РЕШЕНИЕ
№23 01.02.2017 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд граждански състав на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 5 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба н. „Ф. з.р.н.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от М.Л. и М.Д., против К.Н.С., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че е собственик на УПИ ХХІ- ***, ведно с построената върху него
сграда и други подобрения, представляващи в съвкупност комплекс „К.к.м.”.
Посочената земя била закупена на 04.05.2004 г., след което върху нея ищеца
построил комплекса. За соченото бил съставен н.а. № 200, т. ХХІ, рег. № 1189,
н.д. № 3979/01.12.2005 г. на нотариус Стоян Ангелов. С решение от 25.10.2005 г.
по фирменото дело на ищеца била вписана промяна, с която като нов едноличен
собственик на капитала било вписано регистрирано в Кипър дружество „Р.К.Л.”,
както и нов управител. Промените били вписани на основание договор за покупко-
продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите. С решение на
СГС било установено, че поставения в договор подпис не бил поставен от М.Л.,
който тогава е бил управител на дружеството, поради което била прогласена
нищожността на сделката за дяловете. Въз основа на това СГС постановил
заличаване на вписване на несъществуващи обстоятелства по фирмената партида на
ищеца. Скоро след осъществяване на сделката за продажба на дяловете, с н.а. №
109, т.ХІV, рег. № 9026, н.д. № **** г., била извършена продажба на целия
комплекс „К.к.м.” в полза на Кооперация „В.г.”. Последната, с н.а. № 30, т.І,
н.д. № 29/13.01.2006 г., прехвърлила комплекса на „В.К.” ООД. С последващи
разпоредителни сделки последното е продало 104 апартамента на Е.А.С., който
извършил множество разпоредителни сделки включително със самостоятелен обект с
идентификатор ***********, находящ се в бл.2, вх.А, ет.3, представляващ
апартамент № 8; самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в
бл.2, вх.А, ет.3, представляващ апартамент № 7; самостоятелен обект с
идентификатор ***********, находящ се в бл.2, вх.А, ет.4, представляващ
апартамент № 9; самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в
бл.2, вх.Б, ет.5, представляващ апартамент № 11, всички по кадастралната карта
на с. Равда. Твърди се, че договора, обективиран в н.а. № 109, е нищожен на
няколко основания /противоречие с добрите нрави, липса на основание,
противоречие и заобикаляне на чл.289 и чл.302, двата от ТЗ, липса на
представителна власт, споразумяване във вреда на представлявания/, вследствие на което същият не
е породил вещнотранслативен ефект, поради което ищеца се счита за собственик на
процесните имоти. Предвид на това, че ответника ги владее се моли да бъде
осъден да предаде владението.
В законоустановения срок, по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответникът, подаден чрез
процесуалните му представители, с който на първо място се навеждат възражения
за нередовност на исковата молба, на второ място се оспорват предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, като считат същите
за неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Твърди се, че сделка № 1 не
противоречи на добрите нрави, тъй като данъчната
оценка била призната от Държавата за правно значима
оценка на един имот, въведена като законов критерий и база за определяне на
задълженията на собствениците на оцененото имущество в отношенията им с
Държавата и общините- при плащане на данъци и такси, съдебни спорове във връзка
с определяне цената на иска и др. Извършването на сделки по покупко-продажба на
недвижими имоти по цена на или близка до данъчната им оценка не е въведено като
нарушение на закона и не нарушава установените в обществото правни принципи,
още повече, че тук ставало въпрос за изразяване на свободната воля
на страните при сключването на договори. Ето защо, дори и да се приемело,
че е налице нееквивалентност на престацията, това не било
довод да се приеме накърняване на добрите нрави при извършване на сделката. В
настоящият случай не могат да се изведат преки и косвени изводи в тези насоки,
както от изложеното в исковата молба, така и от приложените към нея доказателства.
