№ 70
гр. Чирпан, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20235540100924 по описа за 2023 година
Предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
В Районен съд Чирпан е постъпила искова молба, вх. № 5800 от 22.12.2023 година, от И.
А. Г., ЕГН **********, действаща чрез адв. А. Д. – САК, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, с цена на иска 209 лева и посочено правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 25.04.2023 година между ищеца /кредитополучател/ и
ответното дружество /кредитодател/ е сключен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 851006,
придружен от Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити с посочени параметри по чл. 3 от договора: 3.1. Размер на отпуснатия
заем: 400 лева; 3.2. Размер на погасителната вноска: 3 x 13.35 лв. и 9 x 52.19 лв. ; 3.3. Ден на
плащане: четвъртък; 3.4. Вид вноска: месечна; 3.5. Годишен процент на разходите на заема: 48.01
%; 3.6. Брой вноски: 12; 3.7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; 3.8. Дата на първо
плащане: 25/05/2023 г.; 3.9. Дата на последно плащане: 25/04/2024 г.; 3.10. Обща сума за плащане:
509.76 лева.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 от ЗПК. Посочва, че в сключения Договор за потребителски кредит не е посочено какво
точно се включва в ГПР, каквито са изискванията на ЗПК. Твърди се, че в чл. 6.1. от договора е
посочена неустойка за кредитополучателя за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от
Общите условия във вид на: поръчителство на едно или две физически лица и предоставяне на
безусловна банкова гаранция, като общият размер на неустойката при непредоставяне на
обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 534.24 лв. за целия
срок на договора за потребителски кредит.
Ищецът посочва, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Изискването, което е заложено в чл. 33 от Общите условия към договора за
потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под
формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора
1
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема
и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва, е очевидно нищожна като представляваща скрито
възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде (но не е) включено в ГПР. Невключването
на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на
практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Също така подобна
неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без
обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е
нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените
проценти.
Ето защо, само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл.
22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Налице е нарушение на изискването на закона относно
правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират
ГПР – нарушаване на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Уговорената неустойка от
534.24 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителя, тъй като същата е необосновано
висока. Към датата на подаване на исковата молба ищцата е погасила сума в размер на 609 лв. по
кредита. Предвидената клауза за неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. С предвиждането на такива разходи за неустойка се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426 от 2014 година. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните е
заблуждаващ търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Сочи, че клаузата на
чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 851006 е недействителна клауза, нищожна клауза
поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън присъщите й обезпечителни и обезщетителни функции. Уточнява
изрично, че твърди недействителност както на целия Договор за потребителски кредит, така и на
клаузата, уреждаща неустойката при непредоставяне на обезпечение. Претендира разноски. Моли
съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 209 лв. на основание
чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Договор № 851006 за
предоставяне на потребителски кредит, Общи условия към договора за потребителски кредит,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
Справка за регистрация по ДДС на пълномощника на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който ответното
дружество излага доводи, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 от
ГПК във връзка с осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД и обсъждането в мотивите на съдебното решение
на действителността на конкретна договорна клауза. Не е посочено какво представлява сумата от
209 лв. – главница, лихва, неустойка или друго. Налице е нередовност по чл. 127, ал. 4 ГПК, тъй
като е посочена банкова сметка на процесуалния представител на ищеца, а не на самия ищец. По
основателността на иска – ответникът оспорва иска. Ищецът не е представил никакви
доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата
от 209 лв. Твърди, че са неоснователни твърденията за нищожност на процесния договор. Не
оспорва, че между страните по делото е налице сключен Договор за паричен заем № 851006 от
25.04.2023 година. Оспорва да е налице нарушение на ЗПК по отношение на уговорената лихва
между страните, както и законово нарушение относно годишния процент на разходите.
