и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове за сумата общо в размер на 204900 лв. с правно основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, от които 2000 лв. неплатено възнаграждение по договор от 16.04.2001 година, а остатъка- за извършени СМР по устен договор за строителство. Ищецът твърди в исковата молба, че на 16.04.2001 година, сключил договор с ответника, по силата на който приел да изпълни строително- монтажни работи в обект „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене по път 1- 5 Хасково- Кърджали, при км. 339+580. В договора били уговорени видовете СМР, които ще се изпълнят до етап "Подпорни стени", както и стойността на същите- 35842 лв. На основание чл. 4 от договора, допълнително появилите се количества подлежали на уточняване между страните в процеса на строителството. В качеството си на едноличен търговец, изпълнил всички СМР, подробно описани в чл. 3 от договора. За изпълнените дейности, получил от възложителя частично сумата от 33842 лв. Работил по одобрен проект на бензиностанцията, предоставен му от възложителя. След завършване на етап "Подпорни стени", по настояване на ответника, продължил изграждането на търговския обект, съобразно предоставения му проект. Със свои труд, материали и средства, изградил бензиностанцията до груб строеж. При изграждането на обекта, извършил следните строително- монтажни работи: подпорна стена над кота "горен ръб- стена"/ограда, планки и барбакани по стената/; СМР по цялостно изпълнение на "АС", "Конструктивна" и "ВиК" част от бензиностанцията с всички довършителни работи, без настилки от теракота и бояджийски работи; всички СМР по част "Технологична"- монтаж цистерни и направа на тръбна инсталация до бензиноколонки и изолации по тях; направа и монтаж на предпазна метална козирка на бензиностанцията, съгласно конструктивните чертежи на обекта и поставяне на покривна ламарина на козирката; външно ел. захранване на обекта от ТП до бензиностанцията, с дължина 460 м., съгласно техническия проект- част "Електро"; външно районно осветление с доставка и монтаж на стълбовете и заземителна уредба, съгласно технически проект част "Електро"; външен водопровод, съгласно проекта; външна канализация- дъждовна и битова, каломаслоуловител, септична яма и поливен кладенец /хлораторна шахта/; вътрешен водопровод и канализация на цялата сграда и воронки от покрива; пътна връзка, съгласно работен проект- изкопни работи, бетонова настилка, отводнителни канавки и вертикална планировка на обекта. Тъй като бил в добри лични отношения с възложителя, извършил строителството срещу уверения от негова страна, че ще му заплатиизвършеното по същите цени и ставки, по които изчислили възнаграждението от 35842 лв. по договора от 16.04.2001 г. Обектът бил пуснат в експлоатация през 2002 година, като оттогава и до настоящия момент ответникът осъществявал търговска дейност. Същевременно, ищецът не получил никакво заплащане на извършеното строителство над етап "Подпорни стени". Твърди, че закупувал материали, заплащал на строителна бригада, осигурявал за своя сметка транспорта. Отправял покани към ответника да се срещнат и договорят заплащането за извършените СМР, но плащане не последвало като в негово отсъствие, ответникът от канцеларията на фирмата му взел проектите и цялата техническа и сметна документация относно бензиностанцията. На 04.10.2004 година отправил до ответника нотариална покана, с която го поканил да се яви на 08.10.2004 година в нотариалната кантора на нотариус К. Димитров в град Кърджали, но ответникът не се явил, за което бил съставен надлежен констативен протокол. Моли да се постановирешение, с което да бъде осъден Христо Ангелов Тодоров да му заплати сумата в размер на 16000 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително- монтажни работи в обект: "Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене, по път 1- 5 Хасково- Кърджали, при км. 339+580", от които: 2000 лева- по договор от 16.04.2001 г, а остатъкът от 14000 лв.- възнаграждение за извършените, по силата на устния договор, СМР от етап "Подпорни стени" до завършване на обекта. Претендира разноски. С допълнителна молба от 11.10.2005 г. ищецът е уточнил размера на претенциите си по всеки пункт от исковата молба, а с молба от 20.10.2006 година е уточнил количествата вложени материали за всички СМР. С молба от 20.09.2006 г. ищецът е поискал допускане увеличение цената на иска на обща сума в размер на 204900 лв., което съдът е допуснал с протоколно определение от 24.11.2006 г. С молба от 12.01.2007 година ищецът е уточнил периодите от време на извършване на всеки етап СМР, както и стойността на всички компоненти от строителството- труд, материали, механизация, печалба за извършените СМР. Твърди, че строителните работи по подобект "подпорна стена, ограда и барбакани по стената" по т. 1 от молбата, били извършени в периода 16.04.2001 година- до края на м. 07.2001година, аостаналитеСМР от т. 2 до т. 10- период от м. юли 2001 г. до м. юли 2003 г. Моли да бъде постановено решение, с което ответника Христо Ангелов Тодоров бъде осъден да заплати на ЕТ "Генъл- Генади Милев", сумата в размер на 204900 лв., представляващи възнаграждение по договор за изработка /строителство/ от 16.04.2001 година, за обект "Бензиностанция, автоуслуги и заведение за обществено хранене по път 1-5 Хасково- Кърджали, при км. 339+580", от която сума- 2000 лв.- дължимо възнаграждение за изпълнени и не напълно изплатени СМР по етап "Подпорни стени", а останалите 202900 лв. с начислен ДДС- възнаграждение по силата на устния договор за изработка на СМР на същия обект, от етап "Подпорни стени" до приемане на обекта от Държавна приемателна комисия, която сума била формирана от отделни етапи СМР, подробно описани в обстоятелствената част в т. т. 2- 10 сначислен ДДС в размер на 33783 лв. В писмена защита излага съображения за основателност на иска. Твърди, че ищецът е извършил цялостното строителство до приемане на обекта и въвеждането му в експлоатация. Твърди, че в процеса на строителство били съставяни всички актове и протоколи, задължителни по смисъла на Наредбите, уреждащи тази материя. Посочва, че Законът изключвал извъндоговорна отговорност относно вземанията между страните, които били "участници в строителството" съгласно ЗУТ. Основанието на иска било договорно- по договор за изработка /строителство/ между възложителя Христо Ангелов Тодоров и изпълнителя- ЕТ "Генъл - Г. Милев". В случая писменият договор бил налице, като необходимите от етап „Подпорни стени” до завършването на обекта СМР, били извършвани въз основа на този договор. Двете тройни експертизи доказвали основателността на исковата претенция, а възражението на ответника за недължимост на възнаграждение, поради несъставяне на акт образец № 19 между страните, не следвало да се уважава, тъй като този протокол не бил задължително нормативно условие за заплащането на строителството. Претендира разноски. Ответникътчрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е подписвал договор с ищеца на 16.04.2001 г. На основание чл. 154 от ГПК е направено оспорване истинността на договор от 16.04.2001 г. Не отрича, че част от СМР са извършени от ищеца по силата на договор между страните, но не по представения по делото договор от 16.04.2001 г. Не отрича, че е имало плащане между страните по делото в размер на 35842 лв., която сума била платена на едноличния търговец и били уредени отношенията за първи етап „Подпорни стени” и това бил единствения етап от строителството, по който ищецът изпълнил СМР. Над този етап не е имало договореност между ищеца и ответника за продължаване на СМР и за извършване на претендираните по пункт 2 до 10 от исковата молба. СМР били извършени в обекта, но не от ищеца и същия бил приет. В писмена защита се излагат допълнително подробни съображения за неоснователност на иска. По отношение на предявения иск за частично неизпълнение на възнаграждение за извършените СМР в размер на 2000 лв. за подетап "Подпорни стени" по делото било безспорно, че между страните е възникнало облигационно отношение по сключен между тях договор за строителство. Безспорно било също, че ищецът като изпълнител е извършил описаните в чл. З от договора отделни видове СМР на първи етап "Подпорни стени" в обект "Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене по път 1- 5 Хасково- Кърджали, при км.339+580". Спорно било кога бил сключен договора, неговото времетраене, предмет /видове, количества СМР, времето на тяхното извършване/, както и себестойността им, включваща стойността на вложените материали, труд и търговска печалба. Договорните отношения между ищеца и ответника възникнали с подписване на договор за изпълнение на СМР на първи етап от процесния обект, и приключили със завършване на този етап, приемане на работата и заплащане на договорената цена, считано от 16.04.2000 г. до 30.07.2001 г. Безспорно било, че единственият подписан договор между страните бил този от 16.04.2000 г. Поради това и с оглед откритото от съда производство на основание чл. 154 ал. 2 от ГПК, договора от 16.04.2001 г. следвало да се изключи от доказателствата. Фактът, че подобект "Подпорни стени" бил завършен на 30.07.2001 г. се доказвал от допълнителната молба на ищеца за отстраняване нанередовностите в исковата молба, в която се посочвало, че тези СМРса извършени до края на месец 07.2001 г., както и от цитирания под № 32 акт обр. 14 за приемане наконструкцията от 30.07.2001 г. Ответникът твърди, че през периода на строителството на подобекта е извършвал периодични плащания, съгласно клаузата на т. 7 от договора и този начин на плащане бил потвърден и от събраните гласни доказателства- св. Исмегюл Фета. Поради това, че по т. 1 от исковата молба се претендирали вземания по периодични плащания, както и вземания за възнагражденияза труд, и с оглед последно възможния момент, в който вземането е станало изискуемо- месец 07.2001 г., на основание чл. 111 б. "а" и б. "в" от ЗЗД исковата претенция в тази й част била погасена по давност. Независимо от това, искът в тази му част се явявал неоснователен и недоказан. Събраните по делото доказателства сочели, че след завършване на първия етап от процесния обект- подетап "Подпорни стени" в края на м. юли 2001 г. сключения договор между страните по делото бил прекратен, поради изпълнението му. От разпита на св. Никола В. Шопов и Костадин В. Новев, работили на процесния обект съответно първия от 2001 до 2002, а вторият от 2002 до 2004г., се установявало, че ответникът завършил строителния обект над етап "Подпорни стени" по т.нар.стопански начин. Твърди се, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждали с договори при спазване на ЗУТ и другите нормативни актове. Липсата на договори и съставени протоколи не давало възможност да се направи заключение, че ищецът бил изпълнител на СМР над етап "Подпорни стени" до приемане на процесния обект от Държавна приемателна комисия. Не се установявало правоотношението, за което се твърди, да е възникнало по силата на устен договор. Не били изготвяни протоколи акт обр. 19 за предаване на извършената работа. Такива не били оформени и това било основание да се приеме, че твърдяната работа не била извършена. Липсвали каквито и да били протоколи, счетоводна документация или други писмени доказателства, от които да е видно, че ищецът е извършил СМР извън договорираните. Вещите лица категорично установявали липсата на строително- техническа документация, която да сочи на твърдените от ищеца обстоятелства, той да е извършил СМР извън писмено договорените, от която да се направят изчисления на вложените материали, извършените количества СМР, вложен труд за етап над "Подпорни стени" към момента на реализацията на обекта. От съдебно- счетоводната експертиза се установявало, че фирмата на ищеца била регистрирана по ДДС едва след процесния период и не е начисляван и внасян ДДС върху извършените СМР, за които се претендира. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото за това, че страните са били в договорни отношения за изпълнение на СМР на обект „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене по пътІ- 5 Хасково- Кърджали при км. 339+580: първи етап – подобект „Подпорни стени” с видове СМР: изкопни работи, бетонови работи, кофражни работи и арматурни работи, респ. до етап „Подпорни стени”. По делото са приложени два договора с дати- от 16.04.2000 г. в оригинал и от 16.04.2001 година- представляващ заверено ксерокопие. И двата договора носят подписи на инвеститор и изпълнител и са с идентично съдържание. Видно от договорите инвеститор на обекта бил ответника по иска, а изпълнител- ищецът. Съгласно договора от 16.04.2000 г., представен в оригинал, инвеститорът възложил, а изпълнителят приел да изпълни СМР на обект Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене по път І- 5 Хасково- Кърджали при км. 339+580 първи етап- подобект „Подпорни стени”. Уговорено било изпълнените СМР и тяхното количество да се уточнява чрез протокол акт обр. 19, оформен от двете страни по договора. Видовете работи, които щели да се изпълняват по този договор били: изкопни работи, бетонови работи, кофражни работи и арматурни работи. Била уговорена и общатаприблизителна стойност за изпълнените СМР в размер на 35842 лв., като допълнително появилите се количества щели да се уточняват между страните в процеса на строителство. Заплащането на СМР било договорено да се извършва след оформяне на протокол акт обр. 19 за съответния месец. Договорът с дата 16.04.2001 година представлява заверен от ищеца препис, но същият не представя оригинаÙа на този договор или официално заверен препис от него, като пълномощникът му заявява в съдебно заседание, че не разполага с оригинала на този договор, поради което така представения препис следва да се изключи от доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл. 101 от ГПК. Следва поради това да се приеме, че договорните отношения на страните са били уредени с договора от 16.04.2000 година. В тази насока следва да се има предвид и заключението на назначената по делото графическа експертиза, която съдът приема и от която се установява, че ръкописния подпис в договор от 16.04.2000 г.- оригинал, срещу „инвеститор” е положен от Христо Ангелов Тодоров, а подписа срещу „инвеститор” в копие на договор от 16.04.2001 г. е идентичен с подписа на Христо Ангелов Тодоров. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че по признаци подписа отговаря на подписа на Христо Ангелов, без да може да е категорично, че е негов.Поради това следва да се признае за доказано оспорването истинността на договор от 16.04.2001 година и да се изключи от доказателствата по делото. В приложеното разрешение за ползване № СК- 02- 06/03.05.2004 г., издадено на основание чл. 222 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, чл. 177 ал. 2 ЗУТ, чл. 17 ал. 1 от Наредба № 2 за разрешаване ползването на строежите в РБ, искане на възложителя и протокол обр. 16/27.04.2004 г. на Държавна приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строежа, е разрешено ползването на строеж „Бензиностанция” първи етап от „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене” на път І- 5 Кърджали- Черноочене- Хасково при км. 339+580, находящ се в поземлен имот с кад. № 018167 по плана за земеразделяне на гр. Кърджали, с възложител Христо Ангелов Тодоров. Посочено е също, че строител на Ас, Конструкции, ВиК, Пътна е ЕТ „Генъл- Генади Милев”, а на Електро, Технологична- ЕТ „Тома- Димитър Николов”. В нотариална покана от 04.10.2004 година, изпратена от Генади Милев- управител на ЕТ „Генъл- Генади Милев” до ответника по иска Христо Ангелов Тодоров, ищецът се е мотивирал с това, че през 2002- 2003 г. фирмата му извършила СМР на обект „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене” по сключен договор от 16.04.2002 година и го поканил да се яви на 08.10.2004 година за съставяне на акт № 19 за изпълнените от фирмата му СМР. Преценявайки нотариалната покана и относимостта й към спора, съдът отчита от една страна, че ищецът твърди, че между страните е имало договор за СМР от 16.04.2001 г., докато в нотариалната покана се сочи договор от 2002 година. От друга страна, разрешението за ползване на строежа, приложено към делото с № СК-02-06, е било издадено на 03.05.2004 година, към който момент е следвало да бъдат издадени всички актове за приемане на СМР, в противен случай то не би било издадено. Впрочем, съдът намира че тази нотариална покана е неотносима към спора. Разпитаната по делото свидетелка Исмегюл Фета, посочена от исцовата страна, твърди, че от 2000 година и понастоящем работела като счетоводител при ищеца, чиято фирма имала договор с ответника от април 2001 година /от 14.04.2001 г./ и извършила СМР на обект „Бензиностанция” от пролетта на 2001 година до края на 2003 година, материалите били закупени от ищеца и за това имало издадени фактури. Твърди, че било извършено грубото строителство- канализация, от изкопи до строителство на два етажа и до покрив, ел. захранване. След приключване на работата в края на м. юни- юли 2003 година ответникът поискал от нея и тя му предала от счетоводството на ищеца всички папки и проектната документация за обекта. Твърди, че договора се отнасял за обекта от изкоп, подпорна стена и до покрив. Били извършени и други допълнителни работи извън договора, защото страните си имали доверие. Същата присъствала на разговори между техническия ръководител на обекта- Христо Милев, който бил ба¨а на ищеца и Христо Ангелов, за извършване на работите по договора, който разговор бил през годините 2001, 2002 и 2003. Документи за извършеното строителство не били съставени, а ответникът плащал малки суми в брой в счетоводството на ищеца, като казал, че след като приключи строителството изцяло, щял да издаде фактура за извършеното. Свидетелката отивала на обекта и плащала на работниците. Имало и ведомост за това. Свидетелят Раиф Хюсеин, посочен от ищеца, твърди, че работел в ищцовата фирма на обект „Бензиностанция” през м. май 2001 година