М О Т И В И към присъдата по НОХД № 197/2019 г. по описа на
РС–Провадия, ІV-ти наказателен състав.
Производството пред Провадийския
районен съд е образувано по внесен от Районна Прокуратура-Провадия обвинителен
акт против И.М.Д., роден
на *** ***, с постоянен адрес *** ЕГН: **********
за това, че:
- на 05.06.2019 г., на път трети
клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна управлявал моторно превозно
средство- товарен автомобил марка „***, като си служил с табели с ***, издадени
за друго моторно превозно средство- за лек автомобил марка „***- престъпление
по чл. 345, ал. 1 от НК.
- на 05.06.2019 г., на път трети
клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна управлявал моторно превозно
средство- товарен автомобил марка „***, което не е регистрирано по надлежния
ред- престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
- на 05.06.2019 г., на път трети клас 208
в землището на гр. Провадия, област Варна противозаконно пречил на органи на
властта – младши инспектор К.М.Ж., полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Провадия
при ОДМВР- Варна и младши инспектор И.В.И., старши полицай „ВПА“ в група „Охранителна
полиция“ към РУ-Провадия при ОДМВР- Варна, да изпълняват задълженията си по
предотвратяване и разкриване на престъпления- престъпление по чл. 270, ал.
1 от НК.
- на 05.06.2019
г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна причинил на
полицейски орган К.М.Ж., полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Провадия
при ОДМВР- Варна лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и
кръвонасядане по задно- вътрешната повърхност на лявата предмишница, обусловили
чувство на болка и страдание, при изпълнение на службата си- престъпление по
чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2
от НК.
В съдебно
заседание представителя на РП Провадия поддържа възведените обвинения, като
счита същите за безспорно доказани предвид събранието по делото доказателства,
като предлага по отношение на първите две престъпления на подсъдимия да бъдат
наложени наказания от по пет месеца лишаване от свобода, които да бъдат отложени
с изпитателен срок от три години, а по отношение на вторите две престъпления на
подсъдимия да бъдат наложени наказания от по седем месеца лишаване от свобода,
които да бъдат изтърпени ефективно в затвор при общ режим.
Защитникът на
подсъдимия- адв.В. не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка по отношение на първите две деяния, а именно наказуеми по чл.345
ал.1 от НК и по чл. 345 ал.2 от НК, като за двете излага, че подсъдимия се
признава за виновен. По отношение на престъпленията по чл.270 ал.1 от НК и по
чл.131 ал.2 т.4, вр. чл.130 ал.2 от НК излага, че подзащитният му е невинен,
тъй като не е извършил деянията вменени му с обвинителния акт.
В последната си
дума подсъдимия излага, че признава вината си за първите две престъпления описани
в обвинителния акт, докато за вторите две твърди, че е невинен.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия И.М.Д.
*** в едно домакинство с родителите си и с брат си св.С.П..
Той бил
правоспособен водач на моторно превозно средство с категории В и М. Неговият
дядо по майчина линия Б. Т.Р. притежавал МПС - товарен автомобил марка ***,
което било с прекратена регистрация от
06.02.2019 г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП- видно от приложената на л.33
по делото справка с рег.№324р-8418/05.06.2019 г.Този автомобил бил без регистрационни табели,
предвид предходно отнемане на същите за нарушение на ЗДвП.
На
04.06.2019 г. подс.Д., св.П. и техен приятел - св.Д.М.Т. били в дома на първите
двама в гр.Девня. Късно същата вечер решили да се разходят с описания по-горе
товарен автомобил.
Тъй като знаели, че същият няма регистрационни
табели взели две табели с регистрационен номер „***“, издадени за друго моторно
превозно средство на св.Б., а именно от лек автомобил марка ***. Подс.Д.
поставил тези две табели на товарния автомобил марка „*** и седнал на мястото
на водача за да управлява този автомобил. До него, като пътници седнали
съответно св.П. и св.Т.. Така те потеглили с автомобила. Първоначално минали
покрай с.Н. Р., община В., област Варна, после продължили напред и стигнали до
с.В., където оставили автомобила в близост до сградата на бивша кафе-
сладкарница на ул.“Витоша“.
Тримата се
преместили в друг, неустановен по делото лек автомобил и продължили в
неизвестна посока.
По-късно, малко след полунощ на 04/05.06.2019
г., се върнали с лек автомобил марка „Форд Ескорт“ откъм с.С.с. и отново се
качили на товарния автомобил марка „Форд Транзит“, като отново водач на
автомобила бил подс.Д., който поел в посока гр.Провадия по път трети клас 208.
