ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1988 09.10.2020
година град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1811 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от «Водоснабдяване и Канализация» ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.“Победа“, ул. “Генерал Владимир Вазов“№ 3, представлявано от изпълнителния
директор Г. Й. Т., против Решение № 135 от 31.07.2020г. на заместник- министър
на МОСВ, с което е продължено действието на Разрешително № 0309 от 26.05.2004г.
на министъра на околната среда и водите за водовземане от язовир „Ясна поляна“,
с цел водовземане- питейно-битово водоснабдяване, в частта по т.І.7.1- т.1 и
т.І.7.2- т.1 от Раздел „Задължения за провеждане на собствен мониторинг“.
Твърди се, че са налице съществени
нарушения на админи-стративнопроизводствените разпоредби и на материалноправни
норми. Описва се, че тези нарушения се изразяват в „неточно и неясно формулиране на текстовете на т.І.7.1- т.1 и т.І.7.2-
т.1“ от посочения раздел на решението. Сочи се, че поради това „сме направили предложение, че в обжалваното
решение следва да се впише, че „отнетото от водния обект язовир „Ясна поляна“
водно количество използвано за питейно-битово водоснабдяване се измерва на
„ИЗХОД ПСПВ „Ясна поляна“, с монтирано измервателно устройство, отговарящо
на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изтъква се, че от самият
текст на решението „не добиваме представа
по какъв начин следва да бъде осъществено измерването на количеството вода- на
вход или на изход на пречиствателната станция.“
На следващо място, изразява се становище,
че „неточната, непълна и неясна
формулировка“ така цитираните текстове от решението може да се отстрани,
след като бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно
чл.175, ал.1 от АПК.
Иска се отмяна на административния акт в
оспорената част, а в случай, че съдът приеме тяхната законосъобразност да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в същите тези текстове от
решението на административния орган, като в тях допълнително се впише
цитираният по-горе текст относно мястото на измерване на водните количества.
С Разпореждане на съдията-докладчик жалбата е оставена
без движение, като е указано в 7-дневен срок от съобщението, жалбоподателят да
представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на съда в
размер на 10 лева за образуване на дело, както и да се обоснове правния интерес
на дружеството от оспорване на административен акт, с който реално е уважена
подадена от оператора молба за продължаване срока на разрешителното за
водовземане.
В
уточнителната молба на дружеството /вх.№
8538 от 06.10.2020г./ отново се сочи, че правният интерес се обосновава с
възможностите за неясно тълкуване и прилагане на закона, тъй като от текста на
решението не можело да се установи дали измерването ще се осъществява на вход
или на изход на пречиствателната станция, което създавало възможност за
противоречиво и неясно тълкуване, а оттам и до неправилно определяне на таксата
за водовземане. Жалбоподателят се позовава на мотивите на подаденото от него
заявление и на мотивите на органа. Описва се, че е подадено възражение от
оператора до издателя на административния акт, но до момента нямало произнасяне
по него. Изтъква се, че преди изтичане срока за обжалване на оспореното
решение, органът бил сезиран с искане за допълване и тълкуване на решението, по
което няма произнасяне, а искането за поправка на очевидна фактическа грешка
било отправено понастоящем до съда, при условието на евентуалност, ако актът
бъде приет за законосъобразен, съдът да отстрани твърдяната от оспорващата
страна грешка в решението.
При преценка на процесуалната допустимост на
жалбата и компетентността си да я разгледа по същество, съдът констатира
следното:
Абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването е наличето
на пряк и непосредствен правен интерес от подаването на съответната жалба.
Такъв би бил налице, ако оспореният акт е неблагоприятен за страната, която го
атакува, по арг. от чл.147, ал.1 от АПК. В случаят, този правен интерес се
обосновава от възможностите за неясно и противоречиво тълкуване на оспорени
части на решението, а освен това се иска евентуално поправяна на очевидна
фактическа грешка в административния акт, която обаче да бъде отстранена не от
издателя на съответния акт, а от съда.
На първо
място, отговорът на въпроса дали е налице такъв пряк и непосредствен правен
интерес зависи от позицията на административния орган по направеното от
дружеството «възражение», каквото се твърди, че е подадено и няма произнасяне,
респективно издателят на оспореният акт да направи необходимите уточнения и
тълкуване, а при необходимост допълване на своя административен акт, с който да
отговори на поставените от дружеството-оператор въпроси. Без да се извършат
посочените действия в хода на административното производство не може еднозначно
да се обоснове извод за наличие или отсъствие на правен интерес от настоящото оспорване.
