РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Бургас, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500857 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от А.Ч., гражданин на *** ***, роден на **.**.19**
г. в ***, с код по Булстат **********, с адрес: гр.*** *** к-с *** ет.* студио *
и В.Ч., гражданин на *** ***, роден на **.**.19**г. в *** ***, с код по
Булстат **********, с адрес: гр.*** *** к-с *** ет.* студио *, чрез адв.
Невена Кънчева Пожарлиева – особен представител, срещу Решение
№82/04.04.2022г. по гр. д. №20212150100920/2021г., на Районен съд Несебър,
с което са уважени субектвино и обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3,
срещу въззивниците, като А.Ч. и В.Ч. са осъдени да заплатят на ищеца, при
условията на разделност, сумата от 40,39 лв., съотвестваща на коватата им в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 80,78 лв., представляваща
незаплатена стойност по издадени фактура № № ********** от 25.07.2018г. и
фактура № ********** от 25.10.2018г., за доставена, отведена и пречистена
вода до имот, находящ се в **** к-с *** ет.* студио *, с идентификатор
51500.506.613.1.12, аб. № 971086, с отчетен период 29.09.2017г. –
11.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 12.07.2021г. до окончателното изплащане на
1
вземането, сумата от 10,92 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 21,85 лв. за
периода 25.08.2018г. – 11.07.2021г. С решението разноски по делото са
възложени в тежест на ответниците.
Жалбоподателите излагат съображения, че решението е неправилно, тъй
като в него не били обсъдени доводите на ответниците, фактическата
обстановка приета за установена не отговаряла на събраните по делото
доказателства и първоинстанционния съд бил допуснал съществени
процесуални нарушения и бил нарушил материалния закон. Твърдят, че
липсват въведени твърдения в исковата молба за реално извършена доставка
на вода до обекта на ответниците в конкретни количества за процесния
период, поради което решението било недопустимо. Излагат твърдения, че по
делото няма представени надлежни доказателства за действителния размер на
цените на услугите на водния оператор за периода от 29.09.2017 г. до
31.12.2017 г., утвърдени от КЕВР, като не било представено и Решение на
КЕВР с цени за периода ( преди 01.01.2018г.), а начисляването на определени
суми във фактура не доказвало наличие на вземане. Ищецът не бил доказал и
да е спазена процедурата за начин, време и метод на отчитане на количествата
потребена вода, а напротив от доказателствата било видно, че ищецът не
издавал своевременно отделните фактури съгласно правилата, процедурата,
методиката и сроковете, регламентирани в Общите условия на дружеството-
доставчик. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „в" ЗЗД, тъй като съгласно ОУ е следвало да бъде издадена отделна
фактура, след изтичането на съответния отчетен период и сумите, за
отчетените количества вода с падеж, преди 01.07.2018г. били погасени по
давност. От свидетелските показания на св. Г. не ставало ясно извършено ли е
реално отчитане на водомера през 2017г., на кои дати, от кого, по какъв ред и
при каква процедура. Молят за отмяна на обжалваното решение.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Ответниците били декларирали, че
процесният имот е тяхна собственост, като били посочили като свои адреси
на пребиваване същия имот. Отчитането на имотите било съгласно
разпоредбите на Наредба № 4 от 14,09.2004 г., като се касаело до самоотчети,
които имали характер на извънсъдебно признание за обема на потребление.
Аргументирано е становището, че се касае за сезонен обект в курортен
комплекс, при който липсвало задължение за ежемесечно отчитане.
Основание за съществуване на задължението било потребеното количество
вода, и дори при пресрочване на периода, през който следва да се извърши
отчитане, задължението не можело да се погаси. Неоснователно било и
възражението на въззивниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност,
тъй като процесната фактура от страна на ищеца била издадена на 27.08.2018
г. и 30-дневния срок до настъпването на падежа изтичал на 27.09.2018 г., от
което следвало, че предвиденият в закона три годишен срок за погасяване по
давност на периодични вземания не е изтекъл към дата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Моли се
2
за потвърждаване на обжалваното решение и се претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
От ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу А.Ч., и В.Ч.са са
предявени искове за присъждане на сумата от 80,78 лв. (по 40,39 лв. за всеки)
– главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 21,85 лв. (по 10,92 лв. за всеки) – лихва върху
главницата за периода 25.08.2018г. – 11.07.2021г. Главницата се претендира
за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 29.09.2017г. – 11.10.2018г. до имот, находящ се в **** к-с ***
ет.* студио *, с идентификатор 51500.506.613.1.12, аб. № 971086. Изложено е,
че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените
задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на
80,78 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури – фактура № № №
********** от 25.07.2018г. за сумата от 26,20 лв. и фактура № ********** от
25.10.2018г. за сумата от 54,58 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите
суми не са заплатени в предвидените срокове.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е
депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по
основание и размер. Твърди се, че фактурираните количества вода са
произволни и не са били доставени и консумирани от ответниците. Сочи се,
че ищецът не е извършил реално отчитане. Обръща се внимание, че фактури
не са издавани ежемесечно – в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Общите условия.
Навежда се, че задълженията са включени в обхвата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Сочи се, че част от претенциите – преди 01.07.2018г., са погасени по давност.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
3
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
Неоснователно е възражението направено във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е недопустимо. Ясно е от обстоятелствената
част на исковата молба, че се претендира заплащане на възнаграждение за
осъществени ВиК услуги на водоснабден обект, включително на доставено и
фактурирано количество вода. Претенцията е недвусмислено формулирана,
поради което и въззивния съд, не е констатирал нередовност на исковата
молба.
По делото не се спори, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с
посочения клиентски номер. Поради което е правилен изводът на
първостепенния съд, че е доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода.
Пред първоинстанционния съд ответника не е оспорвал, че процесния
имот представлява водоснабден обект. При това положение отчитането на
доставеното количество вода се извършва по предвидения ред в Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в общите
условия, които представляват договорно съдържание на процесното
облигационно правоотношение. Ищецът – ВиК оператор носи
доказателствената тежест да установи законосъобразното отчитане на
количествата потребена вода. Ако операторът при отчитането е спазил
изискванията на подзаконовия нормативен акт и на общите условия, то
правомерно отчетеното количество вода следва да се приеме за реално
доставено. Това е презумпция, която се извежда, чрез телеологическото
тълкуване (съобразно целта на нормативния акт) на нормите регулиращи
отношенията при осъществяване на ВиК услугите, която може да бъде
оборена при успешно обратно доказване от страна на ответника, каквото в
настоящия случай липсва.
Видно от представената справка-извлечение отчитанията са служебно
извършени, като са налице и данни за водомерите предоставени от
управителя на комплекса. Тези фактически изводи се установяват и от
показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел.
За процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане
е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
4
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. В настоящия случай е установено, че се касае за
служебно отчитане по реда на чл. 35, ал. 2 от наредбата, като след бъдещо
отчитане количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Въпреки това в настоящия случай управителят на комплекса, в
който се намира водоснабдения имот е предоставял лично отчети на ВиК
оператора, поради което е правилен извода на първоинстанционния съд, че на
практика са отчетени действително потребните количества вода и не следва
да се начисляват прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия,
което е изцяло в интерес на ответниците.
Не са налице твърдените от въззивната страна несвоевременни
отчитания, тъй като и според наредбата, и според общите условия при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти
годишно, който срок в конкретния случай е спазен.
При това положение въззивната инстанция намира, че ВиК оператора е
извършил напълно правомерно отчитанията за процесните периоди.
След извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
25.07.2018г. и 25.10.2018г. (в рамките на до един месец от отчета), като
съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали
изискуеми на 25.08.2018г. и 25.11.2018г. Давността е започнала да тече
именно от тези моменти и към датата на изпращане на исковата молба –
09.07.2021г., не е била изтекла три годишната погасителна давност.
Съгласно чл. 40, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат по цени,
определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, като е неоснователно възражението, че по делото
не са установени единичните цени, тъй като решението на регулатора е
приложено по делото. При неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите,
се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите.
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение и Бургаския окръжен съд намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и
платен депозит за възнаграждение за особен представител. Разноските следва
да бъдат присъдени в условията на разделност по 1/2 за всеки от двамата
ответници.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №82/04.04.2022г. по гр. д. № 920/2021г., на
Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА А.Ч., гражданин на *** ***, роден на **.**.19** г. в ***, с
код по Булстат **********, с адрес: гр.*** *** к-с *** ет.* студио *, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир
Вазов” №3, сумата от 225 лв. – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Ч., гражданин на *** ***, роден на **.**.19**г. в *** ***,
с код по Булстат **********, с адрес: гр.*** *** к-с *** ет.* студио * да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир
Вазов” №3, сумата от 225 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6