№ 30
гр. Стара Загора , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Емилия А. Димитрова
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20205530103572 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо
от ЗЗД – за заплащане на сумата от 24000,00лв., представляваща част от общо дължимата
сума от 141139,45лв., платена от ищеца на ответника при начална липса на основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 24000,00лв., представляваща част от общо дължимата сума от
141139,45лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от „Т. И. Б.“ ЕООД гр.Бургас срещу Т. В. В. от гр.Стара Загора. С
исковата молба се твърди, че ищецът е платил на ответника сумата от 88000,00лв. на
04.04.2016г. и сумата от 53139,45лв. на 25.07.2016г. с основание за плащане „субсидии“.
Плащането било недължимо поради следните съображения: На 23.09.2015г. „П.л.“ ООД и
ответникът в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД
сключили предварителен договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който
ответникът следвало да продаде на „П.л.“ ООД 100% от притежаваните от него дружествени
дялове в „Т. И. Б.“ ЕООД. Цената на дяловете била определена на 1300000,00лв. Отделно от
това в предварителния договор било предвидено, че покупната цена включва и плащането
на други суми, като една от тях била „Субсидии“ – субсидиите, които дружеството предстои
да получи от ДФ „Земеделие“ за стопанската 2014/2015г. На 16.10.2015г. страните „П.л.“
1
ООД и ответникът подписали окончателен договор в съответствие с договорките в
предварителния договор. На 08.12.2015г. страните постигнали споразумение да бъде
прекратено действието на сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове
от 16.10.2015г., което споразумение било с нотариално заверени подписи. На 22.12.2015г.
страните „П.л.“ ООД и ответникът сключили нов договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от „Т. И. Б.“ ЕООД, съгласно който ответникът продава на „П.л.“ ООД
100% от притежаваните от него дружествени дялове в „Т. И. Б.“ ЕООД за сумата от
1300000,00лв. Ищецът счита, че с прекратяването на първия договор за покупко-продажба
на дружествени дялове от 16.10.2015г. се прекратява и действието на предварителния
договор. Поради тази причина дължимата цена за дружествените дялове била предвидената
в сключения на 22.12.2015г. цена, а именно сумата от 1300000,00лв., без допълнителните
плащания, предвидени в предварителния договор. Въпреки това „Т. И. Б.“ ЕООД превело на
ответника сумата от 88000,00лв. на 04.04.2016г. и сумата от 53139,45лв. на 25.07.2016г. с
основание за плащане „субсидии“, съобразно предвиденото в предварителния договор,
който обаче бил прекратен. На първо място ищецът счита, че извършеното плащане било
недължимо поради липса на основание. В предварителния договор били уговорени
престациите на страните, като срещу прехвърлянето на собствеността върху дружествените
дялове ответникът получавал тяхната цена - сумата от 1300000,00лв. Срещу задължението за
„Субсидии“ липсвала насрещна престация от страна на ответника. Поради тази причина
клаузата за заплащането на „Субсидии“ била нищожна поради липса на основание и не
произвеждала действие между страните по договора. На второ място ищецът счита, че дори
и клаузата да се приеме за действителна, заплащането на сумите за субсидии било без
основание, тъй като предварителният договор бил прекратен с прекратяването на договора
от 16.10.2015г. Страните са сключили нов окончателен договор при нови условия,
несъответстващи на първоначално сключения предварителен договор, като следвало да се
приеме, че предварителния договор не действа в отношенията им. С прекратяването на
окончателния договор от 16.10.2015г. се прекратявали и всички предхождащи го
споразумения и анекси, които подготвяли сключването му. На трето място ищецът счита, че
сумите за субсидии са недължимо платени на ответника, тъй като същите са преведени на
последния от „Т. И. Б.“ ЕООД, което дружество не е страна по предварителния договор и не
е имало задължение за заплащане на цена по него на ответника. Задължението е било на
„П.л.“ ООД. Поради тази причина получените от ответника суми за субсидии били получени
без основание. В случай, че съдът счете искът за неоснователен, в условията на
евентуалност ищецът претендира сумата по исковата молба на основание чл.59 ЗЗД. Счита,
че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати неоснователно получената сума от 24000,00лв., представляваща част от общо
дължимата сума от 141139,45лв., платена от ищеца на ответника при начална липса на
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
2
окончателното й изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски.
