РЕШЕНИЕ
№ 10702
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110164655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Предявена е молба с правна квалификация, чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК),
вр. чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).
Молителят К. Л. Н., ЕГН ********** поддържа, че с влязло в сила на дата 27.10.2011
г. Решение с № 188 от 27.10.2011 г. на СРС, 113 състав, постановено по гр.д. № 1216 от 2011
г. упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. Д. К., ЕГН
********** са предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични
контакти. В молбата се твърди, че въпреки желанието на детето, бащата не търси и не вижда
своя син. Посочва, че с влязло в сила на дата 17.05.2019 г. Решение № 3535 от 17.05.2019 г.
на СГС, 1-ви въззивен брачен състав, постановено по гр.д. № 10410 от 2018 г., е заместено
съгласието на бащата Д. С. К. за пътуване на детето С. Д. К. извън територията на
Република България, в рамките на период, които да не съвпада с режима на лични
отношения на бащата с детето, във всички държави – членки на Европейския съюз,
Великобритания и Северна Ирландия, придружавано от своята майка или от определено от
нея пълнолетно лице, както и за издаването на паспорт на детето, за срок от четири години.
Твърди се, че даденото разрешение с горепосоченото съдебно решение е изтекло на
дата 17.05.2023 г., а бащата продължава да не проявява интерес към своя син и да му отказва
да му даде съгласие за пътуване. Поддържа, че детето е ученик в осми клас и е активен
състезател в Академията на ПФК „Славия – 1913“ АД, като ежедневно е ангажиран с
1
тренировъчния и състезателен процес в Детско – юношеската школа на посочения клуб.
Посочва, че от БФС са уведомили Изпълнителния директор на ПФК Славия, че
детето С. Д. К. е одобрено за лагер – сбор, който ще се проведе извън страната. Изтъква, че
спортното развитие на детето изисква участието му на всички тренировки и състезания, част
от които се провеждат извън България, а от друга страна близостта на гръцкото крайбрежие
дава възможност детето да почива, заедно със своята майка. Сочи, че отказът на бащата да
даде съгласие за пътуване на детето е неоснователно ограничаване на свободното му
движение, както и възможността за развитие на спортните и състезателните си умения.
С исковата молба се иска детето да може да напуска пределите на страната за
неограничен брой пътувания до държавите – членки на Европейския съюз, Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна Македония, Република
Сърбия, Швейцария, Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, както и Косово
придружено от майката или друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на
пълнолетие, както и за издаване на паспорт.
В дадения от съда едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника, в който се прави възражение за недопустимост на исковата
молба, както и неоснователност на претенцията при твърдения, че не е търсено съгласието
на ответника за пътуване на детето в чужбина и респективно той не е отказвал такова и не е
дал повод за завеждане на процесния иск. Заявява, че посочената в исковата молба цел –
участие на детето в лагер – сбор в рамките на периода от 06.11.2023 г. до 08.11.2023 г., не
обуславя необходимост от задгранично пътуване, а другите посочени в молбата цели, не
обуславят в достатъчна степен нуждите на детето от пътувания извън страната. Твърди, че за
държави като Турция и Република Северна Македония, Министерството на външните
работи на Република България е установило за посочените държави III степен на риск –
„Повишено ниво на риск – по отношение на пътувания до Република Турция и Косово и II
степен на риск – „Повишено внимание“ – по отношение на тези до Република Северна
Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина. Твърди, че даването на разрешение за
множество пътувания на детето зад граница за поискания, продължителен период от време,
не следва да се отразява на определения режим на лични отношения с неговия баща.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са родители на детето С. Д. К., ЕГН **********, роден на 01.07.2009 г. (л. 6
от делото).
Видно от Решение № 188 от дата 27.10.2011 г. на СРС, 113 състав упражняването на
родителските права по отношение на детето на страните С. Д. К., ЕГН ********** са
предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични контакти.
От представеното по делото Решение № 423378 от 05.06.2018 г. на СРС, III
гражданско отделение, 139-ти състав се установява, че е заместено съгласието на бащата Д.
С. К. за пътуване на детето С. Д. К. извън територията на Република България, както и за
2
издаването на паспорт на детето за срок от 5 години, считано от влизането на решението в
сила
От представеното по делото Решение № 3535 на СГС, гражданско отделение, I – ви
въззивен брачен състав от дата 17.05.2019 г. се установява, че СГС отменя решение №
423378 от 05.06.2018 г., постановено по гр. дело № 79635 от 2017 г. на СРС, III ГО, 139
състав в обжалваните му части, като е заместено съгласието на бащата Д. С. К. за пътуване
на детето С. Д. К. извън територията на Република България, в рамките на период, които да
не съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето, във всички държави – членки
на Европейския съюз, Великобритания и Северна Ирландия, придружавано от своята майка
или от определено от нея пълнолетно лице, както и за издаването на паспорт на детето, за
срок от четири години.
Видно от представената по делото служебна бележка от ПФК „Славия – 1913“ АД се
установява, че детето С. Д. К., ЕГН ********** е активен състезател в Академията на клуба
и като такъв е ежедневно ангажиран с тренировъчния и състезателен процес в Детско –
юношеската школа на клуба. Установява се още, че издадената служебна бележка има за цел
да му послужи за извинение на отсъствията, допуснати в периодите в които играчът е бил
ангажиран с тренировъчна и състезателна дейност.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е представен социален
доклад на ДСП – Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/186-002 от 30.04.2024 г. Установява се, че от
раждането си до момента детето е отглеждано в семейна среда, първоначално от двамата
родители, а след развода от майката, като контактите с бащата са прекъснати. Детето е
споделило в хода на социалното проучване, че баща му не го е търсил и не контактува с
него. Споделя още, че тренира футбол и нежеланието на баща му да пътува извън страната
го лишава от възможността да бъде с отбора на тренировъчни лагери извън страната, както
и от възможността да пътува с неговата майка на почивки и екскурзии. Също така детето
споделя, че поддържа контакти само с близките по майчина линия. Установява се, че детето
е привързано към своята майка и нейните близки. Също така видно от социалния доклад на
ДСП – Лозенец изразяват становище, че е в интерес на детето да има възможност да опознае
и посети нови места и страни, което ще се отрази благоприятно на познавателното и
емоционалното му развитие, при условие, че определения режим на лични контакти между
бащата и детето се спазва. (л.46 – 47).
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр.
първо от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, намира, предявената молба за основателна.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
3
определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз
основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016
г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови решението си, взе предвид следното: От
депозирания по делото социален доклад безспорно се установи, че в интерес на детето е да
има възможност да опознае и посети нови, непознати места и страни, което ще се отрази
благоприятно на емоционалното му развитие, при условие, че се спазва определения режим
на контакти между бащата и детето. От изложеното в социалния доклад се установява още,
че контактите между бащата и детето са прекъснати. Видно от приложеното по делото
Решение № 188 на СРС, 113 състав, от 27.10.2011 г. се установи, че на майката са
предоставени родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения, по
силата на влязло в сила съдебно решение. Молителката, въпреки желанието си и
положените от нея усилия, не е получила съгласие от ответника за пътуване на детето им в
чужбина. Това се установява от изложеното по делото в социалния доклад.
От друга страна пътуванията на детето не трябва да възпрепятстват неговите учебни
занятия, освен ако не е свързано с тях.
Като взе предвид горното, съдът счита молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2
СК за основателна и следва да я уважи, като замести съгласието на бащата за пътуване на
детето С. Д. К., ЕГН **********, придружавано от своята майка К. Л. Н., ЕГН **********,
извън територията на Република България в страните членки на Европейския съюз,
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна
Македония, Република Сърбия, Швейцария, Турция, Албания, Черна Гора, Босна и
Херцеговина за не повече от 40 дни на всяка календарна година, считано от влизане на
настоящото решение в сила и да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен ако
пътуването не е свързано с тях, за срок до навършване на пълнолетие на детето С. Д. К.,
ЕГН **********. Освен това всички изброени държави са ратифицирали и страни по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25
октомври 1980 г. (наричана по-нататък ,,Конвенцията от 1980 г.“) и не се установява в някоя
от тези държави да е налице конкретен и реален риск по отношение на детето (размирици,
военни действия, природни катаклизми и други)
Следва да се отбележи, че Република Косово също е страна по „Конвенцията от
1980г.“, но към настоящия момент индексът на риска от пътуване в Косово към момента е
Ниво 3: Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на
страната освен при необходимост.) Препоръчва се пътуващите до Косово да избягват
посещения в четирите северни общини на Косово – Северна Митровица, Зубин Поток,
Лепосавич и Звечан. Посочва се още, че в големите градове на Република Косово се отчита
4
средно ниво на битова престъпност, като препоръчително е късно вечер да се избягва
движение към централните части на града. Тази информация може да бъде проследена на
официалния сайт на МВнР на Република България,
(https:/www.mfa.bg/bg/embassyinfo/kosovo).
Следва да се има предвид, че настоящото производство е такова по спорна съдебна
администрация и съдът не е обвързан от исканията на страните. В този смисъл и като
съобрази най-добрия интерес на детето, счита, че определеният срок е подходящ съобразно
възрастта на която се намира непълнолетния С., а именно на 14 години, като разрешението
може да бъде дадено до навършване на пълнолетие на детето, което е реално за срок от
четири години. Следва обаче с оглед обстоятелството, че детето посещава училище
разрешението да бъде ограничено до пътувания на детето за срок до 40 дни годишно, като
по-продължително време, още повече неограничено в годината, в което да отсъства от
страната, не би било в негов интерес.
Молбата с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, с която се
иска заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, тъй като не се установи по делото детето да има валиден международен паспорт.
По изпълнението на решението
С разпоредбата чл.127а, ал.4 СК е предвидена възможността за допускане на
предварително изпълнение на решение, постановено по спор при разногласие между
родители за пътуване на дете в чужбина и издаване на документи за такова пътуване. Според
установената съдебна практика това основание за допускане на предварително изпълнение е
самостоятелно. То е изрично предвидено от законодателя и се различава от основанията по
чл. 242, ал. 2, т.1-3 ГПК. Преценката за допускане на предварителното изпълнение е на съда
(така Определение № 685/28.11.2011 г. по дело №591/2011 на ВКС, ГК, IV г.о.; Определение
№ 271/08.07.2013 г. по дело №3205/2013 на ВКС, ГК, II г.о.). Настоящият съдебен състав,
счита, че не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
решението, поради липса на събрани по делото доказателства относно значителни и
непоправими вреди от закъснение на изпълнението. С оглед на изложеното искането следва
да се отхвърли като неоснователно.
Относно направените разноски по делото
Претенции за присъждане на разноски има от ищцовата страна.
Следва да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото производство, в
настоящото производство (спорна съдебна администрация) не се решава със сила на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
5
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (Така Определение №
385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд.).
-ви
Така мотивиран, Софийският районен съд, Трето гражданско отделение, 181
състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Г.К. Д., ЕГН **********, за издаване на паспорт и за
пътувания на детето Г. Г.Д., ЕГН **********, придружено от майката И. К.К., ЕГН
**********, за срок от пет години, считано от постановяване на решението, до държавите-
членки на ЕС, Република Турция, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия
и Република Северна Македония, с туристическа цел или с цел посещение на роднини, с
продължителност на всяко пътуване за не повече от десет последователни календарни дни,
като пътуванията се осъществяват извън времето, определено за осъществяване на режим на
лични отношения между бащата Г. К. Д., ЕГН **********, и детето Г. Г. Д., ЕГН
**********, съгласно влязло в сила решение № 19096/22.11.2016 г., постановено по гр.д. №
25628/2016 г. по описа на СРС, ІІІ г.о., 91-ви състав, респективно последващ влязъл в сила
съдебен акт, с който се изменя така определеният режим, като ЗАДЪЛЖАВА И. К. К., ЕГН
**********, да осигурява възможност за осъществяване на определения с влязъл в сила
съдебен акт режим на лични отношения между бащата Г. К. Д., ЕГН **********, и детето Г.
Г. Д., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 127а, ал. 4 СК за допускане на
предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6