Неоснователни са доводите на ищеца за нищожност на договора във връзка с уговорената
неустойка и ГПР. Договорните клаузи са индивидуално договорени, ясно и точно са описани в
договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към
търговеца, както при сключването на процесния договор, така и преди това. Посочва, че
оспорената клауза за неустойка е действителна клауза. Както по отношение на целия договор, така
и относно клаузата за неустойка, не са налице противоречие с добрите нрави и неравноправност по
2
смисъла на ЗЗП. Възразява срещу присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. като недопустимо искане.
Приложени са като писмени доказателства към писмения отговор на исковата молба: лог
файл по договор № 851006 от 25.04.2023 година, искане за предоставяне на кредит, стандартен
европейски формуляр, адвокатско пълномощно.
По депозирания отговор от ответната страна е постъпило писмено становище от ищеца, с
което се поддържат доводите за нищожността на договора за потребителски кредит поради това, че
в договора не е налице ясен и разбираем за потребителя начин на инкорпориране на всички
разходи, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поддържа се довода за
нищожност на уговорената неустойка, която представлява 104.80 % от общо дължимата сума
/главница и лихва/, на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, като изначално е
предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода
на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за
кредитора, и сума за неустойка в значителен размер. Поддържа вече изложените аргументи в
исковата молба, както и поддържа искането за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
С Определение № 105 от 23.02.2024 година на съда е обявен проект за доклад по делото.
Съдът е обявил на страните, че обстоятелството относно сключването на Договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ № 851006 от 25.04.2023 година е безспорно между страните и не се нуждае от
доказване. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
за страните: в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаването й по действителни
договорни клаузи. Указано е на ищеца, че не сочи доказателства относно извършените погасявания
на суми към ответното дружество по сключения Договор за потребителски кредит така, както
твърди в исковата молба в размер на 609 лв. Указано е на ответника да представи справка за
извършените погасявания от ищеца по предоставения потребителски кредит и съответно вида и
размера на погасената сума /главница, лихва, неустойка, такса и др./, справка за всички дължими
от ищеца суми към ответното дружество по вид и размер, в това число и дължимата остатъчна
сума по сключения договор между страните договор за потребителски кредит.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е представил преди датата на о.с.з. платежни
нареждания, представляващи доказателства за заплатената от него сума в общ размер на 609 лв.
Преди датата на първото по делото о.с.з. ответникът е изразил становище по
проектодоклада, като е възразил срещу представянето на справка за движението по кредита, тъй
като счита, че ищецът е този, който следва да докаже размера на извършените погасявания
съобразно разпределената доказателствена тежест. Изразява становище по съществото на спора,
като посочва, че предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на
множество договори при идентични условия, не може да се твърди липса на индивидуално
договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и
последиците от процесните клаузи, доколкото ищецът се е запознавал с тях многократно и всеки
път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Оспорва
също така претенцията за разноски от страна на ищеца за оказана безплатна правна помощ, като
посочва, че ищецът не е материално затруднено лице, на което следва да се окаже такъв вид
безплатна правна помощ. Прилага Искане за сключване на договор за кредит от 25.04.2023 година,
с което ищцата е декларирала месечни приходи в размер на 1900 лв., представляващи получавано
трудово възнаграждение като учител, наличие на собствено жилище и висше образование, както и
справка от ТД „НОИ“ от 07.03.2024 година, според която лицето продължава да се осигурява като
учител на още по-високо възнаграждение от посоченото на 25.04.2023 година. Счита, че
декларираните пред кредитора данни, както и официалната информация от НОИ изцяло
опровергават декларираните от страните по депозирания договор за безплатна правна помощ
обстоятелства за материална затрудненост на ищцата.