Съгласно чл. 8 на ЗТР,
заличаването на вписването прекратява занапред
действието на вписването. До заличаването
му вписването има действие по отношение на третите лица. Затова действията,
извършени от вписания в регистъра управител, дори и въз основа на нищожни
актове, обвързват дружеството спрямо третите добросъвестни лица до заличаването
им. Така законодателят защитавал интересите на
третите добросъвестни лица, които могат да се позовават на вписването до
момента на заличаването му, дори и да е извършено въз основа на неистински
документи и неверни факти. На
следващо място по отношение на основанията- противоречие
със закона, заобикаляне на закона, липса на представителна власт, споразумяване
във вреда на представлявания, се счита, че почиват
на индиции, но не и на факти, установени по безспорен и достатъчно убедителен
за съда начин. По оплакването за нищожност на същата сделка, поради липса на
основание се твърди, че фактът, че една вещ е продадена в
кратък срок след закупуването й, не е причина за обявяване на нищожността й. При условията на евентуалност в случай, че не се възприемат възраженията на
ответника се прави се възражение за придобиване на имотите въз основа на
давностно владение, както и се прави възражение за задържане на имотите.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството носи правното си
основание в чл.108 от ЗС.
От
приложеният по делото н.а. № 91, том VІ, рег.№ 3310, н.д. № 1029, на нотариус
Стоян Ангелов с район на действие РС- Несебър, е видно, че на 04.05.2004 г.
ищецът е закупил имот пл. № ***, м. „Х.Т.”, землището на с. Равда, без
построените върху земята сгради и подобрения. Впоследствие с н.а. № 11, том ХХ,
рег. № 10110, дело № 3612/28.10.2005г. на нотариус Стоян Ангелов с район на
действие РС- Несебър и н.а. за поправка на констативен нотариален акт за
собственост № 200, том ХХІ, рег.№ 1189, дело № ******. на същия нотариус, е
видно, че на 28.10.2005 г. ищецът е признат за собственик на УПИ ХХІ-***,
кв.64, по регулационния план на с.Равда, целият на площ от 5557 кв.м., ведно с
построените в него сгради и други подобрения, съгласно разрешение за строеж №
126/07.10.2004 г. на Община Несебър, съставляващи комплекс „К.к.м.”. С решение
№ 2/09.09.2004 г. по ф.д. № 4250/2004 г., по описа на СГС е вписано прехвърляне
на всичките 50 дружествени дялове от Л.М.П. на „Ф. Р.в.” ООД, заличен е като
едноличен собственик на капитала Л.П. и е вписан нов, а именно „Ф. Р.в.” ООД
със седалище на К.о.. С решение № 3/25.10.2005 г. по фирменото дело на ищеца
била вписана промяна, с която било отразено отново прехвърляне на всички
дружествени дялове от посочения по- горе Ф. на „Р.К.Л.” със седалище Кипър,
Лимасол, което е станало новия едноличен собственик на капитала, като за
управител е вписан М.А.М.. Промените били отразени на основание договор за
покупко- продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите. С влязло
в сила решение от 12.11.2007 г., постановено по т.д. № 305/2006 г. по описа на СГС,
и решение по гр.д. № 887/2009 г. на САС, е прогласена нищожността на договора,
тъй като било установено, че положения в договора подпис, не бил поставен от М.Л.,
който тогава е бил управител на дружеството. Въз основа на това, на 24.06.2009
г., било постановено заличаване
вписването на несъществуващи обстоятелства по фирмената партида на ищеца.
Междувременно, след вписването на промените по решение № 3, с н.а. №
109/23.12.2005 г., т.ХІV, рег. № 9026, н.д. № **** г. на нотариус Мария
Бакърджиева с район на действие РС- Несебър, новият управител- М.М., в
качеството му на представляващ и управляващ „Ф. з.р.н.Б.” ЕООД, е представлявал
дружеството, което е продало на Кооперация „В.г.” комплекс „К.к.м.” за сумата
от 900 000 лв. С н.а. № 30, том І, рег.№ 360, н.д. № 29/13.01.2006г. на
нотариус Стоян Ангелов и н.а. за поправка № 26, том ІІ, рег.№ 1182, н.д. № ** от
14.02.2006г., е била извършена последваща продажба на комплекса в полза на „В.К.”
ООД, със седалище Кипър, Лимасол, за сумата от 900 000 лева. С последващи
разпоредителни сделки последният приобретател продава на Е.А.С. част от
апартаментите, измежду които и самостоятелен обект с идентификатор ***********,
находящ се в бл.2, вх.А, ет.3, представляващ апартамент № 8; самостоятелен
обект с идентификатор ***********, находящ се в бл.2, вх.А, ет.3, представляващ
апартамент № 7; самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в
бл.2, вх.А, ет.4, представляващ апартамент № 9; самостоятелен обект с
идентификатор ***********, находящ се в бл.2, вх.Б, ет.5, представляващ
апартамент № 11, всички по кадастралната карта на с. Равда. Последните са били
продадени на ответника.
С
оглед на така изложеното съдът намира следното:
Предявената
претенция носи правното си основание в чл.108 от ЗС. Ревандикационният иск е
основателен при доказаност на обстоятелствата, че ищецът е собственик на
процесния имот, който ответника владее без правно основание. В случая „Ф. з.р.н.Б.”
ЕООД твърди, че сключеният договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. №
109, е нищожен на няколко кумулативно изброени основания, а именно:
противоречие с добрите нрави, липса на основание, противоречие и заобикаляне на
чл.289 и чл.302, двата от ТЗ, липса на представителна власт, споразумяване във
вреда на представлявания. Посочените основания за недействителност на съглашението
са наведени като възражения, което е допустимо, като в тази връзка не е нужно
да бъдат предявени самостоятелни искове.
Настоящата
инстанция намира възраженията за неоснователни по следните съображения:
По
отношение наведеното твърдение за нищожност на договора, обективиран в н.а. №
109, т.ХІV, н.д. № **** г. на нотариус Мария Бакърджиева, следва да се
съобрази, че между страните е водено производство с правно основание чл.26,
ал.2, предложение второ от ЗЗД. В същото, с влязло в сила решение, е прието, че
не е налице порок в сделката, изразяващ се в липса на съгласие от страна на
продавача. Съдът е приел, че не е доказано твърдението за недобросъвестност на
купувача, тъй като заличаването впоследствие на вписани в търговския регистър
обстоятелства има действие за в бъдеще. Ето защо извършеното от страна на
органното представителство на юридическото лице до вписването на заличаването
не може да се противопостави на трето добросъвестно лице.
Горното
важи и в настоящото производство. След като законодателят /ТР № 3/15.11.2013 г.
на ВКС и чл.8 от ЗТР/ е приел, че заличаване вписването на неверни
обстоятелства има сила занапред, то действията, извършени до заличаването, от
вписания в търговския регистър управител на дружеството, обвързват последното спрямо
третите добросъвестни лица. В случая, към момента на подписване на н.а. № 109-
23.12.2005 г., заличаването все още не е било сторено, поради което действията
на действащия тогава вписан управител, са били валидни и са обвързвали
дружеството. Не се доказа и по настоящото дело, че купувача „В.г.”, действащ
чрез Ж.К., е знаел и осъзнавал, че вписаните обстоятелства са били неверни.
Предвид на това не се споделя твърдението на ищеца за недобросъвестност на
купувача по този договор.
Останалите
наведени възражения за нищожност също не се споделят от настоящата инстанция.
Договорът има основание противно на твърденията на ищеца. Нормата на чл.26,
ал.2, изречение второ от ЗЗД, въвежда презумпцията, че основанието на една
сделка се предполага до доказване на противното. В случая, в съглашението е
посочено, че основанието за сключването на договора е покупко- продажба, като
целта е била да се отчужди комплекса, а купувача да придобие правото на
собственост върху същия. Обстоятелството дали едно дружество е имало или не
нужда от сключването на един договор не го прави нищожен по смисъла на ЗЗД.