и до края на м. юни 2002 година. Имал сключен граждански договор. Работодател му бил Христо Милев, който бил технически ръководител на обекта. Твърди, че копали канали, направили подпорна стена, канал за кабел за тока, зидарията на първи етаж, наляли плоча, издигнали втория етаж и отново наляли плоча, поставили тръбите за питейната и за обратните води, изградили стълбища, и когато започнали да слагат ламарините на покрива и да правят козирката, тогава свидетелят напуснал работа. Обяснява, че св. Исмегюл Фета идвала на обекта и там плащала на работниците, но не знае кой е давал парите за това. Около 10 души работели на обекта. До напускането му, сградата била издигната до ламарините на покрива, нямало прозорци, ВиК не била прекарана, в сградата нямало нищо. От показанията на свидетелите Никола Шопов и Костадин Новев, посочени от ответника, се установява, че двамата са работели на административната сграда на обект „Бензиностанция” през различни периоди от 2001, 2002 и 2003 година, за което били наети от ответника, но нямали договор за това, и той им плащал на ръка в брой в края на всеки месец. Не познавали Генади Милев. По делото е разпитан като свидетел и бащата на ищеца Христо Гинев Милев, който твърди, че от 2000 година работел във фирмата на сина си. От 16.04.2001 г. до 10.07.2003 г. работел на процесния обект „Бензиностанция” като технически ръководител. Твърди, че на обекта фирмата не била изпълнила само монтажа на бензиноколонките и постното боядисване на сградата. Напуснал работа, тъй като инвеститорът не бил лоялен по отношение на плащането на обекта. Твърди, че всички, които работели, сеподписвали срещу получените възнаградения.Твърди, че не познавал и не са работили на процесния обект работници с имена Никола Василев Шопов и Костадин Василев Новев. Твърди също, че той е подписал договор за изпълнение на обект „Бензиностанция” през м. април 2001 година и отрича да е подписвал друг договор с идентично съдържание на друга дата. От приложените към делото трудови договори, се установява, че св.Исмегюл Байрям Фета е била назначена на 02.01.2001 година от Христо Гинев Милев в ЕТ „Ками- Г”- Кърджали като счетоводител, а с трудов договор от 16.05.2003 година Генади Христов Милев назначил същата като счетоводител в ЕТ „Генъл- Генади Милев”- Кърджали. С трудов договор от 01.09.2001 г. свидетелят Раиф Юсуф Юсеин бил назначен като строителен работник от Христо Гинев Милев в ЕТ „Ками- Г”. Към делото е приложен и договор от 05.07.2002 г., сключен между Генади Христо Милев и Раиф Юсуф Хюсеин, с предмет: полагане на бетон за плоча и направа на изкоп за канал. Впрочем, от тези договори се установява, че двамата разпитани свидетели Фета и Хюсеин, през периода 2001- 2002 г. и до м. май 2003 година /за св. Фета/ не са били в трудови правоотношения с ищеца. Същите са били в трудови правоотношения с друг работодател, а договора от 05.07.2002 г., подписан от Раиф Хюсеин с ищеца, касае друг период от време, различен от посочения от свидетеля, за който твърди, че е работел на процесния обект. Освен това от договора от 05.07.2002 г. не се установява на кой обект ще се извършва възложената работа от св. Хюсеин и в какъв период от време. Показанията на тези свидетели са в противоречие с показанията на св. Христо Милев, също посочен от ищеца, в частта им относно това, колко работници са работели на обекта, къде е плащано на работниците за извършената работа и дали те са се подписвали за получените суми. Така, св. Фета твърди, че тя плащала на работниците на обек‗а и те получавали парите на ръка, което е в съответствие с показанията на св. Никола Шопов и Костадин Новев, които също твърдят, че са работели на обекта без договор, плащано им било на място на ръка и не са се подписвали никъде. Освен това, св. Милев твърди, че през целия период от време св. Исмегюл Фета плащала заплатите на работниците. А както вече се посочи, същата е била назначената в ищцовата фирма като счетоводител едва на 16.05.2003 година. В показанията си св. Раиф Юсеин твърди, че технически ръководител на обекта бил св. Христо Милев, което се твърди и от последния. Видно обаче от протокола за установяване годността за ползване на строежа- първи етап „Бензиностанция”, технически ръководител на обекта е било друго лице- Николай Петков Георгиев. Впрочем, с оглед на всичко това, съдът намира, че показанията на свидетелите, посочени от ищцовата страна, не следва да се кредитират. Към делото е приложено заверено копие на заповедна книга № 60/12.04.2001 г. на строеж „Подпорна стена”, в която като изпълнител е записан ЕТ „Генъл- Генади Милев”- Кърджали и са приложени протоколи за установяване на СМР за периода от 25.05.2001 г. до 22.10.2002 г., подписани за изпълнител от Христо Милев. Вещото лице инж. Благовеста Янева в представената по делото единична съдебно- техническа експертиза посочва, че обект "Бензиностанция" е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СК- 02- 06/03.05.2004 год. и към момента на експертизата функционира по предназначение. Съгласно приложение обр. 16 към цитираното разрешение последните строителни работи са били извършени периода септември- октомври 2003 год. Проектната документация била одобрена от Община Кърджали на два етапа- подобект "Подпорна стена и масивна ограда" на 07.03.2001 год. и Разрешение за строеж № 35 от 26.03.2001 год. и подобект "Бензиностанция" на 01.08.2001 год. и Разрешение за строеж № 157 от 28.08.2001 год. В процеса на строителството била извършена промяна в част архитектурна, което се отразило в намален обем строителни работи. В одобрената проектна документация нямало финансови сметки, а само стойност по окрупнени показатели. При проверката на документите в страните по делото вещото лице установило, че в процеса на строителството между страните няма съставени актове, удостоверяващи вида, количество и стойност на изпълнени строителни работи. За изготвяне на стойността на СМР по пунктове от т. 2 до т. 10 от исковата молба била съставена количествена сметка, която е остойностена по пазарни цени на СМР за периода на строителство по проект. Почти всички видове СМР били "скрити работи" и не можело да бъдат установени действителните обеми работи. В допълнителната експертиза посочва, че била съставена количествена сметка, включваща видовете работи по подобекти "Подпорна стена и масивна ограда" и "Бензиностанция", съставляващи процесният обект, изготвена на база одобрени проекти, която е остойностена по пазарни цени на СМР за периода на строителство. Били използвани пазарни цени, тъй като вещото лице не разполагало с разходо- оправдателни документи- договорена цена на труд, фактури за закупени материали, цени на машиносмяна (собсвена механизация или под наем). Посочените цени на СМР в стойностната сметка не били действителните разходи по изграждане на обекта, а изчислявани по проект. Стойностна сметка до етап "груб строеж", съгласно одобрени строителни книжа на обект "Бензиностанция на път 1-5 Хасково - Кърджали" възлизала на 57439.09 лв. Вещото лице посочва, че при извършената проверка в РДНСК Кърджали на документите в преписката за съставяне на Акт обр. 16 се установило, че част от строителните работи по изграждане на обект "Бензиностанция на път І-5 Хасково- Кърджали" са изпълнявани от друг строител. Видно от съставените по надлежният ред актове обр. 12 за части като строител на СМР по части "Технологична", "Външно ел. захранване", "Външно районно осветление", "Вътрешна ел. мрежа" бил записан и съответно заверен ЕТ "Тома- Димитър Николов". Вещото лице посочва също, че офертата по чл. 4 от договора не й била предоставена. Мотивира се подробно, за що не може да даде отговори на въпроси 2 и 3 от задачата. От назначената тройна техническа експертиза, извършена от вещите лица инж. В. Димитрова, инж. Й. Найденов и инж. Б. Янева, последната подписала с особено мнение, се установява, че стойността на материалите, вложени в конкретното строителство, се формирало на база видове и количества материали, съобразно установените след огледа на обекта при средни разходни норми и пазарни цени на материали, необходими за изграждане на аналогични обекти. Средната стойност на изградената бензиностанция възлизала на 200000 лева. Стойността на целия терен възлизала на 28900 лева. По първи вариант от задачата стойността на СМР възлизала в размер на 294076.59 лв, а по втори вариант- стойността на целия обект без извършеното и разплатено по част „Подпорна стена” била 261306.49 лева. Приемат, че земята не трябвало да се взима предвид. Стойността на обекта по "Метода на приходната стойност" в зависимост на приети различни предпоставки, възлизала: по вариант 1-181300 лв.; по вариант 2-191100 лв. и по вариант 3-208100 лв.Считат, че справедливата пазарна стойност потази методика е по вариант 3- на стойност от 208100 лв., а след закръгляне- 204900 лв. Заключението е подписано с особено мнение на вещо лице инж. Благовеста Янева. В съдебно заседание в. л. Димитрова посочва, че са правили проверка в счетоводството на ищеца, запознали се със счетоводните документи, но те били частични и не са взети предвид при изготвяне на заключението. Вещото лице Найденов заявява в съдебно заседание, че лично се запознал с фактурите в счетоводството на ищеца. Те можели да дадат информация за цялостното извършване на СМР на обекта. Заявява също, че му била предоставена от ищеца чернова на обр. 19, който следвало да се третира като официален документ. Вещото лице Димитрова твърди, че приложените по делото протоколи от стр. 161 до 165 от делото представлявали акт обр. 12, което се отрича от вещото лице инж. Найденов и от в. л. инж. Янева, която твърди, че актове обр. 12 били в досието, находящо се в РДНСК- Кърджали. Вещото лице инж. Янева посочва, че във връзка с изготвяне на експертизата бил извършен оглед на място и замервания. Като основание за представеното особено мнение посочва, че в изпълнение на нормативната уредба в процеса на строителство за всеки обект се съставят актове по време на строителство- съгласно Наредба № 3/2003 год. за съставяне актове и протоколи по време строителство, и отменената Наредба № 7/2001 год. за съставяне актове и протоколи по време строителство, от участниците в строителството, с които се установяват обстоятелствата, свързани със започване и изпълнение на строежите и се отчитат параметрите по проект на изпълнените "скрити работи". При съставяне на количествената сметка не са отчетени действителните обеми работи, подлежащи на закриване от приложените към досието за издаване на разрешение за ползване актове обр. 12. В тези актове количествата на "скритите работи" се различавали от тези, изчислени по проект. Изчислените количества по проект значително превишавали количествата, отразени в актовете за скрити работи. Действително изпълнени количества на обекта били тези по акт обр. 12, тъй като са подписани от страните в строителството- строител, проектант и стр. надзор. По време на строителството била извършена промяна във функционалното решение на обекта, за което бил налице одобрен екзекутивен проект на част архитектурна, а при изчисленията за извършените работи не били отчетени тези промени. Количествата на изкопните работи при изчисленията били завишени. Към одобрената проектна документация, били съставени количествени сметки, които не били взети предвид при изчисленията от експертизата. Цените при изготвяне на стойностната сметка били приети към дата 03.05.2004 год.