С Протоколно Определение на съда от 13.03.2024 година от о.с.з. съдът е обявил
проектодоклада по делото за окончателен, като е отменил същия в частта, с която на ответника са
дадени указания за представяне на Справка за извършените погасявания от ищеца по
3
предоставения потребителски кредит и съответно вида и размера на погасената сума с
извършените плащания /главница, лихва, неустойка, такса и др./, справка за всички дължими от
ищеца суми към ответното дружество по вид и размер, в това число и дължимата остатъчна сума
по сключения между страните договор за потребителски кредит. Приети като писмени
доказателства по делото са Договор № 851006 за предоставяне на потребителски кредит, Общи
условия към договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити; лог файл по договор № 851006 от 25.04.2023 година,
искане за сключване на Договор за кредит, справка от ТД НОИ за лице. Допуснати и впоследствие
са приети като относими, допустими и необходими следните писмени доказателства: разписка №
0400018850699933 от 30.05.2023 година, извлечение от разплащателна сметка в ПИБ на ищеца от
30.06.2023 година, извлечение от разплащателна сметка в ПИБ на ищеца от 28.07.2023 година,
разписка № 0300019604288214 от 25.08.2023 година, разписка № 0300019917653823 от 29.09.2023
година, разписка № 0300020166765912 от 26.10.2023 година, извлечение от разплащателна сметка
в ПИБ на ищеца от 29.11.2023 година, приложени от ищеца с молба, вх. № 1269 от 12.03.2024
година.
В о.с.з. страните не се явяват, депозират молби и становища по делото за насрочените
заседания от пълномощниците по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено следното:
За да бъдат уважен така предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
ищецът следва да установи, че е платил на ответника по недействителен договор за потребителски
кредит, евентуално въз основа на недействителни клаузи от него, сума в размер на 209 лева над
главницата. Ответникът следва да докаже валидно възникнало правоотношение по Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ № 851006 от 25.04.2023 година, както и основание, въз основа на което
е заплатена от ищеца сумата в размер на 209 лева, което да му дава право да я задържи.
Не е спорно, че ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4, представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното
дружество в ТР при АВ е, че дружеството-ответник отпуска заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно ЗКИ.
По делото не се спори, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил с
ответника в качеството му на кредитор Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 851006 от
25.04.2023 година. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация
от разстояние. Съгласно Общите условия на ответното дружество, приложими към договори за
потребителски кредит, одобрени към 08.03.2019 година и действащи към датата на сключването на
договора, кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се
извършва по установен от заемодателя ред посредством създадената за това електронна форма,
намираща се на неговия сайт на конкретно посочен електронен адрес https://credirect.bg , на уеб
сайта или в локален офис на трето лице партньор на заемодателя. Искането за предоставянето на
потребителски кредит се попълва лично от заемателя. Заемодателят изпраща на посочената от
заемателя електронна поща цялата необходима преддоговорна информация за искания заем.
Заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за
заем, общи условия като заедно със СЕФ /Стандартен европейски формуляр/, съдържат цялата
необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона „Изпрати“ заемателят
декларира, че приема така предоставените му условия. Заемодателят потвърждава /или
респективно отказва/ сключването на договор за заем посредством телефонна обаждане,
електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя
телефонен номер. Заемателят потвърждава /или респективно отказва/ сключването на договор за
заем във всеки един момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до
Заемодателя на неговия единен национален телефонен номер *********. Заемателят, посочен в
4
изпратеното искане за заем, се счита за негов автор до доказване на противното. При одобрение на
сключването на договора за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен
адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява
коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет
от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и
начините, описани в Общите условия.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия договорът се счита за сключен и влиза в сила от
датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, като страните се съгласяват съгласно ал. 2
на цитираната разпоредба съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни
подписи на страните съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ. Съгласно т.6.1. от сключения договор заемателят
се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави
обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33 от Общите условия:
поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. При неизпълнение на т. 6.1.
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 534.24 лв. Неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписа на настоящия договор за заем заемателят се счита за
уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в настоящия договор погасителен план.
Съгласно чл. 33 от Общите условия за обезпечаване изпълнението на договора за заем,
при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговарят предоставяне на някое от
следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от
„Редовен“; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход. 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното
му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключването на договор за заем, докато не
бъде предоставено исканото обезпечение или да откаже сключването на договор за заем при
непредоставяне на исканото обезпечение.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Общите условия в случай, че заемодателят поиска, а заемателят
не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно настоящите общи
условия, в срок до 3 дни, считано от подписване на договора за заем, същият дължи на заемодателя
неустойка, индивидуализирана в договора за заем.
Ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сума в размер на 609 лв. съобразно
приложените по делото писмени доказателства към молба, вх. № 1269 от 09.03.2024 година:
разписки на Easypay и извлечения от банкова сметка. По отношение на извършените плащания на
ищеца ответното дружество не е направило възражения за оспорването им във връзка със
заверяването на сметката на получателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Материалните субективни права в процесния случай са обусловени от осъществяването
на следните материалноправни предпоставки: 1. Наличието на валиден договор за предоставяне на
кредит; 2. Валидни договорни клаузи, които не са неравноправни и не противоречат на
императивни материалноправни норми; 3. Индивидуално уговорени договорни клаузи, които не
накърняват добрите нрави; 4. Плащане на сумите от ответника по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР договор, сключен от разстояние, е всеки
5
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от
разстояние. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР "финансова услуга" е всяка услуга по извършване
на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
Страните не спорят относно факта на сключването на процесния договор и начина на
сключването му и в този смисъл сключеният договор за потребителски кредит е сключен от
разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона за защита на потребителите, както и че е
получил съгласието на последния за сключване на договора, като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления
ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена към логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. Доказателствената сила на електронния документ е такава, каквато законът придава на
подписания писмен документ. Съгласно Определение № 169 от 06.04.2017 година по ч.т.д. № 672
от 2017 година на ВКС, I ТО, електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис, макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е „правно нищо“, не е
тъждествено на липса на волеизявление. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК
електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата
го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на
електронен документ.
В случая сключеният Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 851006 от 25.04.2023
година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата
и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В исковата молба се твърди основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата за неустойка в ГПР. В договора за
потребителски кредит на ясен и разбираем език следва да бъде посочено годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съдът
приема, че в процесния договор е посочен размер на ГПР от 48.01 %, като този допълнителен
разход за неустойката не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР.
Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е
сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от
възможността да повлияе върху съдържанието им, независимо от изложените твърдения от
ответното дружество, че между страните по делото това не е първи по ред сключен договор.
6
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до
причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и
невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. ГПР от 48, 01 % не
отговаря на действителните разходи по кредита, защото е без сумата за неустойка, а с включването
й кредитът ще се оскъпи допълнително, респективно ще се стигне до надвишаване на законовия
допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.
Потребителят като икономически по-слабата страна в правоотношението не може да бъде
поставян в положение да не знае колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на
ГПР. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява
нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във
връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Потребителят по този начин не може да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Именно затова процесният договор не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните
реквизити по т. 10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Неустойката е уговорена с цел санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговарянето на неустойка за неизпълнение на това задължение съдът намира за установено в
разрез с добрите нрави. При липса на предоставено обезпечение от страна на потребителя, за
последния възниква задължение да плати сума в размер, която би довела до неоснователно
обогатяване на кредитодателя. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да
намери приложение нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи
задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.
Съдът намира също така, че липсата на ясно посочване на конкретните елементи, които
формират ГПР от 48.01 % е в пряко противоречие със закона, в частност с разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 вр. ал. 4 от ЗПК.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна
информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6,
параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Установяването на
нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по
силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си
за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя
кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за действителността на
сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.
Уговорената неустойка в размер на 534.24 лева е нищожна клауза и поради противоречие с
добрите нрави и е неравноправна клауза но смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, тъй като е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика
и потребителя, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно Решение № 74 от 21.06.2011 година на ВКС по гр.д. № 541 от 2010 година, IV
ГО и Решение №4/25.02.2009 г. по гр.д.№395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, задължителна
съдебна практика, е прието, че по силата на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Прието, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
7
който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез
създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е
прието, че последният е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед
защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретния правен субект. Съдът е стигнал до извод, че договорната клауза за неустойка би могла
да се нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на
насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Прието е, че преценката за
накърняването на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза бил следвало да се
основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на
начина на определянето й, на базата на изчисляването й. В посочения смисъл е налице и друго
решение по чл.290 ГПК - №88/22.6.2010 г. по т.д.№911/2009 г. на ВКС, І ТО, в което също се
приема, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора. Със
заплащането на такъв размер неустойка би се достигнало до неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на кредитополучателя, поради което по този начин се нарушава и принципа за
справедливост.
