Р Е Ш Е Н И
Е № 1749
гр. Пловдив,
09.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18777 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба на Р.П.К., ЕГН **********, против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявен иск за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1346.17 лв. – остатък от просрочена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит
от 30.05.2006 г., за което вземане е издаден изп.лист по ч. гр. д. № №
1728/2007 г. по описа на ПРС, и било образувано изп. дело № ***г. по описа на ***,
рег. № ***.
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 1728/2007 г. по описа
на ПРС, кредиторът „ОББ“ АД се снабдил с изпълнителен лист от 21.03.2007 г. за следните
суми: сумата от 7974.02 лева- главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 30.05.2006 г., сумата от 755.20 лева- договорни лихви за
периода 10.08.2006 г.- 18.03.2007 г., сумата от 22.30 лв. наказателна лихва за
периода 10.08.2006 г. до 18.03.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.03.2007 г., както и сумата от 477.58 лева- разноски по
производството. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп. дело №
***г. по описа на ***, рег. № ***. По силата на договор за цесия от 31.01.2018
г. „ОББ“ АД прехвърлило своите вземания по договора на ответника. Твърди, че с молба
от 21.06.2018 г. ответникът поискал да бъде конституиран като взискател в качеството
си на частен правоприемник на кредитора по листа. Ищецът бил погасил голяма
част от дължимите суми по изп. лист – 10256.51 лв. Към момента непогасения
остатък от главница бил 1346.17 лв. Тъй като за периода 23.09.2008 г.-
17.11.2011 г. по изпълнителното дело не било извършено никакво изпълнително действие,
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, делото се следвало да се счита за прекратено
по силата на закона от 23.09.2010 г. Давността за главницата била 5 годишна и
изтекла на 23.09.2013г.
Предвид изложеното, моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба. Искът бил допустим, но
неоснователен. По изпълнителното дело в периода 2008 г. – 2016 г. били
извършени редица изпълнителни действия, както и били осъществени плащания вкл.
и през 2018 г. Счита, че приложението на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК следва да е занапред – позовава се на решение по гр. д. №
2382/2017 г. на IV г. о. на ВКС. Давността по изпълнителното дело била
спряла да тече до 26.06.2015 г., поради което не била настъпила перемпция и не
била настъпила погасителна давност на вземанията. Не се спори относно
възникналото облигационно правоотношение по договор за кредит и прехвърлянето
на вземанията на ответника с договор за цесия. Моли искът да се отхвърли. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. В тежест на ищеца е да установи, че
срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното
дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже
твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение –
че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата
главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението,
респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по задължението,
наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и прехвърлянето на
вземането с договор за цесия от „ОББ“ АД.
Между страните не се спори, че е издаден изп. лист по ч. гр. д.
№ № 1728/ 2007 г. по описа на ПРС в полза на „ОББ“ АД срещу Р.П.К. въз основа на молба за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание за вземания по договор за предоставяне
на потребителски кредит от 30.05.2006 г. сключен от ищеца с „ОББ“ АД, които са
прехвърлени с договор за цесия от 31.01.2018 г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД, както и,
че е образувано въз основа на процесния изпълнителния лист изп. дело № ***г. по
описа на ***, рег. № ***, които обстоятелства са отделени като безспорни с
Определение на съда от 22.01.2019 г.
Безспорно е и че остатъка от
главницата по договора за кредит възлиза на сумата от 1346.17 лева.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на
делото произтича от договор за банков кредит, сключен с „ОББ“ АД, прехвърлено на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД
за общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от
момента на образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на
ответника, че в случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно
решение, доколкото същото е постановено след образуване на изпълнителното
производство, поради което следвало да
се приложи Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което
в изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение за
неоснователно, доколкото настоящото производство е образувано след
постановяване на обсъжданото Тълкувателно решение. С него не се създава нова
правна норма или да се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от
датата на постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и
същото следва да бъде съобразено от момента на постановяването си по висящите
изпълнителни дела. В този смисъл Решение
№ 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по описа на ВКС III ГО, Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г.
на ВКС, IV ГО, чиито становища настоящият състав споделя. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат
действие по отношение на висящите към момента на постановяването му
изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното
становище с цитираното от ответника Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. IV ГО на ВКС.
С оглед изложеното и по арг. чл.115 ЗЗД с образуване на
изпълнителното производство не е спряла да тече погасителната давност.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 16.04.2007 г. на „ОББ“ АД /л.33/
за образуване на изп.д. № ***г. по описа на *** срещу ищеца, доколкото в
нея кредиторът е направил искане да бъде приложен конкретен изпълнителен способ
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Следващите изпълнителни действия, които съдът приема, че прекъсват
давността е налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата в
„Унитемп“ ООД, връчен на третото задължено лице – работодател на 10.08.2007 г. /л.55/ и наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца в „Секюрити група“, връчен на работодателя на
16.06.2008 г. /л.73 и л.78/, както и
наложен запор на пенсията на ищеца от 29.08.2008
г. /л.82/.
В резултат на наложените запори са извършвани удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца в „Унитемп“ ООД и в „Секюрити Груп Алфа“, както са
извършвани и удръжки от пенсията на ищеца от НОИ. В тази връзка съдът приема
като доказателство, удостоверяващо плащанията по наложените запори, приложената
по делото счетоводна справка от *** /л.366-367/, от която е видно на коя дата,
от кого и в какъв размер са постъпвали суми по изп. дело № ***г. От справката
се установява, че за периода от 14.08.2007
г. до 15.10.2007 г. са извършвани плащания по изпълнителното дело по
наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца в „Унигард“, а ежемесечно в
периода от 18.09.2008 г. до 11.08.2014
г. са извършвани плащания по наложени запори на трудово възнаграждение на
ищеца от „Секюрити Груп Алфа“ и по наложен запор на пенсията на ищеца от НОИ.
Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение с плащанията на трети
задължени лица се прекъсва погасителна давност, доколкото тези плащания са в
изпълнение на приложен изпълнителен способ. Съдът приема, че с всяко едно от
извършените плащания е прекъсната давността за цялото вземана, предмет на
изпълнителното дело, доколкото плащанията са извършвани в резултат на приложени
изпълнителни способи.
Удръжки и плащания от наложения запор върху пенсията на ищеца са извършвани
и след дата 11.08.2014 г., включително до 2018 г., но по делото липсват
доказателства, които да удостоверяват кога са извършените плащания и дали са
доброволни или в резултата на принудителни изпълнителни действия. За
направените плащания съдът прави извод от извършени разпределения на
постъпилите суми и плащания по разпределението на взискателя „ОББ“ АД /л.368 и
следващи/ и Уведомления от НОИ, с които заявяват каква сума ще се удържа от
пенсията на ищеца, но съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение
извършването на разпределението и плащането по разпределението не прекъсват
давността. Факта е, че такива плащания са извършвани и след посочената дата, които
също са прекъсвали давността.
От дата 11.08.2014 г., последнта датата, на която е извършено плащане по
наложен запор, съгласно счетоводната справка на ***до предявяване на иска на
26.11.2018 г. не е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД 5-годишна погасителна
давност за процесното вземане. Предвид това обстоятелство е ирелевантно дали
след дата 11.08.2014 г. са извършвани валидни изпълнителни действия, които да
доведат до прекъсване на давността, както и дали е настъпила
перемпция, поради което съдът намира за не необходимо да изследва,
извършваните след тази дата действия по изпълнителното.
С оглед изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника, който не е направил искане
в тази насока нито в отговора на исковата молба, нито до приключване на устните
състезания по делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.К., ЕГН **********,
с адрес: *** против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров
- Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.И.М.Т – ***, иск за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1346.17 лв. – остатък от
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.05.2006 г.,
сключен с „ОББ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “ЕОС Матрикс” ЕООД с
договор за продажба на вземания от 31.08.2018 г., за което вземане е издаден
изп.лист по ч. гр. д. № № 1728/2007 г. по описа на ПРС и било образувано изп. дело
№ ***г. по описа на ***, рег. № ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