№ 386
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215300101149 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.521, ал.2 от
ГПК.
Ищецът „ВЕКТА“ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“№170,
представлявано от синдика Д.И.Г. и упълномощения от него с разрешение на
съда по т.д.№455/2015г. на ПОС пълномощник адв.П. Т., твърди, че на
основание договор за покупко-продажба, обективиран във фактура
№**********/05.03.2007г., е собственик на следната движима вещ: павилион
с дървена конструкция с инв.№*****, с площ от 85 кв.м., поставен в
общински имот с идентификатор №*****.***.**** с адрес: ***. Твърди, че
вещта се намира във владение на ответника, който след покана отказва да я
предаде. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че процесният павилион е собственост на ищеца, както и да осъди
ответника да предаде на ищеца владението. При условията на евентуалност и
в случай, че вещта не съществува, от съда се иска да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 30 300,00 лева, представляваща нейната парична
равностойност. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от
1
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът „ТИМ ШЕЛ 2“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.“Ламартин“№28, ет.3, ап.6, чрез
пълномощника адв.Ст.И., счита исковете за неоснователни. В подадения в
срока по чл.131 от ГПК писмен отговор ответникът застъпва следното
становище: не оспорва, че от 01.06.2012г. и към настоящия момент владее
процесния павилион; ответникът се счита за собственик на вещта на
основание договор за съвместна дейност от 21.04.2011г., анекс от 01.06.2011г.
и допълнителни споразумения от 24.09.2012г. и 27.01.2014г.; твърди, че е
извършил реконструкция, преустройство и ремонт на павилиона и същият
към момента не се намира в първоначалния си вид и не може да бъде отделен
от построената пицария, която е заснета в кадастъра с идентификатор
№*****.***.****.**; тъй като преустройството и ремонтът са станали със
знанието и съгласието на ищеца, на последния не се дължи паричната
равностойност на вещта.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно фактура №**********/05.03.2007г., „ВЕКТА“ООД е закупило
павилион в гр.Пловдив, ул.“Индустриална“, инв.№*****.
С договор за съвместна дейност от 21.04.2011г. страните са се
споразумели да обединят усилията си за осъществяване на съвместна дейност
в областта на реконструкция, модернизация и управление на заведение.
„ВЕКТА“ООД е поело ангажимент да участва в извършването на дейностите,
предмет на договора, като предостави за съвместно ползване павилиона си
/материална база/, разположен в ***. „ТИМ ШЕЛ 2“ООД от своя страна е
поело задължение да извърши за своя сметка реконструкция и модернизация
на заведението. С Анекс от 01.06.2011г. към този договор, страните са
уговорили, че предвид значителните инвестиции, необходими за обекта,
„ВЕКТА“ООД в срок до една година ще инвестира сума в размер на 10 000,00
лева, необходими за модернизация и реконструкция. Предвидено е, че в
случай, че дружеството не изпълни това задължение в срок, собствеността
върху павилиона ще премине автоматично върху „ТИМ ШЕЛ 2“ООД, без да е
необходимо подписването на друг договор. С допълнително споразумение от
2
24.09.20**г. към договора за съвместна дейност, представителите на двете
дружества са приели за безспорно, че „ВЕКТА“ООД не е изпълнило
задължението си за предвидената инвестиция, поради което павилиона е
станал собственост на „ТИМ ШЕЛ 2“ООД. С допълнително споразумение от
27.01.2014г. договорът за съвместна дейност е прекратен с уговорката, че
страните не си дължат каквито и да било престации.
Приетата по делото техническа експертиза установява, че павилионът,
описан от ищеца в исковата молба, не съществува. На негово място е
изградена кухня и зала за консумация, които са част от непреместваема
сграда с метална конструкция, използвана като пицария.
От обсъдените доказателства става ясно, че през 2007г. ищецът е
придобил процесната вещ. Собствеността върху същата е преминала в
патримониума на ответника през 2012г., съгласно постигнатите
договорености. Тъй като ищецът не доказва да е собственик на описаната в
исковата молба вещ към настоящия момент, ревандикационният му иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото се установи, че павилиона не съществува към момента във
вида, в който е бил придобит от ищеца през 2007г., следва да се разгледа
евентуалното искане за присъждане на левовата му равностойност.
Претенцията по чл.521, ал.2 от ГПК е неоснователна. Тя е на разположение на
собственика на движима вещ, която впоследствие е унищожена.
Предпоставка за уважаването й е ищецът да е носител на вещното право. В
настоящия случай се установи, че това не е така, поради което искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Вещото лице е определило пазарна стойност на съществуващата към
момента сграда в размер на 30 300,00 лева. На основание чл.649, ал.6 във
връзка с чл.620, ал.5 от ТЗ, ищцовото дружество дължи държавна такса по
сметка на съда в размер на 1212,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски. За експертизи ответното
дружество е заплатило сумата 205,00 лева. Съгласно представените договори
за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил на адвокат СТ. ИЛ.
3
възнаграждение в общ размер 1900,00 лева. Основателно е възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. При материален интерес от 30 300,00 лева,
минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. е в размер на 1439,00 лева. Заплатеното от страната
възнаграждение в размер на 1900,00 лева е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което на
основание чл.78, ал.5 от ГПК на ответника ще се присъдят разноски за
адвокат в размер на 1500,00 лева. Така дължимите на ответника разноски по
делото възлизат общо в размер на 1705,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЕКТА“ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Васил
Левски“№170 против „ТИМ ШЕЛ 2“ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Ламартин“№28, ет.3, ап.6 искове по
чл.108 от ЗС и чл.521, ал.2 от ГПК да се признае за установено, че ищецът е
собственик на движима вещ /павилион/ с дървена конструкция, с инв.№*****,
с площ от 85 кв.м., поставен в общински имот с идентификатор
№*****.***.**** с адрес: ***, да се осъди ответникът да предаде на ищеца
владението върху тази вещ, както и да му заплати паричната равностойност
на вещта в размер на 30 300,00 лева.
ОСЪЖДА „ВЕКТА“ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“№170 да
заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд на основание чл.649, ал.6 във
връзка с чл.620, ал.5 от ТЗ, сумата 1212,00 лева – държавна такса по делото,
която да се събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „ВЕКТА“ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“№170 да
заплати на „ТИМ ШЕЛ 2“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Ламартин“№28, ет.3, ап.6 сумата 1705,00 лева –
направени по делото разноски.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5