Р Е Ш Е Н И Е №260131
07.02.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 19361/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по исков спор .
Субективно съединени искове на Т.Н.П., ЕГН
**********,***, против „Бест Файненс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ЖК „Манастирски
ливади”, комплекс „Бокар” бл. 35, партер, с правно основание в чл. 124 от от ГПК и 22 от Закона за потребителския
кредит, и на Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, против П. , с правно основание в
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, 86, 92 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 240 от същия
закон и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит.
С
предявената първоначално от П. искова молба се твърди, че на 02.09.2019г., П.
получила от ответника писмо, с което била поканена да му заплати сума от 541.98
лева, представляваща просрочено задължение по договор между страните № ********.
Такъв договор между страните не бил сключван изобщо, тъй като П. станала
„жертва на кражба на лични данни”.
Изложени са доводи, че дори да има договор, то същият е недействителен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит , тъй като на били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, размера на договорената възнаградителна
лихва, разпределението на вноските между лихва и главница, начина на
изчисляване на годишния процент на разходите по договора , не била подписана
всяка от страниците на договора, а договорката за размера на кредиторовото
възнаграждение била нищожна, защото същия надвишавал повече от три пъти размера на
законната лихва.
С оглед казаното, се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че Т.П. не му дължи сума от 541.98 лева – главница по договор между страните №*************, и да се
присъдят направените по делото разноски.
В отделно производство „Бест Файненс“ ООД,
ЕИК *********, твърди наличието на договора под № ********* , сключен между страните на дата 17.06.2019 година. Според договореното , П. получила в заем сума от 800 лева, които
се задължила да върне, ведно със кредиторово възнаграждение в размер на 133.66
лева, като кредиторът приел плащане на части – на общо 18 двуседмични вноски от
по 80.25 лева, и една последна от 80.21 лева, като в размера на вноските била
включена и неустойка, договорена в случай,
че кредитополучателя не представи обезпечение на вземанията на кредитора по
договора. Договорено било и заплащането на разходите, направени от кредитора за
събирането на вземането.
П. изпаднала в забава да плати
договореното точно.Останали за плащане суми, за които кредиторът се снабдил ъс
заповед за плащане № 2113, издадена по частното дело № 4478 по описа на ПРС за 2020г.
П. възразила против така издадената заповед. Затова се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. вземане
по договора в следните размери: 763.62 лв. главница по договор за потребителски
кредит №********, 120.86 лв. договорна лихва за периода 01.07.2019 год. –
24.02.2020 год., мораторна лихва от 24.64лв. за периода от 15.07.2019 год. –
25.02.2020 год., и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
14.04.2020г до окончателното изплащане на вземането. И двете страни
искат присъждане на направените по делото разноски.
Съдът е намерил връзка между делата и ги
обединил, за да се произнесе с общо решение. В една част, производството по
делото е било прекратено на основанието по чл. 130 от ГПК.
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 124 от ЗЗД, вр. с 422 ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД,
чл. 240 от същия закон и чл. 9 и сл. от ЗПК.
Вещите лица по проведените съдебно-графологични
експертизи дават заключения, че подписа на разписката по договор за
потребителски кредит „Бест Файненс“ ООД № ************ е положен от Т.П..
Исковете не са предявени като частични. Отрицателния
установителен иск на П. за недължимост на вземането за главница поради
недействителност на договора е бил изначално допустим, но не препятства издаването
на заповед за плащане на същата главница в полза на кредитора, тъй като вида на
търсената защита е различен; не може да се отрече или забави по този начин
правото на кредитора да търси принудително изпълнение на притезанието си и
затова в конкретната хипотеза нормата на чл. 126 от ГПК е неприложима. На
следващо място, липсва пълна идентичност между размера на вземането за
главница, което според кредитора по договора е 763.62 лева, докато длъжникът
иска да се установи, че не дължи 541.98 лева от същата; независимо от
претендирания, респ,. отречения размер, спорното притезание е едно и също –
вземане за главница по договор. Тъй като
при предявен иск по чл. 422 от ГПК за право, снабдено със изпълнителна сила,
длъжникът няма интерес от частичен отрицателен установителен иск за същото
право, то и производството по иска на П. за недължимост на вземането за
главница следва да се прекрати; съдът
обаче трябва се произнесе по наведените в исковата й молба доводи за
несъществуването в качеството им на възражения против иска на кредитора по чл.
422 от ГПК.
По същество, съдът съобрази
следното:
Копие от договора е представено на л. 6 от
дело № 8296 по описа на ПРС за 2020г. От него личи, че страните са договорили П.
да получи назаем сума от 800 лева, която да върне на 19 равни двуседмични
вноски, 18 броя от които по 80.25 лева и една от 80.21 лева, при договорена
възнаградителна лихва от 41 % годишно, и годишен процент на разходите от 49.65 процента.
Освен главницата и лихвата, този размер на вноската включвал и 31. 11 лева – 1/19 част от общо договорена
неустойка при непредставено обезпечение на кредитора по договора. На л.5 от
същото дело е представено и копие от разписка за извършено плащане под номер ***************
, от която личи, че П. е получила чрез платежната система на „Изи Пей „ сума от
800 лева, с посочено в самата разписка основание „договор № *******“. Вещите
лица по проведените две графологични експертизи са категорични, че подписа под
разписката е положен от П., и съдът кредитира заключенията им. Като се има
предвид, че договора за заем е винаги реален, съдът приема сключването му
именно от ответника, което означава, че няма как да се сподели становището й,
че договора е нищожен поради липса на съгласие за сключването му.
Тъй като П. е потребител по смисъла на чл. 9
от Закона за потребителския кредит, този закон е приложим в отношенията между
страните, в редакцията си към датата на сключването на договора.
Договорът е писмен.
В
договора има посочване на размера на кредиторовото възнаграждение и на годишния
лихвен процент. Има погасителен план, с посочване на размера на вноските, както
и на отделните компоненти на вноската; годишният процент на разходите се
изчислява по методиката на приложение № 1 към ЗПК, при което няма нужда или
нормативно изискване в договора да бъде посочен начина , по който годишния
процент на разходите се формира. Пороци, водещи до недействителност на договора
по смисъла на чл. 22 от ЗПК не се откриха.
За
пълнота, нито едно от въраженията на П. против съществуването на вземането, дори
основателно, не може да доведе до недължимост на главницата по договора.
Не е недействителна клаузата, определяща
размера на договореното кредиторово възнаграждение в размер на 41 % годишно (
върху непогасената част от главницата ). Тя не е в противоречие с добрите
нрави, тъй като е нормативно регулирана. Договорната лихва е част от
методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на
годишния процент на разходите, който на свой ред е лимитиран императивно
по размера си. Тоест, възможния
максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и
опосредено, при което довода за противоречие на размера на кредиторовото
възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с
практиката на съдилищата , според която противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014г. на I т. о. на
ВКС и др. ), но тази практика е формирана и следвана преди въвеждането на
максимален размер на ГПР в позитивното право.
Или , съдът съдът приема иска за реално
изпълнение на договорно задължение и обезщетение за забавата да е основателен в
пълен размер. Производството по иска по чл. 124 от ГПК следва да бъде
прекратено .
Разноските се понасят от страните
пропорционално; П. има право на разноски, изчислени съответно на прекратената
част от исковете. Общият размер на направените от кредитора разноски по двете
дела е 661.10 лева, тези разноски са направени единствено по исковото да се
установи вземането на договорно основание, и
пропорционално на уважената част, дължат се 393.53 лева (661.10/1527.24*909.12 лева, колкото са признати
като съществуващо и изпълняемо вземане).
Не могат да се зачетат в полза на Т. П.
направените за съдействието по иска по чл.124 от ГПК разноски, тъй като
производството по него е било прекратено; разноските за експертизи или държавни
такси не могат да се вменят в тежест на кредитора, тъй като тези експертизи не
са направени за защитата по предявения на договорно основание иск, а и експертизите са ангажирани за отричане на
положен от нея подпис, което се е оказало неоснователно. Затова в полза на П. се присъжда само съответната част от
платения ( общо ) хонорар на адвокат и
държавните такси за съдебните удостоверения, общо 610 лева. Пропорционално на
прекратената част, дължат се 246.88 лева
( 610/1527.24*618.12 лева , колкото е
прекратената част от исковете за реално изпълнение ).
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Прекратява производството по иска
на Т.Н.П., ЕГН **********,***, да се признае за установено по отношение на
„Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс
„Бокар” бл. 35, партер, че ищеца не дължи плащане на сумата от 541.98 лева,
представляваща просрочено задължение за главница по договор между страните № **********,
поради недопустимост.
Признава за установено по отношение на Т.Н.П.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл.35, партер, следните суми
по договор № *******, за който е издадена заповед за плащане № 2113 по частното
дело № 4478/20 , ПРС: 763.62 лв. главница, 120.86 лв. договорна лихва за
периода 01.07.2019 год. – 24.02.2020 год., мораторна лихва от 24.64лв. за
периода от 15.07.2019 год. – 25.02.2020 год., и законната лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
- 14.04.2020г до окончателното изплащане
на вземането.
Осъжда Т.Н.П., ЕГН **********,***,
да заплати на „Бест Файненс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, ЖК „Манастирски
ливади”, комплекс „Бокар” бл.35, партер, сумата от 393.53 лева разноски по делата.
Осъжда „Бест Файненс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ЖК „Манастирски ливади”, комплекс „Бокар” бл.35, партер, да
заплати на Т.Н.П., ЕГН **********,***, сумата от 246.88 лева разноски по
делата.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните. В частта, с която производството
е било прекратено , то има характер на определение и се обжалва пред състав на
ОС ПЛовдив , но в срок от една седмица от датата на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