В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати неоснователно получената сума от 24000,00лв., представляваща
част от общо дължимата сума от 141139,45лв., с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му заплати
направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба
относно сключените между страните предварителен договор от 23.09.2015г., окончателен
договор от 16.10.2015г., споразумение от 08.12.2015г. за прекратяване на сключения на
16.10.2015г. окончателен договор, както и нов договор между „П.л.“ ООД и ответника от
22.12.2015г. Не оспорва обстоятелството, че ответникът е получил процесните суми.
Твърди, че сумите са получени на валидно основание. На първо място уговорената в
предварителния договор продажна цена включвала няколко компонента, като наред с цената
на дружествените дялове се дължали и „Субсидии“, „Подлежащия на възстановяване ДДС“
и „Стойността на незавършеното производство“. Тези елементи общо съставлявали
продажната цена на дружествените дялове на „Т. И. Б.“ ЕООД. Поради тази причина
клаузата в договора за заплащане на субсидиите не била нищожна поради липса на
основание. Ответникът твърди, че предварителният договор между страните не е прекратен.
Прекратяването на окончателния договор от 16.10.2015г. с подписаното от страните по него
допълнително споразумение на 08.12.2015г. било симулативно. Страните нямали намерение
да прекратяват действието му, но поради формални причини – неизпълнение на договора за
кредит от страна на „П.л.“ ООД за финансиране покупката на дружествените дялове, се
наложило да сключат това допълнително споразумение, което било само за пред банката, но
не и за да уреди отношенията между страните. Договорената между страните цена на
дружествените дялове също не била вярна, а била записана в този размер също за пред
банката. Действителната цена на дружествените дялове била 1512000,00лв., за което
страните по договора подписали анекс. Именно заради изискванията на банката,
финансирала сделката, бил прекратен първоначалния договор от 16.10.2015г. и подписан
нов на 22.12.2015г., но това не прекратявало действието на предварителния договор.
Страните по него изпълнявали договорките относно цената, заедно със сключените след
това анекси, а не сключения впоследствие договор от 22.12.2015г. Доказателство за това
били водените между страните дела – т.дело №33/2017г. по описа на ОС-Стара Загора,
т.дело №1341/2017г. по описа на ОС-Стара Загора, гр.дело №1563/2017г. по описа на РС-
Стара Загора. Неоснователно било твърдението, че ищецът не бил страна по
предварителния договор и не дължал заплащането на цената по него. След като след
сключването на окончателния договор дяловете на ищеца „Т. И. Б.“ ЕООД стават
собственост на „П.л.“ ООД, то технически въпрос било дали сумите за субсидии ще се
преведат от сметка на „П.л.“ ООД или на „Т. И. Б.“ ЕООД, като управител и на двете
3
дружества било едно и също физическо лице. С превеждането на сумите за субсидии от
сметка на „Т. И. Б.“ ЕООД се погасявало задължение на „П.л.“ ООД, което било целта на
това плащане. След като плащането е извършено на основание предварителния договор,
сключен между „П.л.“ ООД и ответника, то очевидно е извършено в изпълнение на
задължението на „П.л.“ ООД. Ответникът счита и, че искът с правно основание чл.59 ЗЗД е
неоснователен. Получените от ответника суми били получени на валидно правно основание
– предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Ответникът не се е
обогатил неоснователно.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От представените и приети по делото като писмени доказателства копия на
Предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 23.09.2015г.,
Договор за продажба на дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на „Т. И.
Б.“ ЕООД от 16.10.2015г., Справка-удостоверение от регистъра на нотариус Динко
Господинов за 08.12.2015г., писмо от адв.М. О., изпратено по електронна поща на
23.02.2016г., Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г., се
установява, че на 23.09.2015г. „П.л.“ ООД е сключил с ответника предварителен договор за
продажба на целия капитал на „Т. И. Б.“ ЕООД. В договора е предвидена „покупна цена“,
която се състои от няколко компонента – „цена на дяловете“, предвидена в размер на
1300000,00лв., „субсидиите“, които „Т. И. Б.“ ЕООД предстои да получи от ДФ „Земеделие“
за стопанската 2014/2015г., „подлежащия на възстановяване ДДС“ и „стойността на
незавършеното производство“. В чл.2.01. от предварителния договор продавачът –
ответникът, се задължава да продаде на купувача - „П.л.“ ООД собствеността върху всички
дружествени дялове от капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД срещу заплащане на покупната цена.
При тълкуване на тази разпоредба се установява, че цената на дружествените дялове на „Т.
И. Б.“ ЕООД не е само посочената цена от 1300000,00лв., а цената, състояща се от четирите
компонента, дефинирани в понятието „покупна цена“. Към момента на сключването на
предварителния договор стойността на останалите три компонента не е била определена,
като в по-късен момент е станало ясно колко точно ще бъдат преведените на дружеството
субсидии, както и възстановения ДДС и стойността на незавършеното производство. Освен
това с изключение на цената на дружествените дялове, останалите компоненти на покупната
цена представляват активи на продаваното дружество „Т. И. Б.“ ЕООД, които активи на
практика купувачът се е задължил да възстанови на едноличния собственик на капитала на
„Т. И. Б.“ ЕООД – ответника, след формалното прехвърляне на дружествените дялове. Тези
активи на дружеството са формирани от дейността му до момента на прехвърлянето – до
стопанската 2014/2015г. включително, но ще постъпят по сметка на дружеството след
продажбата, поради което страните по договора са предвидили същите да бъдат
4
възстановени на ответника, който фактически „ги е заработил“. Поради тази причина съдът
намира за неоснователен аргумента на ищеца, че срещу плащането на субсидиите купувачът
по договора не получава насрещна престация, поради което клаузата за заплащането на
„Субсидии“ била нищожна поради липса на основание и не произвеждала действие между
страните по договора. Със заплащането на субсидиите на практика се избягва
неоснователното обогатяване на купувача по договора - „П.л.“ ООД, който иначе ще получи
държавна помощ за обработка на земеделска земя за стопанската 2014/2015г., която не е
извършил. Дейността, за която се получават субсидиите е извършена от „Т. И. Б.“ ЕООД и
средствата от субсидиите стават част от неговите активи, заради което и за да се избегне
неоснователното обогатяване на „П.л.“ ООД, същите следва да бъдат заплатени на
продавача на дружеството – ответника.
По отношение действието на предварителния договор.
Страните по предварителния договор - „П.л.“ ООД и ответника, са сключили
окончателен договор за продажба на дружествени дялове, представляващи 100% от капитала
на „Т. И. Б.“ ЕООД на 16.10.2015г. В договора е предвидено заплащане само на цената на
дружествените дялове в размер на 1300000,00лв., като останалите клаузи от предварителния
договор относно покупната цена, не са възпроизведени. Страните не спорят, че с
допълнително споразумение от 08.12.2015г. е прекратен сключения договор от 16.10.2015г.
Впоследствие на 22.12.2015г. страните по предварителния договор - „П.л.“ ООД и
ответника, отново са сключили договор за покупко-продажба на дружествени дялове, в
който договор отново е предвидена цена на дружествените дялове 1300000,00лв., без да са
възпроизведени другите клаузи на предварителния договор.
По делото бе прието като писмено доказателство копие на Договор за инвестиционен
банков кредит от 29.09.2015г., сключен между „П.л.“ ООД като кредитополучател и
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С този договор банката финансира сделката за
продажбата на „Т. И. Б.“ ЕООД, като изрично е предвидено, че се предоставя кредит за до
80% от разходите за закупуване на 100% от капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД. В чл.5.6 от
Договора за инвестиционен кредит е предвидено задължение за кредитополучателя „П.л.“
ООД в срок от 3 работни дни от подписване на договора за покупко-продажба на 100% от
капитала на дружеството на „Т. И. Б.“ ЕООД, да се заявят в Търговския регистър
подлежащите на вписване обстоятелства. При неизпълнение на това задължение банката
има право да преустанови отпускането на суми по кредита на основание чл.10.1, във връзка
с чл.9.5 от Договора за кредит. Видно от извлечението от търговския регистър за актуалното
състояние на „Т. И. Б.“ ЕООД, сключването на договора от 16.10.2015г. не е било надлежно
заявено за вписване в посочения срок. Сключеният впоследствие договор от 22.12.2015г. е
бил вписан. Това обстоятелство обосновава тезата на ответника, че прекратяването на
договора от 16.10.2015г. е било симулативно – само заради необходимостта от спазване
клаузите на договора за кредит, а в действителност страните не са имали намерение да
прекратят действието на договора. Независимо от това, видно от представените и приети
5
като писмено доказателства копия на Анекс към предварителен договор за покупко-
продажба на Дружествени дялове от капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД от 23.09.2015г., Анекс към
договор за покупко-продажба на Дружествени дялове от капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД от
16.10.2015г., Запис на заповед от 16.10.2015г., кредитен превод от 11.10.2016г.,
предвидените в двата договора за продажба на дружествени дялове на „Т. И. Б.“ ЕООД – от
16.10.2015г. и от 22.12.2015г., клаузи не изчерпват договорките между страните по
договорите - „П.л.“ ООД и ответника. Очевидно е, че и двата договора за продажба на
дружествени дялове на „Т. И. Б.“ ЕООД – от 16.10.2015г. и от 22.12.2015г. са сключени
именно в изпълнение на договора за инвестиционен банков кредит, съгласно който банката
финансира до 80% от стойността на сделката. Поради тази причина страните по договорите
не са посочили реалната цена по начина, определен в предварителния договор, нито по
начина, определен в допълнителните споразумения, където дори цената на дружествените
дялове е завишена на 1512000,00лв.
Независимо дали договорът от 16.10.2015г. е прекратен симулативно или не, то
принципно положение е, че предварителният договор само подготвя сключването на
окончателен такъв и със сключването на окончателния договор, предварителния престава да
действа. Следвайки този принцип, следва да се приеме, че на 16.10.2015г. или най-късно на
22.12.2015г. предварителният договор между „П.л.“ ООД и ответника за продажбата на
дружествените дялове на „Т. И. Б.“ ЕООД е престанал да действа. Видно обаче от
представените доказателства, този извод е опроверган. Страните по договора имат
допълнителни договорки, както в предварителния договор, така и в анекси, действието на
които продължава след сключването на окончателния договор. Тези договорки касаят както
покупната цена, определена в предварителния договор като съвкупност от четири
компонента, така и например задължението на ответника да осигури определена площ
земеделски земи под наем или аренда за купувача по договора за период от пет години. Във
връзка с изпълнението на тези допълнителни договорки страните са водили дела, като по
настоящото производство са представени копия от Решение №81/19.10.2018г. по в.т.дело
№158/2018г. по описа на АС-Бургас, Решение №14/11.01.2018г. по т.дело №656/2017г. по
описа на АС-Пловдив, Решение от 28.02.2018г. по в.т.дело №1341/2017г. по описа на ОС-
Стара Загора, Протокол от о.с.з. на 22.10.2020г. по гр.дело №1563/2017г. по описа на РС-
Стара Загора, касаещи именно претенции относно клаузи от предварителния договор и
анексите към него. Това налага извода, че страните по предварителния договор да сключили
окончателен само в частта, която следва да бъде представена за банката за финансиране на
сделката и която следва да бъде вписана в Търговския регистър. За останалите елементи по
продажбата на „Т. И. Б.“ ЕООД страните по договора изпълняват клаузите на
предварителния договор и анексите към него. Поради тази причина съдът приема, че
действието на предварителния договор не е прекратено и плащането на субсидиите,
предвидено в предварителния договор не е без основание.
Действително по предварителния договор, сключен между „П.л.“ ООД и ответника,
купувачът „П.л.“ ООД дължи на ответника покупната цена, част от която са субсидиите.
6
Субсидиите са държавна помощ, която ДФ „Земеделие“ предоставя на земеделските
производители за обработване на земеделска земя. За стопанската 2014/2015г. ДФ
„Земеделие“ е предоставило на „Т. И. Б.“ ЕООД субсидии в размер на 141139,45лв. Тази
сума е преведена по сметка на „Т. И. Б.“ ЕООД. Същата сума купувачът по договора „П.л.“
ООД е следвало да преведе на ответника. Макар това задължение да е за купувача по
договора, т.е. средствата следва да бъдат преведени от активите на „П.л.“ ООД, то същите са
преведени от сметката на „Т. И. Б.“ ЕООД. Това означава, че вместо да се намалят активите
на купувача по сделката - „П.л.“ ООД, се намаляват тези на обекта на сделката - „Т. И. Б.“
ЕООД. Следва да се има предвид, че едноличен собственик на капитала на „Т. И. Б.“ ЕООД
е „П.л.“ ООД и управител на двете дружества е едно и също физическо лице. С извършения
превод на средствата от сметката на „Т. И. Б.“ ЕООД, същото дружество се обеднява, но се
обогатява неговия едноличен собственик на капитала - „П.л.“ ООД. Касае се за изпълнение
на чужд дълг по смисъла на чл.73 ЗЗД. „Изпълнението от третото лице погасява вземането
на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След
изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази
облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от
трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника.
Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл.74
ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да
изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има
интерес от това. (Решение № 400 от 20.01.2015г. на ВКС по гр. д. №1756/2014г., IV г. о.,
ГК). Това означава, че „Т. И. Б.“ ЕООД не може да търси връщане на платеното от
ответника, а може да го търси от само от „П.л.“ ООД.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. В случая процесните суми са предадени на ответника на
валидно правно основание – въз основа на чл.3.03 (iii) от Предварителен договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 23.09.2015г., сключен между „П.л.“ ООД и ответника.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият да се защити. За да бъде уважен иска по
7
чл. 59 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия,
да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един
и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото
между обедняването и обогатяването. /Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94
г., V г. о./
В случая бе установено, че заплащането на сумата от 141139,45лв. от страна на „Т. И.
Б.“ ЕООД не е без основание, а е в изпълнение на чужд дълг – задължението на „П.л.“ ООД
по предварителния договор с ответника. Ищецът има на разположение иск, с който да се
защити и това е иск против обогатилия се длъжник - „П.л.“ ООД. Както бе посочено по-горе
кредиторът на задължението – ответникът, не дължи връщането на сумата на лицето, от
което я е получил, тъй като сумата е била дължима. Поради изложеното и предявеният в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските в
размер на 1500,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. И. Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от Д. Г. М. срещу Т. В. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, за осъждане на
ответника Т. В. В. да заплати на ищеца „Т. И. Б.“ ЕООД сумата от 24000,00лв.,
представляваща част от общо дължимата сума от 141139,45лв., платена от ищеца на
ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и предевяния в условията
на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 24000,00лв.,
представляваща част от общо дължимата сума от 141139,45лв., с която ответникът Т. В. В.
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца „Т. И. Б.“ ЕООД, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т. И. Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*****, представлявано от Д. Г. М., да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** сумата от 1500,00лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направените
8
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9