№ 11
гр. Провадия , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Димитър С. Михайлов
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Димитър С. Михайлов Административно
наказателно дело № 20203130200388 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. Т., ЕГН ********** с адрес: *******
против НП № 20-0324-000383/09.06.2020г. на Началник група към ОД на
МВР- Варна, РУ-Провадия, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/
лева на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното
наказателното постановление, като счита същото за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, като изтъква тежкото си семейно и
здравословно състояние и представя доказателства тази насока. Моли да му
бъде назначен служебен защитник.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателя не се явява и се
представлява от служебно назначен процесуален представител, който моли да
бъде отменено НП.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се
явява и не е изразила становище по делото.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
1
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 25.03.2020 год. около 10.30 часа в ***** на улица без име- в
централната част на селото жалбоподателя И. П. Т. управлявал МПС лек
автомобил марка „Нисан Алмера“ с рег-№*****, собственост на Р.В.Ц., ЕГН
******, като по време на движение, не използвал обезопасителен колан, с
който МПС е оборудвано. АНО е приел, че въззивника е управлявал МПС без
обезопасителен колан по време на движение и е вменил с НП нарушение на
жалбоподателя, затова че е управлявал МПС, като неизползвал
обезопасителен колан по време на движението, с който МПС е оборудвано,
като с това си поведение виновно е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
Серия „АА“ № 037456 от 25.03.2020 г., след което АНО издал атакуваното
наказателно постановление.
Съдът разпита свид. А. Г. И. и актосъставител, който изцяло поддържа
констатациите в акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, предвид датата на
връчване на наказателното постановление 29.09.2020г.
Наказателното постановление №20-0324-000383/09.06.2020г. е издадено
от компетентен орган - от Началник група към ОД на МВР- Варна, РУ-
Провадия.
В хода на административнонаказателното производство, не са
2
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина
на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП, която предвижда наказание "Глоба" от лева за водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване
на предпазен колан или носене на каска.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен случай”. При
установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията „маловажни“
и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
3
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя
действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, като се отмени обжалваното наказателно
4
постановление, поради малозначителност.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Провадийският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0324-000383/09.06.2020г. на Началник група към
ОД на МВР- Варна, РУ-Провадия, с което на И. П. Т., ЕГН ********** с
адрес: ******* за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева на осн.
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5