Номер 238426.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502961 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е.
Е. К. против разпореждане № 9498 от 31.08.2020 г., постановено по т. д. № 5371/2014 г. по
описа на СГС. С него съдът оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка -
ищец в първоинстаницонното производство за освобождаването от заплащане на
останалата незаплатена част в размер от 4 000 лв. от общо дължимата по делото държавна
такса от 8 000 лв.
В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното разпореждане, като
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост и
иска отмяната му. Твърди се, че материалното положение на Е. К. не й позволява да заплати
следващата се по инициираното от нея исково производство допълнително определената
държавна такса и били налице всички основания, установени от закона, за освобождаването
й от това задължение.
Софийският апелативен съд, като съобрази доводите на жалбоподателката и данните
по делото, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана от надлежно легитимирана страна в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Производството по гр. д. № 5371/2014 г. по описа на СГС е било образувано по
искова молба на Е. Е. К. , насочена против „Елон“ ЕООД и „Нисофф консулт“ ООД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на
договор за заем и за прогласяване нищожността на договора за залог на предприятие.
С Разпореждане № 2836 от 04.03.2020 г. по описа на СГС, съдебният състав е приел,
че във връзка с уточнителна молба от ищцата от 25.02.2020 г., същата поддържа искането си
за прогласяване на нищожност на договора за залог на предприятие и посочва цена на този
иск от 100 000 лв. Констатирано е, че основателността на иска, касаещ договора за залог
изведен от основателността на иска, касаещ договора за заем, само по себе си не означавало,
че за него не се дължи отделна такса и на ищцата е указано, по този иск да довнесе
държавна такса от 4 000 лв.
1
С молба от 09.03.2020 г. с приложена декларация за материалното и гражданско
състояние на ищцата е поискано освобождаване от довнасяне на държавна такса, тъй като
предявените искове са за защита на един и същи интерес. Също така моли да бъде
освободена от заплащането на втора държана такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, както
и на последващи такси и разноски в производството поради липса на средства за тяхното
заплащане.
По искането за освобождаване от последващи такси и разноски първоинстанционният
съд е приел, че по делото са предявени обективно кумулативно съединени искове за
прогласяване на нищожност на договор за заем и за прогласяване нищожността на договора
за залог на предприятие, поради което дължимата от ищцата държавна такса по тези искове
е в общ размер на 8 000 лв., като е отбелязано, че по делото е внесена държавна такса само в
размер на 4 000 лв., също така е приел, че ищцата-молител е в трудоспособна възраст и
разполага с достатъчно средства за доплащане на определената допълнителна държавна
такса.
Софийският апелативен съд след преценка на доказателствата, касаещи материалното
и гражданско състояние на ищцата, намира, че искането за освобождаване от такси и
разноски е основателно.
На първо място, неоснователен е доводът, че ищцата не дължи втора такса по
кумулативно съодинения иск. Съобразно разпоредбата на чл.73,ал.3 ГПК държавната такса
се събира при предявяване на искането за защита или съдействие - дължимостта й се
определя според действащия закон към релевантния момент по чл.73,ал.3 ГПК. Настоящата
искова молба е подадена през 2014 г., към който момент действа първоначалната редакция
на чл.72 ГПК /ДВ бр.59/2007 г./ Според ал. 1 на тази редакция, за предявените с една молба
кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. Разсъжденията дали
предявените от ищцете кумулативно съединени искове са в защита на един интерес са
неотносими към приложимата разпоредба на процесуалния закон. На последващото
изменение на чл.72 ГПК /ДВ бр. 86/2017г./ не е придадено обратно действие и то е
неотносимо към дължимостта на държавните такси по предявените искове.
По основанията за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане
на разноски в съдебното производство се извършва въз основа на данните за семейното,
имуществено и здравословно състояние на поискалото освобождаването лице, както и за
трудовата му заетост и получаваните от него доходи по трудови и други правоотношения.
В случая анализът на писмените доказателства установява, че частната
жалбоподателка е в работоспособна възраст, омъжена е и няма задължения за издръжка към
други лица. По делото липсват данни здравословното й състояние да не позволява
упражняването на труд. Ищцата притежава собствено жилище с площ от 200 кв. м., две
подземни паркоместа с площ от по 18 кв. м., 1/144 ид. ч. от недвижим имот – къща, 1/14 ид.
ч от парцел в гр. ***, вила с площ от 35 кв. м. и дворно място от 600 кв. м. в с. ***, общ. ***,
земеделска земя от 757 кв. м. в с. ***, общ. ***, както и на 2 автомобила Нисан „Примера“
от 1992 г. и Фолксваген „Пасат“ от 2002 г.
От друга страна, ищцата е внесла половината от дължимата държавна такса от 8000
лева при образуването на делото. Декларирала е, че източникът на доходи са заеми и
помощи от приятели. Не притежава парични средства, депозирани в банки.
При тези данни настоящият състав счита, че Е. К. не разполага с достатъчно средства
да заплати дължимата държавна такса в пълен размер.
По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да се отмени и по
2
направеното искане Е. К. следва да бъде освободена от заплащане на остатъка от дължимата
държавна такса по т. д. № 5371/2014 г. по описа на СГС.
Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 9498 от 31.08.2020 г., постановено по т. д. № 5371/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, и постановява:
ОСВОБОЖДАВА Е. Е. К. от заплащане на остатъка от дължимата държавна такса по т. д. №
5371/2014 г. по описа на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3