Това е така, защото съдът обективно не би могъл провери законосъобразността на
акта, при положение, че самият орган не е уточнил къде следва да се извърши
замерването на количествата вода, а именно от уточнението на това обстоятелство
би се засегнала неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, ако например
бъде указано да се таксуват по-големи количества спрямо обема, който следва да
се измерва според тезата на жалбоподателя.
Съдът не
би могъл да провери дали актът е законосъобразен, без да е ясна волята на
издателя на този акт и какво се указва с него. Още повече, че по начина на
формулиране на диспозитива на решението, липсват данни за произнасяне, което би
засегнало неблагоприятно правната сфера на оператора.
В тази
връзка, законодателят е предвидил институтутите на тълкуване на
административния акт и неговото евентуално допълване, а при необходимост и
отстраняване на очевидна фактическа грешка, съгласно чл.62 от АПК.
Конкретно
възможността за тълкуване волята на органа- издател, чрез писмено изясняване на
действителното му съдържание е предвидена от закона по реда на чл.62, ал.3 от АПК. Изрично е посочено, че такова тълкуване не може да се извърши само, ако
актът е изпълнен, но в случаят тази пречка очевидно не е налице, тъй като
продължаване на разрешителното се отнася за период до 21.05.2030г. Съгласно
последното изречение на тази норма, актът за тълкуване подлежи на обжалване по
предвидения ред в АПК.
Съдът няма
компетентност да допълва адм.акт или да тълкува волята на издателя на акта,
нито да отстранява очевидни фактически грешки, ако въобще е налице такава в
процесния акт. Нормата на чл.175 от АПК се отнася за съдебните актове, които
съдът може да поправя, но тази възможност е неприложима за актове, които не са
постановени от същия съд. Само авторът на волеизявлението може да отстранява
такива грешки. Доколкото в случаят не е налице противоречие между описаното в
мотивите на акта и в неговия диспозитив, не би могло да се твърди, че е налице
очевидна фактическа грешка, но този въпрос е по основателността на искането и
към настоящият момент е безпредметно да се обсъжда.
В случаят,
дружеството-оператор обосновава интереса си от оспорването именно с
възможностите за неясно тълкуване и прилагане на акта, а оттам и евентуално
неправилно таксуване на количествата взета вода, но тази непълнота или неяснота
не може да се отстрани от съда, нито да се обосновава извод за съответствие на
акта с изискванията на закона, без самият орган преди това ясно и точно да е
изяснил на заявителя действителното му съдържание по цитирания законов ред,
след като такова искане е направено изрично в жалбата.
Едва след
произнасяне на административния орган с акт по реда на чл.62, ал.3 от АПК би могло да се оспори съответният
административен акт и пред съда.
Обобщено,
обективираните в настоящата жалба искания в този стадий на административното
производство не са в компетентността на съда, а в тази на органа -издател на
административния акт и са включени именно в неговите правомощия, поради което
жалбата е неподведомствена за разглеждане от съда.
Съгласно чл.130, ал.4 от АПК ако намери, че
делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган, а
разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от
страните и от органа, на който делото е изпратено. В настоящата хипотеза,
органът на който следва да се изпрати жалбата по компетентност е и ответник по
делото.
По изложените съображения, жалбата следва да се остави без разглеждане, респективно образуваното производство пред съда да бъде
прекратено, а жалбата, ведно с приложената от МОСВ преписка да бъде изпратена
на издателя на Решение № 135 от 31.07.2020г. – заместник-министър при МОСВ, по подведомственост.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – гр.Бургас, първи
състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от
«Водоснабдяване и канализация» ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.
“Генерал Владимир Вазов“№ 3, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т.,
против Решение № 135 от 31.07.2020г. на заместник- министър на Министерството
на околната среда и водите, с което е продължено действието на Разрешително №
0309 от 26.05.2004г. на Министъра на околната среда и водите, в частта по
т.І.7.1- т.1 и т.І.7.2- т.1 от Раздел „Задължения за провеждане на собствен
мониторинг“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1811 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Бургас.
ИЗПРАЩА жалбата на «Водоснабдяване и Канализация» ЕАД-гр.Бургас, ЕИК ********* на органа,
постановил Решение № 135 от 31.07.2020г., а
именно на заместник- министър на Министерството на околната среда и водите, по ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба, в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му/ до жалбоподателя и ответника/, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: