на делото не е бил своевременно
представен.
При съобразяване на горното и в резултат на преценка за идентичност между вече
приключилия и настоящия спор се налага извода, че предявения по настоящото дело
осъдителен иск не е недопустим. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК изисква да има пълен
идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право, очертано с
индивидуализиращите го белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието
и субектите на правото. В конкретния случай страните по спора са едни и същи, но
въведените от ищеца правопораждащи факти и обстоятелства, с които са обосновани
претенциите му са различни от тези, при които е разгледан и решен предходния спор. Може
поради това да се заключи, че спорът, по който е образувано настоящото дело е извън
обективните предели на действие на силата на пресъдено нещо на решението по
предходното. Освен това, налице е разлика в периода, за който се твърди неизпълнение по
двете дела, налице е и позоваване на други, различни обстоятелства досежно предсрочната
изискуемост на вземането. От това може да се заключи, че съдържанието на спорното
правоотношение не се покрива с това, предмет на предходното съдебно производство.
По така изложените доводи и съображения, съдът намира изтъкнатите във възивната
жалба на Й. А. доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт за неоснователни.
По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между
страните, че на 17.04.2008 година между същите е сключен договор за потребителски кредит
HL 36559, по силата който банката е предоставила на ответницата - кредитополучател
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 46 750 евро по търговски курс „купува“ за
швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване кредита, който
кредитополучателят се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Посочено е в чл. 2 от писменото съглашение, че разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в банката; усвоеният кредит в
6
швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
„купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя. Според чл. 3, кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия и лихвен процент /БЛП/ за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1.65 пункта; към момента на сключване на договора БЛП е в
размер на 4.5%. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. За новия БЛП банката
уведомява кредитополучателя чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Според чл. 6, ал. 2, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която той е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по
своите сметки в банката, погасяването на кредита от последната се извършва освен във
валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курса на банката „продава“ за швейцарския франк към лева/евро,
за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно ал. 3 на разглежданата норма, ако
по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищните кредити, размерът
на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие. В чл. 21 от договора е дефиниран употребявания в него термин превалутиране,
като е записано, че същото се определя като промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. Разпоредбата
на чл. 22, ал. 1 от сключеното между страните писмено съглашение съдържа декларация на
кредитополучателя, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите
по чл. 6, ал. 2 от същия повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в евро, като в тази връзка напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен и поема всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на същия член също се съдържа декларация
на кредитополучателя, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от процесния договор, както и че е
съгласен с настъпването им.
Не е спорно също така, че с влязло в сила решение № 3222 от 24.03.2016 година,
постановено по гражд. дело № 27043/2015 година ищецът в настоящото производство е
7
осъден да заплати на ответницата в същото сумата от 4 188.37 швейцарски франка,
представляваща разликата между предварително договорените анюитетни вноски и
заплатените от последната завишени такива за периода от 08.06.2010 година до 08.09.2014
година. В мотивите на така постановения съдебен акт съдът е приел, че клаузите на чл. 3, ал.
1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор са неравноправни, а оттам и
частично нищожни, поради което и не следва да се прилагат.
С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за
неравноправност на клаузите относно валутата на кредита, като е посочила, че тези клаузи,
по силата на които кредитополучателят дължи връщане на кредита в швейцарски франкове -
чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1, както и всички останали такива в
договора, в които е предвидено това задължение са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от ЗЗП поради неравноправност. Въвела е,
освен това и възражение за нищожност на целия договор за кредит, като е поддържала в
процеса, че неравноправността на клаузите, уреждащи основния предмет на договора за
кредит има за последица нищожност на целия договор.
По делото е безспорно, че ответницата като физическо лице, на което по силата на
сключения с банката през 2008 година договор е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на
потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката - ответник съответно се явява
търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Сключеният между страните договор за кредит определя, че кредитополучателят
получава равностойността в швейцарски франкове на 46 750 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. В същия не е
посочено на каква точно сума в швейцарски франкове се равняват 46 750 евро към момента
на сключването му; такова посочване се съдържа единствено в приложението, подписано
след това, на 08.05.2008 година, т. е. 21 дни след сключване на договора, учредяване на
обезпечението и отпускането на паричната сума в евро. Това налага извода, че към датата на
сключване на договора кредитополучателят е бил в обективна невъзможност да узнае каква
точно сума ще дължи да върне на банката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, тази неизвестна
равностойност се превежда по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски
франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 3 от
договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 1 се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк
на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя. Следователно, от сметката, по която е била преведена
сумата в швейцарски франкове, кредитополучателят не е усвоил кредита си, а го е усвоил и
то в евро от друга, по която банката е превела сума в евро, след като служебно я е
превалутирала по курса си швейцарски франк/евро към деня на усвояването.
От горното се налага извода, че кредитополучателят се е съгласил да погасява
кредита си в друга валута - швейцарски франкове, като курсът, по който се определя
8
равностойността на дължимата в швейцарски франкове погасителна вноска, се определя от
банката към деня на съответното плащане.
При това положение, при покачване на курса на франка спрямо лева,
кредитополучателят ще внася по-голяма сума в евро за една и съща по размер вноска в
швейцарски франкове. От разликата в курса на франка към еврото към момента на
отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него банката печели
наред с уговореното възнаграждение за предоставяне на средствата в размер на
договорената лихва. В резултат потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен
риск, а равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя значително се
нарушава във вреда на последния.
Това се отнася до клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, в това
число разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2.
Със спорната клауза на чл. 22, ал. 1 от кредитния договор, кредитополучателят поема
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро,
като в ал. 2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Според чл. 21 от договора,
превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същата.
С оглед чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, посочената по-горе клауза на чл. 22, ал. 1 от договора за
кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което
се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 750 евро; 2/
независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3/
швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро
преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в
евро по негова сметка. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя
към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на
кредита е в резервната валута на страната - в евро.
Клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента
на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация,
която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск
за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при
значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
9
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в
посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на
потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е
сключил кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита
паричен ресурс не в тази валута и при клауза в договора, възпрепятстваща реалното
предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове /блокирана сметка/.
Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел
предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент,
доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни
валути. На потребителя, обаче като по-слабата страна в правоотношението, включително с
оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор
за потребителски кредит със срок на издължаване от 180 месеца /15 години/ какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е
неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, включително чрез застраховането
му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по-слабата страна по договора за възможните промени в
обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Липсата на информация в дългосрочен план за котировките на
швейцарския франк, го принуждава да се съгласява с установените предварително от
търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Банката с оглед експертната
си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в
посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е
нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в
швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен
потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената
чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне
/С-186/16, С-415/11/.
С оглед на горното, с оспорените клаузи във вреда на потребителя и върху него се
прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по кредитния договор, поради което и същите са неравноправни
/така и в решение № 295/22.02.2019 година по търг. дело № 3539/2015 година на ВКС, ІІ т.
о./.
При така констатираната неравноправност на посочените и обсъдени по-горе клаузи,
съдът намира, че не може да бъде споделен извода на окръжния съд, че може да се
10
възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото то би било без
тяхното наличие, както и че договора може да се прилага и изпълнява без тези клаузи,
предвид разпоредбата на чл. 430 от ТЗ, а също така, че запазването на действието на
договора без тези неравноправни клаузи не противоречи на интересите на
кредитополучателя-потребител.
Настоящата инстанция намира, че описаните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от
договора за кредит имат икономически смисъл единствено съвместно с клаузите на чл. 1 и
чл. 2, като заедно с тях определят основния предмет на договора - предоставя се кредит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарския франк към еврото по
курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита,
което се осъществява чрез превод по блокирана сметка в швейцарски франкове, която сума
се превалутира служебно от банката в същия ден, и на кредитополучателя се предоставят
заемни средства в размер на 46 750 евро. Последният дължи да погасява кредита на месечни
вноски във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си,
но има средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева. Кредитополучателят декларира,
че е съгласен, че промяната в курс купува/продава на швейцарския франк към българския
лев може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски, с оглед на
което напълно приема да носи за своя сметка валутния риск. Преценката за липса на
прозрачност на групата клаузи, отговарящи на определението „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, и оттам за неравноправния им
характер води до извод, че целият договор за кредит се явява недействителен, тъй като не
може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи. Предвид това, че тази негова
порочност е заявена от ответницата още в отговора на исковата молба и последователно тази
теза е била поддържана в хода на производството, следва да се приеме, че тя ясно е заявила
желанието си да се ползва от защитната система, регламентирана в посочената по-горе
Директива. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в националното ни
законодателство не съществува нормативна разпоредба, която да указва начин за
превалутиране на договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, в случай на
констатирана неравноправност на негови клаузи /така и в решение № 50011 от 26.11.2024
година на ВКС по търг. дело № 1060/2022 година, I т. о./.
При така установената недействителност на процесния договор за кредит всяка от
страните дължи на другата полученото без основание - ответницата дължи дадените и в заем
46 750 евро, а банката е задължена за евентуални суми, платени над така посочения размер
/в този смисъл е изрично посоченото в цитираното по-горе решение на ВКС/. По делото от
приетото заключение на вещото лице по допуснатата и извършена в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза /лист № 451/ се установява, че сумата,
11
служеща за погасяване на задълженията по кредита е в размер на 76 645.01 швейцарски
франка с равностойност на 46 229.47 евро. На 16.02.2018 година банката е направила
плащане към ответницата в размер на 4 1887.37 швейцарски франка за надплатени лихви.