Клаузата за обезпечението за период от сключването на договора за заем до 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва, е нищожна клауза, тъй като представлява скрито възнаграждение за заемодателя и на
практика прикрива по-високия размер на възнаградителната лихва, което от своя страна влияе и
върху ГПР – чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, на
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и
т.н./, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване
на ГПР съгласно посочената в Приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и
допусканията, посочени в самия договор за кредит. Не е достатъчно само разходите да са
упоменати в договора, а е нужно изрично да се посочи които точно разходи формират ГПР, в това
число и относно договорената неустойка.
Съгласно Решение от 20.09.2018 година на СЕС по дело № С-448 от 2017 година
изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен
процент, но и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Видно от съдържанието на сключения между страните по делото договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ № 851006, сключен на 25.04.2023 година, същият съдържа единствено размера на
ГПР – 48.01 %, но не съдържа данни за разходите, включени като негови елементи/величини.
Подобно уточнение не се съдържа и в приложимите към договора Общи условия, както и в
приложения по делото Стандартен европейски формуляр, което поставя потребителят в
невъзможност да направи обективен пазарен избор измежду сходни продукти за такъв вид услуга.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Неспазването на нормативните изисквания на националните правни
разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на потребителите е основание за
нищожност на договора поради противоречие със закона.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 година по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. По делото са
8
представени доказателства за извършените погасявания от ищеца по кредита в общ размер на 609
лв. и следователно сумата от 209 лв. превишава размера на главницата по кредита и поради
недействителността на договора следва да бъде върната от кредитодателя като получена без
основание. Искът следва да бъде уважен в предявения размер, която сума се дължи от насрещната
страна ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна
последица от уважаване на осъдителната претенция и се претендира.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 65 лева, която
сума следва да се възстанови от ответника. Ищецът е представляван от упълномощен адвокат, на
когото обаче не е заплатил хонорар, а моли съда за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В представения договор за правна защита и
съдействие от 04.12.2023 година е посочено, че договорът за правна защита и съдействие е
безвъзмезден поради затрудненото материално положение на страната, което обстоятелство по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цена на иска тук следва
да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер на 480 лв. с
ДДС.
Съдът не споделя доводите на ответника относно липсата на предпоставките за оказване
на безплатна правна помощ на ищцовата страна в съответствие с трайно установената съдебна
практика на ВКС, съгласно която изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза: Определение № 515 от 02.10.2015 година на ВКС по
ч.т.д. № 2340 от 2015 година на I-во ТО, Определение № 163 от 13.06.2016 година по ч.гр.д. №
2266 от 2016 година на ВКС, I-во ГО, Определение № 429 от 15.06.2023 година на ВКС по ч.т.д. №
413 от 2023 година, I-во ТО, Определение № 130 от 28.03.2022 година на ВКС по ч.т.д. № 94 от
2022 година, II-ро ТО, Определение № 60452 от 06.12.2021 година по ч.т.д. № 2391 от 2021 година
на II-ро ТО и др.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1784, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. XXX ул. XXX и настоящ адрес: обл. Стара
Загора, общ. Братя Даскалови, с. XXX ул. XXX, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ***,
съдебен адрес: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О. ***, тел. ***, съдебен електронен адрес за
призоваване: ***, сумата от 209 лв. /двеста и девет/по банкова сметка с IBAN BXXX, ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е,
ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Стара Загора, общ.
Братя Даскалови, с. XXX ул. XXX и настоящ адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с.
XXX ул. XXX, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, тел. ***, съдебен
9
електронен адрес за призоваване: ***, сумата от 545 лв. /петстотин четиридесет и пет/ лева по
банкова сметка с IBAN BXXX с титуляр А. З. Д., от които 480 лв. с ДДС за адвокатски хонорар и
65 лв. за ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок
от връчването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10