- датата на съставяне на акта за въвеждане на обекта в експлоатация, което не отговаряло на нормативната уредба. Параметрите на приетите единични цени в изчисленията не съответствали на параметрите, заложени в Договора за строителство. Единичните цени следвало да бъдат определяни към датата на извършване на СМР. От приложените актове обр. 12 било видно, че изпълнител на СМР по части "Външно ел. захранване, районно осветление, технологична- монтаж цистерни, направа стоманен провод към цистерни, шахти и проби" бил ЕТ "ТОМА- Димитър Николов". Следвало стойността да се изчисли след представяне от ищеца ЕТ "Генъл- Генади Милев" на количествено- стойностна сметка (акт обр. 19) за вида и количествата на изпълнените работите. В представената оценка за стойността на обекта над етап "подпорни стени" до окончателното завършване на обекта, била приета стойността от извършените изчисления по първи вариант, които включват стойност на обекта като незавършени несъответстващ за въвеждане в експлоатация. Строителството над етап "Подпорни стени" не можело да бъде реализирано само по себе си и да се разглежда като самостоятелна част. При изчисленията по метода на приходната стойност, тройната съдебна експертиза нямала информация за счетоводството на търговеца. Стойността на обекта по приходната стойност била изчислявана като завършен обект функциониращ като "Бензиностанция", а по метода на възстановителната стойност била дадена стойност като незавършено строителство, поради което двете стойности не можело да бъдат сравнявани. Вещото лице декларира, че не са се запознавали със счетоводната документация на страните по делото. От ищеца им били представени копия на фактури в насипно състояние, които като дата нямали отношение с процесното строителство. В извършената тройна съдебно- техническа експертиза от вещите лица инж. Савчева, инж. Щерева и инж. Присадашка, се посочва, че към одобрените архитектурни проекти няма изготвени финансови сметки на база, на които да се определи стойността на имота по поставения от ищеца първи вариант. По искането за втори вариант вещите лица приемат, че производствената стойност на СМР по исковата молба възлиза на 235300 лв. Възстановителната стойност на имота /без стойност наземята и на подпорни стени/ възлиза на 290600 лв. Поради липса на нотариален акт с данни за квадратура на земята към имота, експертизата не е определила пазарната стойност на имота, преди извършване на подобренията в него. По същата причина в експертизата не е дадена стойност на голата собственост- на земята. На тази база не е определена и пазарната стойност на имота и след извършване на подобренията върху земята. Вещите лица са установили, че обекта не се стопанисва и експлоатира от собственика, а е предоставен на „Петрол"АД Ст. Загора и няма счетоводни данни за приходи, разходи или наем за обекта ,което не давало възможност да се определи пазарната стойност на имота по метода „Капитализиране на бъдещи парични приходи." Такава можело да се изготви след представяне на данни от ответника или от „Петрол"АД за стойността на наемните отношения. В района на гр. Кърджали не са установили продажби на аналогични обекти, които да служат за пазарни аналози, което не е дало възможност за определяне пазарната стойност по метода на „Пазарни сравнения”. В съдебно заседание в. л. Присадашка допълва, че не са представени всички актове обр. 12 и те са се съобразили с тези, представени по делото. Вещите лица посочват в съдебно заседание, че проверка на счетоводна документация на страните по делото не е било извършвана, а акт образец 19, който доказва финансовите отношения между страните, и който да е двустранно подписан от страните по делото, не им е бил предоставен. Съдът не приема заключението на вещите лица Димитрова и Найденов, подписано с особено мнение на вещото лице Янева, тъй като не съответства на доказателствата по делото и значителна част от изводите им са произволни, и при изслушването им в съдебно заседание, същите показват тенденциозност. Съдът приема заключението на назначената повторна тройна техническа експертиза на вещите лица- инж. Савчева, инж. Присадашка, и инж. Щерева, което е изготвено обективно, законосъобразно и съответно на доказателствата поделото. Съдът приема и единичната експертиза на вещото лице инж. Янева и особеното мнение на същата, които са изготвени в съответствие с нормативните актове и доказателствата по делото, и в значителната си част като констатации и изводи съответства на изводите на вещите лица инж. Савчева, Присадашка и Щерева. Съдът отчита и това, че в значителната си част поставените от ищеца на вещите лица задачи относно оценката на терена и на СМР към днешна дата, са неотносими към предмета на спора. От заключението на в. л. Добруджалиева, което съдът приема, се установява, че за периода от 16.04.2001 година до 10.07.2003 г. в ищцовата фирма по трудов договор са били наети общо 5 работника. През 2001 година е нямало наети работници по трудов договор, през 2002 година бил нает 1 работник, а през 2003 година- 4 работника. За същия период- 2001- 2003 г. фирмата сключила 46 договора с физически лица- изпълнители на определен обем СМР на обект „Бензиностанция”. Едноличният търговец бил регистриран по ДДС на 16.03.2004 година като не е бил начисляван и внасян ДДС върху извършените СМР. При така установеното от фактическа страна съдът приема, че между страните по делото е бил подписан договор на 16.04.2000 г. с предмет: изпълнение на СМР на обект „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене” по път І- 5 Хасково- Кърджали при км. 339+580 първи етап- подобект „Подпорни стени”. Уговорено било изпълнените СМР и тяхното количество да се уточнява чрез протокол акт обр. 19, оформен от двете страни по договора. Видовете работи, които щели да се изпълняват по този договор били: изкопни работи, бетонови работи, кофражни работи и арматурни работи. Била уговорена и общатаприблизителна стойност за изпълнените СМР в размер на 35842 лв., като допълнително появилите се количества щели да се уточняват между страните в процеса на строителство. Заплащането на СМР било договорено да се извършва след оформяне на протокол акт обр. 19 за съответния месец. Касае се до подписан между страните по делото договор за строителство, който е разновидност на договора за изработка, уреден от разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД. Законът не допуска, а и самият характер на строежа, задължително изисква наличието на договор за строителство. Договорът за строителство може да има за предмет различна по характер и обем работа. В случая договора от 16.04.2000 г. е имал предмет СМР- първи етап „Подпорни стени” на обект „Бензиностанция” със страни- възложител- ответника и строител- ищецът. Договорът за строителство съдържа информация, необходима при съставянето на различни актове и протоколи, които са задължителни съгласно ЗУТ. При строителството задължително трябва да има договор, както и актове и протоколи за приемане на СМР, за да се установят качествата на страните в строителния процес и извършените СМР- предадени и приети, значителна част от които са скрити, както и стойността на същите. Така, съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗУТ, всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане настроителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и други се документират от представителите на страните по сключените договори. Ал. 2 на същия текст предвижда и ред за съставяне на актовете, ако някоя от страните откаже или не се яви, за да се състави акта. Съставените актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на действително извършените СМР по вид, количество и стойност. Една от предпоставките за съставянето на актове и протоколи по време на строителство е да има сключен договор за строителство между страните. Съдът приема, че в случая между страните по делото е имало договор за строителство само за подобект „Подпорни стени”.С оглед изискванията на ЗУТ и характера на строежа, съдът приема, че не може да се приеме, че е налице продължаване на договора от 16.04.2000 г. по устно договаряне на страните. Но дори и да се приеме, че такава възможност съществува, то по никакъв начин по делото не се установява- доказателства не са посочени, страните по договора от 16.04.2000 г. да са постигнали устно съгласие ищецът да продължи да изв·ршва СМР до пълно завършване на целия обект. И тъй като ищецът основава претенцията си на договор от 16.04.2001 година, какъвто, както вече се посочи, няма подписан между страните по делото, то следва иска да се отхвърли само на това основание. Дори обаче претенциите на ищеца да се основаваха на договора между страните за извършване на СМР от 16.04.2000 година, то те са неоснователни по следните съображения: Претенцията на ищеца за сумата в размер на 2000 лв. съдът намира за неоснователна, тъй като от една страна се основава на договор от 16.04.2001 година, какъвто няма сключен между страните по делото, а от друга- дори и да се основава на договора от 16.04.2000 година, то следва да се посочи, че стойността в договора в размер на 35842 лв. е била определена от страните като приблизителна, а не твърда, а ищецът не представя по делото доказателства- протоколи и актове, установяващи извършената и приета работа по договора, за да се определи реално дължимата стойност на фактически извършените работи по действителни цени към момента на тяхното извършване. Неоснователна е и претенцията на ищеца за сумата в размер на 202900 лв. за допълнително извършени СМР по устна договорка между страните от п. 2 до п. 10 на исковата молба над етап „Подпорни стени” до приемане на обекта от Държавна приемателна комисия. По делото липсват доказателства, че само и единствено ищецът е извършвал СМР на процесния обект. Както вече се посочи, в Протокола за установяване на годността за ползване на строежа първи етап ”Бензиностанция” като строител, наред с ищеца е посочен и едноличен търговец „Тома- Димитър Николов”- за част ЕЛ и технологична. Вещите лица безспорно установяват, че между страните по делото не са били съставени изискуемите се протоколи за извършена работа, за да се установи безспорно какви СМР е извършил ищецът. Освен това, по делото не са представени доказателства, а и при ищеца липсвала счетоводна документация за закупени материали, вложен труд, средства за транспорт пр. От доказателствата по делото не се установява, че само и единствено ищецът и то само със свои средства да е закупувал и доставял материалите, вложени в строителството след етап „Подпорна стена” и до завършване на обекта, че само със свои средства е заплащал на работници, осигурявал е транспорт и прочие. От заключението на вещото лице Доброджалиева, се установява, че през периода 2001 г.- 2003 г. са били сключени 46 договора с лица за определен обем СМР на процесния обект, а разрешението за ползване на обекта е едва от м. май 2004 година, което опровергава твърденията на ищеца, че е извършвал СМР на обекта до неговото завършване, още повече, че извършваните отделни работи като тези по поставяне на ел. кабели, ВиК и др. изискват специални знания, за което ищецът също не представя доказателства, че е разполагал с такива специалисти. В тази насока, съдът отчита и показанията на св. Шопов и Новев, които твърдят, че са работели на обекта в годините 2001, 2002 и 2003, за което били наети от ответника без договор за това, че той им плащал на ръка в брой в края на всеки месец и, че не познавали Генади Милев. Безспорно е, че обектът е бил изпълнен, но с оглед доказателствата по делото и липсата задължителните протоколи при строителството, на редовно счетоводство при ищеца, установено от вещите лица, не може да се приеме, че изпълнител на СМР след етап „Подпорни стени” е бил ищецът. Приемането на извършената работа по договор за изработка /в случая за строителство/ обхваща фактическо получаване на изработеното и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Когато се касае до извършени СМР, то налице са специфични изисквания по приемането на строежите. Такова приемане може да бъде налице, ако са били спазени законовите изисквания, респ. били са издавани необходимите официални документи за одобрени извършени СМР на различни етапи от строителството. При СМР е налице подробна законова регламентация, определяща начина на извършване на отделните строителни дейности, необходимите разрешения, процедури по започване и приемане на извършената строителна работа. Изпълнителят по такъв договор е длъжен да се съобразява, както с изискванията на ЗУТ, така и с останалите нормативни документи, уреждащи тази материя. При строителството, приемане на извършената работа би било налице, ако са били спазени законовите изисквания- налице са били необходимите официалнÞ документи за одобрени извършени СМР на различни етапи на строителството, респ. на цялото строителство. Съгласно разпоредбите на действащата към момента на строителството Наредба 3/1999 г. и Наредба № 7/22.05.2001 г. задължително се съставят актове за приемане на извършената строителна работа. В случая ищецът не доказва по какъвто и да било начин, че е извършил строителни дейности над обект „Подпорна стена” и тази работа да е била приета от ответника. Дори и да се приеме, че строителството е продължило от ищеца и след етап „Подпорна стена” по договора от 2000 г., то съгласно този договор приемането се извършва с акт обр. 19, каквито ищецът не представя. А дори и страните да не са определили реда за предаване и приемане на работата, то това би бил реда по ЗУТ и сочените Наредби, като ищецът не представя доказателства за отказ на ответника за съставяне на актовете или да е изпълнена процедурата при отказ за съставяне на съвместен акт. Впрочем лисата на писмен договор между страните за СМР над етап „Подпорни стени”, както и на съставени протоколи за предаване и приемане на извършени СМР, не дават основание да се приеме, че ищецът е бил изпълнител на твърдяните в исковата молба СМР, извън договора от 16.04.2000 г. А и назначените по делото експертизи не установяват изпълнител на претендираните СМР да е бил ищецът по делото. Напротив, същите установяват, че ищецът не разполага с документация, доказваща извършени СМР, поради което са остойностили претендираните за извършени от ищеца СМР чрез замерване на място и съобразно одобрените проекти. Дори и да се приеме, че страните след като вече са имали подписан договор за извършване на първи етап „Подпорни стени”, и устно са продължили действието му, то при липсата на протоколи за приемане и предаване на извършени СМР между страните по делото, не може да се приеме, че искът е доказан по основание, а още по- малко по размер. Впрочем, без да е представен договор за строителство за над етап „Подпорна стена” на процесния обект и актове образец 19 за приемане на извършената работа, които документират период, вид, количество и стойност на извършени СМР, не може да се приеме за установено, че ищецът е вложил труд, материали и средства за изграждане на целия обект на ответника. А за да възникне задължение за заплащане на възнаграждение за изпълнена работа, то тя следва да бъде приета, което по делото не се установява. Що се касае до представената по делото заповедна книга, на която се позовава ищеца, следва да се посочи, че приложените в нея протоколи касаят само периода от м. май 2001 година до м. октомври 2002 година, респ. период, който е далеч преди обекта да бъде завършен. Съдът отчита и това, че приложената по делото нотариална покана е от 04.10.2004 година, изпратена от Генади Милев- управител на ЕТ „Генъл- Генади Милев” до ответника по иска Христо Ангелов Тодоров като се е мотивирал с това, че през 2002- 2003 г. фирмата му извършила СМР на обект „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за хранене” по сключен договор от 16.04.2002 година, за какъвто договор няма твърдения в исковата молба, и какъвто договор, както вече се посочи, по делото не се установява да е имало сключен между страните. Освен това, видно от нотариалната покана ищецът е поканил ответника да се яви на 08.10.2004 година за съставяне на акт № 19 за изпълнените от фирмата му СМР- респ. след като разрешението за ползване на строежа с № СК- 02- 06 от 03.05.2004 година е вече било издадено и към който момент е следвало да бъдат изготвени всички актове за приемане на СМР. И не на последно място, в самото разрешение за ползване, е посочено кой строител на кои СМР е бил изпълнител. Извода на съда за неоснователност на иска се подкрепя и от това, че ищецът посочва като периоди от време, през които твърди, че са били извършвани от него отделни СМР, които са различни от периодите от време, посочени в актовете за приемане на извършените СМР в Протокола за установяване на годността за използване на строежа и приемането му от 27.04.2004 г. към Разрешението за ползване. Неоснователна е претенцията на ищеца и за платен ДДС, тъй като в тази насока безспорно от заключението на в. л. Добруджалиева се установява, че едноличният търговец е бил регистриран по ДДС на 16.03.2004 г., т. е. след процесния период, за който претендира да е начислявал и внасял ДДС върху извършени СМР. Съдът намира, че не следва да разглежда довода на ответната страна за погасяване по давност на претенцията за 2000 лв., с оглед приетото, че същата е неоснователна. С оглед изложеното, следва предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника по иска направените по делото разноски в размер на 1908 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за доказано оспорването истинността на договор от 16.04.2001 година, сключен между Христо Ангелов Тодоров и ЕТ „Генъл- Генади Милев”- гр. Кърджали. ОТХВЪРЛЯ предявените от Генади Христов Милев с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Генъл- Генади Милев” със седалище гр. Кърджали ул. „В. Априлов” № 2 вх. Б ап. 20 против Христо Ангелов Тодоров с ЕГН ********** от гр. Кърджали, ул. „Републиканска” бл. „Спартак” вх. Б ап. 26 искове за сумата общо в размер на 204900 лв., представляващи възнаграждение по договор за изработка от 16.04.2001 г. и устен договор за изработка за обект „Бензиностанция, автоуслуги и заведение за обществено хранене” по път І- 5 Хасково- Кърджали при км. 339+ 580”. ОСЪЖДА Генади Христов Милев с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Генъл- Генади Милев” със седалище гр. Кърджали ул. „В. Априлов” № 2 вх. Б ап. 20 да заплати на Христо Ангелов Тодоров с ЕГН ********** от гр. Кърджали, ул. „Републиканска” бл. „Спартак” вх. Б ап. 26 разноските по делото в размер на 1908 лв. Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател:
|