Междувременно
обаче, докато бил паркиран в с.В., описаният по-горе автомобил бил забелязан от
св.С.- полицейски служител в участък В., който по-рано получил сигнал за
съвпадащо с него по описание МПС и го огледал. След справка в ОДЧ получил
информация, че поставените табели с регистрационен номер „*** са издадени за
друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Ауди 80“.
Минути по-късно св.С. забелязал и пристигащият
лек автомобил марка „Форд Ескорт“, като видял слизането от него на подс.Д. и на
свидетелите П. и Т. и съответно качването
им в товарния автомобил. След това видял и бързото потегляне на автомобила в посока гр.Провадия.
Така
създалата се ситуация създала съмнение в св.С. за наличие на противоправно
поведение на лицата и в тази връзка той
незабавно потеглил след тях, като едновременно подал сигнал в ОДЧ на РУ-
Провадия при ОД на МВР-Варна.
С оглед получения
сигнал от св.С. на път трети клас 208 в близост до „Оранжерии“- с.П.д., област
Варна бил позициониран патрулен автомобил на РУ-Провадия при ОД на МВР- Варна -
АП 815 в състав - свидетелите И.В.И., на длъжност старши полицай BПA в група
„Охранителна полиция“ и К.М.Ж., на длъжност полицай в група „Охранителна
полиция“.
Св.И.
застанал в средата между двете платна на пътя пред входа на оранжериите. В
същото време патрулният автомобил бил паркиран в уширението от дясната страна
на пътя в посока с.В., с включена сигнализация и фарове. Когато забелязал
приближаващият откъм с.В. товарен автомобил св.И. подал сигнал със стоп-палка,
както и сигнал на водача с указание къде да спре автомобила. Едновременно с
това с прожектор осветявал стоп-палката и мястото, където следвало да спре
приближаващият автомобил.
Подсъдимия Д.,
не намалил скоростта на движение въпреки, че видял полицейския служител и
патрулния автомобил и криволичейки по пътя в един момент насочил МПС директно
към св.И., като по този начин било възможно да го удари с автомобила. Предвид
тези действия на водача, св. И. бил принуден да отскочи в страни за да не бъде
наранен.
Подс.Д. не
спрял автомобила на указаното му място, а продължил напред, заобиколил рязко
патрулния автомобил и спрял отдясно на последния. Приблизително по същото време
на мястото пристигнал и св.С..
След
спирането, св.Ж. излязъл от служебния автомобил и отишъл до предната лява врата
на товарния автомобил, където седял водачът му, а именно подс.Д.. Разпоредил на
водача да изгаси двигателя на автомобила, но подсъдимия не изпълнил
разпореждането.
Вместо това той отворил вратата на автомобила.
Св.Ж. повторно му разпоредил да изгаси двигателя, както и поискал да му
представи документи - лични и за автомобила. Този път подс.Д. изгасил
двигателя, но отказал да представи документи с думите: „Няма да ти дам
документи!“. Св.Ж. му разпоредил да излезе от автомобила, при което
последвал нов отказ от страна на подсъдимия.
Тогава св.Ж.
казал на подс.Д., че предвид поведението му ще бъде задържан и в следващият
момент пристъпил към задържането на водача. Последният най-накрая слязъл от
автомобила като застанал лице в лице срещу св.Ж. до отворената врата на
автомобила. Св. Ж. хванал едната ръка на подс.Д., за да му постави белезници,
при което последният рязко го блъснал с лакът в областта на лявата ръка. В
резултат на това действие на подс.Д. свидетеля Ж. се наранил в отворената врата
на автомобила. Въпреки това продължил да изпълнява служебните си задължения,
като използвал физическа сила за преодоляване на съпротивата на Д., като го
свалил на земята и му поставил
белезници.
През това
време св. И. се придвижил към дясната
страна на микробуса и разпоредил на пътниците в него - свидетелите П. и Т. да
слязат за проверка. Свидетелите Т. и П. излезли от автомобила и застанали
плътно един до друг, като заявили, че нямат документи за самоличност. В същото
време св.С. забелязал, че в ръцете си едният от тях има нож и предупредил
колегата си за това с думите „Внимавай,
нож!“.
В следващият момент лицето пуснало ножа на
земята и последният паднал в краката между двамата. Същият нож: с тъмнокафява
бакелитова дръжка с дължина на дръжката 14 см и дължина на острието 13,5 см и
ширина на острието 2,8 см, е приобщен като веществено доказателство по делото.
Предвид
описаните по- горе обстоятелства служителите на реда задържали лицата,
превозващи се в товарния автомобил и ги отвели в РУ Провадия.
