МОТИВИ
към решение №186 от 22.07.2015 год. по АНД №575/2015 год.
Производството
е по реда на чл.375 и сл.от НПК,вр.чл.78а от НК.
Постъпило е Постановление от 30.06.2015 год.на Прокурор при Районна
прокуратура-Хасково, в което се сочи, че срещу
обв.С.М.О.
*** е образувано
досъдебно производство №
310/2015 год. по описа на
РУП-Хасково за извършено
престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Събраните на досъдебното производство доказателства установявали по категоричен
и безспорен начин извършването на
престъплението от обвиняемия . Последния
не бил осъждан и не
бил освобождаван от наказателна отговорност
по раздел ІV на глава VІІІ от НК,а от
деянието нямало причинени имуществени
вреди, поради което целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане
на административно наказание.И тъй като в случая били налице предпоставките на
чл.78а от НК,прокурорът предлага обвиняемия
да бъде освободен от наказателна отговорност,като и се наложи
административно наказание.
На досъдебното
производство обвиняемия С.М.О. дава
обяснения по обвинението, в които се
признава за виновен. В съдебното производство не
оспорва приетите за установени в постановлението фактически положения и
признава вината си. Моли за налагане на
наказание «глоба».
В хода на
съдебните прения защитникът на обвиняемия адв.К.Я. ,макар да счита,че формално деянието
на обвиняемия осъществява
признаците на състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК с оглед на неговата обществена опасност
случаят бил малозначителен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.Поради
това моли подзащитния му да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
Съдът,
като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Обвиняемия С.М.О.
и свидетелката З. Е. В. са от ромски произход ,като се запознали в началото на
2014 година ,откогато поддържали близки
отношения помежду си. След
запознанството им св.В. споделила на обв.О. на колко години е. През месец юни 2014г. двамата
решили да заживеят заедно, като се оженят, както било според техните обачаи и традиции.
Съобщили на родителите си, че се обичат ,поддържат сексуални контакти и искат да се оженят.
Свидетелката М. А. В. - майка на З. В. , в началото не била съгласна, тъй като
дъщеря й била още малка - на 15 години,
като съобщила за това на обв.О. и неговите родители, но в последствие се
съгласила. По взаимно съгласие и със съгласието на родителите си, на 27.07.2014г.
обвиняемия и св.З. В. направили
сватба по техните обичаи, но в действителност заживели заедно преди това - през
месец юни 2014г., в дома на родителите на св.В. в гр.Х. *************. За периода от месец юни
2014г. до 16.04.2015г.,когато пострадалата В. навършила 16 годишна възраст те били заедно,живеели като семейство,имали сексуални контакти и всичко както "мъж и жена", без да
имат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство на съпружески начала, на 07.04.2015г. се родило дете от женски пол - М. З. В. .Обв.О.
обичал св.В. и искал да продължат да съжителстват с нея
като семейство, тъй като били щастливи.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на
досъдебната фаза на производството писмени и гласни доказателства, приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие,че от
обективна страна обв. С.М.О. е
осъществил състава на престъплението по чл. 191 ал. 1 от НК. Заживяването на
съпружески начала с лице от женски пол е престъпление, чието изпълнително
деяние се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на
фактическо съжителство между обвиняемия
и пострадалата, наподобяващо отношенията, които възникват при
сключването на граждански брак.
Престъпленията по ал.1 и по ал.3 на
чл. 191 от НК са продължени,тъй като е налице осъществяването,
непрекъснато в даден период от време, на съответен престъпен състав-заживяване
съпружески. Създава се едно трайно престъпно състояние, което продължава до
неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16 години, защото само
тогава тя може да встъпи в брак с дееца, ако получи необходимото, според
закона, съдебно разрешение. За съставомерноста на деянието и правната
квалификация е от съществено значение каква е била възрастта на пострадалата към
момента на заживяването съпружески.
В настоящия случай към момента на
заживяването съпружески на обвиняемия с
пострадалата тя е била на 15 години, т.е. ненавършила 16 години. Следователно от този
период е създадено едно трайно престъпно състояние, което е продължило до
16.04.2015 г.,съгласно обвинението, когато тя е навършила 16 години.
С оглед изложеното според настоящия
състав обвиняемият О. е осъществил състава на едно продължено
престъпление с правна квалификация чл.191 ал.1 от НК,
тъй като за времето от месец
юни 2014г. до 16.04.2015г. в гр.Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст,
а именно с З. Е. В. , ЕГН ********** /на 15 години/.
Съдът не приема възраженията на защитата,че престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е малозначително,по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние, макар и формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно.
Тези хипотези са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава
степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая
законът свързва наличието на която и да е от тях с определяне на деянието като
“малозначително”,като тази норма е
приложима за всички престъпления по Наказателния кодекс и независимо дали
предметът им има или няма парична равностойност. В случая, деянието на обвиняемия се свежда до заживяване съпружески,без сключен граждански
брак с
ненавършило 16 годишна възраст лице от женски пол . Пострадалата е лице на 15 години, тя е дете/по
смисъла на чл.2 от ЗЗДетето/ на възраст,
на която все още се развива, както физически, така и психически.На тази възраст
тя би трябвало да посещава училище, тъй като е била в задължителна училищна
възраст, да се развива и израства, за да се изгради физически и нравствено като
пълноценна личност. С оглед на това не може да се приеме, че въобще липсва обществената опасност
на деянието . Напротив вредните последици от семейното съжителство на тази възраст могат да доведат до сериозни физически
и емоционални последици върху личността на момичето. В случая съжителството между обвиняемия и пострадалата не е било
краткотрайно ,като в този
период пострадалата дори е забременяла и родила
дете на тази възраст
,анагажирайки се като родител по неговото обгрижване . В този смисъл никакви традиции на етноса или емоционални
желания на момичето не могат да послужат като аргумент за малозначителност на деянието, нито за извинение
на поведението на обвиняемия и не сочат
на по-ниска обществена опасност на извършеното от него. Малозначителността на
деянието не се определя от индивидуализиращи обстоятелства като добрите
характеристични данни, възраст,липса на минала
съдимост и поведение в обществото
на обвиняемия . Те са относими при решаване на въпроса за наказанието за
извършеното престъпление и могат да вземат
предвид
и да бъдат оценени с
оглед тяхната тежест и значение при индивидуализиране на наказанието.
Затова
не може да бъде уважено искането на защитата за приложението на чл.9 ал.2 от НК и
оневиняването на обвиняемия на това основание.
От субективна страна
престъпелнието е извършено с пряк умисъл. Подсъдиимят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което е целял настъпването на противоправния резултат. Знаел е,че
пострадалата е на 15 години, т.е. не е навършила 16 години, но въпреки това е
заживял съпружески с нея. Това се установява от всички събрани по делото
доказателста, включително и от признанията на обвиняемия .
След като прецени тежестта на деянието и
данните за обвиняемия , съдът счита, че са налице всички материалноправни
предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление
по чл.191 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация,както и обществено порицание. Обв.О. не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди.В този
смисъл, съдът счита, че на обвиняемия
следва да бъде наложено административно наказание глоба. При определяне
размера на наказанието, съдът се
съобрази с материалното и имотно
състояние на обвиняемия , както и
с наличието на смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, дадените обяснения относно извършеното деяние по време и място.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира . Имайки
предвид тежестта на деянието , съдът
счита,че наказанието “глоба” следва да бъде определено, според
придвиденото от разпоредбата на чл.78 а от НК, в минимален размер на
1000 лв . С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че целите на личната и
генерална превенция ще бъдат постигнати.
Мотивиран така,съдът постанови
решението си.
Съдия: /П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.