След приспадане на извършеното плащане от банката към ответницата сумата, служеща за
погасяване на задълженията по кредита е на обща стойност 72 456.64 швейцарски франка с
равностойност на 43 703.23 евро. Тук е необходимо да се посочи, че тези стойности са
изведени от второто вещо лице, като първо е изчислена сумата в швейцарски франкове при
съобразяване на курсовите разлики за периода от сключване на договора до предсрочната
изискуемост и до датата на предявяване на иска, получената сума е преизчислена в евро, а
последната е преизчислена отново в швейцарски франкове по курс от 1.657924, т. е. този,
който е действал към 08.05.20008 година; отразен е като такъв в Приложение № 1 и е
единствения, който следва да намери приложение. По този начин е получена сумата от
72 456.64 швейцарски франка с равностойност на 43 703.23 евро по горепосочения курс.
След като по договора ответницата е получила 46 750 евро, а е платила 43 703.23 евро,
същата дължи на ответната банка единствено сумата от 3 046.77 евро като равностойност на
5 051.36 швейцарски франка /77 508 швейцарски франка, посочени в Приложение №1 като
равностойност на 46 750 евро - 72 456.64 швейцарски франка като равностойност на
43 703.23 евро, изчислени и посочени в заключението от вещото лице като сума, заплатена
от ответницата/. Предвид така приетото от съда, възражението за прихващане, заявено от
ответната страна не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като е направено със суми,
включени в общия размер на платените такива от нея, които фактически са съобразени.
Тук е необходимо да се посочи, че гарантирането на правата и законните интереси и
на двете страни налага разрешаването на възникналия между тях спор във връзка и повод
създаденото през 2008 година правоотношение в настоящия процес. Несъмнено запазването
на паритета и предотвратяване неоснователното разместване на блага след установяване на
неговата недействителност е в интерес както на ищеца, така и на ответницата. Дадените от
СЕС в най-общ план разяснения /решение по дело С-472/20, т. 50 и 55, решение по дело С-
705/21, т. 39/ са, че обявяването на договора за недействителен има реституционен ефект и
всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание, т. е. отношенията
между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. При фактите
по искова молба и констатациите на съда във връзка с тях тази реституция може да бъде
осъществена и по настоящото дело, още повече на фона на приетата след сключване на
договора норма на чл. 23 от ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23 от Директива
2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, и
практиката на касационната инстанция, че при иск за договорно неизпълнение тази норма
има приложимост /решение № 50259 от 12.01.2023 година на ВКС по гражд. дело №
3620/2021 година, III г. о., както и цитираните в решение № 50086 от 21.12.2023 година на
ВКС по търг. дело № 1027/2022 година, I т. о. съдебни решения и посоченото в него в
горната насока/. Така казаното следва да се разбира в смисъл, че подобна реституция в
производство от вида и с правно основание като настоящото е позната, допустима, прилага
се като отговаряща на смисъла и разума на действащите правни норми.
12
Предвид изложеното до тук, решението следва да се отмени в частта, в която Й. Н. А.
е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, на основание договор за
потребителски кредит № HL 36559/17.04.2008 година, главница над размера на сумата от
5 051.36 швейцарски франка като равностойност 3 046.77 евро по курс 1.657924 към датата
на усвояване на посочената в Приложение №1 сума - равностойност на 46 750 евро към
същата дата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
09.04.2021 година до окончателното плащане до уважения размер от 31 707.10 швейцарски
франка, дължима за периода от 08.05.2016 година - 07.04.2021 година - непогасена главница,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 09.04.2021
година до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която в полза на
банката е присъдена сумата от 6 711.35 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие
/обезщетение за забава/ за времето от 08.03.2019 година до 07.04.2021 година и постановено
ново, с което същите бъдат отхвърлени. По отношение на лихвата следва да се посочи, че
началния и момент е определен съобразно заявеното от ищеца с исковата молба и при
съобразяване, че липсва покана от по-ранен момент до ответницата за връщане на сумата.
По разноските:
На въззивника-ищец, съобразно изхода на делото и отхвърлената част от исковете
следва да бъде присъдена сумата от 520.85 лева за разноски пред първата инстанция, в която
се включват всички суми, посочени от него в списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред
същата, включително адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция на същия за
защита по неговата жалба разноски не следва да бъдат присъждани. Такива му се следват
във връзка с жалбата на другата страна, счетена за частично основателна, но по делото няма
данни за сторени такива. Единствената разноска пред въззивния съд, за която са налични
доказателства е за сумата от 1139 лева за държавна такса, която обаче е внесена във връзка с
депозираната от него въззивна жалба. Такива за уговорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение липсват ангажирани. Поради това на същия разноски пред въззивната
инстанция не следва да бъдат присъждани.
На въззивницата-ответница следва да бъде присъдена сумата от 522.06 лева за
разноски пред първата инстанция. Същите са определени от съда съобразно отхвърлената
част от исковете и при съобразяване на съдържанието на списъка по чл. 80 от ГПК,
представен и от тази страна по делото пред БОС. Разноски пред настоящата инстанция не
следва да и бъдат присъждани, тъй като такива не са сторени от нея - същата е освободена
от заплащането на държавна такса и разноски, поради което и не е внесла такса по своята
въззивна жалба.
Претендира се от нея заплащането на адвокатско възнаграждение и за двете
инстанции, уговорено като платимо между нея и пълномощника и при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
По отношение на така отправеното искане, съдът съобрази следното:
Ищецът по делото както пред първата, така и пред настоящата инстанция е заявил
възражение, че не са налице предпоставките на чл. 38 от ЗА за присъждане на
13
възнаграждение на осъществилия процесуално представителство по отношение на
ответницата адвокат. Същото е неоснователно. В настоящия случай на ответницата е оказана
безплатна адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и
съдействие, в които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.
38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от ЗА. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1
от ЗА основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото пред първоинстанционния съд и във въззивното производство процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по
чл. 38, ал. 2 от ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 година по дело С-438/22
година е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана
практика на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 година по търг. дело
№ 1908/2022 година на ВКС, I т. о. и други, в която е застъпено становище за несъответствие
с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към регламентираните от
Наредба № 1/2004 година минимални размери на адвокатските възнаграждения и е прието,
че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при опреД.е служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че на адвокат Д. Д. за осъщественото
14
спрямо ответницата процесуално представителство и защита следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 8 500 лева за първата инстанция и 5 500 лева за настоящата
инстанция. Тези размери на възнаграждението пред всяка една от инстанции съответстват на
фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес, обема на осъществената
работа от адвоката пред съответната инстанция, както и изхода на спора. Наред с това
въззивният съд взе предвид и съобрази и успешно защитения материален интерес пред него,
обема на извършената работа по защитата на ответницата във въззивното производство,
както и липсата на процесуални усложнения пред въззивната инстанция. По тези
съображения на процесуалния пълномощник на ответната страна следва да бъдат присъдени
посочените по-горе суми.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 509 от 05.06.2024 година, постановено по гражданско дело
№ 595/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, в която Й. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, ж. к. „Лазур“ № 78, вх. 3, ет. 7, ап. 50, е осъдена да заплати
на „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище град София и адрес на
управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я. и Анг. М., начин на представляване -
съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с
изпълнителен директор, на основание договор за потребителски кредит № HL
36559/17.04.2008 година, главница над размера на сумата от 5 051.36 швейцарски франка,
равняващи се на 3 046.77 евро по курс на еврото към франка от 1.6579236 към датата на
усвояване на сумата по кредита - 08.05.2008 година, ведно със законната лихва до размера на
присъдената такава от 31 707.10 швейцарски франка, дължима за претендирания период
08.05.2016 година - 07.04.2021 година - непогасена главница, ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба - 09.04.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 6 711.35 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие /обезщетение
за забава/ за времето от 08.03.2019 година до 07.04.2021 година, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със
седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я. и Анг. М., начин на
представляване - съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист,
заедно с изпълнителен директор против Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж.
к. „Лазур“ № 78, вх. 3, ет. 7, ап. 50 за заплащане на главница над размера на сумата от
5 051.36 швейцарски франка, равняващи се на 3 046.77 евро по курс на еврото към франка
от 1.6579236 към датата на усвояване на сумата по кредита - 08.05.2008 година, ведно със
15
законната лихва до размера на присъдената такава от 31 707.10 швейцарски франка,
дължима за претендирания период 08.05.2016 година - 07.04.2021 година - непогасена
главница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба -
09.04.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 6 711.35 швейцарски франка - наказателна лихва
за просрочие /обезщетение за забава/ за времето от 08.03.2019 година до 07.04.2021 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 509 от 05.06.2024 година, постановено по гражданско
дело № 595/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯВА решение № 509 от 05.06.2024 година, постановено по гражданско дело
№ 595/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж. к. „Лазур“ № 78, вх. 3,
ет. 7, ап. 50 да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище град
София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано
от изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я. и Анг. М., начин на представляване -
съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с
изпълнителен директор сумата от 520.85 /петстотин и двадесет лева и осемдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище град София и
адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я. и Анг. М., начин на представляване -
съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с
изпълнителен директор да заплати на Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж. к.
„Лазур“ № 78, вх. 3, ет. 7, ап. 50 сумата от 522.06 /петстотин двадесет и два лева и шест
стотинки/ лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище град София и
адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я. и Анг. М., начин на представляване -
съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с
изпълнителен директор да заплати на адвокат Д. З. Д., САК, с адрес град София, бул. „Овча
купел“ №26-Б общо сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляваща
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство пред
Бургаския окръжен съд /8 500 лева/ и пред Бургаския апелативен съд /5 500 лева/.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17