От
заключението на вещото лице по извършената по делото СМЕ в резултат на
действията на подс.Д. полицейски служител К.М.Ж. е получил травматичен оток и
кръвонасядане по задно- вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, като тези наранявания отговарят
да са получени в указаното време и са обусловили чувство на болка и страдание-
съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Видно от
приложения график за дежурствата на служителите от „ОДЧ“, „ООР“ при РУ-Провадия за месец юни 2019 г. се
установява, че на инкриминираната дата и час свидетелите И.В.И. и К.М.Ж. са
изпълнявали служебни задължения по предотвратяване и разкриване на престъпления
в звено „Охрана на обществения ред“.
Видно
от приложената по делото справка /л.33/
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „***, бял на цвят, е
регистриран с табели с регистрационен номер ***, собственост на . Т. Б., като
същият е с прекратена регистрация от 06.02.2019 г., на основание чл.143, ал.11
от ЗДвП. Табели с регистрационен номер *** са издадени за моторно превозно
средство - лек автомобил марка „***, с предстояща собственост . Т. Б.. МПС е
със служебно прекратена регистрация от 08.10.2018 г. на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП - уведомление от Гаранционния фонд без „Гражданска отговорност“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Извода си относно авторството, времето и начина на осъществяване
на деянията съдът изгражда въз основа на самопризнанията на подсъдимия по
отношение на първите две обвинения, както и всички обвинения въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а
именно показанията на свидетелите- С., Ж. и И.
разпитани и в хода на съдебното следствие, които са свидетели очевидци
на извършените деяния, СМЕ, съд. медицинско удостоверение /л.21/, длъжностна
характеристика, график на дежурствата при РУ Провадия, АУАН /л.36/ справки, в
това число и административни нарушения по ЗДвП, както и за съдимост на
подсъдимия.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че с конкретни свои действия
подсъдимия е осъществил в идеална съвкупност от обективна и субективна страна
състава на престъпления по чл. 345 ал. 1 от НК, по чл.345 ал.2 от НК, по чл.270
ал. 1 от НК и по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Съгласно чл.140 ал.2 от ЗДвП, условията
и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В чл. 3 ал.1
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение
и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени
от тях се предвижда в 14- дневен срок от придобиване на собствеността или
оформяне на вноса, моторните превозните средства да се регистрират. Моторно
превозно средство според
§6 т. 11 от ЗДвП е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни
средства.
С разпоредбата
на чл. 345 ал.1 и ал.2 от НК законодателят е криминализирал съответно послужването
с табела с регистрационен номер издадена за друго МПС, както и управлението на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред- каквито деяния подсъдимият не
отрича, че извършил на 05.06.2019 г.
В конкретния
случай подсъдимият е управлявал МПС, като си е служил с табела с регистрационен
номер издадена за друго МПС, както и е
управлявал МПС, което съгласно приложената справка АИС - КАТ не е
регистрирано, като и с оглед доказателствата по делото подсъдимия е знаел, че
управляваното от него МПС не е регистрирано по съответния ред.
При
престъплението по чл.270 ал.1 от НК подсъдимият е инициирал активни действия по отношение на орган на
власт, които обективират "пречене" по смисъла на закона. Същият
активно е препятствал органа на властта /полицейският служител Ж./ да изпълни
своите задължения, оказвайки му съпротива и неизпълнявайки неговите
разпореждания. Всичко това е било вложено в представното съдържание на
подсъдимия, като същия е съзнавал, че с поведението си саботира действията на
полицаите при изпълнение на служебните им задължения удовлетворяващо изискванията
на коментираната правна норма, за обективна и субективна съставомерност.
В случая с
предприетите от подсъдимия действия при извършване на проверката- да не спре на
указаното място, да предприема маневри застрашаващи живота на полицейския
служител, да не изпълнява разпорежданията дадени му от полицейските служители
на практика е пречил противозаконно на органи на властта каквито безспорно са
полицейските служители да изпълнят своите задължения, свързани с извършването на
проверка, с което е осъществил и обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК.
При
престъплението по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК от обективна страна предвижда причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство, като непосредствен обект на посегателство са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата
цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и по своето
естество представлява въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
изменение в отделни органи, тъкани или системи в организма. Особеното при това деяние е субекта на престъплението-
това може да бъде само лице от изброените в текста на чл. 131, ал.2 от НК, а именно „…на полицейски орган, … при или по
повод изпълнение на службата или функциите му”.
В
случая безспорно е установено, че към датата на инкриминираното деяние
пострадалия Ж. ***.
От друга страна
от събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите С., Ж. и И.,
съд. медедицинско удостоверение и съдебно медицинската експертиза безспорно
се установява, че подсъдимия със своите действия- блъскане по св.Ж. е нанесъл лека телесна повреда на полицейски
орган и по този начин е осъществил състава на престъпление по чл.131 ал.2 т.4
вр. чл.130 ал.2 от НК.
И четирите престъпления са осъществени от подсъдимия
виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл, като той е съзнавал техния
обществено опасен характер и последици и пряко ги е целял. Съзнавал е, че управляваното от него моторно превозно
средство е с регистрационни табели издадени за друго МПС, че същото не е
регистрирано по надлежния ред, но въпреки това го е управлявал. Ясно е съзнавал
и че, неспирайки на посоченото място и предприемайки маневри с автомобила заплашващи
здравето на полицейския служител, не изпълнявайки разпорежданията дадени му от полицейските
служители на практика е пречил противозаконно на органи на властта да изпълнят
своите задължения, свързани с извършването на проверка. Както и ясно е
съзнавал, че блъскайки полицейския служител Ж. ще му причини телесна повреда.
Причините за
извършване на деянията от страна на подсъдимия
съдът отдава на незачитането на законовите правила и норми на поведение
и донякъде на утвърдени престъпни
навици.
Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.П. и Д.Т. по
отношение на това, че подсъдимия не е извършил престъпленията наказуеми по
чл.270 ал.1 от НК и по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, като приема тези
обяснения и показания единствено и само като защитна позиция, която цели
оневиняването на подсъдимия, относно тези престъпления. Тези двама свидетели /П.
и Т./ са в близки отношения с подсъдимия /единия е негов брат, а другия негов
близък приятел/, които обстоятелства неминуемо водят до извод за тяхната
пристрастност при излагане на версията относно станалото. От друга страна
техните показания не кореспондират и с останалите ценени от съда доказателства
/показанията на безпристрастните свидетели С., Ж. и И./, както и с приетата по
делото СМЕ. Версията на подсъдимия и
свидетелите П. и Т. се оборва и от извършената от РП Провадия проверка по
преписка №575/2019 г., приключила с постановление за отказ да се образува ДП
Съдът,
съобразявайки се с действащото законодателство подложи на преценка налице ли са
условията за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК и прецени, че в случая
не са налице условия за приложението на този текст от закона. В настоящия
случай съдът не констатира нито многобройни, нито дори едно, но изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55
ал.1 т.1 от НК. По посочената причина съдът определи наказанията при условията
на чл.54 ал.1 от НК, като отчете следните обстоятелства:
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство
на подсъдимия съдът приема донякъде доброто му процесуално поведение, както и младата
му възраст.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство на подсъдимия съдът отчете съдебно му минало –
извършено от него престъпление през 2018г. по чл.343в ал.3 от НК за което е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
по чл.78а от НК – глоба в размер на 1500 лева- видно от приложената справка за
съдимост /л.20/.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът прие и многобройните предходни санкции от
органите на КАТ като водач на МПС- справка л.35 от ДП.
Отчитайки тези обстоятелства, целта на наказанието, с оглед
индивидуалната и генералната превенции и тежестта на конкретно извършеното
престъпление съдът призна подсъдимия за виновен и по четирите обвинения, като
му наложи следните наказания, а именно :
-
на
основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1
от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години.
-
на
основание чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години.
-
на
основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1
от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
-
на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 54, ал.
1 от НК
му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с
изпитателен срок от три години.
С присъдата си
на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи подсъдимия И.Д. да
изтърпи едно общо най- тежко наказание
от така определените му четири наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.
1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
При преценката
дали наказанията следва да бъдат търпени ефективно или да бъдат отложени по
реда на чл.66 ал.1 от НК съдът прецени, че в конкретния случай подсъдимия не
следва да ги търпи ефективно в местата за лишаване от свобода, тъй като прие,
че не е нужно да бъде изолиран от
обществото, за да бъдат постигнати целите на генералната превенция визирана в
нормата на чл.36 от НК. Прие, че и с така определените наказания с приложението
на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК ще бъдат постигнати целите на закона, като
подсъдимия ще бъде превъзпитан в достатъчна степен, че да се въздържа от
извършването на нови престъпления.
Счете,
че с така определеното общо най- тежко наказание не само ще се накаже
подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще се въздейства възпиращо и
превъзпитателно както спрямо него, така и спрямо другите неустойчиви членове на
обществото.
Именно
такова по вид и размер наказание съдът намира за справедливо и адекватно на
извършените престъпления и подходящо да повлияе поправително на осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, а така също и да въздейства респектиращо
върху другите членове на обществото.
Съдът прецени, че така определеното общо
наказание не е несъответно на тежестта на извършените престъпления, включени в
съвкупността за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Счете, че не
се налага това общо наказание да бъде
увеличавано и прилагана разпоредбата на
чл. 24 от НК, тъй като тази разпоредба се прилага само в случаите,
когато и най- тежкото наложено наказание
не може да изпълни целите на чл. 36 от НК и преди всичко, няма да въздейства
поправително на осъдения, което в случая не е така.
С присъдата
си, съдът възложи на подсъдимия
направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: