Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2140 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на
иска 681.72 лв. – главница, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 273.56 лв. – договорна лихва и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 151.70 лв. –лихва за забава.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.срещу Н.А.В.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 15.09.2017 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „***“ ЕАД, ЕИК ***и „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-***от дата 17.02.2017 г. между „***“ ЕАД и Н.А.В.
е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договора
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна
на „***“ ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Твърди,
че „***“ ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „***“
ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX-14526299/
19.09.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Твърди, че писмото се
върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“.
На 20.03.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№
УПЦ-С-БНП/CREX-.***/ 20.03.2019 г. за станалата продажба чрез куриер на същия
адрес на длъжника. Писмото отново се върнало в цялост. Твърди, че на основание
чл. 7 от Условията по договора, всички съобщения с изявления на Кредитора,
отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес предоставен от
Кредитополучателя. Към настоящата искова молба представяме копие от
Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/СЯЕХ-***/20.03.2019 г. за извършената цесия
от страна на „*** С.А“, универсален правоприемник на „***“ ЕАД, което да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.
о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по депото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за потребителски паричен заем, не е погасено, моли да бъде
прието, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Развива съображения, че
уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно
с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на 17.02.2017 г. между „***" ЕАД, като
Кредитор и Н.А.В. като Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с № CREX-14526299, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, като Заемателя е закупил ***марка ***, модел ***.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучатепя
се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Твърди, че
размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „Размер на кредита“, който представлява сбор от следните компоненти: обща
цена на стоките: 598,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“: 100,46 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на
застрахователния агент „***" ЕАД, като застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Твърди, че така, общият размер на
кредита е 698,46 лв., който включва в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“, която сума
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Твърди, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя, а именно ***- М М.С.
ООД. Твърди, че извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучатепя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучатепя, и създава задължение за
Кредитополучатепя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Твърди, че погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и
е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 995,28 лв. Твърди, че така договорната лихва по кредита
е уговорена от страните в размер на 296,82 лв. Твърди, че на основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.02.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 41,47 лв., при първа погасителна вноска 20.03.2017
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2019 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 3, пр.
2 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Твърди, че в конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучатепя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост считано от 20.05.2017 г., която дата
представлява падежа на трета погасителна вноска. Твърди, че съгласно условия
към договор за кредит, чл.3, пр.1, за покупка на стоки или услуги, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. Твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода
от 21.05.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда която е в общ размер
на 151,70 лева. Твърди, че длъжникът не е заплатила изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Твърди, че сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 40,00 лв., с която са погасени, както следва- договорна лихва:23,26
лв., главница: 16,74лв. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника Н.А.В. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че дължи н.А.з.с.н.в."
ЕАД ЕИК *** следните суми: - 681,72 лв. /шестстотин осемдесет и един лева и 72
стотинки/ / - представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит № CREX-. ***от дата 17.02.2017г., -
273,56 лв. /двеста седемдесет и три лева и 56 стотинки/ представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.02 2019 г. /падеж на последна погасителна вноска
и 151,70 лв. /сто петдесет и един лева и
70 стотинки/ представляваща обезщетение за забава считано от 21.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в районен съд/01.02.2019г./, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни
разноски.
В срокът по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявената претенция. Излага съображения, че за уважаването на иска предявен
от страна на ищеца, следва да се установи: 1/че е собственик или носител на
вещно право върху вещта, в случая на кредита и 2/че процесната вещ- кредита се
владее или държи от ответника , като вземането е изискуемо с оглед неизпълнение
на валидно сключен договор. Счита, че една от посочените предпоставки не е
налице поради факта , че няма представени доказателства, че от страна на
кредитора са изпълнени условията на чл. 99 от ЗЗД, а именно да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземането към новия кредитор, не е налице валидно сключен
договор за цесия и не са налице произтичащите от него последствия за длъжника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит CREX-***от 17.02.2017 г.,
ведно с погасителен план и Условия по договора и Застрахователен сертификат, ***
ЕАД, като кредитор, е предоставил на Н.А.В., като кредитополучател, паричен
кредит за покупка на стоки в размер от 748,00 лв.-обща цена на стоките,
първоначална вноска 150,00 лв., размер на кредита 698,46 лв., месечна
погасителна вноска 41,47 лв., брой погасителни вноски 24, обща стойност на
плащанията 1145,28 лв., ГПР 42,697 %, лихвен процент 36,28 %. Финансирани стоки
ТВ ***-,
застрахователна премия по застраховка „сигурност на плащанията“-100,46 лв.
Падежът на последната погасителна вноска съгласно погасителния план е на дата 20.02.2019г.
Съгласно т.3 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В
договора е посочено, че с полагането на подписа си върху настоящия Договор,
лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е получило стоката/услугата,
описана в група „финансирани стоки и услуги“.
Видно от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 27.07.2017г., Приложение №1/15.09.2017г. и Потвърждение на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „*** СА клон България е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД
вземането от ответника Н.А.В., произтичащо от процесния договор за
потребителски паричен кредит CREX-***от
17.02.2017 г.
С пълномощни/л.28 и л.29 от делото/ „*** СА клон България е
упълномощил А.з.с.н.в. ЕАД да уведоми
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
С уведомителни писма/л.30 и л.31 от делото/, „*** СА клон България чрез А.з.с.н.в. ЕАД
уведомява ответника Н.А.В., че задължението ѝ по сключения договор за
потребителски кредит CREX-***от
17.02.2017 г., е прехвърлено от „***
СА клон България н.А.з.с.н.в. ЕАД.
Съдът възприема заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че непогасената част от задълженията на
ответника Н.В. по Договор за потребителски кредит CREX-***от 17.02.2017 г. е както следва: 681,72 лв.
главница, 273,56 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.02.2019г.
и 151,70 лв. лихва за забава от 21.05.2017г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД, с цена
на иска 681.72 лв. – главница:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем,
подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва
– арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор
между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства
по безспорен начин се установява сключения между страните договор за потребителски
кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило в срок и
съобразно условията на договора. По делото е представен заверен препис от
Договор за потребителски кредит CREX-***от
17.02.2017 г., ведно с погасителен план към договора, подписан от
ответника по делото. От представения договор се установи, че ответника е
положил подписа си в договора и не оспорва получаването на заемната сума.
От представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 27.07.2017г., Приложение №1/15.09.2017г. и Потвърждение на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД, „*** СА клон България е прехвърлило н.А.з.с.н.в. ЕАД вземането от
ответника Н.А.В., произтичащо от процесния договор за потребителски паричен
кредит CREX-***от 17.02.2017 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е,
че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. Както приема ВКС в практиката
си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този
смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, както се установи от
доказателствата по делото, ***ЕАД е предприело уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента *** ЕАД, съгласно
изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването е надлежно сторено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като е изпратено до адреса на ответника, но
не е получено от него. Страните по делото обаче, са уговорили в т.7 от
условията по договора, всички съобщения и изявления на кредитора, отправени до
кредитополучателя се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
предоставени от Кредитополучателя. Уговорено е, съобщенията да бъдат изпращани
на посочения в договора адрес. Видно е
от Известие за доставяне/л.32 от делото/, че уведомлението за цесията е изпратено
на посочения в договора за кредит адрес и на основание на посочено уговорено от
страните фингирано връчване е надлежно връчено на длъжника. Отделно от това,
уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено като
приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена
в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК;
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването
на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3
от ГПК. Връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този
смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С
оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към
исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. е породила действие спрямо
ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения
в полза на ***ЕАД. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия,
длъжника може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е
изпълнил надлежно на стария кредитор преди връчване на уведомлението. По делото
липсват такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния
договор.
От своя страна и при условие на точно и своевременно
изпълнение от ищеца, ответникът Н.В. не е изпълнил насрещното си задължение да
върне сумата, който размер се установява от договора за потребителски кредит,
както и от погасителния план към него и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Предвид изложеното, искът се явява основателен и
доказан в предявения си размер от 681,72
лв. и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По
искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
273,56 лв.-възнаградителна лихва:
Съгласно договор за потребителски
заем CREX-***от 17.02.2017 г ищеца е предоставил на ответника паричен
кредит в размер на 748,00 лв., която сума е била предоставена на ответника. Предоставянето
на тази сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора-ищец да
предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора погасителните вноски. Въз основа същия договор, за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 24 месечни вноски - всяка по 41.47лв., които
вноски включват главницата и възнаградителна лихва. Ответника по делото не
твърди, че е заплатил претендираната лихва и не е ангажирал доказателства в
този смисъл, поради което искат се явява основателен и доказан в предявения си
размер от 273,56 лв. и следва да бъде уважен.
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена
на иска 151,70 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на иска за главница по договора за
заем. и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по
основание и в предявения размер от 151,70
лв. за периода от 21.05.2017г. до 01.02.2019г., съгласно заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса, юрисконуслско възнаграждение, депозит за ВЛ и
за особен представител в размер на 635,00
лв./125 лв+100 лв+210 лв.+200 лв./ съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по
отношение на ответника Н.А.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.сумата 681,72 лева, представляващи задължение за главница по договор
за потребителски кредит № CREX-***от
17.02.2017 г.в едно със законната лихва от 01.02.2018г. до изплащане на сумата, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 324/04.02.2019 по ч.гр.д.647/2019
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на
ответника Н.А.В.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата 273,56 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.04.2017г. до 01.02.2019г.
по договор за потребителски кредит № CREX-***от
17.02.2017 г.в едно със законната лихва от 01.02.2018г. до изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 324/04.02.2019 по
ч.гр.д.647/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на ответника Н.А.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата 151,70
лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2017г. до 01.02.2019г. по договор за
потребителски кредит № CREX-***от
17.02.2017 г.в едно със законната лихва от 01.02.2018г. до изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 324/04.02.2019 по
ч.гр.д.647/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.А.В., ЕГН **********,***, да плати на кредитора
„А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата от 75,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.647/2019 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.А.В.,
ЕГН **********,***, да плати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., сумата от 635,00
лв. направени
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: