Присъда по дело №852/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 37
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Камен Гатев
Дело: 20215220200852
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите


НОХД №852/2021г.
Мотиви:

Обвинението е против подсъдимия АС. АНГ. АП. за това, че на
08.01.2018г. в гр.П., с цел да набави за себе си имота облага е възбудил у К. Г.
К. от гр.П. заблуждение, че взима под наем за срок от един месец за
строителен обект в гр.П. 185бр. железни подпори /хюнебеци/ , които след
изтичане срока на наема ще върне,като с това е причинил на ЕТ „ Е. –И.К.“
гр.Б., с управител ИВ. АНГ. К. имотна вреда в размер на 5550лв. –
престъпление по чл.209ал.І НК.
Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия А., при условията на
чл.269ал.3т.4 б. „а“ НПК.
Служебният защитник адв.Г. пледира за оправдателна присъда по
съображения, изложени в хода на съдебните прения.
Обвинението се поддържа от Прокурора, така както е предявено.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301
НПК, чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Пострадалият св. И.К. е управител и представлява ЕТ „Е. - И.К.“ гр. Б., в която фирма
работи и неговата съпруга - св. К.К.. Фирмата се занимавала включително с отдаване на
строителни подпори / хюнебеци/ под наем, като държала такива в два склада – един в
близост до полицейското училище в гр.П. и друг в с.Г., обл. П..
Към началото на 2018г. св.К.К. познавала подсъдимия А. бегло, като клиент, като
преди инкриминираната дата подсъдимият А. вече бил взимал / наемал/ веднъж от св.К.
част от скеле, което впоследствие върнал без проблеми.Няколко дни преди датата
08.01.2018г. подсъдимият А. се свързал по телефона със св.К. и разговарял с нея за наем на
строителни подпори, с което св.К. се съгласила, тъй като фирмата на съпруга и се
занимавала с това, като към този момент разполагали със свободни около 185бр. подпори.
На 08.01.2018г. подсъдимият А. дошъл в склада ,в близост до полицейското училище
в гр.П., стопанисван от пострадалия К., с лице на име П. П. ,още едно лице и св. Т.Д., който
имал бус и извършвал превози срещу заплащане.В склада били и свидетелите И.К. и
К.К..Подсъдимият А. заявил, че иска да вземе и наеме строителни подпори за срок от един
месец.Пострадалият К.,а и съпругата му св.К. се съгласили, като постигнали договорка за
цената за наем на общо 185 бр. подпори за един месец, по 10ст. на ден за една подпора, а
именно 555лв. наем за един месец / 30 дни/ на всички 185бр. подпори.

В резултат на така постигнатата договорка бил подписан и Договор за наем от
08.01.2018г. между ЕТ „Е. – И.К.“ и подсъдимия А.А., с уговорените параметри.По чл.3ал.2
от договора фигурирала клауза, според която договорът може да бъде удължен, със знанието
и съгласието на наемодателя. Освен това , съобразно договореното по чл.5 от договора за
наем, подсъдимият А. подписал и Запис на заповед от същата дата за стойността на наетите
вещи, а именно за сумата от 5550лв. , като наемодателят поел задължението да върне
оригинала на Записа на заповед , при връщане на вещите, предмет на договора за наем, с
приемо – предавателен протокол.Подсъдимият А. заплатил част от дължимата за наема сума
1
, след което подпорите били натоварени в буса на св. Т.Д..
Към инкриминираната дата 08.01.2018г. св.К.К. работел като технически ръководител
във фирма „ с.и.“ ЕООД, която по това време строяла еднофамилна къща в гр.П., в близост
до паметника „а.“.От поне 20 години св.К. познавал лицето П. П. – същият, който бил с
подсъдимия А. при вземането на 185 бр. подпори от склада на свидетелите К.и. Няколко
дни преди 08.01.2018г. лицето П. П. се свързал по телефона със св.К. и му казал , че има за
продаване 185 бр. хюнебеци.Тези подпори принципно били необходими на фирма „ С.и.“
ЕООД, тъй като се занимавала със строителна дейност. Поради това св.К. се свързал със
собственика на фирма „ С.и.“ ЕООД,който да дал съгласие да бъдат закупени от фирмата
предложените от П. 185бр. хюнебеци, по 10лв. за брой, или общо 1850лв.
Така на 08.01.2018г. св. Т.Д., заедно с подсъдимия А., лицето П. и още едно лице
докарали на строителни обект на фирма „ С.И.“ ЕООД в гр.П. наетите от подсъдимия А.
185бр. хюнебеци, които лицето П. продал на „ С.и.“ ЕООД за сумата от 1850лв.Докато се
разтоварвали хюнебеците, св.К. и лицето П. отишли до офиса на „ С.и.“ ЕООД в гр.П.,
ул.“С.П.“ №**, където св.К. броил на лицето П. сумата от 1850лв., от името на фирмата,
като за извършеното плащане бил издаден и РКО / разходен касов ордер/ от дата
08.01.2018г., в който лицето П. се подписал , като получил сумата.След това св.К. и лицето
П. се върнали на строителния обект, като подсъдимият А., св.Д. и останалите две лица си
тръгнали. Подсъдимият А. платил на св.Д. за извършения превоз сумата от 60лв.
След датата 08.01.2018г. и в рамките на месечния срок на договора за наем на
процесните 185бр. подпори, подсъдимият А. изплатил цялата сума на
наема.Междувременно взел под наем от св.К. още 300бр. подпори, но без да плаща в този
момент, от склада на фирмата в с.Г., където дошъл с друг шофьор и още едно лице, като
тези подпори подсъдимият А. откарал в склад на същата фирма „С.и.“ ЕООД в гр.П..
След като изтекъл месечния срок на Договора за наем от 08.01.2018г. , сключен
между ЕТ „Е. – И.К.“ и подсъдимия А.А., последният не върнал наетите 185бр. подпори и
св.К. започнала да го търси по телефона ,за да го пита какво става, дори веднъж го
срещнала, в опитите си да го намери. Подсъдимият А. шикалкавел, включително обещавал,
че ще удължат срока на договора и ще заплати дължимия наем, но в някакъв момент
престанал и да вдига телефона.Св.К.К. депозирала жалба в полицията по този случай.
Поведението на подсъдимия А. принудило свидетелите К.и да се свържат със св.Д.,
когото познавали, като го помолили да ги закара до обекта, на който били разтоварени
процесните 185бр. хюнебеци, с което св.Д. се съгласил. Така св.К.и влезли в контакт със
служители на фирмата „С.и.“ ЕООД - склададжии, разговаряли с тях и успели да си
вземат обратно 300бр.хюнебеци, дадени на подсъдимия А. от св.К. от склада в с.Г.. Тези
300бр. подпори , към момента на пристигането на св.К.и не били използвани в строителен
обект и освен това не били закупени от фирмата „С.и.“ ЕООД.За разлика от процесните
185бр. подпори, за които складовите работници обяснили на свидетелите К.и, че първо, тези
подпори са вече закупени от фирмата и второ, се използват на строителния обект и няма как
физически да бъдат взети.
Св.К. разговаряла по телефона и със св.К., който също обяснил, че 185бр. са вече
закупени от фирмата, но св.К. настоявала да си ги получат обратно, тъй като са техни.Горе -
долу по същото време лицето П. П. се свързал по телефона със св.К. и поискал да си вземе
обратно хюнебеците.Същите били използвани в грубия строеж на строяща се къща до към
края на м.април 2018г. Така на 03.05.2018г. лицето П. дошъл с едно камионче и още двама
души в гр.П., при св.К., който предал от името на „С.и.“ ЕООД 185 бр. хюнебеци на лицето
П., а последният пък дал св.К. сумата от 1850лв. За тези действия бил оформен приемо -
предавателен протокол от 03.05.2018г.След като били предадени на лицето П., процесните
185бр. подпори не били върнати на пострадалия св.К..
2
От приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза се установи, че , стойността на
инкриминираните вещи - 185 бр. железни подпори / хюнебеци/ е 5 550 лв.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка на
показанията на свидетелите К., К., Д. и К. / включително показания на св.К.
от досъдебното производство/ , както и приобщените релевантни писмени
доказателствени средства.
Показанията на свидетелите К. и К., досежно обстоятелствата по наемане на
процесните 185 бр. хюнебеци от подсъдимия А., кореспондират както помежду си , така и с
приетите по делото Договор за наем от 08.01.2018г. , сключен между ЕТ „Е. – И.К.“ и
подсъдимия А.А./ л.29 от ДП/ и Запис на заповед от 08.01.2018г. / л.32 от ДП/ . В двата
документа фигурират подписи съответно на наемател и издател на записа на заповед, като
това е подсъдимия А.А..Въпреки липсата на подпис на св.И.К. в договора за наем в
качеството му на наемодател, вън от съмнение е факта на сключената сделка по наемане на
строителните подпори.
Показанията им кореспондират и с тези на св.К., а неговите и с РКО от 08.01.2018г/
л.47 ДП/ – именно това е датата, на която подсъдимият А. е получил 185бр. хюнебеци от
склада на св.К. в гр.П., като още същият ден лицето П. ги е продал, макар и с неформален ,
устен договор , на С.и.“ ЕООД .
Отново същите строителни подпори фигурират в документ - приемо - предавателен
протокол от 03.05.2018г. / л.46 от ДП/ , с който лицето П. е взел обратно 185 бр. хюнебеци ,
даввайки на св.К. сумата от 1850лв.
Св.Д. също установи, че 2018г. А. / подсъдимия А./, го помолил да закарат
строителни елементи до гр.П., като взели от склад на свидетелите К.и, находящ се зад
полицейското училище строителни елементи, които разтоварили на строителен обект в
гр.П., в близост до паметника „а.“.Св.Д. сочи, че с тях имало още едно лице, но в този аспект
Съдът прие, че е имало още две лица, кредитирайки показанията на св.К..Същият е дал
показания в досъдебното производство на 03.08.2018г., която дата е много по-близо до
инкриминираната 08.01.2018г., поради което св.К. към този момент си е спомнял по-добре
събитията, отколкото св.Д. към момента на съдебното заседание на 17.11.2021г.Едното лице
е било П. П., което се установява от показанията на св.К.,а освен това имено му фигурира и
в цитирания РКО от 08.01.2018г.
Показанията на св.Д. кореспондират и с показанията на свидетелите К.и в смисъл, че
е закарал пострадалия И.К. на строителния обект, на който по-рано са свалили процесните
185бр. подпори, тъй като логично именно св.Д. знае къде точно са разтоварени.Св.Д. сочи
само св.К., но несъмнено с тях е била и св.К., като дори св.К. каза, че е разговарял с една
жена по телефона, която настоявала да им бъдат върнати 185бр. подпори. Несъмнено тази
жена може да бъде единствено св.К..Доколкто св.Д. зави, че св.К.и му се обадили един – два
дни , след като закарал хюнебеците, Съдът счита, че св.Д. греши в този аспект, поради
изминалия период от време .Освен това 1- 2 дни след закарването на подпорите св.К.и са
считали че действа договора за наем, техните съмнения са възникнали след изтичането на
уговорения месечен срок и обстоятелствата, че подсъдимият започва да увърта да избягва
контакт с тях.

Няма причина да не бъдат кредитирани показанията на св.К. и за това, че
подсъдимият А. е взел от него още 300бр. подпори и от другия му склад в гр.Г..Такива
обстоятелства установи и св.К., но в крайна сметка пострадалият К. и съпругата му са
успели да си вземат обратно тези 300бр. подпори, за разлика от първите 185 броя.
При така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен
3
начин,че подсъдимият А.А., на 08.01.2018г. в гр.П., с цел да набави за себе си
имота облага е възбудил у К. Г. К. от гр.П. заблуждение, че взима под наем за
срок от един месец за строителен обект в гр.П. 185бр. железни подпори
/хюнебеци/ , които след изтичане срока на наема ще върне, като с това е
причинил на ЕТ „ Е. –И.К.“ гр.Б., с управител ИВ. АНГ. К. имотна вреда в
размер на 5550лв. – престъпление по чл.209ал.І НК.
Установи се,че от обективна страна подсъдимият А. е създал у св.К.
неверни представи, т.е. възбудил е заблуждение за това, че взима под наем
185бр. подпори, които смята да върне след един месец, в резултат на което е
нанесъл имотна вреда – намаляване имуществото на пострадалия св.И.К. ,със
сумата от 5550лв., в резултат на разпореждането, извършено от св.К. след
създадените от подсъдимия А. неверни представи у съпругата му св.К., която
го е познавала в някаква степен.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и користна
цел – подсъдимият А. е съзнавал, че създава у св.К. неправилни представи, в
резултат на което титулярът на ЕТ“ Е. – И.К.“, – физическото лице И.К. ,ще
извърши акт на разпореждане,с който акт ще се увреди имуществото
му.Такъв извод се налага от установената фактическа обстановка и особено
показателно е обстоятелството, че още същият ден лицето П. П. се е
разпоредил и продал на „С.и.“ ЕООД в гр.П. същите процесни 185бр.
строителни подпори. Подсъдимият А. е бил наясно с действията на П. и с
обстоятелството, че по този начин няма как след изтичане на наемния срок по
договора да наем да върне подпорите на св.К..
Все в тази насока, св.К. даде показания/ от приобщените от
досъдебното производство/, че няколко дни преди 08.01.2018г. лицето П. П.
му се обадил да му каже, че има за продаване 185бр. хюнебеци.Т.е още преди
подсъдимият А. да се сдобие с фактическата власт върху тези строителни
подпори, чрез подписване на договор за наем.
Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на защитата в посока
недоказаност на обвинението поради това, че именно лицето П. е извършил
разпореждане с подпорите, продавайки ги на строителната фирма, а не
подсъдимия, както и не било доказано имало ли е някаква уговорка между
подсъдимия А. и лицето П..Без значение е какви точно са били отношенията
между подсъдимия А. и лицето П., вероятно подсъдимият А. му е дължал
пари и нещо друго, тъй като освен че получава сумата от 1850лв. на
08.01.2018г., П. взима обратно хюнебеците на 03.05.2018г., без да ги върне на
св.К., като е неясно какво се случва с тези вещи по –нататък. За обвинението е
важно, че още към момента на сключване на наемния договор подсъдимият
А. е имал намерение да не връща наетите подпори, а да нанесе имотна вреда
на св.К., като уреди някакви лични отношения с лицето П. П.. Последният
явно му е съдействал за намиране на купувач на хюнебеците, използвайки
познанството си със св.К..Обстоятелството, че П. не е разпитан в качеството
на свидетел, не пречи да бъде изяснена фактическата обстановка, обуславяща
4
наказателната отговорност на подсъдимия А. за вмененото му обвинение.
Не може да се сподели и аргумента на защитата за това, че за да има /да
е довършено/ престъплението измама, трябва да има имотна облага за
подсъдимия. Подобно становище е принципно неправилно, доколкото е
възможно да настъпи вреда, без някой да се е облагодетелствал, например ако
след разпореждането имуществото погине.Вън от тези разсъждения, в
конкретния случай има облага за подсъдимия, и тя е в отношенията му с
лицето П., в чиято фактическа власт са се оказали процесните 185 бр.
строителни подпори, без каквото и да е правно основание за това, т.е. П. се е
обогатил с тези вещи, за сметка на подсъдимия А.. Но както беше отбелязано,
отношенията между подсъдимия А. и лицето П. П. са ирелевантни за
доказаността на обвинението по настоящето дело.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А. за
деянието по чл.209ал.І НК Съдът намери, че същото следва да се определи
при условията на чл.54 НК. Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете
факта, че понастоящем подсъдимия А. е неосъждан.Следва да се приеме, че е
ребилитиран по право за осъждането му НОХД №28/2000г., на
Момчилградски районен съд, за престъпление по чл.279ал.1 НК и наложено
наказание глоба в размер на 200лв., в сила от 06.03.2000г. При липсата на
данни за изпълнение на това наказание, следва да се приеме, че е изтекла
абсолютната изпълнителска давност и тази по чл.88а ал.1 НК във вр. с
чл.82ал.1т.5 НК , съобразно мотивите на въпрос №3 от ТР №2/28.02.2018г. на
ВКС по т.д.№2/2017г. ОСНК, или общо 5 години от влизане в сила на
присъдата. Т.е има настъпила реабилитация по право към .06.03.2005г.
подсъдимият А. има и позитивни характеристични данни, доколкото в
приетата характеристика е отбелязано, че не се ползва с лошо име по
местоживеене. Отегчаващо вината обстоятелство е значителния размер на
имуществено увреждане на пострадалия К. за сумата от 5550лв.
При съвкупна преценка на горепосочените обстоятелства и превес на
смекчаващите такива Съдът, съобразявайки разпоредбите на чл.36 НК
счете,че за постигане целите на личната и генерална превенция следва да се
наложи наказание на подсъдимия А.А. от 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване се отложи за срок от 3 години, тъй като Съдът
намери, че са налице предпоставките за условно осъждане.
По аргумент от чл.189ал.3 НПК, в жест на подсъдимия А. се възложиха
сторените по делото разноски на досъдебното производство от 57.96лв. за
експертиза, платими м полза на ОДМВР П., както и сумата от 20лв.
възнаграждение на вещо лице в съдебно заседание, платими по бюджета на
Районен съд П..
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

6