О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2189 31.07.2020 г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1682 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на К.Н.В., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.в г.Челябинск,
чрез адвокат П.П.,***, офис.1, срещу Решение
№ 46/02.03.2020г., постановено по гр.д.№ 11/2019г. по описа на РС-Поморие, в
частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца –Етажната собственост на
к/с,, Феста Апартмънтс Поморие“, рег.№ТСУ -23002/18.11.2014г., с адрес:гр.Поморие,
ул.,,Княз Борис І“№211, представлявана от Мартин Чолаков- председател на УС на
ЕС, следните суми: сума в размер на 1223.02 евро, равняваща се на
2392.03лв.(две хиляди триста деветдесет и два лева и три стотинки), включваща
1032.5 лева, дължими такси и вноски за 2016г. и 1359.78лева, дължими такси и
вноски за 2017г., за собствения му апартамент №300, находящ се в блок ,,Б“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2019г. до окончателното
изплащане; сума в размер на 210.31 лв.(двеста и десет лева и тридесет и една
стотинки)- законна лихва за забава върху сумата 1032.25 лева за периода
01.01.2017г. до 08.01.2019г. и сумата от 140.88 лева, представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1359.78 лева за периода от 01.01.2018г. до
08.01.2019г.
Със
същото решение, страните са осъдени да заплатят сторените в производството по
делото разноски съобразно с уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част било недопустимо, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
процесуалните правила. На първо място се обосновава становище за недопустимост
на първоинстанционния съдебен акт. Заявява
се, че ответната страна направила искане за спиране на производството по делото
до приключване на гр.д.№619/2019г. по описа на РС-Поморие, което съдът оставил
без уважение, въпреки наличието на прюдициален спор между същите страни. Излага
аргументи в тази насока( ТР№1/2017г. на ВКС).Развиват се подробни съображения
за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорват изложените от районния съд правни изводи.Подчертава
се, че ответникът(въззивник) изпълнил задължението си за заплащане на такса за
управление и поддръжка на общите части, като платил на легитимен субект- ЕС на блок,,Б“, за което
представил доказателства в производството по делото. В тази връзка,
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на
чл.75, ал.2 от ЗЗД, Навеждат се твърдения, че решенията, взети на ОС на ЕС , проведено на 17.09.2015г. , не били отменени по реда на
чл.40 от ЗУЕС.Посочва се, че ответникът(въззивник) се запознал със съдържанието
на протокола от проведеното на 12.11.2014г. общо събрание на ЕС, едва по повод
предявения от ищеца иск за заплащане на такси за управление и
поддръжка на общите части. Развиват се подробни съображения за нарушение
разпоредбата на чл.16,ал.7 от ЗУЕС (същият не бил подписан от всички членове на
УС ; към датата на съставяне на протокола не бил избран председател на УС).Изтъква
се, че съдът не се произнесъл по направени от ответната страна възражения(относно
свикване и провеждане на на ОС на ЕС и размера на вноските), като приел, че
същите са преклудирани. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на
решението, че изпълнението на дейностите по управление и поддръжка на общите
части, не се включвало във фактическия състав на предявената от ищеца претенция.Навеждат
се доводи, че ищовата страна не оспорила наведените от ответника твърдения, че последният
заплатил на ЕС на бл.,,Б“ такса за управление и поддръжка, както и че такива
дейности не били извършвани. Излагат се аргументи, че при незаявено оспорване
на конкретни фактически предпоставки от състава на спорното право, същите
следвало да се считат за безспорни. Цитира се съдебна практика на ВКС( Решение№341
от 06.12.2011г. на ВКС по гр.д.№252/2011г., ІІ-ро г.о.;
Решение№253/18.05.2011г. на ВКС по гр.д.№1919/2010г., ІV-то г.о.,
Определение№124/17.02.2020г. по гр.д.№3130/2019г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).Твърди
се, че в конкретния случай, не следвало да се заплащат такси ,,текуши
разноски“, тъй като дейност по поддръжка и управление съгласно чл.8 ЗУЕС, не
била извършена. Излага се становище относно правната природа на решенията на ОС на ЕС . Направен е обобщаващ анализ във връзка с наведените
от ответната страна възражения и
изложеното в мотивите на съда. Жалбоподателят
намира, че при обосноваване на крайните си изводи, първоинстанционният съд се
позовал на неотносима съдебна практика(Определение0458/22.05.2019г.по
гр.д.№1332/2019г., ІV0то г.о. на ВКС; Решение№78 от 13.05.2015г. по
гр.д.№6829/2014г.,І-во г.о. на ВКС). Счита, че решенията на ОСЕС, проведено на
12.11.2014г. противоречали на императивната правна норма на чл.51,ал.1 от ЗУЕС. Изразява се несъгласие с
констатациите на районния съд, че за
2016 и 2017г. се дължали такси въз основа на решението от 2014г. Развива
подробни съображения в тази насока. Твърди, че вземанията на ищеца представлявали
периодични плащания, които се погасявали с тригодишна давност, поради
което претенцията за заплащане на такси
за 2016 г. се явявала погасена по давност(искът бил предявен след изтичане на давностния
срок- 10.01.2019г.). Моли се уважаване на въззивната жалба.
Препис
от въззивната жалба е връчен на насрещната страна на 12.06.2020г., като
писменият отговор е депозиран в съда на 29.06.2020г.-т.е. след изтичане на 2-седмичния
срок за това.
Във
въззивната жалба е заявено искане за приемане на удостоверение по гр.д.№
61982019г. на ПРС, без същото да се представя и да се уточняват
обстоятелствата, които ще се установяват с него.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1682/2020г. по описа на Бургаски
окръжен съд,насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2020г. от 10,20 часа, за което
препис от настоящето определение се
изпрати на всяка от страните по делото.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.