Законодателят не е въздигнал като основание за недействителност на една
търговска сделка наличието на реална нужда да се продаде, респективно закупи,
даден имот. На следващо място не се ангажираха доказателства по делото, от
които да се следва извода, че купувача по сделката е целял единствено и само
увреждането на ищеца, тъй като е знаел за нищожното вписване на „мним
собственик и управител” на дружеството, което прави възражението за нищожност
поради противоречие с разпоредбите на чл.289 и чл.302 от ТЗ, за неоснователни.
Заобикаляне на тези норми също не е налице, тъй като не се установи целта на
договорящите да е било постигане на друг, забранен резултат. По отношение на
твърдението за недействителност поради липса на представителна власт от страна
на управляващия към момента на сключването на договора управител на
дружеството, настоящата инстанция не следва да се произнася, предвид на това,
че обсъждането на този въпрос е било предмет на разглеждане по т.д. № 88/2006г.
по описа на ОС- Бургас, по което има постановено влязъл в сила съдебен акт,
поради което е недопустимо преразглеждането му. На последно място въведените
доводи за нищожност на договора поради споразумяване във вреда на
представлявания, не се доказаха от страна на ищеца, като същите по съществото
си не водят до твърдения извод. Дали договорът е бил полезен и страната се е
нуждаела от него е въпрос на преценка на продавача. Действията на управителя на
дружеството са били в рамките на правомощията му по закон, като няма данни
страната да се е представлявала и от пълномощник.
Що
се отнася до твърдението за нищожност на договора като противоречив с добрите
нрави, и същото не може да бъде споделено. Накърняване на добрите нрави е
налице когато се установи недобросъвестност на приобретателя по едно
съглашение, каквото в случая не е установено и доказано. От страна на ищецът се
навежда твърдения и за неадекватност на насрещните престации като още едно основание.
Действително съгласно изготвената по делото съдебно- техническа експертиза, към
датата на договора- 23.12.2005 г., пазарната цена на комплекса е била в размер
на 6 128 980 лв. Видно от нотариалният акт, в същия е посочено, че целия
комплекс е продаден за сумата от 900 000 лв. В случая цената, на която е
продаден комплекса леко надвишава данъчната оценка на същия, което е практика в
търговския оборот. Това не е въведено като нарушение на закона и не нарушава
установените в обществото принципи. Касае се за нещо обичайно и често срещано.
В този смисъл не е налице накърняване на добрите нрави в твърдения от ищеца
смисъл /Решение № 452/25.06.2010 г., по гр.д. № 4277/2008 г., ВКС, І г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
С
оглед на така изложеното по- горе не се доказа по делото ищцовото дружество да
е собственик на процесните имоти, което прави ревандикационната претенция
неоснователна. В този смисъл не следва да се изследва въпроса дали ответника е
придобил имотите на основание давностно владение, респективно предпоставките за
уважаване или не на правото на задържане на имотите, направени при условията на
евентуалност, както и възраженията на ищеца, сторени в последното съдебно
заседание, досежно липсата на добросъвестност на ответника.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 14 500 лв., съобразно
доказателствата по делото и представения списък на разноски. От страна на
ищецът не е направено искане по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска н.
„Ф. з.р.н.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Л. и
М.Д., против К.Н.С., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение
на последния, че ищеца е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***********,
находящ се в бл.2, вх.А, ет.3, представляващ апартамент № 8; самостоятелен
обект с идентификатор ***********, находящ се в бл.2, вх.А, ет.3, представляващ
апартамент № 7; самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в
бл.2, вх.А, ет.4, представляващ апартамент № 9; самостоятелен обект с
идентификатор ***********, находящ се в бл.2, вх.Б, ет.5, представляващ
апартамент № 11, всички по кадастралната карта на с. Равда, И
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имотите.
ОСЪЖДА „Ф. з.р.н.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Л. и М.Д., да
заплати на К.Н.С., ЕГН **********,***, сумата от 14 500 лв. /четиринадесет хиляди и петстотин лева/, представляващи
съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: